Определение по дело №173/2021 на Административен съд - Силистра

          ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 630

 

гр.Силистра, 29.11.2021 година

 

       Административният съд гр.Силистра,в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, разгледа адм.дело №173 по описа на съда за 2021г., във връзка с постъпила МОЛБА от адвокат Д.Г.В. ***,в качеството ѝ на упълномощен представител на конституирана заинтересована страна И.Г.И., за изменение, в хипотезата на допълване, на постановеното по делото прекратително Определение №114, произнесено в открито съдебно заседание на 03.11.2021г., в частта му за разноските.Същото е съобщено на страната на 09.11.2021г., (л.221), а настоящата молба е изпратена чрез пощенски оператор на 11.11.2021г. (клеймо на л.227), което сочи на спазване на срока от чл.248 ал.1 ГПК, във връзка с чл.230 и чл.144 АПК.

 

          Производството е по реда чл.248 ал.1 ГПК,приложим от препращането на чл.144 АПК. Образувано е по молба с вх.№1373/15.11.2021г., подадена от пълномощника на И.Г.И. - заинтересована страна в процеса,съгласно чл.131 ал.2 ЗУТ и Разпореждане №482/14.09.2021г. (л.137-л.140), с искане за допълване на Определение №114/03.11.21г., в частта му за разноските, с присъждане на адвокатско възнаграждение, по своевременно предявено искане.

         В срока от чл.248 ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответния орган Кмет на Община гр.Дулово. Молбата е подадена в срока от чл.248 ал.1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

         С релевираното определение съдът е прекратил образуваното производство по адм.д.№173/21г., поради оттегляне на оспорения индивидуален административен акт (арг.чл.159 т.3 АПК) и е осъдил същия да заплати на жалбоподателите А.С.М. и Ф.В.М., направените разноски по делото,както и адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в хипотезата на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от тях адвокат Г.Р.К. от АК-София.

         С чл.248 ал.1 ГПК е предвидена възможност съдът, по искане на страна в процеса, да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските, респ. съдебният акт, с който е приключило производство, както е в настоящия случай - определение за прекратяване на делото.Текстът разграничава две хипотези, свързани с оттегляне на вече постановения акт в частта, с която е определена отговорността на страните за разноските по делото,което представлява изключение от правилото на чл.246 ГПК,във връзка с чл.144 АПК.Искането на заинтересованата страна, обективирано в молбата от 15.11.2021г., осъществява първата хипотеза на чл.248 ал.1 ГПК.

         Присъждането на разноски не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по тяхната дължимост съдът не се произнася служебно. За това той следва да бъде надлежно сезиран с искане за присъждането им, което слага начало на успоредно развиващо се, акцесорно производство,каквото (искане) няма ясно формулирано в молбата от 29.10.21г. (л.198) по отношение на изразеното съгласие за прекратяване на делото. Сезирането на съда е надлежно,когато до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция, страната е направила искане за присъждане на разноски, по аргумент от т.11 ТР №6/06.11.13г. на ВКС по т.д.№6/12г.,ОСГТК, както е процедирано в случая от страна на молителя, но в случай на решаване на спора по същество,вкл. с представен списък на разноските по чл.80 ГПК, гарантиращ му допустимото упражняване на настоящото искане по чл.248 ГПК.

         Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 АПК подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт. Видно от същата правна норма е, че разноски при оттегляне на акта се дължат само на жалбоподателя,в какъвто смисъл е и обжалваното определение. Според ал.3 на с.чл. страната,за която административният акт е благоприятен, има право на разноски единствено при отхвърляне на оспорването или оттегляне на жалбата.Правилото е аналогично на това за ответника по делото-чл.143 ал.4 АПК. В настоящия случай молителят е конституиран като заинтересована страна в образуваното съдебно производство (между други основни страни), спрямо когото издаденият (впоследствие оттеглен) административен акт по чл.214 т.1 ЗУТ е неблагоприятен.Последното е изрично заявено с писмена Молба вх.№1285/29.10. 21г. (л.198) по делото, подадена чрез адв.Д.В.. Същата съдържа искане за уважаване на жалбата на други жалбоподатели - А. и Ф. Мустафови. Последното означава,че молителят И.Г.И. е разполагал със самостоятелно право на жалба, което не е упражнил.Това обаче, че други засегнати лица са проявили процесуална активност и са оспорили процесния акт пред съда, не може да обоснове право на разноски за молителя,а и за която и да е друга страна, считаща оспорения акт за неблагоприятен и за засягащ правата и интересите ѝ.Ето защо няма основание за присъждане на съдебни разноски поради оттегляне на обжалвания пред настоящия съд акт, тъй като не притежава качеството „жалбоподател“, който само има право на разноски съгласно регламентацията от чл.143 ал.2 АПК.(Вж.Определение №11908/13.10.09г.,адм.д.№12914/09г.; Определение №695/ 19.01.17г., адм.д.№13963/16г.- двете на II отделение на ВАС и др.)

         По правило, заинтересована страна в административното правосъдие и то само тази, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски единствено в случаите на отхвърляне на оспорването, както и при прекратяване на делото поради оттегляне на жалбата (арг.чл.143 ал.4 АПК).Следва да бъде отбелязано, че чл.143 АПК урежда изрично хипотезите, в които възниква правото на разноски и не може да бъде тълкувана разширително. Нормативното уреждане само на тези хипотези не означава, че е налице празнота в закона, която да налага субсидиарното приложение на ГПК. Още повече, че ГПК не урежда заплащането на разноски на заинтересованата страна. Ето защо подадената молба, с която се иска допълване на постановеното прекратително определение, в частта му за разноски-те, следва да бъде оставена без уважение,воден от което и на основание чл.248 ал. 3 ГПК,вр. с чл.144 АПК, съдът

                                  О П Р Е Д Е Л И:

 

        ОТХВЪРЛЯ молбата на И.Г.И., подадена чрез адвокат Д.Г.В., за допълване на Определение №114/03.11.2021г. по адм.дело №173/21г. по описа на Административен съд Силистра, в частта му за разноските.

       Определението може да бъде обжалвано с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

       Настоящото определение да се връчи на страните по реда на чл.137 АПК.

 

СЪДИЯ: