РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Карлово, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320101905 по описа за 2023 година
Предявени са искове за връщане на дадено без основание, с правно
основание на исковата защита - чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с
чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК.
Ищецът - Х. Н. К. твърди, че на 09.10.2019г. сключила с ответното
дружество Договор за паричен заем № ****** към искане №******, по силата
на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 800.00
лева, при месечен лихвен процент на заема - 3.340% и годишен процент на
разходите – 49.004%. Съгласно договора чл.6 от договора - „ Страните се
съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/ и на
условията по чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с
още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на Заемателя: 1.
Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.2, т.З от Общите условия, 2.
Особен залог върху движимо имущество, съгл.чл.10, ал.2, т.2 от Общите
условия, 3. Банкова гаранция, съгл.чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия, 4.
Ценна книга издадена в полза на Заемателя.” Според чл.8 от договора - „С
подписването на настоящия Договор, Заемателя декларира, че му е извистно
и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателя не предостави
договореното в чл.6 от настоящия Договор в тридневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем,
Заемателя дължи на Заемодателя неустойка в размер на 582.92лева, с начин
на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителния план към
настоящия договор за заем.” Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, не
е заплатила процесната сума за неустойка, но не дължи плащания за същата
на следните правни основания:
1
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в
чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити
въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица
изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство
на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия
и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите
създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез
поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да
удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции -
заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за
осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат
задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за
осигуряване на фирми -гаранти, небанковите финансови институции си
осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване
за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния
обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от
неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени
в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството
им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се
обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други
наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа,
съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като
ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно разясненията в
задължителната тълкувателна практика на ВКС.
По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително
определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава
изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се
приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на
неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват
вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора,
тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по
договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от
имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.
Предвидената неустойка в размер на в размер на 582,92лева е загубила
присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е над 50%
2
от заетата сума в размер на 800.00 лева, без да зависи от вредите от
неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не
кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил
обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението
не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на
главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за
отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните
вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава
единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за
договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.
На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните
ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни
договорното си задължение, а именно - за кредит от 800.00 лева и обща сума
за плащане 957.08лв. заемателят се е задължил договорът да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящ/ и на условията по чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към
договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на
Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.1 от
Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10,
ал.2, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл.чл.10, ал.2, т.4 от
Общите условия; 4. Ценна книга издадена в полза на Заемателя. Така
недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова
институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове
получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В
добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престара
без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Твърди, че е нормално и логично е след като
заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит,
то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Твърди, че е нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата
му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен
процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните
параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на чл.8 от договора се
въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната
страна. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане-
обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който
не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с
предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля ограничението в
чл.19, ал.4 от ЗПК при определяне ГПР - неустойката представлява над 50%
от заетата сума.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на клаузата от Договора за паричен заем № ****** към искане № ****** от
3
09.10.2019г., обективирана в чл.8, предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 582.92лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит. Претендира да се присъдят на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 400лв.
в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН ********** за адвокатско възнаграждение,
определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за безплатна защита за настоящото производство.
Ответното дружество – „К.Й.“ ООД намира предявения иск за
допустим, но за изцяло неоснователен. Твърди, че ищецът е
кредитополучател, който е сключил с дружеството „К.Й." ООД договор за
паричен заем № ****** на 09.10.2019г., при общи условия и предоставена
съответна информация в стандартния европейски формуляр. Договорената
сума от 800.00лв. е получена от кредитополучателя, за което той е подписал
РКО от 09.10.2019г. Неустойката, визирана в чл. 8 от договора за паричен
заем се дължи в пълен размер още в момента на възникване на основание за
начисляването й, а именно - при непредставяне в срок на поръчител, който да
обезпечи по достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по
договора за заем т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10,
ал.2, т.1 и т.4 от ОУ. Размерът на неустойката е предварително точно
определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното
начисление. По този начин заемателят предварително е запознат с размера на
последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото
обезпечение. Тя е посочена с цифри и думи, достатъчно ясно, за да може да
бъде прочетена от грамотен човек.
Тази неустойката е била начислена, само и единствено защото
заемателят не е предоставил в тридневен срок след подписване на договора
обезпечение, отговарящо на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ. Клаузата по
чл.8 от договор за паричен заем с № ****** сключен на 09.10.2019г. е
индивидуално уговорена с кредитополучателя. Тя е съобразена с неговото
желание, изразено в молба му за кандидатстване за заем. В процесният случай
се касае за отпускане на особен тип заем. Той се предоставя от небанкова
финансова институция, вписана в Регистъра по чл.З ал.2 ЗКИ, като средствата
в нея не са набрани чрез публично привличане на влогове. Неустойката освен
обезпечителна и обезщетителна функция има и санкционна такава. Същата се
дължи в пълен размер още от момента на настъпване на основанията за
нейното начисляване. Годишният процент на разходите на заема е фиксиран,
а именно 49.004 %. Същият не надвишава пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република. С оглед предвиденото в
чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула, отразена в приложение №1 към закона, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Във
формулата не се включват разходите които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Процесната неустойка представлява разход, уговорен във връзка с
неизпълнение на договорните задължения на потребителя, поради което не
може се определи като възнаградителна лихва и съответно не може да се
отнесе към годишния процент на разходите (ГПР). Счита, че процесният
4
договор напълно отговаря на изискванията на чл. 10 от ЗПК и не е в
противоречие с тях. Отсъства основание за нищожност на клаузи от
процесния договор, както и на същия в цялост. Същият отговоря на
изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 10 ЗПК.
Счита, че няма нарушение на императивната норма на чл. 11, т. 10 от
ЗПК. На първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Нормата на чл. 11, т.
10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и
изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а
единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.
Думата допускания се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в
смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са
изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския
Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и
в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение №
1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, които се делят на две групи - първата група са базови
допускания (чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а“ и „б“
приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл. 19, т. 5 от
Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). В
настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т.3,
б.“а“ на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден
за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват
своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. С
оглед на изложеното счита, че не е налице твърдината недействителност на
договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
От посочения размер на ГПР в договора е видно, че не е нарушена
предвидената забраната. Няма нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото
размерът не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно изложеното, при
приетият и уговорен между страните ГПР възлизащ на 49.004%, в случая е
спазено изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно неговия размер и
твърдението на ищеца, че размерът на ГПР надхвърля заложения в закона
размер е неоснователно. МОЛИ съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан, като му присъди заплатени на „К.Й.“ ООД,
представлявано по пълномощие от адвокат, направените в настоящето
производство разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 09.10.2019г. Х. Н. К. е депозирала молба за заем, входирана под №
****** (л. 17 от делото) с искане да бъде отпуснат кредит в размер 800.00
лева.
В т. 4 на Стандартен европейски формуляр за предоставяне информация
за потребителските кредити (л. 20-22 от делото), подписан на 09.10.2019г., са
посочени свързани с договора разходи, между които и неустойка в размер на
5
582.92 лева (т. 4.4.).
На 09.10.2019г. между Х. Н. К. и „К.Й.“ ООД е сключен Договор за
паричен заем № ****** към искане № ****** със следните параметри: 800.00
лева – главница; 49.004% - ГПР; 3.340% - месечен лихвен процент; срок на
погасяване – 10.08.2020г. при 10 бр. вноски; сума за възстановяване – 957.08
лева. Видно от представения Разходен касов ордер от 09.10.2019г., „К.Й.“
ООД е предал на Х. Н. К. отпуснатия кредит в размер на 800.00 лева.
Съобразно създадената облигационна връзка, страните са се уговорели,
съгласно чл.6 от договора, че същият ще бъде обезпечен с поне едно от
следните обезпечения: ипотека, особен залог върху движимо имущество,
банкова гаранция, ценна книга. Съобразно чл. 8 от договора за заем,
заемателят декларира, че му е известно и се счита уведомен, че в случай, че
заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в 3-дневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл. 10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, то заемателя
дължи на заемодателя неустойка в размер на 582.92 лева, платима разсрочено,
заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за
неустойка.
Представен е погасителния план към Договора за паричен заем №
****** от 09.10.2019г., видно от който, заемателя дължи 10 равни месечни
вноски, като първата падежна дата е на 11.11.2019г., а последната падежна
дата е на 10.08.2020г. Погасителна вноска без неустойката по чл. 8 от
договора възлиза в размер на 95. 17 лева, вноската с разсрочената неустойка
възлиза на 58.29 лева, а общият размер на погасителната вноска с включена
разсрочена неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 154.00 лева. Така общия
размер на вземането възлиза на 1540.00 лева.
Приложени са Общи условия в сила от 24.07.2018 г. Съгласно чл. 10, ал.
2 от ОУ, „страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за
заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от следните
обезпечения: 1. Гаранти (които отговарят на определени условия); 2. Залог
върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума
за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва;
3. Първа по ред ипотека; 4. Предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНЛ търговска банка... „.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран
петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция за прогласяване нищожност
на клаузата на чл. 8 от Договора за паричен заем № ****** от 09.10.2019г.
Изхождайки от предмета на договора и страните по него – физическо
лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3,
ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност,
съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
6
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в
този смисъл са изложени в редица решения.
По отношение договорите за потребителски кредит на общо основание
и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Макар и поместени в индивидуалния договор с ищеца, а не в общи условия
към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно
на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти
между същия заемодател и различни потребители. Следва да се отбележи, че
от молбата за заем, не може да се направи извод, че ищецът сам е поискал и
предложил да обезпечи бъдещото вземане. Ответното дружество е изготвило
съдържанието на формуляра, което личи и от логото на бланката, а бъдещият
кредитополучател е попълнил саморъчно лични данни и информация,
изисквана от дружеството.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор, с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те
процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 8 от договора за паричен
заем и чл. 10, ал. 4 от ОУ, според която се дължи неустойка в размер на
582.92 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване, в 3-дневен
срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез
поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия,
ведно с: ипотека, или особен залог, или банкова гаранция или ценна книга,
издадена в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с
преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика
подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва
след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не
7
е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Неблагоприятните за кредитора
последици от непредставяне на визираното в т. 6 от договора обезпечение са
свързани с евентуални затруднения при събиране на вземането. От друга
страна, поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение –
три дни от сключване на договора, е нелогично и икономически
необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които
трябва да отговарят гарантите и непосилните условия за предоставяне
банкова гаранция в размер близък до отпуснатия кредит, показват, че
единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон
функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира
неизпълнението. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по
т.д. № 1/2009 г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е
тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33,
ал. 1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва е недопустимо и води до неоснователно
обогатяване на кредитора. Действителната цел на тази неустойка всъщност е
да породи допълнително парично задължение за кредитополучателя и до в
размер близък до предоставения кредит.
Следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения
(когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото
задължение. В случая кредитора променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните
вноски. Ако ответникът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи
даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на
обезпечени кредити. Дори да се приеме, че дружеството е допускало
възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не
се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а
възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от
неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са
типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда,
а напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен
погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.
По изложените съображения съдът намира, че претенцията като
основателна следва да бъде уважена, като признае за нищожна, поради
несъответствие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, клаузата за
неустойка в чл. 8 от сключения между страните Договора за паричен заем №
8
****** от 09.10.2019г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
582.92 лева.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски. От представените по делото
преводни нареждания се установява, че ищецът е платил по сметка на РС-
Карлово държава такса за предявения иска в размер на 50.00 лева, която
следва да му се присъди. Същевременно, процесуалния представител
претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение. Видно от
представеното по делото адвокатско пълномощно е, че Х. Н. К. е
упълномощил адв. С. Н. да го представлява в настоящото производство, като
от Договора за правна помощ и съдействие (л. 8) се установява, че
адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е.
безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, както по
първоначалния иск, така и по насрещния такъв. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати в полза на
адвокат С. Н. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Видно от списъка на разноски по чл. 80 от ГПК, адвокатското
възнаграждение по предявения иск е 400.00 лева, който хонорар е съобразен с
размерите, предвидени в Наредба № 1/9.07.2004г. и следва да се присъди.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „К.Й.“ ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. ****** от една
страна и Х. Н. К. от гр.Б., ул. ****** с ЕГН ********** от друга, че на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожна, поради несъответствие с изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от Закона за потребителския кредит, клаузата за
неустойка в чл. 8 от сключения между страните Договора за паричен заем №
****** от 09.10.2019г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
582.92 лева.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. ****** да заплати на Х. Н. К. от гр.Б., ул. ****** с ЕГН
**********, направените разноски по делото, представляващи внесена
държавна такса в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. ****** да заплати на АДВ. С. К. Н., с адрес на
упражняване на дейността: гр. П., ул. ****** – партер, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищеца - Х. Н. К. от гр.Б., ул. ****** с ЕГН
********** безплатно процесуално представителство по делото, в размер на
400.00 лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10