№ 49
гр. Тутракан, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20243430200088 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0362-000126 от 08.03.2024 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на Д. С. С., с ЕГН:
********** от ******, за извършено нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20 лв.
Недоволна от издаденото наказателно постановление, жалбоподателката
го обжалва в срок. В проведеното съдебно производство, надлежно
упълномощеният да я защитава – адв. В. В. от ***, действащ като
представител на „Еднолично адвокатско дружество В. В.“, излага доводи за
незаконосъобразност на НП. По същество, те се състоят в това, че било
нарушено правото на защита на жалбоподателката, доколкото не е
конкретизирано в какво точно е обвинена, и че не било доказано
извършването на нарушението (в която и да е от двете форми на
изпълнителното деяние по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП). Пледира се за отмяна на
атакуваното НП, като се прави искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗА в размер на 300 лв.
(л. 34-38).
1
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По
делото е приобщено писмено становище от надлежно упълномощената В.А. –
главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в което се навеждат по бланкетен
начин доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2024 г., около 20:20 ч., актосъставителят К. В. и свидетелите Т.
Ф. и З. С. – полицейски служители в РУ – Тутракан (първият ст. полицай, а
другите двама мл. автоконтрольори), изпълнявали служебните си задължения,
като били заели установъчен пункт по ул. „Ана Вентура“ в гр. Тутракан, в
близост до обект, стопанисван от ЗК „Христо Ботев“. По улицата, в посока
магазин „Т. маркет“, преминал управляваният от жалбоподателката л. а. марка
„БМВ“ с рег. № ***, собственост на баща С.Г.С.. Актосъставителят В. спрял
за проверка водача на автомобила. В хода на извършването установил, че на
предно панорамно стъкло било поставено черно на цвят с бели надписи
стикер-затъмняващо фолио, размерите на което установил посредством
ролетка.Същото било със 118 см. дължина по протежение на стъклото и 20 см.
широчина. Фолиото било поставено в най-горната част на стъклото. В това
време св. С. снимал фронтално автомобила със седящия в него водач,
изготвяйки 6 бр. снимки.
Тъй като сметнал, че фолиото ограничава видимостта на водача,
актосъставителят В. съставил АУАН серия GA № 1195952/23.02.2024 г., с
който повдигнал обвинение на жалбоподателката за извършено нарушение на
чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.
На 08.03.2024 г. АНО издал НП № 24-0362-000126, с което на основание
чл. 185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП наложил
наказание „глоба“ в размер на 20 лв., препис от което бил връчен на
жалбоподателката на 21.03.2024 г.
2
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и
свидетелите; з. к. на НП № 24-0362-000126 от 08.03.2024 г.; АУАН серия GA №
1195952/23.02.2024 г.; ЗППАМ № 24-0362-000066/26.02.2024 г.; справка
картон на водача Д. С. С.; справка АИС за собственици на МПС; справка АИС
– история на регистрация; справка АИС – данни за МПС; Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.; Заповед № 342з-158/28.02.2022 г.; Служебна бележка от
„ЧР“ при ОДМВР – Силистра; 1 бр. CD с 6 бр. снимки, направени със
служебна работна станция за отдалече достъп.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия GA № 1195952/23.02.2024 г. в законовите срокове
по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Актосъставителят представлява компетентен орган,
имащ правомощието да съставя актове като процесния. Изводът следва от
разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във връзка с 189, ал. 1 и чл. 165,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с т. 2.2 и т. 1.3.3 от Заповед № 812з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 342з-
158/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Силистра. Въпреки това, съдът
намира за необходимо да отбележи, че остава неясно защо, при положение, че
в наряда са били зачислени двама мл. автоконтрольори (които се явяват
материално компетентни органи по силата на заеманата от тях длъжност),
актът е съставен от служител, заемащ длъжността старши полицай, чиято
компетентност произтича от допълнително проведено обучение (т.е.
същността на неговата работа не е да съставя актове по ЗДвП, още повече
когато на място присъстват не един, а двама автоконтрольори). Вследствие на
това, според съда, се увеличава шансът за допускане на процесуални
нарушения като анализираните по-долу, от една страна, а от друга това
обстятелство подкрепя твърдението на защитата за налични влошени
3
личностни взаимоотношения между актосъставителя и жалбоподателката,
които били причината за извършването на проверката.
При съставянето на акта са допуснати особено съществени нарушения
на процесуалните правила, влечащи след себе си (поотделно и в своята
съвкупност) опорочаване и на атакуваното НП.
Първото нарушение е свързано с липсата на пълно и адекватно
описание на твърдяното за извършено нарушение (в противоречие с чл. 42, ал.
1, т. 4 от ЗАНН). Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП съдържа съставите на
две отделни административни нарушения – първото е нарушаване на
забраната за ограничаване на видимостта през челното, задното и през
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към
пътя, а второто – нарушаване на забраната за намаляване на тяхната
прозрачност. Описателната част на АУАН представлява несъставомерна
амалгама от двата фактически състава, съдържащи се в чл. 105, ал. 1 от ЗДвП,
доколкото се твърди, че с фолиото (което е по принцип в състояние
единствено да намали прозрачността на стъклото) била ограничена
видимостта на водача към пътя. Както от мястото на поставяне на фолиото (в
горната част на стъклото с широчина 20 см. от единия до другия му край),
така и от зрителния ъгъл на жалбоподателката (установим от представените
снимки от проверката) следва, че видимостта на водача към пътя не е била
ограничена по никакъв начин. В тази насока, съдът споделя аргументите на
защитата относно местоположението и функциите на сенниците, които заемат
идентична с процесното фолио част от предното стъкло на автомобилите и
използването на които (дори и при обективна липса на необходимост – напр.
при облачно време) не е съставомерно деяние. Отделно, дори и хипотетично
да се приеме, че в АУАН е описано нарушение по втория фактически състав
(намаляване прозрачността на стъклото), то липсата на измерване, което е
задължително, тълкувайки чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, относно това дали
прозрачността е намалена извън границите на стойностите, определени в
Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, също води до
недоказаност на твърдяното нарушение.
Горното е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя
,изразяващо се в невъзможността да узнае за какво точно административно
нарушение е обвинен със съставянето на АУАН.
4
Второто нарушение на процесуалните правила се свежда до това, че
актосъставителят не е положил никакви усилия да установи кой е
извършителят на твърдяното нарушение (в разрез с чл. 42, ал. 1, т 6 от ЗАНН).
Съставите по чл. 105, ал. 1 от ЗАНН забраняват ограничаването на видимостта
през стъклата или намаляването на тяхната прозрачност, но не и управлението
на МПС с посочените „нередности“ – т.е. нарушителят по цитираната
разпоредба би бил не този, който управлява МПС, а този, който е ограничил
видимостта, съответно – намалил прозрачността (като не съществува пречка
това да е едно и също лице, стига да е доказано). Обстоятелството, че
жалбоподателката не е собственик на процесния автомобил, е индикатор за
това, че (най-малкото) е налице необходимост от допълнителна проверка за
установяване на извършителя на твърдяното нарушение. Липсата на такава
проверка и уповаването единствено на обстоятелството, че жалбоподателката
е управлявала процесното МПС, води до неустановеност на субекта на
деянието.
Изброените дотук нарушения при съставянето на АУАН се явяват пречка
за издаването на неопорочено наказателно постановление, тъй като не са
установени по безспорен начин нито извършването на нарушението, нито
самоличността на нарушителя и неговата вина (чл. 53, ал. 2 от ЗАНН).
Вследствие на това, АНО, издавайки процесното НП, на свой ред е нарушил
чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи на основание
чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН отмяната на обжалваното НП.
В хода на производството от процесуалния представител на
жалбоподателката е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗА в размер на 300
лв. Предвид изхода на делото същото следва да бъде уважено.
Представителят на АНО също е поискал присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, но предвид изхода на делото, искането му
следва да бъде отхвърлено.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0362-000126 от 08.03.2024
г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с което на Д. С. С.,
с ЕГН: ********** от ******, за извършено нарушение на чл. 105, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв., като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М.Н., да
заплати на „Еднолично адвокатско дружество В. В.“ с БУЛСТАТ: *********,
представлявано от адв. В. В. от ***, определеното му на основание чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/
лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6