№ 88
гр. Варна, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600265 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
С присъда №260003/17.11.2020 година на РС-Генерал Тошево,
постановена по НОХД №160/2020 година, СТ. Г. СТ. е осъден за
престъпление по чл.144, ал.3 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.б от
НК му е наложено наказание пробация със съдържание на мерките за контрол
и въздействие по чл.42а, ал.1, т.т.1, 2 и 4 от НК всяка от по шест месеца, с
периодичност на задължителната регистрация два пъти седмично. С
присъдата е уважен граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди
от деянието, на осъдения са възложени разноските по делото и дължимата
държавна такса.
С решение №2600023/13.04.2021 година по ВНОХД №10/2021 година на
Окръжен съд-Добрич, цитираната присъда е потвърдена.
1
В законния шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила е
постъпило искане от осъдения за възобновяване на наказателното дело,
отмяна на въззивното решение, оправдаване на основание чл.425, ал.1, т.2 от
НПК и отхвърляне на гражданския иск. Иницииращият документ се позовава
на съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В съдебното заседание пред апелативния съд процесуалният
представител на осъдения поддържа искането съобразно писмената му
аргументация, а представителят на Апелативна прокуратура-Варна пледира за
неговата неоснователност.
Варненският апелативен съд, като взе предвид искането и
съображенията в него, като изслуша становището на участниците в съдебното
заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в пределите на
правомощията си по настоящата процедура, намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е обосновано по
начин, идентичен с аргументацията пред въззивната инстанция. Окръжният
съд е дал своите отговори, които очевидно са неудовлетворителни за искателя
и затова същите се поставят отново в процедурата по Глава тридесет и трета
от НПК, този път подведени под процесуалната възможност по чл.425, ал.1,
т.2 от НПК.
Внимателният прочит на материалите по делото не дава основание да се
приеме, че с признаването на искателя за виновен по чл.144, ал.3 от НПК
редовните инстанции са допуснали претендираното съществено нарушение на
материалния закон. За разкриване на обективната истина съдилищата по
фактите са се доверили на заявеното от св.И. М., интерпретирано съобразно
действителния смисъл и съдържание без да се придава значение на
доказателственото средство, каквото то не притежава. Същевременно,
обсъдени са били и контраверсните обяснения на дееца, като са изложени
убедителни съображения защо същите не следва да бъдат кредитирани.
Тезата на искателя, че е недопустимо осъдителна присъда да почива на
показанията само на един свидетел, не отговаря нито на процесуалния закон,
който ограничава в чл.14, ал.2 от НПК единствено придаването на
предварително установена сила на доказателствата и средствата за
2
установяването им, нито на действителното съдържание на доказателствената
съвкупност по делото. Логичните и изчерпателни показания на св.М. от
досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност на
осн.чл.371, т.1 вр. чл.283 от НПК (както и останалите гласни ДС-ва), са
източник на преки доказателства за инкриминираната деятелност, като
съвсем правилно редовните инстанции при формиране на вътрешното си
убеждение относно достоверността им, са се основали на изискуемата
преценка по чл.107, ал.5 от НПК, реализирана чрез съпоставяне на гласното
ДС с останалите доказателства и източниците им. Сред тях, показанията на
св.И. (л.40 ДПр) идентифицират поведението на искателя от времето преди
срещата му със св.М., съдържащо закана по отношение на св.св.С. С. и В.М.,
че „мине ли делото“ ще се оправи с тях. Това очевидно не е удовлетворило
дееца, като в субективен и обективен план деятелността продължила в
безспорно установено време, когато С. целенасочено посетил св.М. на
работното място, за да я заплаши, че след приключване на делото срещу
него „твоето Весенце ще го целуваш студен“. Заканата касае св.В.М., който
съобразно извлечение от регистъра за гражданско състояние на Община –
Генерал Тошево е син на пострадалата (л.78 ДПр). Сведения за състоянието
на жената непосредствено след възприемане на процесната реплика, изречена
от осъдения на висок тон и с жестикулации, се придобиват от нейните
показания и логически единните фактически заявления на св.Т.М. (л.38 ДПр).
Основателността на оспорването на съдържателната достоверност на
доказателствените източници само на основание роднинската връзка между
лицата правилно е отречена от съдилищата по фактите, т.к. подобен
формален оценъчен критерий е в разрез с принципите по чл.14 и чл.107, ал.5
от НПК, а и той се явява изолиран на фона на обективното поведение на
двамата свидетели след деянието, както и доказаната с преки доказателства
промяна в ежедневието и на св.И. М., и на св.В.М., под въздействие на страха
от реализиране на заканата.
Няма и не може да има спор, че процесната деятелност се е развила на
фона на обвинение по отношение на искателя по НАХД №196/2018 година по
описа на РС-Генерал Тошево за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130,
ал.1 от НК с пострадал св.В.М.. Приложеният бюлетин за съдимост разкрива
повече подробности относно способа на телесната повреда - причинена от
3
осъдения с нанасяне на удари с кол в областта на главата и тялото на
посоченото лице.
Така изведената от редовните инстанции стабилна доказателствена
група не съдържа в себе си нито съществени противоречия, нито други
логически недостатъци, поради което правилно е оценена от съдилищата като
правдива.
Не се открива незаконосъобразно подценяване или отхвърляне на
обясненията на осъдения, като същите са съпоставени по правилата на
формалната логика и при спазване на принципите по чл.107, ал.ал.3 и 5 от
НПК с противостоящата им фактическа основа. Известно е, че суверенно
право на инстанциите по фактите е да кредитират доказателства по делото,
стига да изложат съображения защо те отговарят или не отговарят на
обективната истина. Прегледът на материалите по делото установява, че
съдилищата са подходили с необходимата критичност към обясненията на
искателя, отчели са двойствената им процесуална природа – на
доказателствено средство и на средство на защита и са отхвърлили като
несъстоятелна версията му, че само искал да предупреди М. синовете да не
закачат повече неговото дете.
Всичко отразено по-горе е необходимо като уточнение, т.к.
поддържаното в искането за възобновяване съществено нарушение на
материалния закон, би следвало да е последица от съществени нарушения на
процесуалните правила в редовната съдебна фаза, но при положение че
аналитичната дейност на двете инстанции не страда от пороци, то не е налице
и основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Тук е мястото да се припомни, че в процедурата по Глава тридесет и
трета от НПК този съд е обвързан от фактическите констатации на
съдилищата по същество и може да оправдае осъдения на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, само когато фактите, описани в проверяваните съдебни
актове не сочат на извършено престъпление. Настоящият казус изобщо не
попада в тази хипотеза, защото фактологията възприета от ОС-Добрич и РС-
Добрич, дава основание деянието на С.С. да се квалифицира по чл.144, ал.3 от
НК.
4
По своето съдържание думите на искателя С., отправени към св.И. М.,
че ще целува сина си студен, представляват закана с убийство по отношение
на неин ближен, съобразно чл.144, ал.3 от НК. В аспекта на предходната
проява на дееца, предмет на НАХД №196/2018 година, изразила се в нанасяне
на удари в областта на главата и тялото на В.М., тези действия
законосъобразно са преценени като обективно годни да провокират
основателни опасения у пострадалата, че заканата ще бъде осъществена. В
съответствие със закона са и изводите на редовните инстанции относно
субективната страна на деянието, изведена на базата на безспорно доказаното
поведение на осъдения. Опитът за оправдаване на същото с твърдения за
провокация от предходен инцидент е ирелевантно, доколкото разрешаването
на всякакви спорове и конфликти следва да се основава единствено на закона.
Както в искането, така и в мотивировката пред редовните инстанции,
защитникът на осъдения се позовава на някои касационни решения, които
обаче ценени в обективния им смисъл, ползват оспорваното материално
правоприлагане, доколкото то се основава на стабилна доказателствена
основа (не обхваща заключението на СПЕ от досъдебното производство)
относно съставомерните признаци на престъплението по чл.144, ал.3 от НК.
По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения СТ. Г. СТ. за
възобновяване на наказателно дело НОХД №160/2020 година по описа на
Районен съд –Генерал Тошево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5