Разпореждане по дело №972/2023 на Административен съд - Плевен

Производството по адм.дело №972/2023 год. е образувано по жалба от Г. П. Г. от [населено място], ***, против Заповед №РД-11-255/15.12.2020 год. на заместник-кмета на община Плевен.

С Решение №887/6.03.2024 год.. съдът е отхвърлил подадената жалба.

Против постановеното решение е постъпило Искане с вх.№1471/11.03.2024 год. за отмяна на постановеното решение, по реда на чл.237, чл.238 и чл.239 от АПК – извънреден способ, като се релевират доводи за нищожност на постановеното съдебно решение.

С искането за отмяна е направено искане за освобождаване от заплащане на държавни такси за производството по искането за отмяна. Към искането Г. е приложил две решения на ТЕЛК, с които са определени 100% т.н.р. на жалбоподателя и съпругата му, и декларация за материално и гражданско състояние.

Във връзка с искането за освобождаване от заплащане на държавна такса за подаденото искане за отмяна, съдът изиска информация от : община Плевен, отдел „Приходи от местни данъци и такси“ за декларирани от жалбоподателя недвижими имоти и МПС; От НБД „Население” при АС Плевен е направена служебна справка за родствени връзки на лицето –съпруга, деца, родители, а от официалния сайт на Търговски регистър-справка по ЕГН за регистрирани фирми на името на лицето. От ТД на НАП-Плевен, на основание чл.74, ал.2, т.2 от ДОПК е изискана информация за доходите на лицето и наличието на регистрирани трудови договори; От ТП на НОИ –Плевен и от РД „СП“ -Плевен данни за получавани пенсии и помощи.

С оглед произнасяне по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството по подаденото искане за отмяна на Решение №887/6.03.2024 год. по адм.дело №972/2023 год. и на основание чл.83, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът съобрази от една страна, че жалбоподателят е представил декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че неговите доходи и тези на съпругата му от пенсии са нарастнали спрямо тези, декларирани в предходно представената и приложена по делото декларация на л.32 – вместо декларираните на 4.12.2023 год. получавани съответно от Г. и съпругата му пенсии в размери 440 лева и 580 лева, с настоящата декларация са декларирани получавани размери на пенсии от Г. и съпругата му съответно 500 лева и 600 лева месечно. От представената от Г. декларация се установява още, че е женен, не притежава недвижими имоти и движими вещи, няма влогове в банки, не получава доходи от заплати и наеми, дивиденти, няма регистрирани фирми, Г. има намалена работоспособност 100% с чужда помощ, а съпругата му-100% без чужда помощ. От справката от НБД „Население“ се установява, че е семеен и има пет пълнолетни деца, няма регистрирани фирми, видно от справката от ТР. От справка от отдел „ПМДТ“ при община Плевен е видно, че притежава три МПС- Москвич 408, Фолксваген Поло и ВАЗ 21061, няма действащ трудов договор и осигуряване по трудови правоотношения, видно от справката от НАП. Установява се от справка от АСП, че от м.юли 2023 год. до м.февруари 2024 год. ежемесечно е получавал помощи/добавки по ЗХУ, чл.70 в размер по 287,28 лева на месец., само за м.февруари е получил по-голям размер – 299,82 лева, а от справката от ТП на НОИ –Плевен е видно, че получава лична социална пенсия за инвалидност в размер на 442,62 лева и добавка за чужда помощ в размер на 207,48 лева или месечен размер на сумата за получаване-650,10 лева.

При така събраните доказателства във връзка с искането за освобождаване от заплащане на държавна такса за предявеното искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, съдът намира за установено следното:

Не са налице предпоставките, предвидени в чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса. Жалбоподателят, заедно със съпруга си , имат месечни доходи общо в размер на 1549,92 лева, като притежават и три моторни превозни средства. Независимо от факта, че и Г., и съпругата му имат трайно намалена работоспособност в размер на 100%, двамата общо получават доходи и притежават имущество, въз основа на които не е невъзможно да си позволят заплащането на държавна такса по искането за отмяна в размер на 30 лева.

С оглед на горното съдът счита, че не са налице основанията на чл. 83, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса за подаденото искане за отмяна. Молбата за освобождаване следва да се остави без уважение, като искането за отмяна следва да се остави без движение /с отделно разпореждане/ и се даде процесуална възможност на молителя да отстрани нередовностите на последното, като внесе дължимата държавна такса.

Предвид на изложеното съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. П. Г. от [населено място], *** за освобождаване от заплащане на държавна такса за подаденото искане за отмяна на влязлото в сила Решение №887/6.03.2024 год. по адм.дело №972/2023 год.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд.

Препис от разпореждането да се изпрати на Г. чрез адв.Т..