Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 16. 04. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести март
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 9087
по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от В.С.И. *** против Г.Р.Н. ***. В молбата се твърди, че ищецът е регистриран като земеделски производител в Областна дирекция „Земеделие" гр. ***на 18. 06. 2012 год. с ЕКАТТЕ № 43952. Твърди
се, че през 2013 година ищецът
е сключил с Държавен фонд „Земеделие" договор за безвъзмездна
финансова помощ при условията на „НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА
ПЧЕЛАРСТВО ЗА ТРИГОДИШЕН ПЕРИОД 2011- 2013 ГОДИНА“ с предмет финансова помощ за одобрени разходи за допустими инвестиции в съответствие
с таблица за одобрени инвестиционни
разходи- Приложение 1 към
договора. Твърди се, че съгласно
договора ищецът е закупил от Ф.Й.М. от *** четири броя пчелни
отвотки, като е бил сключен договор с продавача за покупкопродажба и от него на ищеца
е било предоставено ветеринарно- медицинско
свидетелство за транспорт на животни
и сертификат за произход за същите.
Твърди се, че същите кошери с пчели ищецът е поставил на одобреното
по програмата място в стопанството му в ***, ***. Твърди се, че през 2017 година ищецът за пореден пьт е сключил с Държавен фонд „Земеделие" договор за безвъзмездна
финансова помощ при условията на „НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА
ПЧЕЛАРСТВО ЗА ТРИ ГОДИШЕН ПЕРИОД 2017- 2019 ГОДИНА“ с предмет финансова помощ за одобрени приходи за допустими инвестиции в съответствие
с таблица за одобрени инвестиционни
разходи- Приложение I към
договора. Твърди се, че за отглежданите
от ищеца пчелни семейства е
бил издаден и „Ветеринарно-медицински дневник на пчелина“, който периодично е заверяван
от ветеринарен лекар. Твърди се, че през този период от време ищецът се е занимавал и като земеделски стопанин, като е отглеждал естествени ливади от културите, а от животните- кокошки - носачки, пъдпъдъци и зайци, за което свидетелства и анкетната му карта като земеделски
стопанин. Твърди се, че за
да осъществява дейността си
като земеделски стопанин ищецът е сключил няколко договора за наем
на земя „Пасище“ в региона на ***, като някой от тях
е сключил като арендатор. Твърди се, че през месец април 2017 година на ищеца е станало известно обстоятелството, че в национален ефир
по телевизия „АГРО ТВ“ в предаването
„Брюксел в превод“ на 09. 04. 2017 год. са били поканени двама гости, които са дали интервю
за ищеца, в което се твърдели, че ищецът злоупотребява с финансови
средства от оперативните програми,
по които е одобрен и които изпълнява в момента. Твърди се,
че предаването е започнало,
че част от пасищата се ползват
от хора, които никога не са гледали животни
и вземат европейски субсидии за това,
като в конкретния случай е
било уведомено земеделското
министерство, президента и министър- председателя. Твърди се, че гостите, които са били поканени в ефира, са били ответникът Г. Р.Н.-***,
***, и д-р А.М.- частно практикуващ
ветеринарен лекар. Твърди се, че ответникът е започнал разговора с това, че в област ***„кравите се носят още в куфарчета“ и че в *** има хора, които вземат субсидии за пасища, без да имат нито едно животно.
Ответникът твърдял, че „има един фермер на име В.И., който има 50 пчелни кошера, а също така гледал
и други животни, което противоречало на Наредба 44“. Твърдял също така, че записани били 90 овце, 28 коня и говеда, но на практика нямало нито едно животно,
като за да ставало тази далавера на първо място ветеринарният лекар си „затварял очите“. Ответникът твърдял, че личният ветеринарен лекар- Г.- е вписал
проформа в документите на ищеца,
че се движат животни от едно в друго стопанство
и че всъщност животните ги няма изобщо.
Твърди се, че ответникът
заявил, че „комисия от 5 човека
е идвала на обектите, като е установила, че няма нито едно животно
в проверените стопанства и
че на ищеца са съставили актове“. Твърди се, че е било казано,
че е идвала друга независима комисия,
която е потвърдила установеното от предишната, като единствено са наказали отговорника за животните в ***- шефа на Агенция
по храните. Ответникът твърдял,
че „В.И. получава стотици хиляди левове субсидия за пасища, без да има нито едно животно
в стопанствата си“ и „извършвал престъпления“. Твърди се, че д-р А.М. е казал, че при последната ваксинация бил констатирал само две говеда от водените се на ищеца пет броя по документи. Твърди се, че в предаването ответникът заявил, че бившият шеф
на Агенция по храните гр. ***е бил обвинен в корупция, за това, че е наредил на някой си доктор да не
се занимава с ищеца, както и че извършените от ищеца действия са чиста кражба. Твърди се, че ответникът е казал в края на интервюто,
че „доктор Ф. ще бъде „ликвидиран“, че над ищеца има „шапка“ и че последният не е плащал данъци за дейността си. Твърди се, че същите гости са обяснили, че всички далавери и измами са извършвани от ищеца и че същият е извършвал престъпления по чл.254
Б от НК- престъпление против финансова
система. Ищецът твърди, че подобни деяния никога не са били извършвани от негова страна. Твърди се, че във връзка с упражняваната
от ищеца дейност на същия са били извършвани
няколко проверки, като една от тях е по повод подадено от ищеца заявление от
23. 02. 2015 год. към ОДБХ- ***, с което ищецът е поискал добавяне на ЖО с №
5731 -0277, свързано със събиране на отглеждане на пчелни семейства с други животни - овце, коне, говеда и кози. Твърди се, че в края на
2015 г. служители от ОДБХ са отказали да дадат на ищеца становище и
разрешение за отглеждане на всички
животни заедно на едно място, защото
няма материална обезпеченост на сгради. Твърди се, че ищецът поради тази причини е подал четири нови заявления до ОДБХ- ***с искане
за регистриране на нови ЖО за отглеждане
на изброените животни, извън пчелните семейства. Твърди се, че официален ветеринарен
лекар в периода 2014- 2015 година в *** е бил д-р К.Т.,
а не д-р П.И.. Твърди се, че през 2016 година със заповед № 518/ 26. 01. 2016 год. на изпълнителния директор на БАБХ на ищеца
е била извършена проверка, тъй
като е било установено необичайно нарастване на броя на идентифицираните животни в Община ***, което обуславя необходимостта от физическа проверки на място. Твърди се, че от
проверката се е установило, че в ЖО № 5731 — 0277 действително се отглеждат пчелни семейства 50 на брой, а в останалите ЖО с №№ 5732 – 0201, 5731 – 0411, 5731 - 0412 и
5731 - 0413 има несъответствие,
дължащо се на грешно въведени
електронно данни по вина на
д-р К.Т. и д-р Г., на които са
им издадени наказателни
постановления и дисциплинарни наказания. Твърди се, че същите тези изводи са били констатирани и от Окръжна
прокуратура гр. *** по преписка
№ 1109/ 16 год., в която окръжният
прокурор П.К. не е намерила наличие на данни за извършени административни
нарушения във връзка е животновъдните обекти и отглежданите в тях животни, а също така няма данни
за неправомерно получени субсидии във
връзка с отглеждането на пчелни семейства и животни от ищеца В.И.. Твърди се, че при извършената повторна проверка на Апелативна
прокуратура ***, прокурор Т.Н. е издала постановление № 30/ 2017 от 11. 07. 2017
год., с което е отказала да образува
досъдебно производство срещу
ищеца поради причина, че от събраните
по преписката данни не се установяват престъпления против паричната и кредитната система, свързани е усвояването на
средства от фондове, принадлежащи
на Европейския съюз. Твърди се, че нямало и данни за неправомерно получени
субсидии във връзка с отглеждане на пчелни семейства от
ищеца. Твърди се, че несъответствията в животновъдните
обекти, извън пчелните семейства не са от такъв тип характер, които да обуславят предвидените в НК предпоставки за извършено престъпление от общ характер. Твърди
се, че ответникът Г.Р.Н. е започнал
злостническа кампания против ищеца,
изразяваща се в участия в телевизионни
предавания, интервюта, а и
лично пред обществеността. Твърди
се, че в изявите си ответникът
преписвал на ищеца тежки престъпления, като последният не е извършвал. Твърди се, че с изнесените в национален ефир по телевизия „АГРО ТВ“ в предаването „Брюксел в превод“ на 09. 04. 2017 год. неверни данни от ответника и д-р А.М. явно се цели и публично оклеветяване на ищеца. Твърди се, че направените изявления и повдигнатите
обвинения от страна на ответника не са доказани, дори
обратното- доказва се, че няма извършени от страна на ищеца престъпления от всякакъв тип. Твърди се, че изказванията в националния ефир са довели до унизяване на достойнството на ищеца пред семейството му, близките, приятели и цялата общественост. Твърди се, че в резултат на тези действия на ответника последният е причинил на ищеца
психически тормоз, като това
е довело впоследствие до чувство на срам и неудобство
у ищеца за нещо, което същият не е извършил. Твърди се, че ищецът е бил поставен в ситуация
да обяснява непрекъснато на
всички, че няма вина за случилото се. Твърди се, че всичко това е причинило на ищеца неизмерими емоционални вреди, като изявленията на ответника са станали причина за срив на доверието на хората към ищеца,
което му е нанесло и неизмерими професионални вреди и
е станало причина ищецът да
подаде оставка от заеманата от него длъжност като заместник- председател на Общински съвет ***. Твърди се, че
вследствие на случилите се събития
ищецът постоянно е притеснен и нервен,
има негативни емоции и мисли и приема различни лекарства за глава, спи неспокойно. Твърди се, че тези действия на ответника са накърнили
честта и достойнството на ищеца и доброто му име като
гражданин, дискредитирали са
ищеца в професионален план като животновъд, фермер и заместник- председател на Общински съвет ***, а също така и от морална страна. В заключение ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането-
09. 04. 2017 год.- до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
За да се реализира
деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД следва да са налице няколко
кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено
определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и
виновно. Противоправността
винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени правни норми.
Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на
увреждането може да доказва, че не е действувал виновно и да се освободи от
отговорност. Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са визирани в
разпоредбата на чл. 11 от НК, но се използуват и от гражданското право. Следващ
съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде
имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на
възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние
на дееца. В конкретния случай изложените по- горе необходими елементи на
непозволеното увреждане не са налице. Депозираната искова молба се основава на
твърдения за увреждащо поведение на ответника Г.Р.Н., изразяващо се в разгласяване
на позорни обстоятелства за
ищеца В.С.И. и приписване
на престъпление в излъченото по телевизия „АГРО ТВ“ предаване „Брюксел в превод“ от 09. 04. 2017 год. Тук е мястото
да се отбележи, че за да е позорно едно изявление, обективирано устно или писмено,
то следва същото да представлява твърдение на конкретно
лице за съществуването на определен факт, свързан с личността на адресата,
до който е отнесен, който
факт е неистински и от естество да накърни доброто име на последния в обществото. Приписването на престъпление е изявление на
конкретно лице, че друго лице е извършило
някакво престъпление, което в действителност последното не е извършило. Твърдението трябва да е обективно позорно, да е ясно и да съдържа
информация, която да бъде
поднесена от разгласяващия като
сигурно, несъмнено знание
за съдържащите се в нея факти. Противоправността на
подобно поведение е обусловена от неистинността
на разгласеното обстоятелство
и на приписаното престъпление-
арг. от чл. 147 ал. 2 от НК. Във
всички случаи обаче преценката дали е осъществено
деяние, осъществяващо признаците
на клевета, е предпоставена от границите,
въведени с разпоредбата на
чл. 39 от на Република
България. Съгласно същата всеки има
право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово- писмено
или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, като
това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Съдът счита, че в случая поведението на ответника не прекрачва границите на посоченото конституционно закрепено
субективно право и не осъществява
нито една от изложените по- горе проявни форми на престъплението клевета
по смисъла на чл. 147 от НК. Видно е, че в началото на процесното телевизионно предаване ответникът на практика е преразказал
част от дебатите в проведената
на 01. 09. 2016 год. среща на Областен
консултативен съвет по животновъдство в Област ***. Според
ответника на тази среща животновъдите са поставили въпроса, че „в *** има хора,
които още вземат субсидии без да имат едно животно“, като са казали „името на
един фермер, който има 50 кошера във
фермата, което противоречи на Наредба 44…….стана фермер и каза, там няма нито
едно животно“. Казаното от ответника в телевизионното предаване е идентично
като смисъл и съдържание с отразеното в приложения по делото протокол от 01.
09. 2016 год. от въпросната среща, в който дословно е записано: „Й. даде за
пример, че в един обект от 40 кв. м. са
вписани 40 броя кошери с 50 пчелни семейства, кокошки, пъдпъдъци и 160 броя
овце, крави и коне, което по думите му е забранено според Наредбата за
животновъдните обекти. При проверки на място в обекта обаче животните не са
намерени“. Изводът е, че в тази част от проведеното телевизионно предаване
ответникът не изказва свое собствено мнение, което по негативен начин засяга
конкретно лице, а излага чужди твърдения и съждения. Свързването на последните
именно с личността на ищеца е извършено впоследствие, в хода на предаването,
когато ответникът заявява: „аз не го познавам, но името му го пише- В.И.“.
Оттам нататък продължава развитието на темата на разговора за движението на
някакви животни „в куфарчета“ и за извършените проверки в обектите,
стопанисвани от ищеца, при което ответникът споделя, че комисиите „установяват,
че няма животни…на всеки един обект е съставен акт за наказание“, като се стига
и до обобщението, че „такива хора, които нямат едно животно, продължават да
вземат субсидии“. Така изложените обстоятелства обективно не са позорни, нито
са самоцелни, с единствено предназначение да засегнат доброто име на ищеца,
респ. да го уличат в престъпление. Явно е, че посочените от ответника факти и
поставените от него въпроси са с оглед обществено значимия проблем, поставен в
процесното телевизионно предаване, който най- общо касае разминаването между
регистрираните и реално съществуващите животни в животновъдните обекти в *** област.
Вярно е, че последица от разговора е и създаването на негативно внушение по
отношение на личността на ищеца, но това не следва да се квалифицира като
клевета и като основание за реализиране на деликтната отговорност на ответника.
Както се сочи в константната съдебна
практика /срв. решение № 484- 2010- III г. о., решение № 62-
2012- IV г. о. и други/, не е противоправно поведението при
изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,
когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос,
свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такъв е и конкретният случай, в
който целта на процесното телевизионно предаване е била да се привлече
вниманието към един значим обществен въпрос и да се създаде нетърпимост по
отношение на някои негативни явления в областта на животновъдството, а не да се
накърнява честта и достойнството на определено лице. В тази връзка не може да
не се направи и анализ на това доколко верни са били изнесените от ответника
факти, защото верността, заедно с позорността, са тези обективни качества,
които определят съставомерността на деянието по чл. 147 от НК. Представените в
тази насока доказателства са многобройни и безпротиворечиви, като следва да се
акцентира на няколко от тях. Видно от приложеното влязло в сила наказателно
постановление № 0474/ 21. 07. 2016 год., издадено от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните гр. ***, че на 01. 03. 2016 год. е била извършена физическа и
документална проверка в животновъден обект № ********** /5733- 0201/, находящ
се в ***, собственост на ищеца В.С.И., като при проверката е било установено,
че в обекта няма налични животни, въпреки че според справка от интегрираната
система на БАБХ- ВетИс в обекта се отглеждат 26 бр. животни- коне. Видно от
приложеното влязло в сила наказателно постановление № 0476/ 25. 07. 2016 год.,
издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. ***,
че на 01. 03. 2016 год. е била извършена физическа и документална проверка в
животновъден обект № ********** /5731-
0413/, находящ се в ***, собственост на ищеца В.С.И., като при проверката е
било установено, че в обекта няма налични животни, въпреки че според справка от
интегрираната система на БАБХ- ВетИс в обекта се отглеждат 19 бр. животни-
коне. Видно от приложеното влязло в сила наказателно постановление № 0477/ 25.
07. 2016 год., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на
храните гр. ***, че на 01. 03. 2016 год. е била извършена физическа и
документална проверка в животновъден обект
№ ********** /5731- 0411/, находящ се в ***, собственост на ищеца В.С.И.,
като при проверката е било установено, че в обекта са налични 5 броя животни, въпреки че според справка от
интегрираната система на БАБХ- ВетИс в обекта се отглеждат 24 бр. животни- говеда.
Видно от приложеното влязло в сила наказателно постановление № 0475/ 25. 07.
2016 год., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните
гр. ***, че на 01. 03. 2016 год. е била извършена физическа и документална
проверка в животновъден обект №
********** /5731- 0412/, находящ се в ***, собственост на ищеца В.С.И., като
при проверката е било установено, че в обекта няма налични животни, въпреки че
според справка от интегрираната система на БАБХ- ВетИс в обекта се отглеждат 91
бр. животни- овце и кози. Отразеното в цитираните наказателни постановления се
потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели К.Т. и И.Х., които лично
са извършвали проверки на ищеца и имат преки и непосредствени впечатления от
спорните обстоятелства. Преценката на така събраните писмени и гласни
доказателства води до извода, че твърденията на ответника в процесното
телевизионно предаване за явно несъответствие между регистрираните по документи
и фактически наличните животни в стопанисваните от ищеца животновъдни обекти не
са неверни и не могат да се квалифицират като оклеветяващи. Не на последно
място, ответникът не е заявил, че от страна на ищеца е извършено определено
престъпление /напр. по чл. 254б от НК/, поради което доводите в исковата молба
за наличието и на тази проявна форма на клевета не могат да бъдат споделени.
При
съобразяване на гореизложеното и предвид липсата на доказателства, установяващи
недобросъвестно упражняване на законно признати права от страна на ответника Г.Р.Н., съдът приема, че в случая не е налице един от основните елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправността.
Оттук следва изводът, че поведението на ответника не е неправомерно, поради
което няма основание да се ангагжира отговорността му за причинени на ищеца неимуществени вреди и предявеният осъдителен иск по чл.
45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение в
размер на сумата от 5 000 лв.
следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 90 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.С.И. ***
против Г.Р.Н. *** иск по чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.
ОСЪЖДА В.С.И. ***, ЕГН **********, да заплати на Г.Р.Н.
***, ЕГН **********,
направените деловодни разноски в размер на 90 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: