Решение по дело №1733/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Старлес 2020“ ЕООД гр.Варна, чрез адв.Б.Й. против Решение № 158/02.08.2023г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С230003-023-0002025/27.07.2023г. Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, по съображения подробно изложени в жалбата; липсват каквито и да било факти, които да обосноват извод за възникнала обезпечителна нужда. Поради изложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение и потвърденото с него постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника си чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното:

С искане № Р-03000323001312-039-001/25.07.2023г. на орган по приходите в ТД на НАП-Варна е направено предложение да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията на „Старлес 2020“ ЕООД, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със ЗВР № Р-03000323001312-020-001/13.03.2023г. В искането е отразено, че налагането на предварителните обезпечителни мерки е необходимо за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде затруднено събирането на задълженията, като е посочено, че очакваният размер на задълженията на дружеството е 45 050лв. – главница и 5300лв. – лихви.

Въз основа на горепосоченото искане е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С230003-023-0002025/27.07.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна. Същото е мотивирано с обстоятелствата, че ще бъде затруднено събирането на публично вземане в предполагаем размер от 45 050 лв. – главница и 5300лв. – лихва. Публичният изпълнител е наложил следните обезпечителни мерки: Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление в Обединена Българска банка.

Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е оспорено по административен ред, като с Решение № 158/02.08.2023г. е потвърдено от Директора на ТД на НАП-Варна по мотиви аналогични с изложените в постановлението, като наведените от ревизираното лице възражения са приети за неоснователни.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма. Не се установяват съществени нарушения на процесуалните норми, от естество да доведат до незаконосъобразност на акта на това основание.

Съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Безспорно по делото е установено, че с Постановление изх. № С230003-023-0002025/27.07.2023г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, публичният изпълнител при ТД на НАП-Варна, след като е взел предвид, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер от общо 50 350лв. е наложил следните обезпечителни мерки: Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление в Обединена Българска банка.

Съгласно разпоредбата на чл.121 ал.1 ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197, а съгласно ал.3 предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Съгласно изискванията на чл.121 ДОПК обезпечителните мерки следва да не спират извършваната дейност от лицето, спрямо когото са наложени и следва да съответстват на вземанията, които обезпечават.

Съдът, с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

Разпоредбата на чл.197 ал.3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са постановлението за налагане на обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното постановление, респ. потвърждаващото го решение, противоречат на материалния закон по следните съображения: Законодателят поставя отмяната на наложената обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в чл.197 ал.3 от ДОПК условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл.195 ал.5 от ДОПК. От своя страна разпоредбата на чл.195 ал.2 от ДОПК поставя като изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка, представлява едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане и като такава тя трябва да отговаря на обезпечителната нужда. Тези характеристики на обезпечителните мерки са намерили нормативен израз в нормата на чл.195 ал.7 от ДОПК, която изисква обезпечението да съответства на вземанията на държавата и общините. Това означава определяне на обезпечителна мярка, която държи сметка както за обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за интересите на длъжника, без прекомерното му обременяване. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл.6 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на пар.2 от ДР на ДОПК.

Съобразно легалното определение на принципа на съразмерност съдържанието му се свежда до упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на чл.6 ал.5 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, несъразмерими с преследваната цел.

В производството пред съда са представени от ответника Искане № Р-03000323001312-039-001/25.07.2023г. за „налагането на предварителните обезпечителни мерки /ПОМ/, Заповед за възлагане на ревизия от 13.03.2023г., 08.06.2023г. и от 17.08.2023г.

Съгласно чл. 196, ал. 1, т. 3 ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки трябва да съдържа фактически и правни основания за издаване, от което може да се заключи, че публичният изпълнител, към когото е отправено искането по чл. 121, ал. 1 ДОПК, няма задължение автоматично да го удовлетвори, а преди това следва да извърши самостоятелна преценка на неговата обоснованост от гледна точка на изложените мотиви като едва при положителен резултат от нея следва да постанови налагането на ПОМ, аргументирайки се за това изрично. В случая аргументацията на публичния изпълнител е оскъдна като е сведена до най-общото указване, че събирането на задълженията ще бъде затруднено и с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на субекта - отново се констатира приповтаряне на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ДОПК без нужната за това конкретика. Така или иначе, волята на компетентния административен орган не следва да се извежда по тълкувателен път, а трябва да е недвусмислена.

Законът предоставя на компетентния орган по приходите правото на преценка доколко без налагането на обезпечителни мерки ще се затрудни или ще стане невъзможно събирането на предполагаемото публично вземане, но при отправянето на искане за налагането им тази преценка трябва да бъде ясно обоснована, на което безсъмнено сочи употребеният в чл. 121, ал. 1 ДОПК израз "може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки". При това мотивите трябва да са конкретни според конкретно предизвиканата нужда от обезпечаване, а не да представляват формално приповтаряне на текста на закона. Подобен начин на приповтаряне се приравнява на липса на мотиви, защото по никакъв начин не създава яснота какво точно предизвиква необходимостта от обезпечаване. Ето защо съдът не възприема като фактическа аргументация съдържащата се в искане вх. № Р-03000323001312-039-001/25.07.2023г. обосновка, че „налагането на предварителните обезпечителни мерки /ПОМ/ е необходимо за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде затруднено събирането на задълженията от "Старлес 2020" ЕООД. В искането е посочено, че мотивите, поради които се налага предприемането на мерките за предварително обезпечаване са описани в приложение, неразделна част от искането.

Според чл.195 ал.1 и ал.2 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

Съгласно чл.209 ал.1 и ал.2 от ДОПК, принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. Изпълнителните основания са визирани в чл.209 ал.2 от ДОПК и това са ревизионен акт, независимо дали е обжалван, декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани, решение, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано, влязло в сила наказателно постановление, влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка, разпореждане за събиране на суми, издадено от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалвано разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.

В настоящият случай съдът намира, че административният орган не е представил доказателства относно изпълнително основание. Отделно от това в постановлението за налагане на обезпечителни мерки само бланкетно е посочено, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо вземане, без да са изложени мотиви за това, в какво точно се изразява това затруднение. Съдът намира, че от процесното решение и потвърдените с него постановления не става ясно кои точно действия на задължения субект ще доведат до затруднено събиране на установените и изискуеми публични вземания. Не са изложени съображения дали обезпечителната мярка е подходяща и дали съответства на обезпечителната нужда.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че Решение № 158/02.08.2023г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С230003-023-0002025/27.07.2023г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна за налагане на обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в Обединена Българска банка следва да се отмени, като на основание чл.197 ал.3 ДОПК следва да се отмени и наложената обезпечителна мярка.

Предвид изхода на спора, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществените от пълномощника процесуални действия. Поради това в полза на жалбоподателя следва да се присъдат разноски както следва 50лв. – внесена държавна такса и 1000лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.197 ал.3 ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 158/02.08.2023г. на Директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С230003-023-0002025/27.07.2023г.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на ”Старлес 2020“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна, ул.“М.“ № ** вх.* ет.* ап.**, представлявано от С. М. К. сумата от 1050в. /хиляда и петдесет/, представляващи направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: