Решение по дело №1078/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1080
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20217180701078
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1080/31.5.2021г.

 

Град Пловдив, 31.05.2021 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1078 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.73, ал.4 ЗУСЕСИФ.

Образувано е по жалба на „Тридекс“ ООД против решение № РД-16-401 от 15.03.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020, с което на дружеството е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение с референтен № BG16RFOP002-2.077-1641 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по процедура за подбор на проекти по процедура BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средните предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ в рамките на приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на малки и средни предприятия“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020.

Според дружеството-жалбоподател оспореното решение е неправилно, необосновано и издадено при  съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че всички изискуеми документи са били налични към деня, в който е изтичал крайният срок за тяхното представяне. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на направените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила оспореното решение, което е законосъобразно. Оспорва размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването като адресат на оспореното решение и предвид факта, че това решение неблагоприятно засяга правната му сфера, защото с него се отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ от средствата от ЕСИФ. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от съобщаване на оспореното решение, извършено с препоръчано писмо на 29.03.2021 г. (л.32). Жалбата е срещу индивидуален административен акт, който съгласно нормата на чл.27, ал.1 ЗУСЕСИФ може да се оспорва пред съд по реда на АПК. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател е подало чрез системата ИСУН 2020 формуляр за кандидатстване и проектно предложение с референтен № BG16RFOP002-2.077-1641 по процедура BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средните предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, към които са приложени необходимите документи съгласно Условията за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020.

На 27.01.2021 г. чрез системата ИСУН 2020 ръководителят на екип по договаряне е изпратил на дружеството съобщение, че проектното предложение е включено в списъка на проектните предложения, одобрени за финансиране по процедура BG16RFOP002-2.077 и е изпратено уведомление-покана за представяне на документи, изчерпателно изброени (л.427-438), във връзка с подписване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Изрично е указано, че документите следва да се представят в модул „Комуникация с УО“ в ИСУН 2020 в  срок до 26.02.2021 г. Видно от представената в съдебното заседание извадка от ИСУН 2020 (л.422), съобщението е получено и отворено от представител на „Тридекс“ ООД в деня на изпращането – 27.01.2021 г.

На 26.02.2021 г. (л.422) в ИСУН 2020, директория „Проектни предложения“, „Преглед“, „Комуникация с ОУ“, „Редакция на комуникация с ОУ“ е подаден отговор от дружеството-жалбоподател ведно с изисканите документи,.

На 15.03.2021 г. ръководителят на УО на ОПИК 2014-2020 е издал оспореното решение № РД-16-401 – предмет на настоящото съдебно производство, с което е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, защото е констатирал, че е налице хипотезата на чл.38, т.3 (втора хипотеза) ЗУСЕСИФ – кандидатът не е представил в законоустановения срок доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент, което правило е посочено и в т.27.1 от Условията за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020. Ръководителят на УО е посочил, че в декларацията за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), подадена при кандидатстването на 19.08.2020 г., „Тридекс“ ООД е декларирало, че отговаря на изискванията за категория „средно предприятие“, като са отчетени параметрите за две последователни години – 2018 г. и 2019 г. – преди датата на подаване на проектното предложение, и е декларирано, че „Тридекс“ ООД е в отношения на свързаност с четири чуждестранни предприятия („Хайкаус Унтернеменсбетайлигунген унд Фервалтунг“ ООД, „Хайкаус Фервалтунгс“ ГмбХ, „Г + Л Хайкаус“ ГмбХ и „Тердекс“ ГмбХ) и две български („Грундинвест“ ООД и „Имотекс инвест“ ООД). УО е установил, че мажоритарен собственик на капитала на „Тридекс“ ООД е чуждестранното дружество „Хайкаус Унтернеменсбетайлигунген унд Фервалтунг“ ООД, което основателно е посочено като свързано предприятие, както и е установена свързаност между „Хайкаус Унтернеменсбетайлигунген унд Фервалтунг“ ООД „Хайкаус Фервалтунгс“ ГмбХ, „Г + Л Хайкаус“ ГмбХ и „Тердекс“ ГмбХ, видно от дружествените им договори и актовете за актуално състояние на дружествата. УО не е установил свързаност между „Тридекс“ ООД и българските дружества „Грундинвест“ ООД и „Имотекс инвест“ ООД, въпреки че в изпратената покана изрично е указано да се представят доказателства за параметрите на свързаните дружества, които трябва да бъдат взети предвид на основание чл.4г, ал.2, вр. чл.4, ал.5 и чл.3 ЗМСП (т.4 и т.7 от поканата). Поради тази причина – непредставяне в срок на доказателствата, че кандидатът отговаря на условията за бенефициент, свързани с категорията на предприятието, – и на основание чл.38, т.3 ЗУСЕСИФ е издаден оспорения отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства. Страните нямат спор по фактите. Спорът е правен относно правилното приложение на материалния закон.

При тези факти съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно.

Процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор е уредена в раздел II, чл.29-42 ЗУСЕСИФ. Дружеството-жалбоподател е кандидат в такава процедура, чието проектно предложение е преминало успешно през проверка за административно съответствие и допустимост (чл.34 ЗУСЕСИФ) и през техническата и финансовата оценка (чл.35 ЗУСЕСИФ). Съответно проектното предложение на „Тридекс“ ООД е включено в списъка по чл.35, т.1 ЗУСЕСИФ на проектните предложения, одобрени за финансиране по процедура BG16RFOP002-2.077.

Съгласно чл.36, ал.2 ЗУСЕСИФ при одобрен оценителен доклад кандидатите от списъка по чл.35, ал.1, а в случаите по чл.37, ал.2 – и от списъка по чл.35, т.2, се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, включително на условията, посочени в документите по чл.26, ал.1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване.

На дружеството-жалбоподател са изпратени такива покани – бланкова и персонална до „Тридекс“ ООД (427-438), видно от представената от процесуалния представител на ответника извадка от ИСУН 2020 (л.423-438). В бланковата покана изрично е посочено в т.4, че за сключването на договора е необходимо да бъдат представени документи, относими и отразяващи разпределението на капитала на кандидата за периода, за който се декларират данни в декларацията за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 ЗМСП, включително на свързаните предприятия. С персоналната покана дружеството е уведомено, че проектното му предложение е получило 22 точки и че максималният размер на безвъзмездната финансова помощ е 150 000 лева, като е направено подробно и изчерпателно изброяване на всички необходими документи, които дружеството следва да представи. Сред тези документи изрично са посочени разяснения в свободен текст относно наличие/липса на свързаност (т.4), отчет за приходите и разходите, счетоводен баланс и отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд във формат, идентичен на този, в който са подадени към НСИ, за всички свързани предприятия и предприятия-партньори за последните три приключили / последователни финансови години (т.7).

Дружеството-жалбоподател не оспорва факта, че е отговорило на поканата в последния ден – 26.02.2021 г. в 20:19:38 часа, и към отговора на поканата не са прикачени изискуемите документи за свързаните чуждестранни предприятия, тези документи само са описани в т.6, но поради техническа грешка не са прикачени. Т.е., дружеството-жалбоподател само опровергава твърденията си допуснати нарушения на процедурата от страна на административния орган. Такива нарушения не са допуснати, тъй като процедурата е разписана в Условия за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020, Процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, с които условия дружеството-жалбоподател е било запознато. От друга страна, административният орган е изпълнил задължението да укаже на дружеството кои са необходимите документи, които следва да се представи, за да се сключи договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

С подаването на отговор на отправената покана за сключване на договор в последния ден от определения срок дружеството само се е поставило в неизгодното положение да не може да отстрани пропуските си, доколкото липсва обективна възможност да извърши проверка за редовността на отговора си и изпратените документи поради изтеклия срок. В този смисъл е логически и правно неиздържано дружеството да черпи благоприятни за себе си последици от закъснялото изпълнение на задължението си да представи в 30-дневния срок документите, доказващи, че отговарят на изискванията за бенефициент.

Нито законът, нито Условията за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020 не предвиждат задължение за административния орган да дава повторни указания на кандидата относно нередовности на документите, съответно да определя допълнителен срок за тяхното подаване. Подобно поведение спрямо определени кандидати ще създаде условия за нееднакво третиране на кандидатите, което е недопустимо в процедурите по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от средствата от европейските фондове и представлява пряко нарушение на принципите по чл.2 ЗУСЕСИФ. В този смисъл неоснователни са възраженията на дружеството-жалбоподател за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в производството по издаване на оспореното решение и за неравноправното му третиране спрямо останалите кандидати.

Съгласно чл.38, т.3 ЗУСЕСИФ в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл.36, ал.2 ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това.

Следователно в настоящия случай са били налице всички предпоставки за издаване на оспореното решение. Ръководителят на УО е издал оспореното решение, защото 30-дневният срок по чл.36, ал.2 ЗУСЕСИФ е изтекъл на 26.02.2021 г. и „Тридекс“ ООД не е представило в този срок доказателства, че отговоря на изискванията за бенефициент. Следва да се отбележи, че нормата на чл.38 ЗУСЕСИФ е императивна и на административния орган не е предоставено право на преценка относно съдържанието на акта, който следва да издаде, защото тази преценка е направена от законодателя със създаването на правната норма. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и задължително следва да издаде мотивирано решение, с което да откаже предоставянето на безвъзмездна финансова помощ.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на Министерството на икономиката сумата 300 лева на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тридекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Садово, област Пловдив, Промишлена зона, представлявано от управителя Мартин Хааг, против решение № РД-16-401 от 15.03.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, с което на дружеството е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение с референтен № BG16RFOP002-2.077-1641 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по процедура за подбор на проекти по процедура BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средните предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ в рамките на приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на малки и средни предприятия“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020.

ОСЪЖДА „Тридекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Садово, област Пловдив, Промишлена зона, представлявано от управителя Мартин Хааг, да заплати на Министерството на икономиката сумата 300 (триста) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Съдия: