Р E Ш Е Н И Е
№ 29
гр.Плевен, 13.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на седми януари две
хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №943 по описа на съда за
2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс / АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от Професионална
гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“, с ЕИК *********, с адрес гр.
Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 21, представлявано от Директора Ц.Ц.Т.,
против Решение № Ц2153-14-66/21.09.2020 год. на Директор на ТП на НОИ – Плевен,
с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-14-00793400/5.08.2020 год. на
ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен.
В жалбата се сочи, че неправилно е отказано
прекратяване на производството по установяване и възстановяване на неправомерно
изплатени суми за пенсии за инвалидност и общо заболяване на лицето А.И.,
поради изтекла погасителна давност. Неправилно изплатените суми са установени с
ревизионен акт за начет № РА-5- 14-00784447 от 16.07.2020г., с които на
осигурителя ПГОТ „Христо Бояджиев“ - Плевен е установен начет в размер от
56624,61лв. в.т.ч. главница от 36841,36 лв. и лихва 19783,26 лв. Сумите по
начета обхващат периода от 1.01.2010г. до 23.06.2020г., като от приложените към
акта анализ и справка е видно, че с разпореждания № №2182-14- 1182# 17 от
22.04.2020г. и №25 от 31.03.2020г. на началник отдел „Пенсии" при ТП на
НОИ - Плевен, е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване
на А.П. на основание чл.99, ал. 1, т.2, „д" от КСО, считано от дата
25.09.2009г. Сочи се в жалбата, че след проверка от контролен орган на ТП на
НОИ - Плевен е констатирано, че осигурителният доход на лицето А.П., за периода
от 15.09.1994г. до 31.12.1996г. е 262 979.06лв., а не посочения в издадения
образец за осигурителен стаж и доход УП-2 №221/12.03.2010г., осигурителен доход
от 2 087 357.00лв, ползван при изчисление размера на пенсията на лицето. В
приложената към РА справка е отразено, че неправилно изплатената сума за
периода от 1.01.2010г. до 30.04.2020г. на лицето А.П. към 29.06.2020г. е в
размер на 56 450,37лв. в т.ч. главница 36 841,35 лв., и лихва 19 609,02. С
оглед на това счита, че е налице и несъответствие между сумите, сочени в
справката към РА и посочената в РА сума. Счита за неправилен извода на Директора
на ТП на НОИ - Плевен, че спрямо тези суми не е настъпил юридическия факт на
изтекла погасителна давност по чл.115, ал 1 изр 2 от КСО.
Позовава се на разпоредбата на чл. 115 ал. 1 от КСО,
според която вземанията на НОИ за
неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични
обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на
петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички
вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане
на длъжника.Съгласно чл.115 ал.З от КСО давността се прекъсва: с влизането в
сила на разпореждането за установяване на вземането; с предприемане на действия
по принудително изпълнение, а съобразно ал.4 давността спира да тече: при
обжалване - докато продължава спорът относно вземането; когато е образувано друго
административно или съдебно производство, от което зависи издаването на
разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.
Сочи в жалбата, че по силата на сочените разпоредби,
считано от момента на изплащане на личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на А.П., а именно датата 25.09.2009г. към момента на извършване на
проверката и съставяне на констативния протокол № КП-5-14-00731518 с дата
06.03.2020г. е изминал не само сочения в чл.115, ал.1, изр.2 от КСО период от 10
години, считано от 1.01.2010г., но и същият не е бил спиран и прекъсван, поради което е
погасено правото на установяване на задължението, сочено в РА за начет, поради
изтекла 10 годишна абсолютна давност от една страна. От друга страна се
позовава на чл.109, ал. от ДОПК, която норма регламентира срока за установяване
на задължения с публичен характер, от какъвто вид са и осигурителните такива и
съгласно която не се образува производство за установяване на задължения за
данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в
която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от
изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и
организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на
декларация.. Макар да урежда друг вид публични задължения, тази норма може да
бъде приложена по аналогия, тъй като КСО не разполага със сходна уредба. В този
смисъл счита, че към датата на извършената проверка и съставения констативен
протокол 6.03.2020г., както и към датата на възражението срещу съставения РА за
начет 22.07.2020г., давността за установяване на сумите по РА и принудителното
им събиране за периода от 25.09.2009г. до 30.04.2020г. е изтекла.
В
заключение моли съда да отмени Решение № Ц 2153-14-66 от 21.09.2020г. на
Директор ТП на НОИ - Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-14-
00793400 от 05.08.2020г. на ръководител - контрол по разходите на ДОО - ТП на
НОИ - Плевен, с което на жалбоподателя е разпоредено внасяне на сума от 27
300.07лв. /в.ч. главница 21257.65лв. и лихва:6042.42лв./ по РА-5-14-00784447 от
16.07.2020г. в полза на ТП на НОИ - Плевен, като неправилно и незаконосъобразно
и да върне преписката на административния орган с указания по прилагането на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Д. с надлежно пълномощно на л.73 от делото, който поддържа жалбата на
заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на решението на Директора
на РУСО и потвърденото с него разпореждане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата-Директорът на ТП на НОИ- Плевен
в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Административният съд, пети
състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като
извърши цялостна проверка на оспореното решение във връзка с правомощията си по
чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С
Констативен протокол №КП-5-14-00731518/6.03.2020 год.на контролен орган в ТП на
НОИ-Плевен, въз основа на извършена проверка
по разходите на ДОО на жалбоподателя е установено, че А.И. П. с ЕГН **********
е работила като учител в осигурителя
ПГОТ „Христо Бояджиев“ гр. Плевен ЕИК ********* по трудов договор №
40/15.09.1994г., считано от 15.09.1994
г. сключен на основание чл.67, ал.1 от КТ .Осигурителният й стаж и доход за
проверявания период 15.09.1994 г.- 31.12.1996 г. е 2 год 3 месеца и 16 дни с
БТВ за целия период в размер на 262 979,06 лева /двеста шестдесет и две
хиляди деветстотин седемдесет и девет
лв. и 06 ст./. Трудовите възнаграждения
са изплатени за целия проверяван период. Поради което е постановено да се анулира УП - 2 Изх. № 221/12.03.2010 г. в
частта му за периода 15.09.1994 г,- 31.12.1996г. Посочено е в КП, че на
осигурителя са връчени задължителни предписания № ЗД-1-14-00731682/06.03.2020
г. за издаване на нов образец УП-2 на лицето А.И. П. с ЕГН ********** за
периода от 15.09.1994 г.- 31.12.1996 г.
Видно е
от приложена на л.56 от делото справка за неправилно изплатени пенсии, че с
разпореждания №2182-14-1182#17 от 22.04.2020 г. и № 25 от 31.03.2020 г. на
началник отдел „Пенсии”, на лицето А.И. П. с ЕГН ********** е изменена личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 99, an. 1 ,т. 2
буква от КСО, считано от 25.09.2009 г. Посочено е в справката, че осигурителят
ПГОТ„Христо Бояджиев” гр. Плевен в образец УП-2 № 221 от 12.03.2010 г.
неправилно е посочил доход за периода от 15.09.1994 г. до 31.12.1996 г, който е използван при пенсиониране и е
определена пенсия в по-голям размер. В справката се съдържа позоваване на констативен
протокол №5-14-00731518 от 06.03.2020 г., според който е издаден нов образец УП-2 с изх.№ РД-15-395
от 12.03.2020 г., с който се анулира УП2 №221- 12.03.2010 г. На основание чл.
99, ал. 1 т. 2 б.“д“ от КСО са издадени №2182-14-1182#17 отг. и № 25 от
31.03.2020 г. за отмяна на разпореждане № 35 от 07.06.2010 г. и всички
последващи разпореждания за изменение на пенсията. Посочено е, че неправилно
изплатената сума за периода от 1.01.2010
г. до 30.04.2020 г. вкл.на А.И. П. с ЕГН ********** е в размер на 56 450,37
лв., в това число главница 36 841,35 лв. и лихва 19 609,02 лв. към 29.06.2020
г.
На
л.52-55 от делото са приложени и двете издадени УП 2 №221/12.03.2010 год. и
РД-15-395/12.03.2020 год.
Със Заповед №ЗР-5-14-00772790/23.06.2020 год. на
Ръководителя на ТП на НОИ-Плевен е постановено да се извърши частична ревизия по разходите на ДОО на ПГОТ
„Христо Бояджиев“-Плевен, която заповед е връчена на жалбоподателя на
16.07.2020 год.
Издаден е приложеният на л.19 и сл. Ревизионен акт за
начет №РА-5-14-00784447/16.07.2020 год., с който е установен начет по фондовете на
ДОО-фонд „Пенсии“, съставляващи неправомерно изплатени пенсии за инвалидност
поради общо заболяване в общ размер на 56624,61 лева, от които главница
36841,35 лева и лихва в размер на 19783,26 лева. Приложен е Анализ към РАН,
ведно със справка за неправомерно
изплатените пенсии.
По РАН е постъпило възражение с
вх.№Ц1054-14-8/22.07.2020 год. от жалбоподателя с оплаквания за погасяване по
давност на основание чл.115, ал.1, изречение второ от КСО, на правото на
контролните органи да установят посочените в РА за начет задължения за периода
1.01.2010 год.-23.06.2020 год., поради изтичане на абсолютната 10 годишна
давност, а в условията на евентуалност-изтичане на обикновената 5 годишна
давност за периода 1.01.2010 год.-31.12.2014 год. Направено е възражение и по
отношение размера на дължимите суми.
Във връзка с постъпилото възражение е издадено
Мотивирано заключение от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Плевен,
приложено на л.13-15 от делото. В него са изложени следните мотиви: Съгласно
чл.110, ал. 2 от КСО по съставените актове за начет, отговорните длъжностни
лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им, като
контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение. Прието
е, че възражението е подадено в законния
7-дневен срок, поради което се явява допустимо за разглеждане. Сочи се, че
сумата по РАН произтича от неправилно
изплатена сума на пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода
1.01.2010 г.-30.04.2020 годг. на А.И. П., в размер на 36 841.35 лв.
Осигурителят ПГОТ „Христо Бояджиев“ гр. Плевен ЕИК114550603 е издал образец за
осигурителен стаж и доход УП-2 №221/12.03.2010 г. на лицето А.И. П., ЕГН **********, като за
периода 15.09.1994 г,- 31.12.1996 г. е посочил осигурителен доход 2 087 357.00
лв. (два милиона осемдесет и седем хиляди триста петдесет и седем лв.), който е
използван при изчисление размера на пенсията на лицето. При извършена проверка
от контролен орган на ТП на НОИ - Плевен е съставен констативен протокол
№5-14-0073518/06.08.2020 г„ като е констатирано, че осигурителният доход на
лицето А.И. П., за периода 15.09.1994 г.- -31.12.1996
г. е 262 979.06 лв. (двеста шестдесет и две хиляди деветстотин седемдесет и
девет лева и шест стотинки). На 13.03.2020 г. е представен нов образец УП-2
изх. №РД-15-395/2.03.2020 г., издаден от осигурителя с осигурителен доход 262
979.06 лв. за лицето А.И. П., ЕГН **********. На база издадените и представени
в ТП на НОИ - Плевен документи с невярно съдържание на лицето е отпусната
пенсия в по-голям размер, поради което е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.46 от НПОС. На основание
чл.99, ал.1, т.2, „д“ от Кодекса за социално осигуряване са издадени
разпореждания №2182-14-1182# 17 от 22.04.2020г. и №25 от 31.03.2020г. на
началник отдел „Пенсии" при ТП на НОИ - Плевен за отмяна на разпореждане
№35/07.06.2010г. и всички следващи разпореждания за изменение на пенсията.
Посочено е още в
мотивираното заключение относно възражението, че не става ясно точният размер
на начета, поради различие на сумите, посочени от една страна в ревизионния
акт, а от друга страна в справка за неправилно изплатена пенсия, следното: В
приложената справка за неправилно изплатена пенсия от сектор „Изплащане на
пенсии" към отдел „Пенсии" посочената сума е 56 450.37 лв., от която
главница - 36 841.35 лв. и лихва - 19 609.02 лв. Посочено е, че лихвата
продължава да се начислява върху дължимата сума до издаването на ревизионния
акт, с който се установява начета, поради което и сумата, посочена в
ревизионния акт е в по-голям размер. В случая при издаването на ревизионния акт
за начет посочения общ размер на сумата е 56 624.61 лв., от които: главница 36
841.35 лв. и лихва 19 783.26 лв. начислена до 16.07.2020 год.
Относно
възраженията за давност в мотивираното заключение е прието следното: . Съгласно
разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО вземанията на Националния осигурителен
институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно
изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването
на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или
изпълнението е спряно по искане на длъжника. При съобразяване с текста на
цитираната разпоредба и отчитайки възражението на жалбоподателя за изтекла 5
(пет) годишна погасителна давност органът е приел, че задължението за периода
1.01.2010 г. - 31.12.2014 г. се явява погасено по давност. В тази връзка при
постановяване на разпореждане по чл. 110, ал. 3 от КСО сумата по ревизионен акт
за начет №РА-5-14- 00784447/16.07.2020 г. е постановено да бъде коригирана,
като бъде намалена с размера на сумата за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2014 г.
Възражението за прилагане на 10 годишен погасителен давностен срок органът е
счел за неоснователно. Предвид гореизложеното с мотивираното заключение е
отменена сумата по ревизионен акт за
начет №РА-5-14- **********/16.07.2020 г. за периода 1.01.2010 г.- 31.12.2014 г.
в размер на 29 324.54 лв., в т.ч. 15583.70 лв. главница и 13740.84 лв. лихва, начислена до 16.07.2020 г. и е потвърден ревизионен акт за начет №
РА-5-14-**********/16.07.2020 г -за
-периода 1.01.2015 г -23.06.2020 год. в размер на 27300,07 лева, от които
21257,65 лева-главница и 6042,42 лева-лихва, начислена до 16.07.2020 год.
Издадено е Разпореждане
№РЖ-5-14-00793400/5.08.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ – Плевен, с което на
основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено осигурителят Професионална
гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“, ЕИК ********* да внесе сумата
по ревизионен акт за начет №РА-5-14-00784447/16.07.2020 г. в размер на 27300.07
лв., от които: главница: 21257.65 лв. и лихва: 6042.42 лв.
Срещу
разпореждане №РЖ-5-14-00793400/05.08.2020 г. на ръководител на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ - Плевен е подадена жалба вх.
№1012-14-117/20.08.2020 г. от Професионална гимназия по облекло и текстил
„Христо Бояджиев“, по която е постановено и оспореното в настоящото
производство решение . В него са описани извършените от контролните органи
действия по установяване на начета. Във връзка с
възражението
за изтекла погасителна давност на установеното задължение при съобразяване с
разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО с прилагане на 5 (петгодишна), съответно
10 (десетгодишна) давност. , Директорът на ТП на НОИ-Плевен е приел, че правилно в мотивираното заключение задължението
за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2014г. се явява погасено по давност. По
отношение на изложеното възражение за прилагане на 10 годишен погасителен
давностен срок на основание чл. 115, ал. 1 , изр. 2 от КСО е прието, че същото
е неоснователно. На това основание жалбата е отхвърлена.
Решението е връчено на
жалбоподателя на 1.10.2020 год., видно от разписката на л.9 от делото, а
жалбата е подадена на 15.10.2020 год. и е заведена с вх.№Ц1012-14-117#3.
Предвид така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по
чл.118, ал.1 от КСО и от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването и се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна, по следните съображения:
Решението е постановено от компетентен орган -
Директорът на ТП на НОИ-Плевен Плевен в качеството му на ръководител на ТП на
НОИ по смисъла на чл.117, ал.3 вр. с
чл.117, ал.1, т.2, б.”в” от КСО, в предписаната от закона форма и при спазване
реквизитите на съдържанието. Спазени са административно-производствените
правила при постановяване на решението.
Основният
спорен момент в настоящото производство е дали за периода 1.01.2015-23.06.2020
год., за който период е установен начет
общо в размер на 27300,07 лева, в т.ч. главница 21257,65 лева и лихви 6042,42
лева, изчислена до 16.07.2020 год., за така установените задължения е изтекла регламентираната
в чл.115, ал.1 от КСО 5-годишна, съответно 10-годишна давност, респективно дали
за този период органът законосъобразно е могъл да започне и извърши ревизия за
установяване на тези задължения, поради изтичане на 5-годишния давностен период
, регламентиран в чл.109, ал.1 от ДОПК. За да отговори на тези въпроси, съдът
съобрази следното:
В
мотивираното заключение задължението за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2014г. е
прието за погасено по давност, поради
което задълженията за този период, установени с РАН са отменени и не са предмет
на разглеждане в настоящото производство.
Предмет на проверка са задълженията за периода 1.01.2015-23.06.2020 год., за
който е период е установен начет общо в размер на 27300,07 лева, в т.ч.
главница 21257,65 лева и лихви 6042,42 лева, изчислена до 16.07.2020 год.
Погасителната давност е материалноправен институт,
поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да
се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на
спорното правоотношение.
Давността за
задълженията, произтичащи от неправомерно извършени разходи по фондовете на
ДОО, в конкретния случай-от неправомерно изплатени пенсии за инвалидност поради
общо заболяване, възникнали след 1.01.2015 г., каквито са процесните, се
подчинява на общата разпоредба на чл.115 от КСО. Последната разпоредба в
редакцията си от ДВ, бр.
107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.
предвижда, че вземанията
на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии
и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С
изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо
от прекъсването на давността. Понастоящем
разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО е претърпяла изменение в ДВ, бр. 99 от 2017
г., в сила от 1.01.2018 г., според което вземанията на Националния осигурителен
институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно
изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването
на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението
е спряно по искане на длъжника. Видно е, че с изменената
разпоредба на чл.115, ал.1 от КСО, не се е променил начинът на броенето на
давностните срокове, единствено е добавено, че 10 годишната давност се прилага
независимо не само от прекъсването на давността, а и независимо от спирането на същата, и е
допуснато едно изключение за случаите,
когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на
длъжника. Налага се извод, че и в двете редакции на нормата, относими за
разглеждания период, 5-годишната давност започва да тече 1 януари на годината,
следваща годината, за която се отнасят извършените плащания. В този смисъл давността
за недължимо платените суми за пенсии за
инвалидност на лицето А.И. П. за периода 1.01.2015-31.12.2015 год., т.е. за
календарната 2015 год., започва да тече от 1.01.2016 год. и следва да изтече
31.12.2020 год. В случая обаче, по отношение на вземането за календарната 2015
год., давността на вземането за 2015 год.(както впрочем и на вземанията за
останалите процесни години-2016, 2017, 2018, 2019 и до 23.06.2020 ) е била спряна
на 22.07.2020 год., когато е подадена жалба против издадения ревизионен акт за
начет, на основание чл.115, ал.5, т.1 от КСО, понастоящем продължава да бъде
спряна поради факта, че производството по обжалване на установеното задължение
не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. За процесните периоди от 1.01.2016
до 23.06.2020 год. по същия начин, давността за всяка година започва да тече
съответно за 2016-от 1.01.2017 год, за 2017-от 1.01.2018 год., за 2018- от 1.01.2019
год., за 2019- от 1.01.2020 год. и за 2020-от 1.01.2021 год., и към настоящия
момент не е изтекла за нито една от посочените години. Като за всяка една от тези години давността е спряна с
обжалването на установеното задължение по РАН. Следователно, правилен е изводът
на Директора на ТП на НОИ-Плевен, че задължението за периодите 1.01.2016-23.06.2020 год. не е погасено поради изтичане на
5-годишния, регламентиран в чл.115, ал.1 от КСО давностен срок. Не е изтекъл и
абсолютният 10-годишен давностен срок за задълженията за периода 1.01.2015-23.06.2020 год., който също започва да се брои от
1.01.2016 год.
По отношение възражението за изтекъл давностен срок за
започване и извършване на ревизията, аргументи за който жалбоподателят черпи от
разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК, съдът намира, че тази разпоредба е
неприложима в производствата по КСО. Защото от една страна тя регламентира
единствено производствата по установяване на данъци, които производства започват,
развиват се и приключват по реда на ДОПК. А производството по установяване на
неправилно извършени разходи по фондовете на ДОО, на първо място не са такива
за данъци и осигуровки и на второ място се извършват по реда на КСО –чл.110,
ал.1, т.1 от КСО. От друга страна, не се касае за непълнота в КСО относно
крайният момент, в който може законосъобразно да се започне ревизия на
разходите по ДОО. Според съда разпоредбата на чл.115 от КСО регламентира всички
случаи на погасяване по давност относно вземанията на Националния осигурителен
институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, в смисъл: според съда контролните
органи имат компетентност да извършват преценка дали е погасено по давност
вземането им и своите констатации те могат да отразят в констативен протокол,
въз основа на който да се извърши преценка дали да се пристъпва към започване
на ревизия или не, респективно могат да извършват преценка за погасени по давност
вземания в хода на извършвана ревизия или след нейното приключване. Затова, при
наличие на специална разпоредба в КСО, съдът намира за неприложима в настоящото
производство на разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК. Независимо то тези изводи
обаче, дори да се приеме за приложима разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК, не
са били налице предвидените в нея предпоставки да не се започне извършването на
ревизия.
Като е достигнал до същите изводи органът е постановил
законосъобразно решение, жалбата срещу което следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Професионална
гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“, с ЕИК *********, с адрес гр.
Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 21, представлявано от Директора Ц.Ц.Т.,
против Решение № Ц2153-14-66/21.09.2020 год. на Директор на ТП на НОИ – Плевен,
с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-14-00793400/5.08.2020 год. на
ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: /п/