№ 973
гр. София , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502631 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 2836 от 07.05.2020г., постановено по гр.д. № 5668/ 2017г.,
на Софийски градски съд, ответното застрахователно дружество „Дженерали
Застраховане“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.)
на И. П. В. сумата от 91 000 лв. и на Л. В. П. сумата от 84 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на В. П. В., настъпила вследствие на ПТП от 01.03.2016г., ведно със законната
лих- ва върху всяка сума, считано от 01.03.2016г. до окончателното
изплащане, като са отхвърлени исковете до пълния предявен размер от
250 000 лв. за И. П. В. и до 200 000 лв. – за Л.В. П.; на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да запла- ти на адв. Н.Д., сумата от
4 928,04 лв., с ДДС, представля- ваща адвокатско възнаграждение и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СГС сумата от 7 351 лв.,
представляваща дължима държавна такса. С ре- шението ищците са осъдени
да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на „Дженерали
Застраховане“ АД сумата от 405,65 лв., представлява- ща направени по
делото разноски и сумата от 274,65 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част, с подробно
изложени съображения в обстоятелствената част на жалбата.
1
Ищците, в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, са подали отго- вор
на въззивната жалба, с който изразяват становище за неоснователност и
необоснованост на въззивната жалба и молят съда да я остави без уважение.
Претендират присъждане на съдебни разноски пред въззивната съдебна ин-
станция.
Въззивният съд, по молба на Л. В. П. и П. Ц. Б., е конституирал
последните на мястото на починалата ищца И. П. В. като нейни наследници
по закон.
Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобраз- но
изложените оплаквания, съдът намира следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и е срещу подлежащ на въз-
зивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Предявените субективно съединени искове са с правно основание чл.
226, ал.1 КЗ (отм.) – претендират се обезщетения за неимуществени вреди от
настъпило на 01.03.2016г. ПТП, при което е починал В. П. В., съпруг на
първоначалната ищца и баща на ищеца, пряко от застра- хователя по риска
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумите до
окончателното им изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана-
лиз на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо-
ставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно
поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно
превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан
ска отговорност“. По отношение размера на претенциите, след обсъждане на
свидетелските показания, като е съобразил вида на връзката, която са имали
ищците със своя съпруг, съответно баща, възрастта на пострадалия,
отражението, което е имала смъртта му върху живота на неговите близки,
общото икономическо състояние на обществото, нивата на застраховател-
ното покритие към дата на инцидента, както и съдебната практика по ана-
логични дела е счел, че справедливият размер на обезщетението за съпру гата
И.В. е в размер на 130 000 лв., а това на Л.П. – на 120 000 лв. Така
определените обезщетения са редуцирани съобразно приетия процент на
съпричняване от страна пострадалия за настъпването на инцидента в размер
на 30 %, като съдът е присъдил на ищцата обезще- тение за неимуществени
вреди в размер на 91 000 лв., а на ищеца – в размер на 84 000 лв.
Решението, в частта, с която са отхвърлени преките искове за сумата
над 91 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв. за ищцата В. и за
сумата над 84 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. за ищеца П.,
ведно с претенцията за присъждане на законна лихва, като необжалвано е
влязло в законна сила.
2
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното:
Предмет на въззивното производство са основателността на преките
искове, размерът на определените обезщетения, както и размерът на съпри-
чиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
По оплакването във въззивната жалба за необоснованост на направе-
ния от състава на СГС извод за наличие на противоправно поведение от
страна на водача на застрахованото превозно средство, намира следното:
Установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка и меха-
низъм на процесното ПТП не е оспорена от страните.
По делото са събрани показанията на свидетеля Й. С. (по делегация и в
о.с.з. пред първоинстанционния съд), управлявал процесното МПС по време
на инцидента, от които се установява, че починалият е пре- сичал отдясно
наляво спрямо посоката на движение на автобуса. Свиде- телят видял
пешеходеца, когато последният се ударил в стъклото на превоз- ното
средство. Видял лицето и ръката му за част от секундата, поради което не
можел да каже как се е предвижвал пострадалият преди това. Поддържа
показанията, които е дал в досъдебното производство. От дясната страна на
автобуса, на тротоара пред пешеходната пътека, имало група хора, които
чакали светофара да светне зелено, за да пресекат. След настъпването на
удара водачът спрял автобуса в лявата част на пътната лента, по която се
движил. Според свидетеля пешеходецът не видял, че светофарът за него свети
червено. След инцидента научил от хората, чакащи да пресекат, че
починалият минал покрай тях, гледал си в краката и имал странни движе-
ния.
По делото са събрани и показанията на свидетеля И. И., оче- видец на
процесното ПТП. Свидетелят се прибирал към квартирата си, като спрял на
светофара на кръстовището, на което настъпил инцидентът. Дока- то чакал
светофарната уредба да светне зелено, за да премине, покрай сви- детеля
внезапно преминал мъж без да се огледа и без да съобрази червения за
пешеходците сигнал. Последният изобщо не спрял, а тръгнал да пресича,
направил няколко крачки и автобусът го блъснал. Свидетелят е сигурен, че
светофарът е светил червено, тъй като последният чакал да пресече на съ-
щото място. Пострадалият се движил доста бързо, като ударът настъпил
някъде в началото на пешеходната пътека.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са преки и не-
посредствени, и не са в противоречие с останалите доказателства по делото.
От заключенията на приетите пред първата инстанция САТЕ и допъл-
нителна САТЕ се установява, че на 01.03.2016г., около 15:00 ч, в гр. Велико
Търново, по ул. „Никола Габровски“, в посока от центъра на запад, се дви-
3
жил автобус „Ирисбус Кросуей“, с ДК № *******, управляван от водача Й. П.
С., като се приближавал към кръстовището с ул. Сла- вянска, със скорост в
диапазона на 40 – 45 км/ч. Кръстовището било регу- лирано със светофарна
уредба. В същото време пешеходецът В. В. е предприел пресичане на
платното за движение по ул. „Никола Га- бровски“ по пешеходната пътека, в
посока от дясно на ляво, спрямо движе- нието на автобуса. Настъпил удар
между крайната предна дясна част на ав- тобуса и тялото на пешеходеца,
вследствие на което последният бил от- хвърлен настрани. Водачът на
автобуса задействал спирачките след удара и спрял на 19-20 метра след
мястото на инцидента. Пешеходецът е изминал 2,6 метра от тротоара до
мястото на удара.
Вещото лице е заключило, че при тази скорост на движение на авто-
буса ударът за шофьора е бил непредотвратим. Само при бавен ход на пе-
шеходеца ударът е предотвратим. Като причина за настъпването на инци-
дента експертът посочва действията на пешеходеца, който предприел пре-
сичане на пътното платно в опасна близост до приближаващ се автобус
отляво, при червен сигнал на светофарната уредба, без да се оглежда.
Съдът кредитира експертизата в описаната по-горе част, тъй като е
изготвена от експерт, притежаващ необходимите за целта познания, който е
отговорил изчерпателно на поставените въпроси.
По делото е представено и заключението на КМСАТЕ, от което се
потвърждава вече установеното от останалите събрани доказателства, че
пострадалият се е движил отдясно наляво, спрямо посоката на движение на
автобуса. Няма данни пешеходецът да е страдал от заболявания, които биха
могли съществено да повлияят на функционалната и двигателната му ак-
тивност. Вещите лица са посочили, че предвид възрастта му, вероятно по-
страдалият не е могъл да тича бързо. Посочили са, че с напредване на въз-
растта при хората намалява физическата активност и издръжливост, което
оказва влияние върху двигателната активност. При неизвестното за реални- те
физически възможности на лицето, начинът му на движение се доказва чрез
очевидци.
Експертите са изследвали различните възможност за предотвратяване
на удара при определени скорости на движение на автобуса и пешеходеца,
като само във варианта бавен ход на пешеходеца, ударът е бил предот-
вратим. В настоящото производство не се спори по правилността на на-
правения и от първоинстанционния съд извод, че пешеходецът е вървял с
бърз ход. Следователно, приложим е вариантът на експертите, че ударът е
бил непредотвратим за шофьора при скорост на автобуса над 24 км/ч. За да
достигнат до този извод, вещите лица са приели, че пешеходецът е изминал
2,6 метра, като при скоростта му на движение с бърз ход изминаването на
това разстояние му е отнело 2,08 секунди, срещу които фактически изводи,
4
направени от състава на СГС, също няма доводи за необоснованост .
В о.с.з. пред първата инстанция експертите сочат още, че наличието на
алкохол в кръвта, какъвто в случая е 1.54 промила, оказва влияние върху
равновесието и възприятията. Вещите лица са на мнение, че при концен-
трацията на алкохол в кръвта на пострадалия би му било трудно да осъще-
стви спокойно тичане, тъй като не възприема нормално околната среда. От-
носно установеното потъмняване на роговицата и очния статус, експертите
посочват, че е по-скоро болестно състояние, а не следствие от инцидента.
По делото е изготвена и СМЕ, от чието заключение се установява, че
причина за смъртта са именно получените при процесното произшествие
телесни увреждания.
Въззивнят състав напълно споделя извода на първостепенния съд, че с
предприетото внезапно пресичане на пътното платно, на червен светофар, без
да съобрази интензивността на движението и скоростта на автобуса, по-
страдалият пешеходец е действал противоправно, нарушавайки установе-
ните в чл.113, ал.1,т.1 и т.3 ЗДвП и чл.114,т.1 ЗДвП правила. При надлежно
установената по експертен път непредотвратимост на удара за водача на
автобуса, тъй като пресичащият пътното платно отдясно наляво пешеходец е
попаднал в опасната му зона за спиране, която е възможно най-малкото
разстояние, на което превозното средство може да бъде спряно от момента на
поява на препятствието по пътя, т.е. конфликтът е бил неизбежен; об-
стоятелството, че автобусът се е движил с 40-45 км/ч, която е в рамките на
разрешената за участъка скорост, в колона и на зелен за него светофар на
кръстовище, което предполага и максимално бързо изтегляне от кръстови-
щето, намира за необоснован извода на първостепенния съд за наличие на
противоправно поведение от страна на водача на автобуса поради несъоб-
разена скорост – нарушение на чл.5, ал.2, чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП. Нещо
повече, тъй като ударът е станал в рамките на една от пешеходните пътеки на
излизане от кръстовището, при действаща обаче светофарна уред ба,
навлезлите в кръстовището при разрешен сигнал на светофара пътни
превозни средства трябва да положат усилия максимално бързо да се изтег-
лят, за да не препятстват напречното движение, по аргумент от разпоред- бата
на чл.50а ЗДвП. Не се установяват обстоятелства, които да обосноват извод,
че скоростта на автобуса е следвало да бъде под 24 км/ч, при която в.л. А.
приема предотвратимост на удара с оглед поведението на по- страдалия
пешеходец. Воден от опитните си правила настоящият състав на- мира, че
скорост под посочената е доста ниска и за предприемането и под- държането
й трябва да има основателна причина, по аргумент от разпоред- бата на чл.22,
ал.1 ЗДвП. При условията на ясна видимост, равен терен и добра настилка,
при липса на каквото й да е препятствие по пътя, при раз- решен сигнал на
светофара и движение в колона в рамките на кръстовище, без установени
индикации за неадекватно поведение на пешеходец, при- мерно – стои на
5
пътя, пресича съседна лента на неопределено за това место и пр., внезапно
предприетото от пострадалия пешеходец пресичане на път- ното платно, на
червен за него светофар, при наличие на други изчакващи на тротоара
пешеходци, които от водача на превозното средство се въз- приемат като едно
цяло, настоящият състав намира за ситуация, при която за водача на автобуса
появата на пострадалия на пътя в случая не може да се приеме за предвидимо
обстоятелство по смисъла на чл.20,ал.2 ЗДвП, с което да съобрази скоростта
преди възникване на опасността, която да е под 24 км/ч. Ищцовата страна не
сочи и не установява поведение на постра- далия им наследодател преди
предприетото от него пресичане, с което во- дачът на автобуса да се съобрази
като намали скоростта. Възприемането на опасността, натискането и
задействането на спирачката също изисква вре- ме, което не е по-малко от
двете секунди, за които пострадалият пешеходец се е отзовал на мястото на
удара. По тези съображения, настоящият въззив- ен състав намира, че
поведението на пешеходеца, евентуално обяснение за което е и влиянието на
алкохола, е единствената причина за катастрофата. Само за пълнота на
изложението, намира за необходимо да отбележи, че съ- дът винаги изхожда
от по-завишените изисквания към водачите на ПТП, съобразно и
нормативните разписания, но следва да се има предвид, че вни- манието на
водача не е само в посоката откъм дошлата внезапно опасност, а и във
всички останали - напред, встрани и назад, съпътствано с управля- ване на
уредите в превозното средство, което трябва да се съобразява от всички
участници в движението – останалите водачи и пешеходци. Липсата на данни
в случая някой от останалите чакащи на тротоара пешеходци да е направил
опит да дръпне и върне назад пресичащия пострадал, също е ня- каква
индикация, че действително последният е навлязъл внезапно, с бърз ход, при
което ударът с автобуса е настъпил в рамките на един миг. Не спо- деля
извода на състава на СГС, че ако водачът на автобуса е карал с малко по-
ниска скорост или по-рано е задействал спирачката, ударът е щял да бъде
евентуално по-лек, тъй като не се знае в този случай с коя част на ав- тобуса
ще е съприкосновението / по - възможно е тогава ударът да е с пред- ната му
част, което неизбежно също ще доведе до леталния изход/.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции, решението в ча-
стта, с която исковете са уважени, следва да се отмени, като се постанови
ново, с което исковете в уважените размери бъдат отхвърлени.
При този изход на спора решението следва да се отмени в частта, с
която ответното дружество е осъдено да заплати на адв. Д. сумата от 4 928.04
лв. – адв. възнаграждение на основание чл.38 ЗА и в полза на СГС сумата от
7 351 лв. На основание чл.78,ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника допълнително разноски в размер на 259.35лв. и
допълнително 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
За въззивното производство ищците следва да бъдат осъдени да
6
заплатят на ответното дружество разноски в размер на 3 500 лв. и 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2836 от 07.05.2020г., постановено по гр.д. №
5668/2017г., на Софийски градски съд, в частта, с която „Дженерали Застра
ховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, е осъдено да заплати на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) на И. П. В., ЕГН: **********, с ад- рес: гр. ***, ул. „***“ № *,
вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 91 000 лв. и на Л. В. П., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, сумата от 84 000 лв., пред- ставляващи
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на В. П. В.,
настъпила при ПТП от 01.03.2016г., ведно със законната лихва върху двете
суми, считано от 01.03.2016г.; в частта, в която „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на адв. Н.Д. сумата от 4 928.04лв.
– адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която „Дженерали
Застраховане“ АД е осъдено да запла- ти по сметка на Софийски градски съд
сумата от 7 351 лв.- държавна такса и разноски, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. В. П., ЕГН: ********** и П. Ц. Б., ЕГН:
**********, в качеството им на наследници по закон на починалата в хода на
въззивното производство ищца И. П. В., и Л. В. П., в лично качество, срещу
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********, искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 91 000 лв. за първи- те двама / или по
45 500 лв. за всеки/ и за сумата от 84 000 лв. за втория, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на В. П. В.,
настъпила при ПТП от 01.03.2016г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 01.03.2016г.
ОСЪЖДА П. Ц. Б., ЕГН: ********** и Л. В. П., ЕГН: **********, да
заплатят на „Дженерали Застра- ховане“ АД, ЕИК: *********, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, до- пълнително сумата от 259.35лв. лв. – разноски
пред първата инстанция и до пълнително сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 3 500лв. – държавна такса пред въззивната
инстанция и сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
В отхвърлителната част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8