№ 2
гр. Плевен, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430104814 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против Д. В. П., ЕГН
**********, от гр.П., ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 407,60 лева, от които сумата от
321,67 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,01,2018 г. – 30,04,2018 г., и сумата от 85,93 лева, представляваща лихва за забава за
периода 02,03,2018 г. – 15,02,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22,02,2021 г. до
окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №1250/2021 г. по описа на ПлРС, по
което има издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се,
че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.П., ***, е с
абонатен №26873. В с.з проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител - адв.Вр.Ч. от ПАК, в който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен.
Твърди се, че по делото няма доказателства ответницата да е уведомявана за забава в
плащането, както и да е предвидено разсрочено плащане. Твърди се, че е в задължение на
1
ищеца да докаже основанието за възникналото задължение и конкретния период. В с.з.
особения представител сочи, че искът следва да бъде отхвърлен – на първо място, тъй като
ответницата е уведомена за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
и от друга страна – че не се сочат доказателства ответницата да е уведомена за забава в
плащането.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№1250/2021 г. по описа на
ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната общо за имота сума за главница, 57,71 лева са начислени за отопление без
ИРУ, 142,27 лева са начислени за отопление с ИРУ, 86,87 лева са начислени за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, 15,84 лева са за услуга дялово разпределение и
има корекции в размер на 18,98 лева.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №26873 с титуляр Д.
В. П., че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 321,67 лева
главница и 85,93 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От представеното копие на нот.акт №158, том 3, рег.№2705, дело №404/2007 г. на нотариус
А***, се установява, че ответницата е закупила процесния имот в гр.П., ***.
От представената Справка №132956/05,02,2021 г. по лице от Служба по вписванията-П., се
установява, че на 15,06,2018 г. е вписано Постановление за възлагана по ГПК касаещо
процесния топлоснабден имот, като купувач е посочено дружеството ***.
От представеното копие от Молба-декларация от 24,04,2007 г. от ответницата до ищцовото
дружество се установява, че същата е заявила пред ищцовото дружество откриване на
партида за плащане на топлоенергия за имота.
От представеното копие на договор от 19,10,2001 г. се установява сключването на
споразумение за индивидуално отчитане и топлоразпределение между дружеството-
топлинен счетоводител „Техем сървисис“ ЕООД и собствениците на етажната собственост
на адрес гр.П., ул.Солун №4.
От представеното копие на споразумителен протокол №2/1400 от 19,10,2001 г. се установява
сключването на споразумение за разпределение на ТЕ между ищеца и топлинния
счетоводител.
От представеното копие на споразумителен протокол от 19,10,2001 г. се установява
сключването на споразумение за начина на фактуриране на ТЕ между топлинния
счетоводител и ищеца.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място, както е посочено още в определението по чл.140 от ГПК, ИМ е достатъчно
ясна и са изложени фактическите обстоятелства, на които ищецът основава искането си.
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов
клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на
дружеството. От обсъденото по-горе копие на нот.акт и Справка от Служба по вписванията,
може да се направи извода, че собственик на процесния имот до 15,06,2018 г. е била
ответницата. Ето защо съдът приема, че ответницата е пасивно легитимирана да отговаря по
иска.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото
ответницата е собственик на имота, то следва да се приеме, че същата се явява клиент на
топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответникцата. Безспорно е между страните, а
и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана. Ответницата е собственик на апартамент №***“ в сградата и поради това
има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153,
ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот –
тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен
ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл.153,
ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ВП на ползване на жилище
в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответникът е потребител
на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такъв дължи заплащане на
потребената топлоенергия, ползвал е топлоенергия в качеството си на потребител на такава
в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1
ЗЗД в размер на 732,33 лева съгласно приложените справки от третото неучастващо по
3
делото лице. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба
на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
/ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че
продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в
разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на предходния и с оглед основателността на същия, следва да бъде
уважен като доказан по основание и в предявения размер от 85,93 лева.
По отношение възраженията на особения представител – връчването на ЗИ по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК е законоворегламентирано и с назначаването на особен представител на
ответника интересите му са в достатъчна степен защитени. По отношение начислената лихва
за забава – в ОУ на ищцовото дружество е регламентирано начисляването на лихва за забава
при неплащане на задължението с установения срок, поради което не необходимо изрично
уведомяване на потребителя за забавата в плащането.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан
и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в размер на
60,30 лева за държавна такса, 180,00 лева за депозит за особен представител и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 89,70 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение,
4
които отвеникът следва да му заплати сумата от 18,84 лева съразмерно с частта от вземането
от заповедното производство, за която се установи, че съществува.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Д. В. П. , ЕГН **********, от гр.П., ***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***,
сумата от 407,60 лева, от които сумата от 321,67 лева главница, съставляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2018 г. – 30,04,2018 г., и сумата от 85,93
лева, представляваща лихва за забава за периода 02,03,2018 г. – 15,02,2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда – 22,02,2021 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1250/2021 г. по описа на РС П..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. В. П., ЕГН **********, от гр.П., ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в размер на
60,30 лева за държавна такса, 180,00 лева за депозит за особен представител и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. В. П., ЕГН **********, от гр.П., ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 18,84 лева съразмерно с частта от вземането
от заповедното производство, за която се установи, че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред П.ски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5