Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 18.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав,
в публично съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ :
ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Р.Аврамова, като разгледа докладваното от
съдията търговско дело N 1298 по
описа за 2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от Д.Г.Д. искове с правно
основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетите решения от 08.06.2018г. на общо събрание на съдружниците на ответното
дружество – Н.– М.ООД, ЕИК: *******.
Заявени са следните процесуалноправни основания за
незаконосъобразност на решенията: нарушение на чл. 138 ТЗ при свикване на
общото събрание; противоречие с чл. 25, ал. 2 от дружествения договор, тъй като
не всички съдружници са редовно поканени за общото събрание; нарушение на чл.
27, ал. 2 от дружествения договор - поради взимане на решението за ангажиране
имуществената отговорност на управителя не с изискуемото съобразно посочената
норма от дружествения договор мнозинство.
Ответникът, чрез назначения особен представител, намира
исковете за неоснователни.
В тежест на ищеца е да докаже съдържанието на решенията,
за чиято отмяна са предявени исковете.
В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети
при спазване на всички законови изисквания /не противоречат на императивна
процесуалноправна норма или устава/.
Като общо известно /вписано в ТР/ съдът приема за
доказано обстоятелството, че ищецът е съдружник в ответното ООД към датата на
проведеното общо събрание в ответното дружество.
Искът, съответно, е допустим, тъй като ищецът е
легитимиран да иска отмяна на решенията на общото събрание на ответното
дружество.
Исковата молба е подадена на 22.06.2018 година и искът е
предявен в 14-дневният срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа
на доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
При предявен иск за отмяна на решения на общото събрание
на дружеството съдът е ограничен при произнасянето си само от заявените от
ищеца основания за процесуална и материална незаконносъобразност на решението,
като всяко едно от тях представлява самостоятелно основание на отделен иск по
чл. 74 ТЗ. В това производство съдът проверява единствено дали решението е
законосъобрано, т.е., има ли нарушения на законови разпоредби и на дружествения
договор, регламентиращи процедурата по свикване, провеждане на общото събрание
и вземане на решенията, както и такива, регламентиращи определени материални
права на съдружниците, но няма право да извършва контрол за целесъобразност на
решенията, взети от върховния орган на дружеството.
С оглед на това и при съобразяване на пороците, въведени
от ищеца като основание на предявените искове, съдът в настоящото
производството по чл. 74 ТЗ, следва да провери спазена ли е установената в
закона и дружествения договор процедура за свикване на общото събрание, на
което са приети оспорените решения, както и дали те са приети с предвиденото в
договора мнозинство.
По първото от
наведените основания за незаконосъобразност– нарушения при свикване на общото
събрание.
Предвид установеното в съдебната
практика, постановена по реда на чл. 290 и сл. ГПК, а именно Решение №86/01.09.2017
по дело №1068/2016 на ВКС, ТК, II т.о., решенията, подлежащи на вписване в търговския
регистър имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез
неговите органи и съдружниците, т.е., от взимане на решението и това действие не
е в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което, вкл.
в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица. Отмяната на
решенията при уважаване на иск по чл. 74 ТЗ винаги има действие занапред.
При извършената от съда справка по партидата на ответника
в търговския регистър се установи, че са налице спрени производства по заявления
за вписване на обстоятелства по партидата на ответника по решения на общи
събрания, взети през 2017 година /тоест, предхождащо датата на процесното ОС,
вкл. за избор на нов управител на ООД/ до приключване с окончателен съдебен акт
на производствата по искове по чл. 74 ТЗ - за отмяна на решенията на ОС от
24.10.2017 година и от 07.12.2017 година /на които ОС са взети идентични
решения - за освобождаване на ищеца от длъжността управител на ООД и избор на
един от другите съдружници като управител на ООД/.
Следователно, предвид цитираната съдебна практика, с която
настоящият състав се съобразява, към датата на процесното ОС в отношенията
между съдружниците е действало решението за избор на друго лице като управител
на ООД.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства –
констативни протоколи и нотариална покана - процесното общо събрание е свикано
по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ по искане на съдружника М., който видно от
вписванията по партидата на дружеството притежава също 1/3 /33.33%/ от капитала
към датата на свикване на ОС – 31.05.2018 година, тоест, над 1/10. Съгласно
разпоредба та на чл. 138 ТЗ, управителят е длъжен да свика общо събрание по писмено
искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието
в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право. Или, за
да възникне малцинственото право за свикване на общо събрание, следва да са
осъществени горните предпоставки. В случая, от събраните доказателства и
вписванията по партидата на дружеството се установява, че съдружникът М. е
поканил на 31.05.2018 година ищеца да свика общо събрание, с посочения от
съдружника дневен ред, като може да се приеме, че с оглед съставянето на
констативния протокол пред нотариус, евентуално е спазена и писмената форма.
Следва също така да се приеме и че свикване на общото
събрание от съдружника е поставено под условие – в случая на неизпълнение
задължението на управителя. Дори и тези факти да сочат на изпълнение на част от
предпоставките, визирани от цитираната норма, при всички положения при
съпоставка на двете дати – 31.05.2018 година /дата на отправеното писмено
искане/ и 08.06.2018 година – датата на провеждане на общото събрание, е видно,
че законоустановеният срок не е спазен. Тоест, действително е налице нарушение
на нормата на чл. 138, ал. 2 ТЗ при свикване на общото събрание. Видно от
дружествения договор, в последния не е налице уговорено отклонение от това
правило.
Отделно следва да се посочи и предвид мотивите в началото
на изложението, че към датата 31.05.2017 година в отношенията между
съдружниците, за управител е била избрана съдружничката София Адамова, тоест,
именно към нея е следвало да бъде отправено писменото искане, а доказателства
за това няма по делото.
Само на посоченото основание,
предявените искове са основателни и решенията от процесното ОС, поради
незаконосъобразност подлежат на отмяна.
За пълнота на изложението следва да се
посочи и следното по останалите наведени основания за незаконосъобразност.
Действително, по делото /нито по
партидата на ответника/ не са представени доказателства за това, при спазване
на изискванията на чл. 25 от дружествения договор, всички съдружници в
релевантния времеви период са били редовно поканени за процесното общо
събрание. Липсата на доказателства за тези факти задължава съда да приеме, че
те не са се осъществили. Следователно, и това основание за незаконосъобразност
на свикване на общото събрание е основателно.
Основателно е и възражението за
незаконосъобразност на решението за реализиране на имуществена отговорност на
управителя. Видно от чл. 27, ал. 2 от дружествения договор /този обявен по
партидата на ответника/, това решение се взима с единодушие. Безспорно такова
мнозинство не е било налице при взимане на посоченото решение, поради което
последното е незаконосъобразно и на това самостоятелно основание.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, но доказателства
за сторени разноски за адвокат няма, или общо дължими са 1070 лева – за
държавна такса и разноски за особен представител на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ по предявените от Д.Г.Д., ЕГН: ********** искове с
правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ взетите решения на общо събрание на
съдружниците на ответното дружество – „Н.– М.” ООД, ЕИК: ******* от 08.06.2018г..
ОСЪЖДА
„Н.– М.” ООД, ЕИК: ******* да
заплати на Д.Г.Д., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1070
лв., представляваща разноски за държавна такса по делото и разноски за особен
представител на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: