РЕШЕНИЕ
№ 761
гр. Русе, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520101766 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.92, във вр. с
чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Мадара Агро“ ЕООД, гр.Шумен твърди, че на 09.03.2020 г. с ответниците
ППК "Надежда-Ряхово" и С.Г. Г. бил сключен Договор № 02826/КСПН52/09.03.2020 г.
за закупуване на култиватор „MADARA" КСПН52. По него солидарно с кооперацията
се е задължил като съдлъжник и председателят й С.Г.. Цената на закупената земеделска
техника била 10 800 лв. с ДДC, за която била издадена фактура № 5129/09.03.2020г. В
договора било уговорено цената да бъде заплатена на три вноски: първата, дължима
при подписването му в размер на 4800 лв., втората - дължима до 05.07.2020 г. в размер
на 3000 лв. и третата - дължима до 05.08.2020 г., в размер на 3000 лв. При сключване на
договора била внесена първата вноска по задължението. На 11.03.2020 г. закупеният
култиватор бил предаден на кооперацията. След тази дата, едва на 24.11.2020 г. С.Г.
заплатил на „Мадара Агро" ЕООД 3000 лв., което плащане било направено 99 дни след
изтичане на крайния срок за плащане на втората вноска и 129 дни след изтичане на
срока за плащане на първата вноска от цената. Оставащата дължима сума била събрана
по изп. дело № 806/2020 г. на ЧСИ Цветанка Георгиева, след осъждане по ч.гр.д.№
5817/2020 г. и гр.д.№ 814/2021 г., двете по описа на РС-Русе. Поради бездействието си
купупачът и съдлъжникът по договора, считано от датата на забавата за първото
плащане, а именно 05.07.2020 г., дължали на продавача неустойки по чл. 12.2. и чл.
1
12.3. от договора. Съгласно чл. 12.2., прu забава за плащане на дължима сума
купувачът дължи неустойка в размер на 0,2 % от продажната цена за всеки ден от
забавата, но за не повече от 30 дни. До 06.08.2020 ответниците дължали неустойка в
размер на 648 лв., която била ограничена до максимум 30 дни след забавата. Съгласно
чл. 12.3. от договора, същите дължали и втора неустойка поради просрочване на
плащане с повече от 20 дни. Тя се дължала заедно с неустойката по чл. 12.2 от
договора и била в размер на пo-голямата от следните суми: 1) сбора на всички
авансово платени суми по договора и 2) сума в размер на 20 % от общата цена по чл. 2
от договора. Единствената авансово платена по договора сума била в размер на 4800
лв., а процентът от общата цена по договора се равнявал на 2160 лв. Към 25.08.2020 г.
ответниците дължали на „Мадара Агро" ЕООД неустойки по чл 12.3. и по чл. 12.2. от
договора в общ размер 5448 лв. Към 06.08.2020 г. ППК „Надежда-Ряхово" и С.Г. Г.
дължали на ищеца освен двете невнесени вноски от цената на сделката от по 3000 лв. и
неустойки по чл. 12.2. и чл. 12.3. от договора или общо задължение в размер на 11448
лв. Към настоящия момент главницата била принудително събрана по изп.д.№
806/2020 г. на ЧСИ Цветанка Георгиева.
Претендира да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят солидарно на „Мадара Агро“ ЕООД договорни неустойки в общ размер
5448 лв., ведно със законната лихва от деня на постановяване на решението до
окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски.
Ответниците депозират отговор на исковата молба, с който оспорват предявените
искове по основание и размер. Съобразно клаузата на чл.6.7. от договора, купувачът
издал запис на заповед за дължимите по договора суми, авалиран от съдлъжника. На
14.12.2020 г. ищецът подал до съда заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа на заповед за
сумата 6000 лв. /две вноски по 3000 лв./. Реализирането на правата по записа на
заповед станало след като ищецът бил получил авансовата вноска от 4800 лв. и втората
вноска в размер на 3000 лв. на 24.11.2020 г. По подаденото заявление било образувано
ч.гр.д.№ 5817/2020 г. по описа на РС-Русе и съдът издал заповед за незабавно
изпълиение и изпълнителен лист за сумата 6000 лв. с лихви и разноски. Въз основа на
изпълинтелния лист било образувано изп.дело № 806/2020 г. по описа на ЧСИ
Цветанка Георгиева и сумата по него била събрана и изплатена на ищеца, заедно с
натрупаните лихви и разноски. Т.е., още преди предявяването на настоящите искове
ищецът получил сумата 13800 лв. за главница, което било с 3000 лв. повече от
продажната цена.
Ответниците считат, че клаузите по чл.12.2. и чл.12.3. от договора за покупко-
продажба са нищожни, тъй като противоречат на закона и го заобикалят, противоречат
на добрите нрави и предвиждат прекомерно обезщетение за кредитора при забава на
длъжника. Намират за недопустимо да се дължат две неустойки едновременно за едно
2
и също неизпълнение. Според първата клауза, неустойката се начислявала върху
цялата продажна цена, а не върху остатъка от дълга, още повече, че вземането по
договора било обезпечено с поемане на задължението от солидарен длъжник и с
издаване на запис на заповед с двама солидарни длъжници. Според втората клауза,
неустойката се начислявала отново върху цялата продажна цена или представлявала
сбор от всички авансово платени суми. Получавало се прекомерно обезщетение за
кредитора спрямо размера на дълга.
Молят исковете като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени, като им
се присъдят деловодните разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.03.2020 г. между страните по делото е сключен договор за покупко-
продажба на селскостопанска техника, по силата на който ищецът продава на ППК
„Надежда-Ряхово“ култиватор „Мадара“ за сумата 10 800 лв. с ДДС. Уговорен е
следният начин на плащане: 4800 лв. авансово, 3000 лв. до 05.07.2020 г. и 3000 лв. до
05.08.2020 г. по посочената банкова сметка на продавача. Съгласно чл.12.2. от
договора, прu забава за плащане на дължима сума купувачът дължи неустойка в размер
на 0,2 % от продажната цена за всеки ден от забавата, но за не повече от 30 дни. Член
12.3. от договора предвижда и дължимост на втора неустойка от купувача поради
просрочване на плащане с повече от 20 дни, като продавачът има право да обяви
всички останали незаплатени суми за предсрочно изискуеми или да се откаже от
договора. Размерът на тази неустойка е пo-голямата от следните две суми: 1) сбора на
всички авансово платени суми по договора и 2) сума в размер на 20 % от общата цена
по договора. Контрактът е подписан и от втория ответник С. Г. ГР. в качеството му на
съдлъжник, който отговаря солидарно с купувача за плащането на всички дължими
суми по него /вкл. неустойки, разноски и такси – чл.14.4. от договора/.
Ищецът признава, че в деня на подписване на договора предвидената авансова
вноска от 4800 лв. била заплатена.
С приемо-предавателен протокол, подписан от представители на страните на
11.03.2020 г., закупената селскостопанска техника била предадена на купувача.
На 24.11.2020 г. втората дължима вноска от 3000 лв. е преведена на ищцовото
дружество по банков път от втория ответник.
Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5817/2020 г. по описа на РС-Русе, двамата ответници
за осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата 6000, представляваща главница по
запис на заповед от 09.03.2020 г. и падеж 05.08.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 10.12.2020 г. и 592 лв. деловодни разноски. Въз основа на издадения по
същото дело изп.лист е образувано изп.дело № 806/2020 г. по описа на ЧСИ Цветанка
3
Георгиева, по което, видно от приложеното удостоверение, по сметка на взискателя е
преведена сумата 7 889.67 лв., от които 6000 лв. главница.
С влязло в сила решение по гр.д.№ 814/2021 г. по описа на РС-Русе предявеният
иск по чл.422 ГПК от „Мадара Агро“ ЕООД за установяване вземането си по
издадената заповед по чл.417 ГПК е уважен частично до главница от 3000 лв., предвид
заплащането на сумата от 3000 лв. по каузалното правоотношение между страните
преди образуване на заповедното производство. Последното е прекратено, а
издадената заповед-обезсилена с определение на съда от 19.04.2022 г., което се
обжалва от заявителя „Мадара Агро“ ЕООД.
При така установените фактически положения и като съобрази приложимия
закон, съдът приема от правна страна следното:
Между страните не се спори, че са били обвързани от търговска сделка, по
смисъла на чл.1, ал.1, т.2 от ТЗ /продажба на стоки от собствено производство/, както и
че ответникът, в качеството си на купувач по нея, не е изпълнил точно задължението
си да заплати останалите две вноски от продажната цена на закупената земеделска
техника в уговорените срокове. Налице е забава за плащане на дължимите суми по
договора, при което, същият, в чл.12.2. предвижда заплащане на неустойка от 0.2 %
върху цялата продажна цена за всеки ден забава, но за не повече от 30 дни. В случая
изчислената и претендирана неустойка по посочения текст възлиза на сумата 648 лв.
Ответникът прави възражение за нищожност на посочената клауза, тъй като
предвижда прекомерно обезщетение за допуснатата от него забава.
Разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД определя функциите на неустойката като
обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Законодателят е уредил две от
функциите на неустойката - обезпечителна и обезщетителна. Като форма на
договорната отговорност, обаче, несъмнено е, че неустойката има и санкционна
функция, която макар и неуредена изрично от закона, е допустима, предвид
договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и границите на същата. Тази наказателна функция на
неустойката намира приложение тогава, когато размерът на същата е по-голям от
размера на претърпените от кредитора вреди, а неин коректив е както предвидената в
чл. 92, ал. 2 ЗЗД възможност за намаляването при прекомерност, когато е
неприложима забраната по чл. 309 ТЗ, така и възможността за прогласяването й за
нищожна при несъответствие с добрите нрави.
Неустойката по чл.12.2. от договора, на която основава исковата си претенция
ищецът, е мораторна по своя характер и уговорена в негова полза. Същият е определен
на база цялата продажна цена на селскостопанската техника, а не на база стойността на
остатъка от неизплатеното задължение от 6000 лв. В този смисъл ответниците се
позовават на противоречие с постановеното в т.4 от ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. по т.д.
4
№ 1/2009 г., на ВКС, ОСТК. Приетото в него в конкретния случай е неприложимо, тъй
като касае единствено приватизационните договори, както и наличието на предрочна
изискуемост на вземането, каквато между страните не е настъпвала, нито ищецът се
позовава на такава.
В разглеждания случай, тъй като сделката е търговска и по критерия на чл. 286,
ал. 2 ТЗ, и поради това, че и двамата съконтрахенти са търговци, ответникът не може да
се позовава на прекомерност, поради императивно установената с чл. 309 ТЗ забрана,
правно важима по отношение на него. Следователно, претенцията за заплащане на
договорна мораторна неустойка по чл.12.2. от процесния договор за покупко-продажба
на селскостопанска техника от 648 лв. като основателна и доказана следва да се уважи
изцяло, ведно със законната лихва от нейното предявяване.
Не така стои въпросът относно предявения иск за заплащане на втора договорна
неустойка за забава по чл.12.3. от контракта. Текстът дава право на продавача при
забава в плащането на дължима сума от купувача да обяви всички останали
незаплатени суми за предсрочно изискуеми или да се откаже от договора, като и в
двата случая купувачът му дължи неустойка /възлизаща на 4800 лв. – авансово
платената по договора сума/. В случая нито е настъпила и обявена предрочна
изискуемост, нито търговската сделка е развалена от ищеца. Налице е настъпил падеж
и на двете разсрочени плащания, поради което следва да се приеме, че не са настъпили
предвидените в договора предпоставки, за да може продавачът да претендира
заплащане на втората неустойка.
Договорната свобода по чл.9 ЗЗД и диспозитивността на нормата на чл.92 ЗЗД
дават възможност за различни разрешения с оглед на уговорките между страните.
Правилата на чл.92 ЗЗД, чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД намират приложение само при
липса на договорна клауза. Законодателното разрешение на отговорността при
неизпълнение да не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да
има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че
уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на
кредитора да претендира обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва
вместо договорната неустойка или над нейния размер. Недопустимо е обаче да се
претендират както обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на неустойката, така и
договорната мораторна неустойка за едно и също неизпълнение. На още по-голямо
основание, като противоречаща на закона и добрите нрави, е нищожна претенцията за
заплащане на втора договорна неустойка все за забавено изпълнение.
Ето защо и по горните съображения, втората претенция за заплащане на
неустойка по чл.12.3. от процесната сделка в размер на 4800 лв. като неоснователна
подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, съобразно уважената и отхвърлена част от
5
исковете, ответниците дължат на ищеца 106.68 лв. деловодни разноски, а последният
от своя страна им дължи разноски за отхвърлената втора претенция от 550 лв. на всеки
от тях - заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Производствено потребителна кооперация „Надежда-Ряхово”, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе,
ул.“Искър“ 1, представлявано от председателя С. Г. ГР. и С. Г. ГР., с ЕГН **********,
от с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Тинтява“ 1А, да заплатят солидарно на
“Мадара Агро” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, бул.“Мадара” 1, адм.сграда на „Мадара“ АД, представлявано от управителя
Валери Стефанов Симеонов, сумата 648 лв., представляваща неустойка за забава по
чл.12.2. от Договор № 02826/КСПН52/09.03.2020 г. за покупко-продажба на
селскостопанска техника, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и 106.68 лв. деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска заплащане на сумата 4800 лв., представляваща неустойка за забава по чл.12.3. от
Договор № 02826/КСПН52/09.03.2020 г. за покупко-продажба на селскостопанска
техника, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Мадара Агро” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, бул.“Мадара” 1, адм.сграда на „Мадара“ АД, представлявано от
управителя Валери Стефанов Симеонов, да заплати на всеки от ответниците ППК
„Надежда-Ряхово”, с ЕИК ********* и на С. Г. ГР., с ЕГН **********, по 550 лв.
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6