Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……........./27.05.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през  2021 година, в следния   състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.

                                                                       ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                          мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер  16846  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 207194 от 02.09.2019 г. постановено по гр.д. № 65424/2017 г. на СРС, 45 състав, са отхвърлени частично и поотделно предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.А.Д. и Е.М.Д. искове за осъждането им да заплатят всеки едни от тях на ищеца главница за отопление на имот за сумата от 312,33 лева, разликата над уважената сума от 184,28 лева до пълно предявената от 496,61 лева, и исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 119,80 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, за периода от 08.08.2014г. до 04.08.2017г„ и за сумата от 4,02 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 08.08.2014г. до 04.08.2017г. С решението първоинстанционният съд е уважил частично исковете за главница и лихва, вкл. се е произнесъл и относно дължимите между страните разноски.

                        Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД в частите, в които предявените от дружеството искове са били отхвърлени, респ. и обусловената от това в част за разноските. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон относно погасителната давност, тъй като следвало да се съобрази от съда, че предмет на исковете са вземанията по издадената обща фактура от 31.07.2014 г. за отоплителния сезон  м.05.2013 г.-м.04.2014 г., изискуемостта на която настъпила съгласно ОУ от 2014 г. 30 дни от публикуването й на 15.08.2014 г., за което имало представено доказателство.  Сочи и несъобразяване с приложимите към исковия период Общи условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди на потребители в София от 2008 г. и 2014 г. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалваните част,  като исковете се уважат в пълен размер, прави и искане за разноски.

            Ответниците С.А.Д. и Е.М.Д. не са подали отговори по въззивната жалба в  срока по чл.263, ал.1 от ГПК. С молба след този срок, за откритото съдебно заседание пред въззивния съд, назначеният от СРС особен представител на ответника С.А.Д. -адв.М.Н., е подала бланкетна молба за отхвърляне на жалбата, направила е и искане за възнаграждение .

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивните жалби на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

            В случая с въззивната жалба ищецът е направил оплакване относно несъобразяване с чл.32, ал.2 от  ОУ и невключване на сумите по изравнителната сметка от 31.07.2014 г., дължимост на лихви за забава 30 дни след изтичане на месеца, за която се отнася задължението за главниците, респ. от поблукуване на фактурата съгласно ОУ от 2014 г., които оплаквания относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност, но не и други факти, поради които са отхвърлени исковете, доколкото за тях няма оплакване с въззивната жалба.

            Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Досежно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира наведените от ищеца с въззивната жалба доводи за неправилност,  за неоснователни.

            Съгласно  чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Издаването на общата фактура не се отразява върху дължимостта на прогнозните суми помесечно за цената на ТЕ за месеците от исковия период. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Ето защо прогнозните вземания за отоплителния сезон м.05.2013 г.-м.04.2014 г., 2015 г. вкл. и тези по общата фактура от 31.07.2014 г., са погасени по давност, доколкото 3 годишната погасителна давност е настъпила за тях преди 15.09.2017 г. –датата на исковата молба. Противно на довода на ищеца по въззивната жалба, в първоинстанциононто производство не са ангажирани доказателства за датата на публикуване на общата фактура от 31.07.2014 г. Ето защо въззивната жалба е неоснователна по наведенитее в нея оплаквания. Други оплаквания относно начина на определяне от първоинстанционния съд на размерите на основателникте искове спрямо всеки от двамата ответници исковете, за които е прието, че са доказани и основателни, липсват, при което въззивният съд не може да приема за установени  други факти за доказания и основателен размер на исковете,  респ. за  подлежащите на отхвърляне размери на исковете спрямо всеки от ответниците, които да са различни от изложените от първоинстанционния съд.  

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части следва да се потвърди, вкл. и в частта за разноските.

По разноските за въззивната инстанция : По въззивната жалба на ищеца същият няма право на разноски, тъй като жалбата му не се уважава.

Ответниците нямат искане за разноски. Искането на особения представител на ответника-Д.- това на адв.Н., за нейното възнаграждение по чл.47, ал.6 от ГПК за въззивната инстанция, въззивнитя съд е приел за неоснователно с постановеното определение от откритото съдебно заседание на 28.04.2021 г.

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 207194 от 02.09.2019 г. постановено по гр.д. № 65424/2017 г. на СРС, 45 състав,  В ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, в които са били отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.А.Д. и Е.М.Д. искове, както и в частта за разноските.

             РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                  2.