РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  2184

 

гр. Пловдив, 01.12.2023  год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1630 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба от К.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Т.А., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000414/09.06.2023 г., издадена от началник  група при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. В жалбата се поддържа за  незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че издаденото на оспорващия за процесното деяние наказателно постановление е отменено по съдебен ред, поради което са налице основания за отмяна на приложената ПАМ. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - началник група при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, поддържа становище за неоснователност на  жалбата и възразява срещу размер на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № 1012258/09.06.2023 г. от М. В. А. – мл. автоконтрольор при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 08.06.2023г., около 16.40 часа в гр. Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ до номер 1, К.Г.Б. като водач управлява лек автомобил Нисан Ноте, с рег. № *** с чуждестранно национално свидетелство издадено от Великобритания с номер ***, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца. Водачът е влязъл на територията на Република България на 02.04.2022г., справка извършена чрез ОДЧ на сектор „Пътна полиция“.

Горното е квалифицирано от контролните органи  като  нарушение по  чл.162 ал.1 от ЗДвП.

6. Въз основа на така установеното бил издадена заповед № 23-1030-000414/09.06.2023 г., с която административният орган на основание чл. 171, т.2, б. „а“ от ЗДвП приложил спрямо К.Г.Б. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство рег. № *** за срок от 6 месеца.

7. Спрямо К.Г.Б., за установеното с АУАН № 1012258/09.06.2023г. административно нарушение, било издадено наказателно постановление №  23-1030-003171/21.06.2023г. от началник  група при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП ми било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. По жалба на Б. било образувано н.а.х.д № 3917/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV – ти наказателен състав, по което било постановено решение № 1652/04.10.2023г., с което съдът отменил наказателно постановление №  23-1030-003171/21.06.2023г., с мотив че административният орган при безспорна фактическа обстановка се дал погрешна правна квалификация на извършеното административно нарушение.

8 За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от състава на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, които могат да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2 от ЗДвП, сред които са посочени и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“.

Представена е също заповед № 8121К-4646/23.05.2023г. на министъра на вътрешните работи, с която длъжностното лице, издало оспорения в настоящото производство административен акт, е преназначено на позиция „началник на група“ в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

IV. От правна страна:

9. Описаните в АУАН № 1012258/09.06.2023 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установените от административния орган фактически обстоятелства, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2 и т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (www.mvr.bg), в рамките на преходния период (до 31.12.2020г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.

След изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.

Дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната с техните СУМПС, издадени от ОК, до една година от датата на издаване на документа им за пребиваване в Република България. В рамките на тази една година СУМПС, издадено от ОК, може да бъде заменено за българско СУМПС  без полагане на изпит.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е установено по съответния ред управление на моторно превозно средство от неправоспособен водач, не притежаващ свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето.

В случая не се спори по обстоятелството, че К.Г.Б. от 02.04.2020г. в срок до три месеца не е подменил чуждестранно си национално свидетелство за управление на МПС, издадено му от Великобритания. Тоест не може да има съмнение, че на датата 08.06.2023 г. Б. като водач на автомобил  с  рег. № *** е управлявал без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното МПС. Това фактическо основание обосновава прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП.

Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което паралелното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП). Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.

С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно поради различните цели на административната принуда и административното наказване, в случаите по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, мярката не се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача, а за конкретно определен срок.

В случая представеният от оспорващия съдебен акт, с който е отменено наказателно постановление № 23-1030-003171/21.06.2023г., третира въпроса за законосъобразността на дадената от контролните органи правна квалификация на безспорно доказаното от обективна и субективна страна административно нарушение. При това положение не се установява соченото от жалбоподателя самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед, тъй като не се оборва установената в АУАН № 1012258/09.06.2023 г. фактически обстоятелства, която дава основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП.

Мотивиран от горното настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма в съответствие с приложимите процесуални правила, материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна.

V. По съдебните разноските.

10. Ответникът в настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Т.А., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000414/09.06.2023 г., издадена от началник  група при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сектор „Пътна полиция.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: