Р Е
Ш Е Н
И Е №922
гр. Бургас, 20.05.2019
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на осми май, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 3017 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.215 във вр. с чл.219 ЗУТ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Д.В.Ц. *** против
заповед № 2887/9.10.2018г., издадена от зам.кмет
по „СИРЗ“ на Община Бургас. Със заповедта е наредено Д.В.Ц. да премахне незаконен
строеж: „Изграждане на жилищно помещение върху част от терасата към ателие №1 в
подпокривното пространство“, находящ
се в бл. 527,ж.к. „Меден рудник“ гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.653.226
по КК на гр. Бургас, УПИ ХІХ-27, кв.141, РЦ,гр. Бургас.
Жалбоподателят иска отмяна на оспорения акт. Намира
същия за незаконосъобразен- издаден при съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че за обекта,
предмет на заповедта не се изисква одобрение на проекти и разрешение за строеж,
че затварянето на терасите на последния етаж и партерните такива на жилищните
сгради е повсеместна практика в целия град, и че с извършените от него
подобрения не е засегната ничия собственост, напротив извършеното е в интерес
на непосредствените му съседи, защото предотвратява евентуални течове при тях и
надолу по сградата. Отделно заявява, че обекта не е негова собственост, поради
което няма достъп до него, а собствениците не са съгласни подобренията да бъдат
премахнати.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
адв. К., поддържа жалбата и направените с нея,
искания. В писмени бележки подробно аргументира позицията си по спора.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – зам.кмет по „СИРЗ“ на Община Бургас, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт А., оспорва жалбата, като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни О.П.И. и Д. Н. И., намират
оспорената заповед за незаконосъобразна.
Съдът намира жалбата за допустима.
Подадена е в предвидения от закона, срок (л.12),от
лице с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта.
І.ФАКТИТЕ:
На 09.05.2016г. служители от отдел БКСВЕ, Община Бургас, в отсъствието
на Д.Ц., извършили проверка на място на обект „Изграждане на жилищно помещение върху част от
терасата към ателие №1 в подпокривното пространство“,
находящ се в бл. 527,ж.к. „Меден рудник“ гр. Бургас,
ПИ с идентификатор 07079.653.226 по КК на гр. Бургас, УПИ ХІХ-27, кв.141,
РЦ,гр. Бургас.
За
резултатите от проверката съставили констативен протокол № 2В/09.05.2016 г. (л.17).
Според този документ, проверяваният обект е собственост на Д.Ц. и е изпълнен от
него, а сградата, в която се намира е собственост на „Инвест
Цинов“ЕООД, „Вени-11“ ЕООД и др., според представени
нотариални актове.
Сградата към която е извършено констатираното
строителство е с удостоверение за въвеждане в експлоатация №53/16.03.2015г. За
обект: „Преустройство на подпокривно пространство на
жилищна сграда с магазини в УПИ ХІХ-27, кв.141, РЦ,гр. Бургас“ има одобрени проекти от 9.11.2015г. и
издадено разрешение за строеж №В-70/09.11.2015г. Има издадено Удостоверение
№18/05.02.2016г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Разделяне на ателие с
идентификатор 07079.653.226.1.10 по КК на гр. Бургас, находящо
се в подпокривното пространство на съществуваща
жилищна сграда на две ателиета с идентификатори 07079.653.226.1.21 и
07079.653.226.1.22 по КК на гр. Бургас“. В нарушение на одобрените проекти,
терасата към ателие 1, с предвидена площ от 17,08кв.м. е преустроена, като е
премахната предвидената пергола и е иззидано
помещение с приблизителни размери 3,00м/3,50м, покрито с дървена конструкция с хидроизолационен материал върху нея, като покривът
продължава и над откритата част от терасата, като е подпрян с две дървени
колони. Новоизграденото помещение е с монтирани
прозорци по източната фасада и вратопрозорец на юг за
излаз към откритата част от терасата. Строителството е извършено към края на
2015г., според писмо вх.№ 94-01-5928/18.02.2016г. (л.26). Констатирано е, че
строежът е изпълнен без строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на
ПУП-ПЗ. Преценено е нарушение на разпоредбите на чл.148,
ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ.
С констативният акт е било поставено начало на
административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за издаване на
заповед за премахване на строежа, предвид установените нарушения.
Констативният акт бил съобщен на жалбоподателя Ц.,
който в качеството на ползвател на обекта, подал възражение против него (вх. №
94-01-18836/07.06.2016г.). Във възражението посочил, че преди да предприеме
действия по подобрение на двете ателиета, е извършил предварително проучване и
установил, че за остъкляване на тераси не е необходимо разрешение за строеж,
както и че затварянето на терасите било повсеместна практика, а извършеното не
засягало ничия собственост.
Въз основа на фактите, установени с констативния
акт, заместник-кметът на Община Бургас издал Заповед № 2887/09.10.2018г., като
приел, че за строежа няма строителни книжа, поради което същият е незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ,
наредил Д.В.Ц. да премахне незаконен строеж: „Изграждане
на жилищно помещение върху част от терасата към ателие №1 в подпокривното
пространство“, находящ се в бл. 527,ж.к. „Меден
рудник“ гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.653.226 по КК на гр. Бургас, УПИ
ХІХ-27, кв.141, РЦ,гр. Бургас.
По делото е представен нотариален акт № 39/10.05.2016г.,
удостоверяващ прехвърляне на собствеността на ателие № 1, част от което е
установения незаконен строеж, от „ИНВЕСТ- Ц.“ ЕООД на О.П.И. и Д. Н. И..
В хода на съдебното дирене е допусната и приета без
възражения съдебно-техническа експертиза.
Според вещото лице, към момента на въвеждане в експлоатация (5.02.2016г) на строеж „Разделяне на ателие с идентификатор
07079.653.226.1.10 по КК на гр. Бургас, находящо се в подпокривното
пространство на съществуваща жилищна сграда на две ателиета с идентификатори
07079.653.226.1.21 и 07079.653.226.1.22 по КК на гр. Бургас“, описаните в
оспорената заповед СМР не са съществували, тъй като строежът е нанесен в
кадастралната карта като ателие №1- Ателие за творческа дейност, бр. нива 1,
площ по документ 26,92 кв.м., общи части 3,20 кв.м. =2,19% + открита тераса с
площ 17,26 кв.м. Посочва, че с извършените СМР откритата тераса се преустройва
в помещение, предназначено за кухня и покрита тераса. Изпълненото строителство
представлява изцяло покриване на откритата тераса към ателие №1, с площ от
17,26кв.м., с дървена конструкция на площ около 21 кв.м. В покритото
пространство е иззидано с газобетонни блокчета
помещение с размери 4,00м. дължина и 3,00м. ширина. Останалата част от терасата
е покрита с дървена конструкция. Представя количествена сметка на изпълнените
СМР.
В съдебно заседание пояснява, че натоварването
на сградата не се променя, тъй като обзавеждането е леко и не е от естество да
промени предвидените натоварвания според нормативите. Определя извършеното
изцяло в рамките на имота по очертаните граници, тъй като накрая терасата
завършва с един стоманобетонов борд- предпазен
парапет, върху който са поставени дървени подпори отпред за навеса.
Пространствата между подпорите са иззидани с газобетонни
блокчета – итонг,
за да е възможно поставяне на дограма.
По изложените факти страните не спорят.
Спорът се свежда до характеризирането на
извършените СМР като строеж и определянето на жалбоподателя като адресат на
оспорената заповед.
ІІ.ПРАВОТО:
Заповед № 2887/9.10.2018г.е издадена от компетентен орган, с оглед
разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ и
Заповед № 490/28.02.2018г., издадена от кмета на Община Бургас (л.28) -
строежът, чието премахване е разпоредено, е от пета
категория по см. на чл. 137, ал.1, т.5 ЗУТ.
Спазена е изискуемата от писмена форма.
Съдът намира, че при издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Действително в хода на административното
производство са представени доказателства, че към момента на издаване на
заповедта собственици на обекта, чието премахване е разпоредено,
са лицата О.П.И. и Д.
Н. И.. Няма спор, че същите не са били призовавани и уведомявани за хода на
производството, което се е развило и приключило между жалбоподателя и издателя
на заповедта.
Това нарушение според съда обаче, не е от категорията на съществените,
защото Иванови са конституирани като заинтересовани страни в настоящото
производство и са имали възможност да упражнят правото си на защита в пълен
обем, използвайки всички допустими процесуални средства.
В административното производство няма такива процесуални действия, чието
неупражняване да е скрепено с преклузия при последващо оспорване по съдебен ред на законосъобразността
на административния акт.
Материалният закон е приложен правилно.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че извършеното от него не
представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
В случая е налице преустройство на обект по см. на §5, т.39 от ДР на
ЗУТ, с промяна на предназначението.
Според заключението на вещото лице, откритата тераса към ателието е била
изцяло покрита, като част от нея е обособена като кухня, посредством изпълнение
на зидове от газобетонни блокчета и поставена
дограма.
Тази констатация изключва хипотезата на чл.151, ал.1,т.6 от ЗУТ.
Що се касае до правилното определяне на
лицето, отговорно да премахне незаконния строеж, отговор на въпроса дава разпоредбата
на чл.225а, ал.5, пр. първо от ЗУТ, която сочи, че принудителното премахване е
за сметка на извършителя на строежа. Идентично разрешение дава и нормата на §3
от ДР на НАРЕДБА № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди
за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията
за национален строителен контрол.
Вярно е, че задължението за принудително
премахване на незаконен строеж може да бъде възложено и на други лица – чл. 225а,
ал.5, т.1-5, последната във вр. с чл.161 от ЗУТ.
Тези възможности обаче са съобразени с
принципа, че отговорност за незаконното строителство следва да се търси от
изпълнителя му.
Това разрешение е и справедливо.
В случая, жалбоподателят в хода на административното
производство, а и в съдебното не е оспорил факта, че той лично е изпълнил
незаконния строеж. Ц. не твърди и че изпълнението на строежа е било извършено
от дружеството, на което е било издадено разрешение за строеж
№В-70/09.11.2015г. и впоследствие
Удостоверение №18/05.02.2016г. за въвеждане в експлоатация на строеж
„Разделяне на ателие с идентификатор 07079.653.226.1.10 по КК на гр. Бургас, находящо се в подпокривното
пространство на съществуваща жилищна сграда на две ателиета с идентификатори
07079.653.226.1.21 и 07079.653.226.1.22 по КК на гр. Бургас“, и което дружество
е прехвърлило правото си на собственост на заинтересованите страни.
При това положение, негова е отговорността да
премахне незаконно построеното.
Всъщност отговорността се изразява в поемане
на разходите по премахването, които ще бъдат извършени и при доброволното
премахване и при принудителното изпълнение.
При положение, че изпълнителят на незаконния
строеж не може да постигне споразумение с последващите
му собственици доброволно, за своя сметка да го премахне, то ще следва да
понесе разноските по принудителното изпълнение.
Ако бъде приета тезата на жалбоподателя, със
задължението за премахване да бъдат натоварени заинтересованите страни, то това
ще означава че последните ще извършат разход, за да премахнат незаконен строеж,
който не са извършвали.
Точно такъв подход би противоречал на целта
на закона- незаконния строеж да бъде премахнат от този, който го е извършил.
Поради изложеното съдът намира, че оспорената
заповед не страда от пороци, предпоставящи отмяна.
При този изход на спора, на ответника следва да се
присъди своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК и чл. 144 АПК определя в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд гр.Бургас,
ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Ц. ***
против заповед № 2887/9.10.2018г., издадена от
зам.кмет по „СИРЗ“ на Община Бургас.
ОСЪЖДА Д.В.Ц. *** да заплати на Община Бургас сума в размер на 100лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: