РЕШЕНИЕ
№ 8790
гр. София, 27.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Н. П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И. Н. П. Гражданско дело № 20221110119616
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу
/фирма/.
Ищецът твърди, че на 28.06.2018г. по гр. д. № 8661/2018г. по
описа на СГС е
допуснато обезпечение на предявен иск в полза на ответното
дружество за сумата от 157 342.29лв., като е издадена обезпечителна
заповед. На 20.08.2018г. върху банковата сметка на ищцовото
дружество в /фирма/ бил наложен запор от ЧСИ М. Б. по изп. дело
№20188380403308/2018г., образувано въз основа на обезпечителната
заповед. В рамките на исковото производство, с влязло в сила
решение №260335 от 26.02.2021г. на СГС исковете на ответното
дружество били в по-голямата си част отхвърлени, като ищецът бил
осъден общо за сумата от 13 111,86лв. Посочва, че на 30.08.2021г.
запорът върху банковата сметка бил вдигнат.Поддържа, че за периода
20.08.2018г.- 30.08.2021г. е претърпял вреди в резултат от наложения
запор върху сумата от 144 864,22лв., за която исковете били
отхвърлени, като имал право на обезвреда, която претендира в размер
на законната лихва върху тази сума.Съобразно изложеното, моли за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 13 803 лв., представляваща обезщетение за
1
претърпени имуществени вреди предвид невъзможността да ползва
запорираната сума от 144 864,22 лв.в периода
20.08.2018г.-30.08.2021г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва предявения иск. Твърди, че
не са представени никакви доказателства,че в ************* ищецът
изобщо е имал банкови сметки.,както и ,че е налице доказана
възможност за сигурно увеличаване имуществото на ищеца. Оспорва
по банковата сметка на ищеца да е имало налична сума, която да е
била блокирана. Посочва, че до отмяна на първоинстанционното
решение законосъобразно е било упражнявано правото на
обезпечение. Поддържа, че не е
налице причинно-следствена връзка между запора и претендираните
вреди.Прави възражение,че претендираното вземене е погасено по
давност. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения
иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание
чл.403 ГПК вр.чл.49,вр.чл.45 ЗЗД.Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК, ако
искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не
бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде
прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати
причинените вследствие на обезпечението вреди. В съдебната
практика /Решение № 59/04.05.2017г. по гр. д. №2817/2016г., III ГО на
ВКС и др./, се приема, че отговорността по чл.403,ал. ГПК е
специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието
искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
обезпечението /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/. Вредата в хипотезата на чл.403, ал.
1, пр. 1 ГПК е съизмерима като минимален размер със законната
лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за периода като
пряка и непосредствена последица от същото това обезпечение –
Решение № 156/18.12.2017г. по т. д. № 449/2017г., II ТО на ВКС.
В настоящия случай, по делото не е спорно, а и се установява от
събраните писмени доказателства, че с oбезпечителна заповед,
издадена на 31.07.2018г. по гр. д. № 8661/2018г.по описа на СГС, II-B
състав, е допуснато обезпечение на предявените от /фирма/
срещу/фирма/ искове, чрез запор на банковите сметки на ответника в
2
************* до размер на сумата от 157 342,29лв.По молба на
/фирма/ въз основа на издадената му обезпечителна заповед е
образувано изп. дело при ЧСИ М.Б. и е поискано налагане на запор
върху банковата сметка. Видно от запорно съобщение изх. №
77403/20.08.2018г с него е наложен запор върху банкова сметка на
дружеството за сумата от 157 408,29лв.С Решение №260335 от
26.02.2021г. на СГС исковете на ответнотодружество били в по-
голямата си част отхвърлени, като ищецът бил осъден общо за сумата
от 13 111,86лв.
От изложеното следва, че предявените искове са били частично
уважени.По делото не е спорно, а и се установява от събраните
доказателства, че запорът върху банковата смета на ищеца е вдигнат
на 30.08.2021г. С оглед на това, сумата от 144 864,22лв. за която
исковата претенция на /фирма/ е била отхвърлена,е била блокирана
/запорирана/, което е препятствало ищецът да я ползва,в периода
20.08.2018г.- 30.08.2021г.Както бе посочено, от събраните писмени
доказателства-удостоверение от ************* и експертното
заключение се установява,че сумата е била налична през цялото време
на запора по банковата сметка на ищцовото дружество,тоест запорът е
бил реално обезпечен.
При горните обстоятелства, съдът намира, че ответникът следва
да отговаря по чл. 403,ал. 1, пр. 1 ГПК за причинените му вследствие
на наложения запор вреди, които следва да бъдат оразмерени със
законната лихва за забава върху сумата за периода на наложения
запор. Тези вреди представляват пряка и непосредствена последица от
наложената обезпечителна мярка, тъй като в резултат от нея ищецът
не е разполагал с възможността да ползва средствата и да оперира с
тях. Ищецът, по чието искане е допуснато и наложено обезпечението,
и чийто иск е отхвърлен с влязло в сила решение, е материално
правно легитимиран да отговаря за тези вреди. От заключението по
ССчЕ се установява, че законната лихва за забава върху процесната
сума за периода 20.08.2018г.-28.07.2019г.възлиза на 13 779,19лв.
Именно до този размер предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 13
803лв. подлежи на отхвърляне.
Върху уважената част от исковата претенция следва да бъде
присъдена и законна лихва за забава, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното плащане.С оглед приетата от съда
основателност на претенцията,същият е длъжен да разгледа и
направеното от ответника възражение за погасяване на исковата
3
претенция на ищеца по давност.Погасителната давност за процесното
вземане е започнала да тече от 30.08.2021г..датата,на която е вдигнат
наложения запора.Съгласно чл.110 от ЗЗД тя е 5-годишна.поради
което съдът намира за неоснователно направеното възражение от
ответника за погасяване на исковата претенция на ищеца по давност.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените
разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената
част от иска.Ищецът е доказал разноски в размер на 552.12. за
държавна такса, 200 лв.депозит за експертиза.От общия размер на
разноските – 752.12лв., на ищеца следва да се присъдят 750.00лв.
Ответникът не претендира и не доказва направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 403, ал. 1, пр. 1 ГПК /фирма/,
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:/адрес/, да
заплати на /фирма/,ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:/фирма/,*****************,сумата от 13 779,19
лв.,представляваща обезщетение за претърпени вреди в резултат от
наложен запор върху банкова сметка на /фирма/,ЕИК:********* в
************* , въз основа на обезпечителна заповед от
31.07.2018г.,издадена по гр. д. № 8661/2018г. по описа на СГС, II-B
състав, за периода 20.08.2018г.-30.08.2021г., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба – 12.04.2022г. до
окончателното плащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 13 799,19лв. до пълния предявен от 13 803лв.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 ГПК /фирма/,
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление: /адрес/, да
заплати на /фирма/,ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: /фирма/,*****************/, сумата от 750лв. –разноски
по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4