Р Е Ш Е
Н И Е № 1637
гр.Пловдив,
20.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 2818/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Застрахователна
компания „Уника“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Тодор Александров №18 против Постановление за разноските от 23.10.2017г., съставено
от ПЧСИ Величко Георгиев, при ЧСИ Никола Видев рег.№ 759, район на действие ОС
Пловдив за определяне на разноските по изпълнително дело № 292/2017г., с което
е определен размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
взискателите от 2 910 лв. на 2 710 лв., за всеки един от договорите
за правна защита и съдействие или общо от 5 820 лева на 5 420 лева.
В жалбата се поддържа, че постановлението
е неправилно и незаконосъобразно. Иска се цялостната му отмяна поради липса на
доказателства за плащането на този адвокатски хонорар или евентуално
намаляването на размера му, защото по това изпълнително дело защитата се е
ограничила само до подаване на молба за образуване на делото и липсва
фактическа и правна сложност на делото.
Въззиваемите взискателки С.Д. и С.Д.,
чрез пълномощника адв.Р.Н. в отговора на частната жалба я намират за
неоснователна по посочени в нея мотиви.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК и е допустима, като разгледана
по същество е основателна.
Изпълнителното дело е образувано
по молба на взискателките С.Д. и С.Д.,
чрез пълномощника адв.Р.Н. по представен изпълнителен лист от 03.10.2017г., издаден
въз основа на решение № 395/05.03.2015г. по гр.д.№ 777/14г. на Окръжен съд
Пловдив, с което е осъдена Застрахователна компания „Уника“ АД да им плати по 30 000 лева за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“, 8 200 лева общо
за разноски, ведно със законната лихва върху главницата считано от 31.07.2009г.
В покана за доброволно изпълнение
/л.7 от делото/ взискателят е уведомен, че дължи и 5 820 лв. адвокатско
възнаграждение за защита по това дело. Срещу тези разноски по изпълнителното
дело ЗК „Уника“ АД е подала възражение /л.10-12/ до ЧСИ Видев, че същите са недължими
или прекомерни по размер на основание чл.78 ал.5 от ГПК. С обжалваното
постановление от 23.10.2017г., съставено от ПЧСИ Величко Георгиев, при ЧСИ Никола Видев е
определен намален размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
взискателите от 2 910 лв. на 2 710 лв., за всеки един от договорите
за правна защита и съдействие или общо намалението е от 5 820 лева на
5 420 лева.
Възражението срещу определените
разноски за адвокатска защита на взискателките не е основателно по посоченото
от жалбоподателя основание – липса на доказателства за реалното плащане на
адвокатския хонорар. Видно от самите два договора за правна защита и съдействие
на С.Д. и С.Д. /л.3 и л.4 от делото/ в същите сумата от 2 910 лева е
отбелязана като платена в брой, което съобразно съдебната практика /т.1 на ТР
№6/2012г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/ се приема за разписка за платената
сума на адвоката, тоест сумата е реално платена.
Възражението срещу определените
разноски за адвокатска защита на взискателките в частта относно направеното
възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК е основателно. Видно от самото
обжалвано Постановление за разноските от 23.10.2017г., съставено от ПЧСИ
Величко Георгиев, при ЧСИ Никола Видев рег.№ 759, район на действие ОС Пловдив
за определяне на разноските по изпълнително дело № 292/2017г. в т.3 е посочено,
че намалената сума на адвокатския хонорар в размер на 405,15 лв. следва да бъде
възстановена /върната/ на длъжника. От което следва извода, че същият вече е
платил цялото си задължение по това изпълнително дело, та тази сума да му се
връща. Поради което по-нататъшни действия по това дело няма да се извършват и
обема правна работа на пълномощника на взискателките е приключен, като същия не
се отличава нито с фактическа нито с правна сложност. С оглед бързото
приключване на това изпълнително дело определеното възнаграждение на
пълномощника на взискателките е прекомерно на свършената работа. Същото следва
да се редуцира до минимума предвиден в чл.10 т.1 и т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
200 лв. по т.1 за обарзуване на делото и 1 155,64 лв. за процесуално
представителство по т.2 от Наредбата, или общо 1 355,64 лв. адвокатско
възнаграждение за всяка една взискателка или общо 2 711,28 лв. Ето защо обжалваното постановление за
разноските следва да бъде изменено в горния смисъл.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Постановление за
разноските от 23.10.2017г., съставено от ПЧСИ Величко Георгиев, при ЧСИ Никола
Видев рег.№ 759, район на действие ОС Пловдив за определяне на разноските по
изпълнително дело № 292/2017г., като НАМАЛЯВА
на основание чл.78 ал.5 от ГПК размерите на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на взискателките С.Д. и С.Д. – адвокат Р.Н. от 2 710 лв. на 1 355,64
лв., за всеки един от
договорите за правна защита и съдействие или общо в размер на 2 711,28 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.