Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на четиринадесети
февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Г. Г., като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова
адм.дело N 1 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на
Я.Г.П., с адрес-***, подадена чрез адв.И., адрес-*** против Заповед №
21-0819-001613/14.12.2021г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а б.А от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваният акт е незаконосъобразен. Твърди, че заповедта е издадена въз
основа на съставен АУАН GA № 523387/10.12.2021г.
за нарушение на ЗДвП, като неправилно АНО е санкционирал собственика на
автомобила с наложената принудителна административна мярка, като е изложил
бланкетни мотиви относно необходимостта от допускане на предварително
изпълнение на заповедта. Твърди, че няма вина за действията на Г.Б.П., не е
предоставяла автомобила на П. и не е давала съгласие същият да управлява
собственият й автомобил. Счита и че в заповедта е трябвало да бъде посочено и
правното основание, на което са отнети табелите на автомобила. Твърди и че на
посочените дата, час и място П. не е управлявал собственият й автомобил. Твърди
и че вследствие на акта са нанесени сериозни вреди на упълномощеното от нея
лице- дъщеря й, която не може да ползва автомобила. Моли да бъде отменена
оспорената заповед и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна –
полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител ю.к. Г.,
оспорва жалбата. Счита, че са налице материалноправните предпоставки за
издаването на заповедта. Моли съда да отхвърли жалбата, както и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Заповед №21-0819-001613/14.12.2021г.
на полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателката е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
От представеният по делото АУАН Серия GA №523387/10.12.21г. се установява, че е съставен на Г.Б.П. за
това, че на 10.12.2021 г., в 12.50 часа в гр.Варна, по площад „Св.Св.Кирил и
Методий“, посока бул.“Съборни“, до Варненска Митрополия управлява лек автомобил
Пежо 107 с рег.№ ******, собственост на Я.Г.П., без СУМПС- лишен по
административен ред със ЗППАМ № 21-0819-00133/21.10.2021г. на сектор ПП
гр.Варна, с което е нарушил чл.150а ал.1- който управлява МПС след като СУМПС
временно е отнето по реда на чл.171 т.1 ЗДвП, като с АУАН са иззети СУМПС № *********
и два броя табели. Отразено е в акта, че П. няма възражения и акта му е връчен.
От докладна записка на мл.инспектор П.-Ж.относно проверка на л.а. ****** се
установява, че на 10.12.21г. е била назначена в наряд съвместно със ст.полицай
Д. и около 12.50ч. на площад „Св.Св.Кирил и Методий“, към бул.“Съборни“ срещу
входа на Варненска митрополия забелязали автомобила да се движи по тротоара, а
при проверка е установено, че водачът Г.П. е с отнета книжка и поискали
съдействие от 45.
От заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0819-0001333/20.10.21г. на полицейски инспектор при
ОД на МВР-Варна се установява, че за това, че на 19.10.21г. при управление на
МПС, собственост на Г. К., отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което е
нарушил чл.174 ал.3 т.2 ЗДвП, на Г.Б.П. му е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП- временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса, но не повече от 18
месеца, като заповедта му е връчена на 29.10.21г. Представено е НП от
23.11.21г., с което за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП на П. е наложена глоба и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Представен е и АУАН, с
който е констатирано нарушението по чл.174 ал.3 ЗДвП. Представен е и издаденият
му талон за медицинско изследване от 19.10.21г., както и протокол, съгласно
който П. отказва да даде кръв и урина за анализ за наркотици. Представена и
ЗППАМ №21-0819-001104/19.08.21г., съгласно която на П. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП- временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, за това, че на 19.08.21г. е управлявал МПС, собственост
на Ст. С., като е отказал да бъде тестван за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно НП №21-0819- 003478/10.09.21г.
за нарушението на 19.08.21г. на чл.174 ал.3 ЗДвП- отказал да бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване наличието на употреба на
наркотични вещества или техни аналози са му наложени глоба и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца. Видно от справка за нарушител/водач на П.
са съставяни и предходни АУАН за нарушения по чл.150 ЗДвП, както и на други
разпоредби от ЗДвП.
От пълномощно нот.заверено на 15.12.2021г. се
установява, че жалбоподателката е упълномощила К. П. да управлява собствените й
МПС, вкл. л.а. с рег.№******.
От Заповед № 21-0819-001613/14.12.2021г. се установява, че полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, като е взел предвид, че
на 10.12.2021 г., около 12.50 часа в
гр.Варна, по площад „Св.Св.Кирил и Методий“, посока бул.Съборни, Г.Б.П. е управлявал
лек автомобил Пежо 107 с рег.№ ******, собственост на Я.Г.П., като след
извършена справка в автоматизираните информационни системи
„Административнонаказателна дейност“ и „Български документи за самоличност“-МВР
е установено, че СУМПС на П. е отнето на основание чл.171 т.1 б.“б“ с издадена
ЗППАМ № 21-0819-001333/20.10.21г., връчена на 29.10.21г., като му е съставен
АУАН №523397/10.12.21г., е наложил на жалбоподателката принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП-прекратяване на регистрацията
на пътното превозно средство на собственика за срок от 6 месеца, като на
основание чл.60 ал.1 АПК е допуснал предварително изпълнение на заповедта. От заповед №365з-2747/20.07.17г. на Директора
на ОД на МВР-Варна се установява, че оправомощени да прилагат принудителни
административни мерки по чл.171 т.2а ЗДвП са служителите от ОД на МВР-Варна,
посочени в т.1 от заповедта, сред които е и полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.
От мотивирана резолюция на началник група в ОД на МВР от 31.12.2021г. се
установява, че е прекратено административнонаказателното производство по АУАН №
523387/10.12.21г. на основание чл.54 ал.1 т.9 ЗАНН.
От показанията на св.П. –А., дъщеря на жалбоподателката, на която е
предоставено ползването на автомобила с нот.заверено пълномощно, се установява,
че 10.12.21г. в качеството й на управител на българска кухня „***“ е извършвала
разносна дейност по домове и офиси, като е била заедно с Г.П., който искал да
кандидатства за работа и е бил дошъл да пробва един два дни и види в какво се
състои работата, за да реши дали да сключат трудов договор. Свидетелката
установява, че тя е управлява автомобила, а П. е седял до нея, за да му покаже контактите с клиентите, комуникацията,
разноса на храна, цялостната работа в какво се състои; паркирала колата на
пиацата до Катедралата, тъй като работното й място е там, на аварийни и оставила
П. в колата; разстоянието е около 20 м от пиацата до подлеза, където е кухнята;
обикновено там спирала, за да може бързо да се придвижва, но имали и устна
уговорка с митрополията да ползват място за паркиране и Г.го знаел това. Съгласно
показанията й когато се върнала видяла, че колата е паркирана в Митрополията и
полицейска кола стои отвън и полицаите разговарят с П.; попитали я коя, отговорила,
че колата е на майка й и има пълномощно; чакали да дойде КАТ, свалили номерата
на колата; искала да обясни, но не й обърнали внимание. Свидетелката
установява, че не е давала право на Г.да премести колата; някакъв автобус идвал
на пиацата, започнал да го притеснява и да свири и той преместил колата в двора
на Митрополията; щяла да ползва Г.като куриер да разнася храната; в случая тя била шофьор – той нямал сключен
договор, като оспорва, че Г.е карал автомобила, дотолкова, че не го е упълномощавала
да кара този автомобил; винаги документите на автомобила са вътре в него, а
ключовете са били на таблото.
При така изложената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се
оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено
друго. В случая, в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради
което оспорването пред съда е допустимо.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
„а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
В случая видно от представената по делото заповед за определяне на
компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП, органът
издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин, че със Заповед № 21-0819-001613/14.12.2021г. на полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ на основание чл.171, т.2а
б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка
– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Мярката е приложена
на основание чл.171 т.2а б.а ЗДвП предвид установеното, че на 10.12.21г.
собственото й МПС е управлявано от лице, на което свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая безспорно е установено, че МПС- лек автомобил с рег. № ****** е
собственост на жалбоподателката, което и не се оспорва от нея, както и че на 10.12.21г.
собственият й автомобил е управляван от Г.П., на когото свидетелството за
управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 ЗДвП с издадена ЗППАМ №
21-0819-001333/20.10.21г.
Твърденията на жалбоподателя, че П. не е управлявал автомобила на
посочената дата не се установиха по делото. По безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че автомобилът
е бил управляван именно от него. Не са представени доказателства относно
твърденията на жалбоподателя нито с жалбата, нито с оглед дадените указания от
съда.
Съгласно текста на чл.171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат посочените в разпоредбата принудителни административни мерки, като по
т.2а- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство. От текста на
разпоредбата се установява, че се налагат принудителни административни мерки –
ПАМ, които съгласно чл.22 от ЗАНН се налагат с цел предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици. ПАМ следва да бъдат наложени със заповед на
съответното длъжностно лице.
Налице са предпоставките на чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП за прилагане на
принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС на
собственика, чието МПС е управлявано от лице, на което свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 ЗДвП. Издадената заповед е
мотивирана, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й.
Приложената мярка за срок от 6 месеца е в минималния предвиден от закона
размер. Същата е и с оглед целите на закона, а именно за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения.
В случая от събраните по делото доказателства се установи по безспорен
начин, че оспорената заповед е издадена от изрично оправомощен орган. В нея са
описани фактическите и правни основания за издаването й, а именно, че безспорно
е установено, че на посочената дата автомобилът, собственост на жалбоподателя е
управляван от лице, на което свидетелството за управление е отнето по
съответния ред. Налице са предпоставките на чл.171 т.2а ЗДвП за прилагане на
мярката. Наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ е доказано от
събраните по делото доказателства. Твърденията на жалбоподателя, че автомобилът
му е бил предоставен и управляван на посочената дата от правоспособен водач не
се доказаха по делото. Не се събраха доказателства за това.
Предварителното изпълнение на заповедта е на основание на чл.172 ал.6 ЗДвП, т.е. по силата на закона, поради което и не следва административният
орган да излага мотиви за това.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваният акт е
законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид
направеното искане, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Г.П., с адрес-***,
подадена чрез адв.И., адрес-*** против Заповед № 21-0819-001613/14.12.2021г. на
полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл.171, т.2а б.А от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Я.Г.П., ЕГН **********,
с адрес-*** да заплати на
ОД на МВР гр.Варна сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: