Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа материалите по гр.д. №2500/2018г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искова
с правно основание чл.432 от КЗ от Кодекса за З.то.
ИЩЕЦЪТ- Б.Р.Ф., ЕГН: **********,***, чрез адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес:***, твърди, че
на 13.06.2016 г. около 14:30 часа, в гр. Варна,
Г.Н. управлявал т. а. „Фиат Дукато“ с peг. №
*******по ул.
„Патриарх Евтимий“ с посока на движение към бул. „Владислав Варненчик”. На кръстовището с ул. „Кракра” същият нарушил правилата за
движение по пътищата, като не се съобразил с наличието на пътен знак „Б 2“ и не пропуснал движещия се по път с предимство с посока на
движение към бул. „Христо Ботев“ л. а. „Нисан Микра“ с peг. № *******, управляван
от него, вследствие на
което реализирал ПТП. Твърди, че
за описаното ПТП е образувано ДП № 254/2016 г. по описа на Сектор „ПП“ при
ОДМВР - Варна. Водено е НАХД № 78/2017 г. по описа на
PC - Варна, приключило с решение № 152/01.02.2017 г., влязло в законна сила, по
силата на което Г.С.Н. е признат за виновен за настъпване на ПТП. Ищецът навежда, че в резултат на процесното ПТП са му причинени следните травматични
увреждания: субтрохантерно счупване закрито вдясно
/счупване на дясна бедрена кост под трохантера/, по
повод на което претърпял оперативна интервенция, изразяваща се в открито
наместване с вътрешна фиксация - фемур.
На 22.03.2017 г. /9 месеца след ПТП/ поради оплаквания от болка в лява плешка и
рамос, както и изтръпване до пръстите на десен крак,
е прегледан от д-р Ч.М.,
ортопед - травматолог, при който са установени следните травматични увреждания:
радикулопати. Цервикална радикулопатия с парестезия
и хипестезия до пръстите. На 16.10.2017 г. е прегледан от д-р Д.Р., ортопед -
травматолог, при който са установени следните травматични увреждания: St. p. Fгactuгa subtгochanteгica
femoгis dex. Pseudoaгthгosis femoгis supunatгo.Заявява, че
лечебният и възстановителния му период продължава и към момента. Търпял е болки и страдания за един продължителен период и по всяка
вероятност ще изпитва негативните последици от събитието през целия си живот.
Освен това във връзка с лечението си е реализирал и
имуществени разходи в размер на 1 000 лв. Навежда, че към момента
на настъпване на процесното ПТП за увреждащия
автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска
отговорност на автомобилистите“ при
ответното застрахователно дружество, предвид което се е обърнал към същото с
искане за изплащане на обезщетение. Застрахователят обаче му определил такова в
размер една на 10 000 лв., което намира за силно
занижено с оглед причинените вреди. Предвид това, твърди, че за него е налице
правен интерес от предявяването на настоящия иск като претендира съдът да осъди
ответника да му заплати обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер
на 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП до
окончателното изплащане и за имуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението през застрахователя –
21.12.2017 г. до окончателното
изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАД ”ОЗК - З.”АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителен директор А.Л.и изпълнителния директор Р.Д., чрез юрисконсулт С.Х. не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение за процесния автомобил
към момента на настъпване на ПТП и признава иска за сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва
иска по размер и заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва
наличието на причинно –следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и процесното ПТП, както и вида и характера на вредите.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената претенция за изплащане на обезщетение-заявление за
заплащане на застрахователно обезщетение и писмо, изд. от ЗАД „ОЗК - З.“ АД-се установява, че ищецът е сезирал ответника за
изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди
завеждане на исковата молба.
Приложено към делото е НАХД№78/2017 г. по описа на Районен съд -
гр. Варна, от което се установява, че е приключило с решение № 152/01.02.2017
г., влязло в законна сила, по
силата на което Г.С.Н. е признат за виновен за
настъпване на ПТП.
Представени са с исковата молба фактура, ведно с талон, от
които е видно, че ищецът е изразходвал разходи
за лечението в размер на 1000 лв.
Представени е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: счупване на дясната бедрена кост в горния край - субтрохантерно.
Проведено е следното лечение - на 13 06 2016 г е приет в болница и на 21 06
2016 г — е опериран - открито наместване и фиксация
на бедрената кост с 2 титаниеви еластични пирона. На
16 10 2017 г ищецът е прегледан и е установено, че счупването не е зарастнало и се е образувала лъжлива става. На 25 02 2018 г
е опериран отново - извадени са еластичните пирони от дясно бедро. На 30 04
2018 г е опериран за трети път - извадени са металните винтове и скоби от
бедрото, които са поставени. Лечението продължава. Ищецът е претърпял
усложнение на здравословното състояние - счупването на дясното бедро не е зарастнало и се е образувала лъжлива става на костта. Здравословното
състояние на ищеца към настоящия момент не е възстановено. Той се движи с
помощни средства, походката му е куцаща, трудно се обслужва сам, счупването на
дясното бедро не е зарастнало, защото се е образувал
лъжлива става на костта. На ищеца му предстоят нови операции. Едва след
извършването им може да се направи прогноза в каква степен е настъпило
възстановяване на здравословното му състояние. Описаните разходи във фактура №
********** от 23 06 2016 г за медицинско изделие - титаниеви
еластични пирони 2 бр на стойност 1000.00 лв. са били
необходими за лечение на получените телесни увреждания при процесното
ПТП.
От заключението на допълнителната експертиза се
установява, че към 29 01 2016 г са установени следните заболявания при ищеца : остеомиелит на дясната бедрена кост с фистули на бедрото; анкилоза / неподвижност / на дясна тазобедрена става; коксартроза на лява тазобедрена става; деформираща спондилоза на поясния отдел на
гръбначния стълб. Придружаващите заболявания на ищеца - „остеопороза",
„остеомиелит", „деформирана глава на бедрена кост''/"остеосклероза"/
са съществували преди процесното ПТП. Описаните
заболявания са създали условия за забавено срастване на счупването на бедрената
кост при процесното ПТП и образуването впоследствие
на лъжлива става / псевдоартроза /. Ето защо
възстановителният период от процесното счупване е
станал по-дълъг от обичайния при този вид счупване на бедрената кост - около
една година. Преди процесното ПТП скъсяването на десния крак е било
7 см. След счупването на дясното бедро на
13 06 2016 г скъсяването на
крака се е увеличило с 3 см и на 27 09 2018 г е било 10 см. С оглед характера, местоположението и вида на двете
счупвания на десния долен крайник
и проведеното лечение, може да се
приеме, че дясното бедро и дясната подбедрица са били по-слаби
още след 1994 г. Тъй като няма
медицинска документация, в която да е описано
колко см са били по-слаби,
може да се
приеме, че изтъняването им се е увеличило след второто счупване
и проведените
за него операции.
От приетато и неоспорено по
делото заключение на комплексната АТЕ и СМЕ се установява , че ищецът е бил с правилно
поставен предпазен колан по време на ПТП, за което свидетелства липсата на
травматични увреждания, които се получават без поставен предпазен колан. Сочи
се също, че пострадалият при процесното ПТП Б.Ф. би
могъл да получи описаните травматични увреждания и с поставен предпазен колан.
По делото е разпитан като свидетел единият от
участниците в процесното ПТП- Г.С.Н..
Същият излага механизма от своя гледна точка. Сочи, че през месец юни 2016 година в гр. Варна катастрофирал с лек автомобил, той
управлявал
бус. С буса
правел
разнос на сладки. Скоростта, с която се е движил по преценка на
КАТ е 17 км/ч. Твърди, че спрял на знак „Стоп",
изнесъл
се напред, защото имало казани и нямал видимост, не видял автомобила, той се движел бързо и
спрял
в него. Изтъква, че знак „Стоп" имало, но бил
обърнат и въпреки това спрял. Светофарна уредба нямало на
мястото на ПТП. Инцидентът станал през деня. Пътната настилка била суха.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковете са
основателни.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът
има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
между водача и застраховател.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен
състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които
същата възниква. Извършването на противоправното
деяние от деликвента е установено по несъмнен начин е приложените материали
по НАХД№78/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Варна От тях се установява, че
влязло в зак. сила решение № 152/01.02.2017
г., Г.С.Н. е признат за виновен за
настъпване на ПТПот заключението на АТЕ.
Възражението на ответника за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно с оглед заключенито
на комплексната СМЕ и АТЕ. Вещото лице
сочи, че ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан по време на ПТП, за
което свидетелства липсата на травматични увреждания, които се получават без
поставен предпазен колан. Сочи се също, че пострадалият при процесното
ПТП Б.Ф. би могъл да получи описаните травматични увреждания и с поставен
предпазен колан.
Безспорно са установени неимуществените
вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и
страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън
съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдът като се има предвид възрастта на ищеца,
липсата на съпричиняване, непълното възстановяване на
ищеца и предстоящите нови медицински интервенции, както и икономическите
условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен
състав определя обезщетение в размер на 20 000 лв., за колкото
искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
От представените писмени доказателства за проведено лечение, обсъдени
детайлно от приетото заключение на СМЕ, съдът счита, че искът за имуществените
вреди следва да се уважи изцяло-1000 лв.
По
изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по
реда на чл.496 КЗ, т. е. от 15.01.2018
г.
При това
решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски
–– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Видно от
данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази
с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1 190 лв. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете
ответникът има право на 790.16лв. от 1205 лв.(200 лв. за юриск.
възнаграждение определя съда).
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 840лв., както и
300 лв. възнаграждение на вещи лица, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД ”ОЗК - З.”АД,
ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителен директор А.Л.и изпълнителния директор Р.Д., да заплати на Б.Р.Ф., ЕГН: **********,***, чрез
адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес:***,
по искове с правно основание чл.432
от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 20 000
лв. (двадесет хиляди лева), като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до пълния предявен
размер от 60 000лв.(шестдесет хиляди лева), както и следва да му заплати обезщетение в размер
на 1000 лв.(хиляда лева) за
причинените му имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези суми от
15.01.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД ”ОЗК - З.”АД,
ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителен директор А.Л.и изпълнителния директор Р.Д., да заплати на адв. В.Н. - САК, със съдебен
адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 190 лв. (хиляда сто и деветдесет лева).
ОСЪЖДА Б.Р.Ф., ЕГН: **********,***,
чрез адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес:***, да
заплати на ЗАД
”ОЗК - З.”АД, ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителен директор А.Л.и изпълнителния директор Р.Д., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 790.16лв.(седемстотин и деветдесет лева и шестнадесет стотинки).
ОСЪЖДА ЗАД ”ОЗК - З.”АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителен директор А.Л.и изпълнителния директор Р.Д., да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 840 лв.(осемстотин ичетирдесет лева), както и 300 лв.(триста
лева) разноски по възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: