Решение по дело №46/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260283
Дата: 31 август 2021 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Ваня Николаева Иванова
Дело: 20201800100046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 31.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА

                                          

при участието на секретаря Даниела Ангелова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 46 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С.П.Т. е предявила против В. Д.Н. искове за осъждане на ответника да й заплати сумата 60 327,71 лв. представляваща половината от стойността на получените от ответника плащания като субсидии и помощи от ДФЗ в стопанския период и кампании от 2014 г. до 2017 г., както и сумата 10 200 лв., представляваща половината от стойността на продадените през пролетта на 2017 г. от ответника 102 броя овце, ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен през 2018 г. Твърди се, че по време на брака страните са придобили движими вещи, животни и финансови средства – субсидии, помощи по мерки и плащания от ДФЗ, представляващи съпружеска имуществена общност. Твърди се, че през 2005 г. страните, които дотогава в свободното си време се занимавали с отглеждане на животни в личното си стопанство в с. Ч., решили да разширят дейността си в животновъдството, което да е в помощ на семейния бюджет. С общи семейни средства през пролетта на 2005 г. те закупили 60 бр. агнета с цел да бъдат отглеждани за създаване на стадо от овце. През същата година  направена регистрация като земеделски производител на името на ответника с цел разширяване на извършваната съвместно от двамата съпрузи животновъдна дейност и получаване на субсидии от държавата за осъществяване на дайността. Във връзка с това ответникът закупил около 200 бр. овце и агнета със средства от спестявания на семейството. Ищцата твърди, че тя и синът участвали активно в отглеждането на животните, осигуряването на прехраната и поддръжката на пасищата. Твърди, че в периода от 2005 г. до 2017 г. всички финансови средства на членовете на семейството били влагани в дейностите по отглеждане на животните. За осъществяване на дейността със семейни средства били закупени селскостопански машини, превозни средства, описани в исковата молба. Твърди се, че през м. април 2017 г. ответникът еднолично продал всички 102 броя овце, като от продажбата получил най-малко 20 400 лв. В периода 2014-2017 г. ответникът е получил помощи, субсидии и други плащания от ДФЗ в общ размер 120 655,41 лв., като в дейността е участвало цялото семейство чрез влагане на личен труд и семейни средства. Ищцата счита, че получените от ответника субсидии и помощи във връзка с осъществяването на дейността му като земеделски производител, както и получените от продажбата на овцете суми, представляват съпружеска общност, поради което след прекратяване на брака всеки от бившите съпрузи има равен дял от тези суми. С оглед на тези твърдения ищцата претендира от ответника заплащане на сума в ощ размер на 70 527,71 лв., представляваща половината от отпуснатите на ответника субсидии и други плащания от ДФЗ за исковия период от 2014-2017 г. и половината от получената от него сума от продажбата на овце.

С подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете. Излага въражение за липса на основание по чл. 21, ал. 1 от СК за присъждане на претендираните суми, доколкото само вещни права, но не и получени парични суми, могат да се придобиват в режим на СИО. Навежда се и довод за неприложимост на разпоредбата на чл. 30 от СК. Оспорва твърдението в исковата молба, че е продавал през 2017 г. посочените овце и е получавал за това продажна цена. Оспорва твърдението на ищцата относно участието й със средства и отглеждане на животните, като твърди, че през целия процесен период финансовите средства и грижите в животновъдния обект са били осигурявани единствено от него. Ответникът сочи, че всички получени от него в този период пари от ДФЗ е влагал за поддържане на дейността и финансиране на фермата /в т.ч. и за покупка на животни, подмяна на животни, изхранването им, наемане и поддържане на ливади и пасища и др./, а доходите му от осъществяваната от него дейност като земеделски поризводител е влагал в семейния дом, построен по време на брака, като в този период е извършил подобрения в него на значителна стойност.

В първото съдебно заседание преди доклада по делото ищцата, чрез пълномощника си ад. Р., е заявила, че претендира исковете суми на основание неоснователно обогатяване с твърдение, че тя е обедняла с размера на тези суми, тъй като в дейността на семейството по отглеждане на животни  са влагани нейни ични средства от заплати, како и средства на родителите й,  а ответникът се е обогатил.

  В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. Р., поддържа исковете. Подробни съображения излага в писмена защита.. 

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Пушкаров, оспорва исковете. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са бивши съпрузи – сключеният между тях през 1986 г. граждански брак е бил прекратен с решение от 20.12.2018 г. по гр.д. № 522/2018 г. на РС-Пирдоп, с което е утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51 от СК.

По делото не е спорно, а се установява от приетите писмени доказателства и заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че в процесния период 2014-2017 г. ответникът в качеството му на регистриран земеделски производител е получавал /чрез преводи в банковата му сметка/ парични суми от ДФЗ като субсидии, помощи и други плащания за посочените кампании /стопански години/ като безвъзмездна финансова помощ по различни мерки по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Представени са подадени от ответника заявления до ДФЗ за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания за кампании от 2014 г. до 2017 г. с приложените към тях таблици на използваните парцели и за отглежданите животни за всяка от кампаниите.

Според заключението на СЧЕ, общият размер на получените от фонда средства за подпомагане по съответните мерки за процесния период възлиза на 115 657,45 лв.

Видно от представеното удостоверение за регистрация на животновъден обект № 195/17.02.2017 г. издадено от Областна дирекция по безопасност на храните – С.област, в регистриран животновъден обект  в с. Ч., с отговорно лице В.Д.Н. към момента на проверката се отглеждат 22 бр. говеда, 19 бр. коне и 102 бр. овце.

Представено е писмо изх. № 331/23.03.2021 г. на Областна дирекция по безопасност на храните – С.област с приложени към него справки за налични животни в животновъден обект с рег. № 2087-0190, находящ се в с. Ц., собственост на В.Д.Н., за периода 2014-2017 г., в които са посочени наличните в обекта овце за всеки от периодите, като е отразено, че към 01.01.2017 г. в обекта няма налични животни.

От показанията на свидетелите Р. и Д. се установява, че страните от дълги години са се занимавали с отглеждане на животни, което е било техен семеен бизнес.      

Според св. Д. /дъщеря на страните/, регистрираната от баща  дейност като земеделски производител започнала със семейни средства, с които било сформирано голямо стадо от овце. През процесния период от 2014 г. до 2017 г. ищцата и синът й подпомагали физически и финансово в отглеждането на животните във фермата в с. Ц., като ищцата участвала пряко и в организационната и счетоводна дейност.

Според показанията на свидетелите Н. и С., ответникът имал ферма в с. Ц., в която отглеждал животни. За животните се грижел само ответникът лично и чрез наети от него лица. Свидетелите не са виждали съпругата му да работи или помага в работата във фермата.

При така установените факти, правните изводи на съда са следните:

Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата исковете суми, представляващи половината от получените от ответника като регистриран земеделски производител суми като субсидии и други плащания от ДФЗ като държавно подпомагане във връзка със земеделската му дейност, както и за заплащане на половината от получената от ответника в процесния период сума от продажба на 102 бр. овце.

Тази правна квалификация се извежда от твърдението на ищцата, че процесните суми са получени лично от ответника във връзка със съвместно осъществяваната от страните земеделска дейност, и заявеното от нея, че претендирания размер на сумите ответникът се е обогатил, а ищцата е обедняла. Изрично ищцата е заявила, че осъдителната й претенция се основава на неоснователното обогатяване /протокол от с.з. на 02.07.2020 г./.

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД включва: обогатяването на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването. Правото на иск за вземане от неоснователно обогатяване при общия фактически състав по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква само тогава, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С оглед на субсидиарния характер на иска по чл. 59 от ЗЗД в т. 8 и т. 10 от ППВС № 1/1979 г. е дадено задължително тълкуване, че този иск е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато то въобще не може, или не е могъл да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито с друг иск. Ако е разполагал с друг иск за защита, но правото на иск е било погасено, това не е равнозначно на липсата на право на друг, специален иск. Именно затова в тези случаи ищецът не би могъл успешно да реализира искова защита по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Правилото за субсидиарния характер на защитата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е приложимо обаче само при преценка дали ищецът разполага с друг иск по отношение на обогатилия се без основание. Когато ищецът е имал на разположение отделен /специално предвиден иск/ иск, но е пропуснал да го предяви в един или друг срок, той не може да може да реализира искова защита, основана на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД – т. 10 от ППВС № 1/1979 г.

В случая, в исковата молба като основание на претенцията на ищцата за половината от така получените от ответника по време на брака им суми се въвежда, че тези суми представляват съпружеска имуществена общност поради приноса й в осъществяване на семейната земеделската дейност по отглеждане на животни.

Както бе посочено по-горе, безспорно е установено, че в исковия период страните са били в брак и ответникът чрез преки плащания от ДФЗ е придобил парични суми под формата на субсидии и други помощи по линия на държавното подпомагане на земеделските стопани. С оглед тези факти и предвид основанието, на което ищцата счита, че й се следва част от получените от ответника плащания от ДФЗ, а именно като част от прекратената с развода съпружеска общност, следва да се изясни на първо място дали така претендираните парични средства попадат в обхвата на СИО, и респ. чия собственост са те.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, съпружеска имуществена общност са само вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо на чие име са придобити. В обхвата на СИО не се включват вземанията на единия съпруг. Сумите, получени от единият от съпрузите, в качеството му на земеделски производител като безвъзмездна държавна финансова помощ, по същество представляват парични вземания на съпруга, на когото е отпусната помощта, поради което те не могат да се включат в обхвата на съпружеската имуществена общност и са лична собственост на съпруга, който е получил сумите. След като тези вземания представляват лично имущество на съпруга-ответник, другият съпруг, който претендира да е допринесъл за придобиването им, разполага със специалния иск по чл. 30, ал. 1 от СК да получи дял от личното имущество на съпруга. Този иск се основава на неоснователното обогатяване и дерогира възможността да се реализира искова защита по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 от СК е обвързано с преклузивен срок – до една година от прекратяването на брака – чл. 31 от СК. Бракът между страните е бил прекратен на 20.12.2018 г., а настоящата искова молба е подадена на 24.01.2020 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 31 от СК преклузивен едногодишен срок. С оглед на пропускането на срока за предявяване на специално предвидения за защита на ищцата иск по чл. 30, ал. 1 от СК за получаване на част от личното имущество на ответника, каквото представляват вземанията му за сумите, получени от него в исковия период като земеделски производител от ДФЗ, същата не разполага с правото да претендира част от тези суми на основание неоснователно обогатяване чрез субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД. Поради това само на това основание предявеният от ищцата срещу ответника осъдителен иск за сумата 60 327,71 лв., представляваща половината от получените от ответника като земеделски стопанин субсидии и други плащания от ДФЗ за периода 2014 г. – 2017 г., се явява неоснователен.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и исковата претенция за заплащане на част от поучените от ответника плащания от ДФЗ да се разглежда извън контекста на съпружеските имуществените отношения между страните и ако се приеме за доказано някакво участие на ищцата в осъществяваната от ответника земеделска дейност, по повод на която са отпускани съответните парични средства,  то естеството на тези плащания изключва каквото и да било обогатяване на ответника за сметка на ищцата. Получените субсидии представляват безвъзмездни целеви плащания от държавата за подпомагане за земеделските стопани, които имат за цел насърчаване и развитие на земеделското производство в страната и се отпускат и разходват по нормативно уреден ред и условия. С получаването им безспорно бенефициентът придобива имуществена облага в размера на получените парични средства от фонда. Тези средства обаче са предназначени за влагане в земеделската му дейност, а не представляват реализиран паричен доход в резултат на извършване на дейността, поради което евентуалният принос на ищцата с труд или финансови средства в тази дейност не е факт, от който да произтича нейно обедняване, настъпило именно в резултат на отпуснатите и получени от ответника целеви финансови помощи.

Що се отнася до иска за заплащане на сумата 10 200 лв., представляваща половината от стойността на продадените от ответника през 2017 г. 102 бр. овце, следва да се посочи на първо място, че от доказателствата по делото не се установява твърдението на ищцата, че в посочения период ответникът е продал посочения брой животни като е получил за тях конкретна парична сума като продажна цена. Представените писмени доказателства /удостоверения и справки за налични животни в животновъдния обект/ не доказват твърдението на ищцата, че ответникът е продал посочените овце, нито да е получил пари в посочени размер. Поради недоказване на факта на придобиване от ответника на имуществен актив в размер на парична сума от продажбата на животните, безпредметен е въпросът за обогатяване на ответника с такава сума. Дори и да се приеме за доказано, че ответникът се е разпоредил по някакъв начин с посочените овце и е придобил парични средства в резултат на такова разпореждане, то тези парични средства не съставляват съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21, ал. 1 от СК. Касае се за вземания, които не са включени в обхвата на СИО, т.е. не са общи на съпрузите, а са лична собственост на съпруга, който ги е придобил. При това положение приложими са съображенията, изложени по-горе относно невъзможността на другия съпруг да претендира дял от тези суми на основание общия субсидиарен състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, след като същият е разполагал със специален иск за защита по чл. 30 от СК, преклузивният срок за предявяване на който е пропуснат.

Въз основа на всичко гореизложено, предявените искове са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.

 

С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане за разноски, ищцата следва да бъде осъдена да му заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лв.

 

 

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.Т. с ЕГН **********, с адрес ***,  срещу В. Д.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, искове за заплащане на сумата 60 327,71 лв. представляваща половината от стойността на получените от ответника по време на брака с ищцата плащания като субсидии и помощи от ДФЗ в стопанския период и кампании от 2014 г. до 2017 г., както и сумата 10 200 лв., представляваща половината от стойността на продадените от ответника през пролетта на 2017 г. общо 102 броя овце, ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба до окончателното им изплащане.

 

          ОСЪЖДА С.П.Т. да заплати на В. Д.Н. с ЕГН ********** сумата 2800 лв. за разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: