№ 37
гр. Пловдив , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000231 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260041/30.11.2020г., постановено по търг.д. №274/2019г. по
описа на окръжен съд Пазарджик, „В.к.т.в.“ ЕООД гр. В., ЕИК... е осъдено да
заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ... сумата в общ размер на 90 071,88лв., от
които 75 059,89лв. - стойност на услугата и 15 011,99лв. ДДС,
представляваща цена на услугата „водоподаване“, дължими по договор за
водоподаване №... от 28.10.2014г., договор №.../28.10.2014г., договор
№.../20.06.2019г. и договор №.../20.06.2019г. и съставените въз основа на тях
фактури за периода - м.март 2018г. до м.септември 2019г., ведно с мораторни
лихви за забава в общ размер на сумата 3 013,89лв. за периода 31.04.2018г. до
31.01.2019г. дължими на основание чл.86 от ЗЗД, изчислени за всяка дължима
сума по посочени фактури, след изтичане на 15- дневния срок от
получаването на съответната фактура до датата на предявяване на иска -
16.12.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 16.12.2019г. до окончателното й
изплащане и сторените по делото разноски в размер на 4 220,93лв. - за
държавна такса и възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 370 лв., определено на основание чл.78 ал.8 от
ГПК /изм. ДВ, бр.8 от 2017г./, във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Отхвърлен е искът за заплащане на мораторна лихва за
разликата от 3 013.89лв. до размера на претендираната сума от 3 989,92лв. за
1
периода 01.02.2019г. до 31.10.2019г., дължими на основание чл.86 от ЗЗД
изчислени за всяка дължима сума по посочени фактури, след изтичане на 15
дневния срок от получаването на съответната фактура до датата на
предявяване на иска 16.12.2019г.
С определение №260083/05.02.2021г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК, е изменено решение №260041/30.11.2020г. в частта за разноските, като
ВКТВ ЕООД е осъдено да заплати на Н.Е... ЕАД разноски в размер на 4
310,93лв., от които 4 020,93лв. – ДТ и депозити за изготвяне на експертизи и
290лв. юрисконсултско възнаграждение; Н.Е... ЕАД е осъдено да заплати на
ВКТВ ЕООД 300лв., от които 100лв. – депозити за изготвяне на експертиза и
200лв. адвокатски хонорар.
Против постановеното решение, в частта, с която е уважен искът за
главница и лихва, е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство – „В.к.т.в.“ /ВКТВ/ ЕООД. Изложени са
подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната част –
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди се, че от страна на първоинстанционния съд не са обсъдени относими
към спора доказателства, а част от тях са тълкувани превратно. Подробното
съдържание на въззивната жалба се свежда до анализ на депозираните по
делото доказателства, нормативната уредба, регламентираща възникналите
между страните правоотношения – чл.53 от ЗВ, с конкретни доводи за
недължимост на претендираните и присъдени суми по всеки един от четирите
договора – както главница, така и лихва, според клаузите на договорите. Иска
се отмяна на решението в обжалваната част, като се постанови друго, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
Ответник – жалбата „Н.Е.К.“ /Н.Е.../ ЕАД, в представения отговор по
чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба.
В срока по чл.263 ал.2 от ГПК e постъпила насрещна въззивна жалба от
ищеца – Н.Е... ЕАД. Обжалва се решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за заплащане на мораторна лихва за разликата от 3 013.89лв.
до размера на претендираната сума от 3 989,92лв. за периода 01.02.2019г. до
31.10.2019г. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно. На
първо място са изложени доводи, свеждащи се до непроизнасяне от
първоинстанционния съд по цялата заявена претенция – първоначално
предявената акцесорна претенция е за сумата от 3 989,92лв., която е посочена
в диспозитива на решението, но не е съобразено процесуалното действие по
предявеното и допуснато увеличение на акцесорния иск за сумата от 5
451,38лв. На следващо място неправилността на решението в обжалваната
част се аргументира с неправилно тълкуване и прилагане от страна на
първоинстанционния съд на клаузите от четирите договора, регламентиращи
падежа на задължението по всеки от тях, относими към изпадането в забава
на ответника като страна по договорите. Иска се решението в обжалваната
част да бъде отменено, като се постанови друго, с което ответникът да бъде
2
осъден да заплати мораторна лихва в общ размер 4 242,66лв.за периода
01.04.2018г. до 26.06.2019г., изчислена за всяка дължима сума по фактурите,
след изтичането на 15-дневният срок от получаването на съответната фактура
до датата на предявяване на исковата молба – 16.12.2019г.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна
– ВКТВ ЕООД, се оспорва изцяло подадената от Н.Е... ЕАД насрещна
въззивна жалба.
С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и постъпилите отговори не
са предявени доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение
№260083/05.02.2021г. е постъпила частна жалба от Н.Е... ЕАД.
Жалбоподателят счита определението за неправилно, като постановено по
непредявено искане. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с
което разноските да бъдат присъдени по начина, определен в постановеното
решение.
В постъпилия в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна –
ВКТВ ЕООД, се оспорва подадената частна жалба.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, както и частната жалба
срещу постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК, са допустими,
като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с
предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и
доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение,
постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона форма и в
рамките на правораздавателната му компетентност.
Производството пред Окръжен съд – Пазарджик е образувано по предявена
искова молба от Н.Е... ЕАД срещу ВКТВ ЕООД по чл.286 във вр. с чл.288 от
ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.258 от ЗЗД и акцесорна претенция за
мораторна лихва и законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба.
Ищецът в първоинстанционното производство – Н.Е... ЕАД, основава
претенцията си на наличието на договорни отношения между страните,
произтичащи от четири договора, по силата на които ищецът се е задължил да
извършва за ответника услугата водоподаване, а именно: договор
3
№.../28.10.2014г. с 5-годишен срок на действие, считано от 01.01.2014г. и
споразумение №.../01.06.2018г. относно цената на услугата, която считано от
01.01.2018г. е 0,01911лв. за кубически метър, без ДДС; договор
№.../28.10.2014г. с 5-годишен срок на действие, считано от 01.01.2014г. и
споразумение №.../01.06.2018г. за цената на услугата, която считано от
01.01.2018г. е 0.01709лв. за кубически метър, без ДДС; договор
№.../20.06.2019г. с 5-годишен срок на действие, считано от 01.01.2019г. до
31.12.2023, съгласно чл.3 от който цената на услугата, считано от 01.01.2019г.
е 0,01709лв. за кубически метър, без ДДС; договор №.../20.06.2019г. с 5-
годишен срок на действие, считано от 01.01.2019г. до 31.12.2023, съгласно
чл.3 от който цената на услугата, считано от 01.01.2019 г. е 0,01911лв. за
кубически метър, без ДДС. Позовава се на пълно и точно изпълнение на
задълженията си, включително и подписване на двустранни протоколи,
данъчно оформяне и съставяне на фактури и изпращане на съобщения до
ответника, съгласно клаузите от всеки договор и неизпълнение на
задължението на ответника, да заплати уговорената стойност на услугата за
2018г. и 2019г., както следва /съгласно уточняваща молба вх.
№1681/17.02.2017г., депозирана изпълнение на указания за отстраняване
констатирани нередовности по исковата молба/:
По договор №.../28.10.2014г.: фактура №.../31.03.2018г. - на стойност 1
711,95лв. и 342,39лв. ДДС /общо 2 054 лв. с ДДС/ - остатък след частично
плащане за услугата водоподаване за месец март 2018г., фактура №
.../30.04.2018г. на стойност 2 995,20 и 599.04лв. ДДС /общо 3594,24 лв. с ДДС/
за услугата водоподаване за месец април 2018г.; фактура №.../31.05.2018г. на
стойност 3 088,80лв. и 617,76лв. ДДС /общо 3706,56лв. с ДДС/ за услугата
водоподаване за месец май 2018г.; дебитно известие №.../01.06.2018г., към
фактури: №.../28.02.2018г, №.../31.03.2018г., №... от 30.04.2018г. и №
.../31.05.2018г. на стойност 298,35лв. и ДДС в размер на 59,67лв. /общо
358,02лв. с ДДС/; Фактура №.../31.07.2018г. на стойност 2 754,82лв. и
550,97лв. ДДС /общо 3305,79лв. с ДДС/ - остатък след частично плащане, за
услугата водоподаване за месец юли 2018г.; фактура №.../30.09.2018г. на
стойност 3 822лв. и 764,40лв. ДДС /общо 4586,40лв. с ДДС/ за услугата
водоподаване за месец септември 2018г.; фактура №.../31.10.2018г., на
стойност 2866,50лв. и 573,30лв. с ДДС /общо 3 439,80лв. с ДДС/ за услугата
водоподаване за месец октомври 2018г.; фактура №.../31.12.2018г. на стойност
3 439,80лв. и 687,96 ДДС /общо 4 127,76лв. с ДДС/ за услугата водоподаване
за месец декември 2018г.
По договор №.../20.06.2019г.: фактура № .../31.01.2019г. на стойност 2
866,50лв. и 573,30лв. ДДС /общо 3 439,80 лв. с ДДС/ за месец януари 2019г.;
фактура №.../28.02.2019г. на стойност 2 675,40лв. и 535,08лв. ДДС /общо 3
210,48лв. с ДДС/ за месец февруари 2019г.; фактура №.../31.03.2019г. на
стойност 3 057,60лв. и 611,52лв. ДДС /общо 3 669,12лв. с ДДС/ за месец март
2019г.; фактура № .../30.04.2019г. на стойност 3 057,60лв. и 611,52лв. ДДС
/общо 3 669,12лв. с ДДС/ за месец април 2019г.; фактура №.../31.05.2019г. на
стойност 3 153,15лв. и 630,63лв. ДДС /общо 3 783,78лв. с ДДС/ за месец май
4
2019г.; фактура №.../30.06.2019г. на стойност 9 411,29лв. и 1 882,26лв. ДДС
/общо 11 293,55лв. с ДДС/ за месец юни 2019г.; фактура № .../31.07.2019г. на
стойност 9 725лв. и 1 945 ДДС /общо 11 670лв. с ДДС/ за месец юли 2019г.;
фактура №.../31.08.2019г. на стойност 9 725лв. и 1 945лв. ДДС /общо 11
670,00лв. с ДДС/ за месец август 2019г.; фактура №.../30.09.2019г. на стойност
9 411,29лв. и 1 882,26лв. ДДС /общо 11 293,55лв. с ДДС/ за месец септември
2019г.
По договор №.../28.10.2014г.: фактура № .../31.12.2018г., на стойност
191,95лв. и 38,39лв. ДДС /общо 230,34лв. с ДДС/ за месец декември 2018г.
По договор №.../20.06.2019г.: фактура № .../31.01.2019г. на стойност 191,95лв.
и 38,39лв. ДДС /общо 230,34лв. с ДДС/ за месец януари 2019г.; фактура
№.../28.02.2019г. на стойност 165,38лв. и 33,08лв. ДДС /общо 198,46лв. с
ДДС/ за месец февруари 2019г.; Фактура №.../31.03.2019г. на стойност
228,87лв. и 45,77лв. ДДС /общо 274,64лв. с ДДС/ за месец март 2019г.;
фактура №.../30.04.2019г. на стойност 221,49лв. и 44,30лв. ДДС /общо
265,79лв. с ДДС/ за месец април 2019г.
Ищецът се позовава на клаузите на чл.20 от двата договора от 2014г. и чл.21
от двата договора от 2019г., предвиждащи при забава на плащанията за
повече от 15 дни от получаване на фактурата, да се прилагат разпоредбите на
чл.86 от ЗЗД и претендира и мораторна лихва по всяка от фактурите,
изчислена след изтичане на 15-дневния срок от получаване на фактурата,
съгласно обратната разписка, до датата на предявяване на иска - 17.12.2019г.,
в общ размер на 3 989,92лв. Претенцията за мораторна лихва по всяка от
фактурите от датата на съответото просрочие до датата на исковата молба е,
както следва:
По договор №.../28.10.2014г.: фактура №.../31.03.2018г. на стойност 2 054,
34лв. с ДДС - 297,31 лв.; фактура №.../30.04.2018г. на стойност 3 594,24лв. с
ДДС - 501,20лв.; фактура №.../31.05.2018г. на стойност 3 706,56лв. с ДДС -
485,97лв.; фактура №.../31.07.2018г. на стойност 3 305,79лв. с ДДС - 375,57лв.;
фактура №.../30.09.2018г. на стойност 4 586,40лв. с ДДС - 442,08лв.; фактура
№ .../31.10.2018г. на стойност 3 439,80лв. с ДДС - 300,03лв.; фактура
№.../31.12.2018г. на стойност 4 127,76лв. с ДДС - 311,88 лв.
По договор №.../20.06.2019г.: фактура № .../31.01.2019г. на стойност 3
439,80лв. с ДДС - 211,17лв.; фактура №.../28.02.2019г. на стойност 3 210,48лв.
с ДДС - 168,55 лв.; фактура №.../31.03.2019г. на стойност 3 669,12лв. с ДДС -
163,07лв.; фактура №.../30.04.2019г. на стойност 3 669,12лв. с ДДС - 132,50лв.;
фактура №.../31.05.2019г. на стойност 3 783,78лв. с ДДС - 109,31лв.; фактура
№.../30.06.2019г. на стойност 11 293,55лв. с ДДС - 229,01лв.; фактура №
.../31.07.2019г. на стойност 11 670лв. с ДДС - 136,15лв.; фактура
№.../31.08.2019г. на стойност 11 670лв. с ДДС - 19,45лв.; фактура
№.../30.09.2019г. на стойност 11 293,55лв. с ДДС - 43,92лв.
5
По договор №.../26.10.2014г.: фактура № .../31.12.2018г. на стойност 230,34лв.
с ДДС - 16,38лв.
По договор №.../20.06.2019г.: фактура №.../31.01.2019г. на стойност 230,34лв.
с ДДС - 14,14лв.; фактура №.../28.02.2019г. на стойност 198,46лв. с ДДС -
10,42лв.; фактура №.../31.03.2019г. на стойност 274,64лв. с ДДС – 12,21лв.;
фактура №.../30.04.2019г. на стойност 265,79лв. с ДДС - 9,60лв.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от 94 061,80лв.,
от които 90 071,88лв. - главница, представляваща 75 059,89лв. - стойност на
услугата водоподаване и 15 011,99лв. - начислен ДДС; 3 989,92лв. –
мораторна лихва, изчислена съгласно чл.20 и чл.21 от договорите за всяка
дължима сума след изтичане на 15-дневен срок от получаване на фактурата.
На основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато увеличение на акцесорния иск
за мораторна лихва – до размера на сумата от 5 451,38лв.
С отговора на исковата молба ответникът – ВКТВ ЕООД, е оспорил
предявените искове. Не се оспорва наличието на валидно възникнали
договорни правоотношения по посочените в исковата молба четири договора.
Възраженията по основателността на иска, пренесени пред въззивната
инстанция, посредством доводите и твърденията във въззивната жалба, се
извеждат от общо въведеното в първоинстанционното производство
възражение за недължимост на претендираните вземания – както главници –
по издадените фактури, така и на самостоятелно основание – за
претендираните лихви. Според предметните предели на въззивната жалба,
възраженията за недължимост на претендираните вземания по четирите
договора, се свеждат до следното: Подписването на съставените от страните
протоколи, както и счетоводното отразяване на издадените фактури в
счетоводствата на двете дружества и данъчното им разчитане не установява
изпълнение на постигнатите договорености; Възникналите правоотношения
между страните не са изолирани от тези, създадени между ответника и МОСВ
във връзка със задълженията на ВКТВ ЕООД като титуляр на посочените в
договорите Разрешителни за водовземане. Относно факта – причините,
поради които от страна на ВКТВ ЕООД са подписани протоколите за месечно
отчитане на подадената вода се възразява, че според клаузите на чл.11 и чл.19
от двата договора от 2014г. и клаузите на чл.14 и чл.20 от двата договора от
2019г., при неподписване на протоколите, услугата следва да се заплати от
страна на ВКТВ ЕООД в рамките на целия воден обем, разрешен от МОСВ.
Твърди се, че регламентираният в договорите начин на отчитане при
немонтиран разходомер противоречи на Закона за водите и месечните
графици на МОСВ, на разрешителните за водовземане от повърхностни водни
обекти, издадени на ВКТВ ЕООД, както и на останалите разпоредби на
договорите. В тази насока се позовава на чл.53 от ЗВ и се релевира
възражение за нищожност на клаузата на чл.8 от договор №.../20.06.2019г.,
като противоречаща на Закона за водите и целяща да го заобикаля и като
противоречаща на добрите нрави. Твърди се, че първоинстанционният съд не
6
е направил разлика между скорост на воден обем и скорост на доставяне на
този воден обем. Въведено е оплакване, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че ответникът не е имал възражения по съставените
документи – протоколи, при което е налице постигнато съгласие, като в тази
връзка не е зачетена доказателствената сила на писмо изх.№389/10.07.2019г.,
с което са оспорени направените в протокол от м.07.2019г. записвания.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на договор
за търговска продажба по отношение на счетоводното отразяване в
дневниците за покупки на процесните фактури, доколкото в случая
разпоредбите на чл.327 от ТЗ са неприложими. Конкретните възражения по
отношение на четирите договора се свеждат до следното: По отношение на
договор №.../28.10.2014г. са въведени конкретни възражения за недължимост
на мораторна лихва с позоваване на чл.7 и чл.18 от този договор. По
отношение на договор №.../28.10.2014г., по който е издадена фактура
№.../31.12.2018г., се възразява, че съгласно клаузата на чл.7 от договора, при
липса на монтиран разходомер, Н.Е... ЕАД е следвало да определи
доставените водни обеми на база отпуснат лимит от МОСВ, което се извежда
и от клаузите на чл.1 и чл.10 от договора. На самостоятелно основание се
възразява и по отношение на мораторната лихва върху тази фактура с оглед
клаузите на чл.7 и чл.18 от договора. Относно договор №.../20.06.2019г. се
твърди недължимост на сумите по издадените за периода м.01. – м.09.2019г.
фактури, с аргументи, че Н.Е... ЕАД реално не е предоставила отразените в
съответните протоколи водни обеми, а се е позовало на клаузата на чл.8 от
договора, като по-конкретните оплаквания са по отношение на фактурите за
м.06., 07., 08. и 09.2019г. Възразява се относно констатациите на Н.Е... ЕАД за
приложимост на клаузата на чл.8 от договора, с твърдения, че измервателно
средство е било монтирано, но е било повредено. Развити са доводи, че с
оглед клаузите на договора – чл.1, чл.10, чл.13, разпоредбата на чл.53 ал.1 от
ЗВ, разрешителното за водовземане, издадено то МОСВ и годишен и месечни
режимни графици, Н.Е... ЕАД не може да предоставя по-големи от
посочените в разрешителното за водоползване и разрешените от МОСВ
водни обеми, а последното е начислило много по-големи от договорените и
разрешени лимити, с което се аргументира неоснователността на
претенцията, като базираща се на нищожната клауза на чл.8 от договора. В
тази връзка се твърди, че макар и да не са в отразените в протоколите обеми,
Н.Е... ЕАД е доставяло вода за питейно-битови нужди, но обемът подадена
вода следва да бъде определен според разрешените от МОСВ лимити и за
месеците юни – септември 2019г. е дължима по-ниска цена за услугата.
Възражението за недължимост на мораторна лихва се аргументира с клаузите
на чл.5, чл.6 и чл.19 от договора. Доводите за недължимост на сумите по
фактури, издадени въз основа на договор №.../20.06.2019г., са идентични с
тези, наведени по отношение на договор №.../20.06.2019г.
След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани с въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба, настоящата инстанция намира следното:
7
Безспорно установено в първоинстанционното производство и в настоящето е
наличието на валидно възникнали договорни правоотношения между
страните, обективирани в четирите посочени в исковата молба договора,
сключени от една страна от Н.Е... ЕД – в договорите от 2014г. наименован
доставчик, а в договорите от 2019г. – изпълнител и от друга страна – ВКТВ
ЕООД – гр. В., наименован съответно – потребител и възложител.
Предметът, очертан в чл.1 от договор №.../28.10.2014г. е: В съответствие с
разрешително за водоползване №.../16.09.2009г., издадено на ВКТВ ЕООД от
МОСВ, доставчикът предоставя на потребителя срещу заплащане на услугата
„водоподаване“ разрешените от МОСВ водни обеми /до 190л/сек./ от
събирателна деривация „Б.“, чрез дюкер „Ч.“ – яз. „Б.“ за питейно-битово
водоснабдяване и противопожарни нужди.
Предметът, очертан в чл.1 от договор №.../28.10.2014г. е: В съответствие с
разрешително за водоползване №.../16.09.2009г., издадено на ВКТВ ЕООД от
МОСВ, доставчикът предоставя на потребителя срещу заплащане на услугата
„водоподаване“ разрешените от МОСВ водни обеми от събирателен канал
„Д.“ на км. 4+500 – яз. район „Б.“ в размер до 10л/сек. за питейно-битово
водоснабдяване на с. С.П., Ю., с. П. и махали.
Според предмета на договора, очертан в чл.1 от договор №.../20.06.2019г.,
изпълнителят предоставя на възложителя срещу заплащане услугата
„водоподаване“ при условията на действащо разрешително разрешените от
МОСВ водни обеми от събирателен канал „Д.“ на км. 4+500 – яз. район „Б.“ в
размер до 10л/сек. За питейно-битово водоснабдяване на с. С.П., Ю., с. П. и
махали.
Според предмета на договора, очертан в чл.1 от договор №.../20.06.2019г.
изпълнителят предоставя на възложителя срещу заплащане услугата
„водоподаване при условията на действащо разрешително разрешените от
МОСВ водни обеми от събирателна деривация „Б.“, чрез дюкер „Ч.“ – яз. „Б.“
за питейно-битово водоснабдяване и противопожарни нужди.
Идентични са клаузите, регламентиращи правата и задълженията на страните
от двата договора от 2014г., както и е налице идентичност на клаузите от
двата договора от 2019г. Договор №.../28.10.2014г. и договор №.../20.06.2019г.
/първи и четвърти договор/ се отнасят до един и същ обект. Договор
№.../28.10.2014г. и договор №.../20.06.2019г. /втори и трети/ регламентират
начин на водоподаване от и към един същ обект. С оглед клаузите на чл.24 от
двата договора от 2014г. същите са сключени за срок от 5 години, считано от
01.01.2014г. – т.е. – до 31.12.2018г. Съгласно клаузите на чл.2 от двата
договора от 2019г. същите са сключени за срок от 01.01.2019г. до 31.12.2023г.
По тази причина по отношение на претенциите по фактури, издадени за
2018г., са относими договорите от 2014г., а досежно фактурите, издадени
през 2019г., са относими договорите от 2019г.
8
Юридическите факти – четирите договора, от които ищецът черпи права, са
със специален предмет от сферата на обществените отношения, свързани с
осъществяването на водоснабдителни и канализационни услуги – услуги по
пречистване и доставка на вода за питейно – битови, промишлени и други
нужди, които специфични обществени отношения са уредени и със специален
закон – Закон за водите. По правната си природа четирите договора са
търговски сделки, притежаващи правните характеристики на договор за
изработка по смисъла на чл.286 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.258 от ЗЗД,
в неговата разновидност – договор за предоставяне на услуга. Очертаният
предмет в четирите договора е идентичен – Н.Е... ЕАД предоставя на
ответното дружество срещу заплащане услугата „водоподаване“, съобразно
разрешените от МОСВ водни обеми, която услуга се осъществява чрез
използване съоръженията на Н.Е... ЕАД.
Упражняването правата и задълженията от страна на правните субекти в тази
сфера на обществените отношения подлежи на специален разрешителен
режим, уреден в гл.4, раздел първи от ЗВ.
Съгласно чл.50 ал.1 и ал.3 от ЗВ разрешително се издава за водовземане и за
ползване на воден обект на юридически лица /и при посочени изключения на
физически лица/. Съгласно чл.52 ал.1, т.1, б.А от ЗВ, разрешителното се
издава от министъра на околната среда и водите /или оправомощено от него
лице/ за водовземане от язовирите по приложение №1, в което фигурират яз.
„Б.“ и яз. „Б.“. Съгласно чл.53 ал.1 от ЗВ, начинът на използването на водите
на комплексните и значимите язовири по приложение №1 се определя в
годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на
околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за
водовземане.
По тази причина в предмета и на четирите договора изрично е посочено, че
услугата „водоподаване“ се извършва при условията на действащото
разрешително и разрешените от МОСВ водни обеми, като е посочено
разрешеното водно количество за литър на една секунда. В приложените към
договорите от 2014г. разрешително за водоползване №.../16.09.2009г. и
№.../16.09.2009г. е посочен лимит на разрешената за ползване вода в кубични
метри – годишно.
Правносдържана е тезата на жалбоподателя, че възникналите
правоотношения между страните не могат да се разглеждат изолирано от
тези, създадени между ответника и МОСВ във връзка със задълженията на
ВКТВ ЕООД като титуляр на посочените в договорите Разрешителни за
водовземане, но това не е сторено от първоинстанционния съд и не е
предпоставката, водеща до възприетата основателност на предявените искове.
Възраженията на жалбоподателя за недължимост на претендираните суми,
фактурирани в данъчни фактури за 2018г. и 2019г., последните, съставени въз
основа на двустранно подписани протоколи, се свеждат основно до
съотношението или синхронното приложение на разрешителните за
9
водовземане, издадени по реда на чл.50 ал.1, във вр. с чл.53 ал.1 от ЗВ и
клаузите на четирите договора, регламентиращи начина на отчитане на
подадените водни обеми, който е меродавен за образуване, изчисляване
цената на услугата. Съгласно чл.7 от договорите от 2014г., доставчикът се
задължава до пето число на месеца да предложи на потребителя протокол за
действително подадените водни обеми за предходния месец. Водните обеми
се определят с мерително съоръжение – разходомер, монтиран от потребителя
или на база отпуснат лимит от МОСВ. По – пълна конкретика се съдържа в
клаузите на чл.5 и чл.8 от договорите от 2019г. Съгласно чл.5, изпълнителят
се задължава не по-късно от последния работен ден на месеца да предложи на
възложителя протокол за действително използваните водни обеми за текущия
месец. Водните обеми се отчитат ежемесечно от изпълнителя по
измервателно устройство, собственост на възложителя, отговарящо на
действащите нормативни изисквания. Клаузата на чл.8 предвижда, че в
случай че не е монтиран разходомер, изразходваните водни обеми се
определят на база на максимално разрешеното водно количество, съгласно
действащото разрешително.
В съставените по реда на чл.7 протоколи за ежемесечно отчитане на
подадените водни количества по договор №.../28.10.2014г. – от водохващане
дюкер „Ч.“ – яз. „Б.“ /за периода – м.март – м.декеври 2018г.: л.34, л.37, л.42,
л.45, л.50, л.54, л.58, последният – съставен на 02.01.2019г. за отчетен месец
декември 2018г./, е отразено, че водните количества са определени на
основание чл.7 от договора за водоподаване въз основа на отпуснат лимит от
МОСВ за съответния отчетен месец, поради липса на мерително устройство.
В идентичен смисъл е и отразяването в съставения на 02.01.2019г. протокол
за отчитане на подадена вода за м.12.2018г. /л.105/ по договор
№.../26.10.2014г. от събирателен канал „Д.“ /по който е издадена фактура №
.../31.12.2018г. на стойност 230,34лв. с ДДС/ – посочено е, че измерването се
извършва по обемен начин.
В съставените при действието на договор №.../20.06.2019г. протоколи за
ежемесечно отчитане на подадените водни количества от водохващане дюкер
„Ч.“ – яз. „Б.“ /за периода – м. януари – м. септември 2019г./ отразеното
отчитане е следното: В протокол от.01.02.2019г. за подадени водни
количества за м.януари 2019г. /л.64/; протокол от 01.05.2019г. за подадени
водни количества за м.април 2019г. /л.78/; протокол от 01.06.2019г. за
подадени водни количества за м. май 2019г. /л.83/ е отразено, че количеството
е отчетено по реда на чл.7 от Договора за водоподаване, въз основа на
отпуснат лимит от МОСВ, поради липса на мерително устройство /цитиран е
чл.7 от договор №.../28.10.2014г., но за този период са приложими клаузите на
договор №.../20.06.2019г., който е в сила със задна дата от сключването му –
01.01.2019г./.
В протокол от 01.03.2019г. за подадени водни количества за м. февруари
2019г. /л.67/; протокол от 01.04.2019г. за подадени водни количества за
10
м.март 2019г. /л.73/ е отразено, че отчитането е въз основа на действително
подадена водна маса.
В протокол от 01.07.2019г. за подадени водни обеми за 30 дни, отчетен
период 01.-30.06.2019г. /л.87/; протокол от 01.08.2019г. за подадени водни
обеми за отчетен период 01. – 31.07.2019г. /л.91/; протокол от 03.09.2019г. за
подадени водни обеми за отчетен период 01. – 31.08.2019г. /л.95/; протокол от
01.10.2019г. за подадени водни обеми за отчетен период 01. – 30.09.2019г.
/л.100/ съставени след подписване на договор №.../20.06.2019г., съдържат
удостоверяването на двете страни, че поради липса на разходомер,
изразходените водни обеми са определени съгласно чл.8 от договора в размер
на максималното водно количество, съгласно действащото разрешително,
като са посочени водното количество съгласно разрешително за водовземане
№.../16.09.2009г. и изразходени водни обеми.
В съставените при действието на договор №.../20.06.2019г. протоколи за
ежемесечно отчитане на подадените водни количества от събирателен канал
„Д.“ /за периода – м. януари – м. април 2019г./ отразеното отчитане е
следното: В протокол от.01.02.2019г. за подадени водни количества за
м.януари 2019г. /л.110/; протокол от.01.03.2019г. за подадени водни
количества за м.февруари 2019г. /л.115/; протокол от 01.04.2019г. за подадени
водни количества за м.март /л.120/; протокол от 01.05.2019г. за подадени
водни количества за м.април /л.124/ е отразено – измерването се извършва по
обемен начин. Така удостовереното отразяване на извършеното отчитане
отново сочи на хипотезата на чл.7 от №.../26.10.2014г. – т.е. – при липсва на
измерващо устройство, но за този период са приложими клаузите на договор
№.../20.06.2019г. – чл.8 от същия, който е действащ със задна дата от
сключването му – 01.01.2019г./.
Или всички съставени протоколи /с изключение на протокол от 01.03.2019г.
за подадени водни количества за м. февруари 2019г. и протокол от
01.04.2019г. за подадени водни количества за м.март 2019г. по договор
№.../20.06.2019г./ сочат на отчитане на подадени водни количества при
хипотезата на чл.7 от договорите от 2014г. и чл.8 от договорите от 2019г. –
при липса на мерително съоръжение – монтиран разходомер, който следва да
е собственост/монтиран от потребителя/възложителя.
Неоснователно е въведеното от жалбоподателя възражение за нищожност на
клаузите на чл.7 и чл.8 от съответните договори от 2014г. и 2019г., като
противоречащи на Закона за водите или заобикалящи го, ако то може да се
изведе от общо въведеното в отговора на исковата молба възражение за
недължимост на сумите. Закона за водите не съдържа забрана или конкретни
изисквания относно начина на отчитане на услуга водоподаване, когато тази
услуга се осъществява чрез използване на съществуващи съоръжения – в
случая на Н.Е... ЕАД. Що се отнася за възражението за нищожност, поради
противоречие с добрите нрави, то, освен че е бланкетно и нововъведено, не
намира опора в данните по делото и конкретно в клаузите от договора.
11
Начинът на отчитане на подадените водни обеми е конкретно определен в
договорите и той е приложим в отношенията между страните. Макар и по
различен начин обективирана, волята на страните и в четирите договора е,
при липса на мерително съоръжение, отчитането да се извършва съобразно
разрешителното за водоползване на МОСВ. В разрешително за водоползване
№.../16.09.2009г. и №.../16.09.2009г. разрешеното водоползване е определено
в две измерения – като количество вода, което следва да преминава през
съответното съоръжение за определено време – „Разрешено водно
количество“ в мерни единици л./сек. – а именно „до 10л./сек.“ и „190л./сек.“;
като количество воден обем, предвиден, разрешен за ползване за цяла година
– „Лимит на ползваната вода“ – а именно 315,536м.куб./годишно и до 2.0млн.
м.куб./годишно В двата договора от 2014г., в чл.7, е употребен израза „на
база отпуснат лимит от МОСВ“, а в двата договора от 2019г. – чл.8 – „на база
максимално разрешеното водно количество, съгласно действащото
разрешително“. Тълкуване волята на страните и по четирите договора сочи,
че при липса на мерително съоръжение отчитането се извършва съобразно
разрешителното за водоползване в обемно отношение за една година -
„Лимит на ползваната вода“/годишно. Това се извежда и при систематичното
тълкуване на клаузата на чл.7 от договорите от 2014г. с чл.1, определящ
предмета на договора в съответствие с разрешително за водоползване и чл.10,
съгласно който потребителят има право да получи разрешените и договорени
водни обеми; съответно – систематичното тълкуване на чл.8 от договорите от
2019г. с чл.1, определящ предмета на договора съобразно действащо
разрешително и чл.13, съгласно който потребителят има право да получи
услугата водоподаване в размите на разрешените му водни обеми. А съгласно
заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебнотехническа експертиза, ползваните обеми от ВКТВ ЕООД за
процесния период – 01.01.2018г. – 31.12.2019г. са определяни въз основа на
сключените договори с Н.Е... ЕАД, отчитането е извършвано по „обемен
начин“, съответстващ на месечните режимни графици, съставени по реда на
чл.53 ал.1 от ЗВ /приложени и като писмени доказателства/, поради липса на
монтиран разходомер.За процесния период заявените обеми водни маси за
ползване на питейна вода по месеци са съобразно годишния график; заявките
по месеци /по чл.53 ал.6 от ЗВ/, подадени от ВКТВ ЕООД съвпадат с
отпуснатото количество вода по месечните графици на МОСВ и количествата
водни маси, записани в двустранните месечни протоколи за съответния месец
и служещи като основа за плащане. Освен това, съгласно заключението на
вещото лице, към двата обекта по четирите договора, до средата на 2017г. е
бил монтиран електромагнитен разходомер, но за 2018г. и 2019г. в
пречиствателна станция за питейни води няма монтирани разходомери за
входящи и изходящи води /такъв е монтиран едва към средата на 2020г./.
Липсата на мерително съоръжение явства и от самия Журнал за входните и
изходни водни количества, като в графа „показания“ е отразено „без
разходомер“, който журнал е съставени от ВКТВ ЕООД и представен като
доказателство по делото от страната – ответник. Заключението от
съдебнотехническата експертиза е оспорено от ответната страна, но само
12
досежно „съдържащи се в същото правни изводи“. При оценката на
заключението съобразно правилата на чл.202 от ГПК, същото се кредитира,
като компетентно изготвено и неоспорено от страните в частта, съдържаща
констатации от техническата компетентност на вещото лице и относима към
спорните факти – а именно, че месечното отчитане на водни обеми е
извършвано по „обемен начин“ – лимит/обем разрешен годишно с
разрешителните за водоползване и съответстващ на месечните режимни
графици, съставени по реда на чл.53 ал.1 от ЗВ. Ето защо неоснованелно е
оплакването на жалбоподателя, че отчитането на доставените водни обеми
при прилагане клаузите на чл.7 от договорите от 2014г. и на чл.8 от
договорите от 2019г. не е определено на база отпуснат лимит от МОСВ.
Извод в смисъла на твърденията на жалбоподателя не може да се изведе и от
депозираните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката
Т. /служител при ВКТВ ЕООД/. Показанията на свидетелката Т., освен че
следва да се преценяват при хипотезата на чл.172 от ГПК, не установяват
отклонения при ежемесечното отчитане на доставените води от
разрешителните за водоползване на МОСВ и съобразно клаузите на чл.7 от
договорите от 2014г. и на чл.8 от договорите от 2019г.
Не на последно място – доколкото правоотношенията между страните са се
развили по правилата на договор за изработка, то съставените, двустранно
подписани протоколи по правната си природа са акт на „приемане на работа“
по смисъла на чл.264 ал.1 от ЗЗД. А приемането на работата/услугата обхваща
два момента – фактическото получаване и изявление, че то съответства на
възложеното. Т.е. – подписването на протоколите от страна на „потребителя“
/ „възложителя“ е акт на съгласие и одобрение на начина, по който е отчетено
количеството подадена вода през съответния месец. Несъстоятелна е тезата на
жалбоподателя относно причините, поради които от страна на ВКТВ ЕООД
са подписани протоколите за месечно отчитане на подадената вода, а именно
– че, според клаузите на чл.11 и чл.19 от двата договора от 2014г. и клаузите
на чл.14 и чл.20 от двата договора от 2019г., при неподписване на
протоколите, услугата следва да се заплати от страна на ВКТВ ЕООД в
рамките на целия воден обем, разрешен от МОСВ. Цитираните клаузи са в
сочения от жалбоподателя смисъл, но последиците по отношение начина на
отчитане на подадените водни обеми при неподписване на протоколите от
страна на потребителя/възложителя, визирани в съответните клаузи от
договорите от 2014г. и 2019г. – чл.19 и чл.20, са идентични с тези при
посочения начин на отчитане в чл.7, съответно – чл.8 без разходомер.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че първоинстатционният
съд неправилно е приел липсата на възражения от страна на ВКТВ ЕООД по
така съставените протоколи. Единствената конкретика на това възражение се
свежда до писмо изх.№389/10.07.2019г., с което са оспорени направените в
протокол от м.07.2019г. записвания. /Явно се има предвид протокол от
01.07.2019г. за подадени водни обеми за 30 дни, отчетен период 01.-
30.06.2019г., съставен по повод изпълнението по договор №.../20.06.2019г./.
Вярно е, че цитираното писмо /л.346/ съдържа възражение относно
13
отчитането на водни обеми за м. юни 2019г. Съдържащото се изявление на
управителя на дружеството обаче за „реално използвани количества“ и
допусната грешка от негова страна при подписване на протокола, не води до
извод, че отразеният в протокола от 01.07.2019г. начин на отчитане е
неправилен, доколкото ясно е удостоверяването, че отчитането се извършва
при хипотезата на чл.8 от договора – т.е. – при немонтиран разходомер, като
по категоричен начин е установено, че действително такъв измервателен уред
и към процесния период – м.06., 07.2019г. - не е бил монтиран.
Напротив - от друга разменена между страните кореспонденция – конкретно
писмо от ВКТВ ЕООД - изх.№.../30.07.2018г. /л.324/, изпратено по повод
писмо на Н.Е... ЕАД изх.№.../05.07.2018г., съдържащо искане за заплащане на
услуги, включващи и част от процесния период, се съдържа изявление на
дружеството – жалбоподател, сочещо на съгласие с отчетения обем подадени
води, съответно – начина на отчитане: ВКТВ ЕООД е предложило разсрочено
плащане.
Ето защо възражението на жалбоподателя, че подписването на съставените от
страните протоколи, не установява изпълнение на постигнатите
договорености се явява изцяло неоснователно, което се отнася и към
възражението относно счетоводното отразяване на издадените фактури в
счетоводствата на двете дружества и данъчното им разчитане.
Относимо в тази насока е приетото при първоинстанционното разглеждане на
делото заключение от съдебноикономическа експертиза, неоспорено от
страните. Съгласно заключението на вещото лице, процесните фактури са
намерили еквивалентно счетоводно отразяване в счетоводствата и на двете
дружества: Същите са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото
дружество, начислен е дължимият ДДС, декларирани са в дневниците за
продажби в съответния данъчен период – в месеците на издаването им;
Всички процесни фактури са осчетоводени и от ответното дружество,
включени са в дневниците за покупки по ЗДДС, начисленият в тях ДДС е
отразен в счетоводството на ответника като „сделка с приложено право на
данъчен кредит“ за разходи за доставка на услуги. Вярно е, че по отношение
на правните последици от редовно водените търговски книги при двете
дружества, окръжният съд се е позовал на тези – при търговска продажба.
Тези правни последици обаче са идентични с правните последици при
търговска сделка – договор за изработка – именно: издаването на фактури от
изпълнителя, записванията в търговските книги, съвпадащи като отразяване
на търговски сделки в счетоводствата на двете дружества, включването на
фактурите в дневниците за покупки по ЗДДС на възложителя, при валидно
договорно правоотношение, установяват, както приемане на възложена
работа, така и признание на задължението. От заключението от
съдебноикономическата експертиза се извежда, че размерът на вземането по
главница е този, посочен в исковата молба и присъден с обжалваното
решение – 90 071,88лв. с ДДС /75059,89лв. – стойност на услугата и 15
011,99лв. ДДС/.
14
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя по отношение на
акцесорното вземане за мораторна лихва.
Конкретни възражения в тази насока са въведени по отношение на договор
№.../28.10.2014г. с позоваване на клаузите на чл.7 и чл.18 от договора.
Съгласно чл.7, изр. първо, доставчикът се задължава до пето число на месеца
да предложи на потребителя протокол за действително подадени водни обеми
за предходния месец. Според клаузата на чл.8 от договора доставчикът се
задължава в 7-дневен срок от датата на протокола по чл.7 да изпрати на
потребителя данъчна фактура за заплащане на услугата за подадените водни
обеми. Съгласно чл.18 – при неизпълнение на задълженията по чл.7 от
доставчика, потребителят заплаща услугата за получените водни обеми без
начисляване на лихви.
Съставените по реда на чл.7 протоколи за ежемесечно отчитане на
подадените водни количества по договор №.../28.10.2014г. – от водохващане
дюкер „Ч.“ – яз. „Б.“ - за периода – м.март – м.декеври 2018г. /л.34, л.37, л.42,
л.45, л.50, л.54, л.58/ са съставени до пето число на месеца. Клаузата на чл.7
обаче не регламентира изрично начина, по който следва да се осъществи
„предложението“ от доставчика на потребителя на протокол за отчетените
подадени водни обеми за съответния месец – в писмена форма /напр. писмо с
обратна разписка и др./ или чрез фактическо предаване на протокола. По
делото липсват данни, не са въведени и конкретни твърдения относно
момента, към който „предложението“ по чл.7 е отправено, съответно –
достигнало до адресата. По начина, по който е обективирано волеизявлението
на страните във всички протоколи, биха могли да се правят предположения и
за съвместното им съставяне, но изводите относно спорния въпрос не могат
да почиват на предположения. Конкретна информация относно момента, към
който отчетните данни, обективирани в процесните протоколи, посредством
изготвените въз основа на тях фактури, са достигнали до знанието на
потребителя – ВКТВ ЕООД, се съдържа в съпроводителните писма и
съответни обратни разписки, с които, издадените въз основа на протоколите
данъчни фактури са изпратени от Н.Е... ЕАД на ВКТВ ЕООД. Видно от
изходящата дата и съответната обратна разписка, част от съпроводителните
писма, съдържащи изявления за изпращане на фактури, /а не на протоколи/, са
изпратени, съответно – достигнали до адресата в срока по чл.8 от договора – в
7-дневен срок от датата, посочена в съответния протокол, но друга част –
след изтичане на този срок /напр. съпроводително писмо с изх. дата
10.04.2018г. – л.31, получено с обратна разписка на 20.04.2018г. – л.33, с
което е изпратена фактурата, съставена въз основа на протокола от
02.04.2018г./. Следователно при липса на конкретно установен момент, към
който „предложението“ по чл.7 от договора е достигнало до посочения в
клаузата адресат, би следвало да настъпят санкционните последици по чл.18
от договора. Клаузата на чл.18 от договора обаче не може да се тълкува и
прилага изолирано и без систематичната й обвързаност с останалите клаузи от
договора – и конкретно – клаузата на чл.20, още повече, че и двете клаузи са в
един и същи раздел – „Отговорност и санкции“. Съгласно чл.20 от договора
15
при забава на плащанията повече от 15 дни от получаване на фактурата от
потребителя, се прилагат разпоредбите на чл.86 от ЗЗД. Т.е. – санкционните
последици по чл.18 от договора касаят само неточното по време изпълнение
на доставчика да предложи на потребителя протокол за отчетените подадени
водни обеми. Тълкуване волята на страните сочи обаче, че са предвидени
санкционни последици във всички случаи на забава на потребителя за
заплащане на цената на услугата след 15-ия ден от получаване на фактурата и
независимо от изпълнение на задължението на доставчика по чл.7 от
договора. Или при неизпълнение от страна на доставчика или неточно по
време изпълнение на задължението му по чл.7 от договора, потребителят „се
освобождава“ от лихви за забава само до момента на изтичане на 15-ия ден от
датата на получаване на фактурата, който момент е конкретно установен чрез
представените обратни разписки за получаване на съпроводителните писма, с
които е изпратена всяка една от фактурите по договор №.../28.10.2014г. Данни
относно размера на мораторната лихва, определена по този начин – считано
от 15-ия ден от получаване на всяка една от фактурите, се съдържат в
допълнителното заключение от съдебноикономическата експертиза.
Казаното относно дължимостта на мораторна лихва при забава се отнася и
към идентичните клаузи на договор №.../26.10.2014г. за водоподаване от
събирателен канал „Д.“. Протоколът от 02.01.2019г. за отчитане на подадени
водни обеми за предходен месец /декември 2018г./ е с дата до пето число от
месеца. Съпроводителното писмо, с което Н.Е... ЕАД е изпратило на ВКТВ
ЕООД издадената данъчна фактура № .../31.12.2018г., е с изходяща дата
08.01.2019г., /т.е. – в срока по чл.8 от договора/, но е получено от адресата на
12.01.2019г., при което лихвата за забава се дължи при прилагане клаузата на
чл.20 от договора – след 15-ия ден от получаването й.
Двата договора от 2019г. съдържат почти аналогични клаузи на
горекоментираните клаузи от договорите от 2014г. Съгласно чл.5, изр. първо
от договор №.../20.06.2019г. и договор №.../20.06.2019г., изпълнителят се
задължава не по-късно от последния работен ден на месеца да предложи на
възложителя протокол за действително използваните водни обеми за текущия
месец. С клаузата на чл.6 изпълнителят се задължава в седемдневен срок от
датата на протокола по чл.5 да изпрати на възложителя данъчна фактура за
заплащане на извършената услуга. С клаузата на чл.7 възложителят се
задължава в седемдневен срок от датата на получаване на фактурата да
преведе дължимата сума на изпълнителя по посочена банкова сметка. В
раздел пети от двата договора от 2019г. - „Отговорност и санкции“ – също е
предвидена възможност за „освобождаване“ на възложителя от заплащане на
лихви, но, както и при договорите от 2014г. – само за определен период.
Съгласно чл.19 от договора при неизпълнение на изпълнителя на
задължението по чл.6, възложителят заплаща услугата без начисляване на
лихви – т.е. – в случая забавата на кредитора – изпълнителя – Н.Е... ЕАД, е
обусловена от спазване на определен срок за изпращане на фактура, считано
от датата на съставяне на протокола. Систематичното тълкуване на клаузата
на чл.19 от договора, ведно с друга клауза от същия раздел – а именно –
16
чл.21, също води до извода, че общо изразената воля на страните не сочи на
пълно освобождаване на длъжника от задължението за лихви при забава
плащанията за предоставените услуги. Съгласно чл.21 от договорите от
2019г., при забава на плащанията за повече от 15 дни от получаване на
фактурата от възложителя се прилагат разпоредбите на чл.86 от ЗЗД. Или
смисълът на волята на страните по двата договора от 2019г. е – при
неизпълнение или неточно по време изпълнение от страна на изпълнителя на
задължението по чл.6 - в седемдневен срок от датата на протокола по чл.5 да
изпрати на възложителя данъчна фактура, възложителят се „освобождава“ от
лихви за забава от съответния падеж – визиран в чл.7 /седемдневен срок от
датата на получаване на фактурата/ до изтичане на 15-ия ден от получаването
й. Тук следва да се посочи, че независимо че протоколите и съответните
фактури, изготвени до м.06., са съставени/оформени, според клаузите на
договорите от 2014г., тъй като договорите от 2019г. са подписани на
20.06.2019г., то приложение ще намерят именно клаузите на договорите от
2019г., доколкото същите са сключени за срок, считано от 01.01.2019г.
Видно от изходящата дата и съответната обратна разписка, част от
съпроводителните писма, с които са изпратени съответните фактури, са
изпратени в 7-мо дневния срок по чл.6, но са достигнали до адресата след
този срок /напр.писмо с изх.дата 08.02.2019г., с което е изпратена фактура,
съставена въз основа на протокол от 01.02.2019г., е получена от ответника на
14.02.2019г./. Друга част от фактурите са изпратени след срока по чл.6 от
договора /напр. фактура, съставена въз основа на протокол от 01.07.2019г., е
изпратена на 09.07.2019г. и получена на 12.07.2019г./. Следователно по
отношение на всички задължения, произтичащи от издадените фактури при
действието на договорите от 2019г., ответникът е изпаднал в забава, считано
от 15-ия ден от получаването им – според клаузата на чл.21 от договорите.
Дори и по отношение на фактурите, издадени преди подписване на
договорите – 20.06.2019г., да са приложими клаузите на договорите от 2014г.,
то предвид гореизложените съображения /липсата на конкретни данни за
датата на която е предложен протоколът от доставчика на потребителя и
установени конкретни дати, на които издадените фактури са изпратени на
потребителя/, възложителят също е изпаднал в забава, считано от 15-ия ден
от получаване на фактурата. /Следва да се посочи, че по този начин е заявена
исковата претенция на ищеца, макар че по всички фактури началната дата на
законната лихва не съвпада с датата на получаване на фактурата, а и по този
начин исковата претенция е пренесена пред въззивната инстанция според
съдържанието на насрещната въззивна жалба – п.III от същата/. Съгласно
заключението от допълнителната съдебноикономическа експертиза, което,
като неоспорено от страните, се кредитира изцяло, мораторната лихва по
всяка една от процесните фактури с ДДС, след изтичане на 15-ия ден от
получаване на фактурата, считано от посочената в обратната разписка дата, е
в размер на 5 451,38лв. /Исковата претенция е уважена до размера на сумата
от 3 013,89лв./.
По изложените съображения въззивната жалба на жалбоподателя – ответник
17
срещу решението в частта, с която е присъден изцяло претендираният размер
за главница и е уважена акцесорната искова претенция за мораторна лихва, се
явява неоснователна и решението в обжалваната от жалбоподателя –
ответник част, следва да бъде потвърдено.
По насрещната въззивна жалба, подадена от жалбоподателя – ищец срещу
тази част от решението, с която акцесорната искова претенция е отхвърлена:
Изложените по - горе съображения по повод неоснователността на въззивната
жалба на жалбоподателя – ответник по отношение на уважената акцесорна
претенция за мораторна лихва, води до извод за основателност на насрещната
въззивна жалба срещу тази част от решението, с която искът за мораторна
лихва е частично отхвърлен. Както се посочи, съгласно заключението от
съдебноикономическата експертиза, мораторната лихва по всяка една от
процесните фактури с ДДС, след изтичане на 15-ия ден от получаване на
фактурата, считано от посочената в обратната разписка дата, е в размер на 5
451,38лв. С исковата молба акцесорната претенция е предявена за сумата от 3
989,92лв. В последното съдебно заседание по реда на чл.214 ал.1 от ГПК е
допуснато увеличение за сумата от 5 451,38лв. С постановеното по делото
решение обаче, както в мотивната част, така и с диспозитива,
първоинстанционният съд се е произнесъл по първоначално заявения иск – за
сумата от 3 989,92лв. Искът е уважен до размера на сумата от 3 013.89лв. и е
отхвърлен за разликата до 3 989,92лв. Касае се за процесуален пропуск на
съда, който обаче би могъл да бъде отстранен само по реда, предвиден в
чл.250 от ГПК, тъй като е налице непроизнасяне по цялото заявено искане от
страната. Страната жалбоподател – ищецът – Н.Е... ЕАД обаче не е
упражнила правото си по чл.250 от ГПК пред първоинстанционния съд, който
е компетентен да се произнесе по искане за допълване на постановеното от
него решение. Този процесуален пропуск на първоинстанционния съд не
може да бъде саниран от въззивната инстанция и същата да присъди сума
/мораторна лихва/ в размер на 4 242,66лв., тъй като в обжалваното решение
липсва произнасяне за такава претенция, макар и в резултат на процесуален
пропуск. Ето защо решението, предмет на насрещната въззивна жалба, следва
да бъде отменено в частта, с която искът за мораторна лихва е отхвърлен за
разликата над 3 013.89лв. до 3 989,92лв. и да се постанови друго, с което да се
присъди допълнително мораторна лихва в размер на 976,03лв.
По подадената частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК
определение №260083/05.02.2021г.:
Обжалваният съдебен акт е постановен по подадена от ВКТВ ЕООД молба
вх.264088/29.12.2020г., съдържаща искане да бъде допълнено решението в
частта за разноските. Конкретно заявеното искане е да бъдат присъдени
разноски в полза на молителя – ответник по делото, на основание чл.78 ал.3
от ГПК – съразмерно с отхвърлената част от иска. Без да е сезиран с друго
искане, първоинстанционният съд е постановил: Осъжда ВКТВ ЕООД да
заплати на Н.Е... ЕАД разноски в общ размер на 4 310, 93лв., от които 4
18
020,93лв. - за държавна такса и депозити за изготвяне на експертизи и
юрисконсултско възнаграждение 290лв. На практика с тази част от
диспозитива на определението съдът е редуцирал дължимите разноски на
ищеца съразмерно с уважената част от иска. С такова искане обаче окръжният
съд не е бил сезиран – заявеното искане с молба вх.264088/29.12.2020г., е
само за допълване на решението в частта за разноските, като се спази
изискването на чл.78 ал.3 от ГПК. Или налице е произнасяне „плюс петитум“
– по непредявено искане, поради което определението по чл.248 от ГПК в
тази му част следва да бъде обезсилено, като недопустимо.
Определението съдържа и допустимо произнасяне по искането за допълване
на решението в частта за разноските, като в полза на ответника са присъдени
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – а именно общо 300лв., от
които 100лв. депозити за изготвяне на експертизи и 200лв. – адвокатски
хонорар. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, при който
заявената от ищеца претенция се уважава изцяло и на ответника не се дължат
разноски на основанието по чл.78 ал.3 от ГПК, определението в тази му част,
следва да бъде отменено.
По разноските, сторени пред първата инстанция:
Както се посочи, с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция исковата
претенция се явява уважена в пълен размер /макар и при липса на
произнасяне от първоинстанционния съд по цялото заявено искане/. В този
смисъл на ищеца се дължат разноски в пълен размер, които съгласно
представения списък на разноските по чл.80 са 4 320,93лв. Страната е
претендирала и юрисконсултско възнаграждение, определено и присъдено от
първоинстанционния съд, с оглед изхода на спора пред него в размер на
370лв. Доколкото производството пред първата инстанция е разгледано в
повече от три заседания, а и материалният интерес е над 10 000лв., то следва
да намери приложение разпоредбата на чл.25 ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съгласно която при една от двете визирани в
текста хипотези, възнаграждението може да бъде увеличено до 50 на сто от
максимално предвидения размер по ал.1 /от 100лв. до 300лв./. С оглед изхода
на спора пред въззивната инстанция на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв. Или освен
присъдените с първонстанционното решение разноски - 4 220,93лв. и
юрисконсултско възнаграждение 370лв., следва да бъдат присъдени
допълнително разноски за първата инстанция в размер на 100лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 130лв.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на жалбоподателя –
ответник ВКТВ ЕООД не се дължат разноски за това производство, поради
неоснователността на подадената от него въззивна жалба. На жалбоподателя
по насрещната въззивна жалба – Н.Е... ЕАД, се дължат разноски за
въззивното производство в пълен размер, доколкото с въззивното решение се
отменя отхвърлителната част на първоинстанционното решение и се уважава
19
изцяло частната жалба срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК
определение. Съгласно представения списък на разноските страната е сторила
такива в размер на 39,59лв. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Същото се определя в размер на 300лв., като се съобразява, че материалният
интерес е над 10 000лв., но и че пред въззивната инстанция е проведено едно
заседание.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260041/30.11.2020г., постановено по търг.д.
№274/2019г. по описа на окръжен съд Пазарджик, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ... срещу „В.к.т.в.“ ЕООД гр.
В., ЕИК... иск за разликата над 3 013.89лв. до 3 989,92лв. – мораторна лихва за
забава върху главница от 90 071,88лв., изчислена за всяка дължима сума по
фактури, издадени по договор №.../28.10.2014г., договор №.../28.10.2014г.,
договор №.../20.06.2019г. и договор №.../20.06.2019г. за периода - м.март
2018г. до м.септември 2019г., след изтичане на 15 дневния срок от
получаването на съответната фактура до датата на предявяване на иска -
16.12.2019г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „В.к.т.в.“ ЕООД гр. В., ЕИК... ДА ЗАПЛАТИ НА „Н.Е.К.“
ЕАД, ЕИК ... допълнително сумата от 976,03лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главница от 90 071,88лв., изчислена за всяка дължима
сума по фактури, издадени по договор №.../28.10.2014г., договор
№.../28.10.2014г., договор №.../20.06.2019г. и договор №.../20.06.2019г. за
периода - м.март 2018г. до м.септември 2019г., считано след изтичане на 15
дневен срок от получаването на съответната фактура до датата на предявяване
на иска - 16.12.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260041/30.11.2020г., постановено по
търг.д. №274/2019г. по описа на окръжен съд Пазарджик, в частта, с която
„В.к.т.в.“ ЕООД гр. В., ЕИК... е осъдено да заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ...
сумата в общ размер на 90 071,88лв., от които 75 059,89лв. - стойност на
услугата и 15 011,99лв. - ДДС, представляваща цена на услугата
„водоподаване“, дължима по договор за водоподаване №.../28.10.2014г.,
20
договор №.../28.10.2014г., договор №.../20.06.2019г. и договор
№.../20.06.2019г. и съставени въз основа на тях фактури за периода - м.март
2018г. до м.септември 2019г., ведно с мораторни лихви за забава в размер на
сумата 3 013,89лв., изчислени за всяка дължима сума по фактурите, след
изтичане на 15- дневния срок от получаването на съответната фактура до
датата на предявяване на иска - 16.12.2019г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.12.2019г.
до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски в размер на 4
220,93лв. и юрисконсултско възнаграждение - 370лв.
ОБЕЗСИЛВА определение №260083/05.02.2021г., постановено по реда
на чл.248 от ГПК по търг.д. №274/2019г. по описа на окръжен съд Пазарджик,
В ЧАСТТА, с която е изменено решение №260041/30.11.2020г. в частта за
разноските, като „В.к.т.в.“ ЕООД гр. В., ЕИК... е осъдено да заплати на
„Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ... разноски в размер на 4 310,93лв., от които 4 020,93лв. –
ДТ и депозити за изготвяне на експертизи и 290лв. юрисконсултско
възнаграждение – като недопустимо.
ОТМЕНЯ определение №260083/05.02.2021г., постановено по реда на
чл.248 от ГПК, по търг.д. №274/2019г. по описа на окръжен съд Пазарджик, в
ЧАСТТА, с която „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ... е осъдено да заплати на „В.к.т.в.“
ЕООД гр. В., ЕИК... разноски в размер на 300лв., от които 100лв. – депозити
за изготвяне на експертиза и 200лв. адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „В.к.т.в.“ ЕООД гр. В., ЕИК... да заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД,
ЕИК ... допълнително разноски за първоинстанционното производство в
размер на 100лв. и юрисконсултско възнаграждение – 130лв., както и
разноски за въззивното производство в размер на 39,59лв. и юрисконсултско
възнаграждение - 300лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
21
1._______________________
2._______________________
22