№ 833
гр. Бургас, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20232120201799 по описа за 2023
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на “Ч.М.Г.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “С.”
***, представлявано от С.К.Г. - управител против Наказателно постановление
№ 1232-F528839/23.10.2020 г., издадено от Заместник Директор на ТД на
НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г на
Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от
КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 2005 г.на МФ, на
основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено
административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева.
В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподателя, не се явява
представител. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят
искане за разноски.
За ответника по жалбата, редовно призовани, не се явява представител.
Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане за
разноски.
Жалбата е депозирана в законовия срок за обжалване на наказателното
постановление и е процесуално допустима.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с
оглед на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители в ТД на НАП – Бургас,
проверяващите установили, че фирмата – жалбоподател, като осигурител е
нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, като не е подал в срок данни с
декларация образец 6 в ТД на НАП - Бургас за месец АВГУСТ 2019г.
Декларация образец 6 съдържаща данни за общия размер на дължимите
осигурителни вноски, вноските за фоцд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", следва да се подаде в срока за подаване на
декларация Образец № 1, както следва - А) до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните; Б) при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок (25-то число) - до края на
месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
В случая декларацията е следвало да се подаде до 30.09.2019 г.
Декларацията е била подадена по интернет с КЕП на дата 21.10.2019 г. и
е приета и входирана с вх.№ 02000193349337.
До лицето била изпратена покана с изх. № 02000193349322, 337/
05.11.2019 г. за явяване в ТД на НАП - Бургас за съставяне на АУАН за
горното. В указания срок за явяване на представител на дружеството такъв не
се е явил, поради което акта за установяване на административно нарушение
се съставя в отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН на
25.11.2019г.
След връчване на АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с
преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също счел
фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал.2
и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 2005 г.на МФ, на основание чл. 355, ал.1
от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание -
„имуществена санкция”, в размер на 500 лева. В атакуваното НП е било
възпроизведено съдържанието на акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
2
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен в предвидения в Закона срок, а именно в 3
месечен срок от датата на установяване на нарушението. Срокът за подаване
на декларацията е бил до 30.09.2019 г., т.е. от 01.10.2019 г, нарушителят е
изпаднал в забава. Именно от 01.10.2019г. е началото на 3 месечния срок за
издаване на АУАН и с оглед обстоятелството, че той е съставен на 25.11.2019
г, това изискване е спазено от АНО. НП също е съставено в предвидения в
Закона срок. Не отговаря на обективната процесуална действителност
възражението, че в административно наказателната преписка липсва
отбелязване за спиране на административно наказателното производство.
Видно от протоколите за връчване, поради неоткриване на извършителя,
производството е било спряно по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН с отбелязване
за спиране от 25.02.2020 г., респ. същото е било възобновено на 19.08.2020 г.
и АУАН е бил връчен на жалбоподателя на тази дата. В контекста на
гореизложеното, времевият интервал от съставяне на АУАН на 25.11.2019г.
до спирането на административно наказателното производство на 25.02.2020
г., сумарно с интервала от време, изтекъл от възобновяването на
производството 19.08.2020 г. до издаването на НП – на 23.10.2020г., не
надвишава указания в разпоредбата на чл. 34, ал.3 ЗАНН 6-месечен срок за
издаване на наказателно постановление. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената
законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя до степен
даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание,
3
без да разглежда спора по същество.
Не се спори, че жалбоподателят е осигурител, по смисъла на чл. 5, ал. 1
от КСО, и като такъв е следвало да подаде декларация образец № 6 в ТД на
НАП-Бургас до 30.09.2019 г. Същият е бездействал и е сторил това на
21.10.2019 г. по интернет с КЕП. Чрез бездействието си, жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което правилно е
ангажирана неговата отговорност. Деянието правилно е квалифицирано от
административно наказващия орган, като нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО
вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица и подведено под санкционната норма на чл. 355,
ал. 1 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО, който наруши
разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните
актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лева за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лева, ако не подлежи
на по-тежко наказание
Към настоящия момент, Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица е отменена с ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от
03.01.2020 г. и е приета нова - Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от
03.01.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му. Алинея 2 предвижда изключение от това
правило, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя. В случая, не е налице по-благоприятен закон,
доколкото уредбата и режима на обществените отношения, регулирани от
4
отменената Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица е напълно аналогичен със сега действащата Наредба № Н-13/17.12.2019
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица - чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от същата.
Поради това, съдът счита, че не е налице по-благоприятен закон и
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, не може да намери приложение.
Настоящият състав намира, че не е налице маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР №
1/2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че не са налице данни, че деянието е с по-
ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.
Нарушението е формално, на просто извършване и липсата на вредни
последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация е без
значение.
При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият
орган е взел предвид, срока на закъснението, както и обстоятелството, че
нарушението е първо по ред, предвид липсата на предишни нарушения на
жалбоподателя и е определил санкция в размер на предвидения минимум.
Според съда, така определената имуществена санкция в оптимална степен
съответства на целите на административните наказания. Обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено. Наказанието е в минимален размер и не може да
бъде коригирано от съда. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В настоящото производство, АНО не
5
са направили искане за присъждане на разноски, поради което същите
остават, както са направени от страните.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1232-
F528839/23.10.2020 г., издадено от Заместник Директор на ТД на НАП - гр.
Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г на
Изпълнителния директор на НАП против “Ч.М.Г.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “С.” ***, представлявано от
С.К.Г. - управител, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2,
ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 2005 г.на МФ, на основание чл. 355,
ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание -
„имуществена санкция”, в размер на 500 лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6