№ 718
гр. Варна , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно
гражданско дело № 20213100500559 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
Въззивникът „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, редовно призован, не се явява
представител в съдебно заседание.
Въззиваемият „СВЕТИ НИКОЛА ОЙЛ“ ООД, редовно призован, не
се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат
М.П. и адвокат Ирена Величкова, редовно упълномощени и приети от съда
от първа инстанция.
Въззиваемият С. Д. М., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат М.П. и адвокат Ирена Величкова,
редовно упълномощени и приети от съда от първа инстанция.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№ 5864 на 29.03.2021 г. от
адвокат В.В., в която изразява становище по хода на делото, по въззивната
жалба и по същество на спора, като претендира разноски, за които представя
списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност, в случай, че
адвокатския хонорар на насрещната страна надвишава 300 лв. Моли копие от
протокола да му бъде изпратен по имейл.
Съдът предоставя за сведение на процесуалните представители на
въззиваемите страни докладваната молба.
1
Адв. П.: да се даде ход на делото.
Адв. Величкова: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не са налице
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното
Определение № 869 от 10.03.2021 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Ботевградско
шосе”, № 273, чрез пълномощника си адв. В.В., срещу решение №
261736/18.12.2020 г. по гр.д. № 5657/2019 г. по описа на ВРС, 50 състав, с
което е установено между страните, че „Свети Никола Ойл“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Одесос“, ул.
„Преслав“ № 59, и С. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна,
ж.к. „Чайка“ № 26, вх. Б, ет. 1, ап. 6, дължат солидарно на „Стройрент“ ЕООД
сумата от 1967,08 лв., представляваща задължение по запис на заповед от
23.01.2018 г., с издател „Свети Никола Ойл“ ООД и авалист С. Д. М., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 09.04.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение №
3068/11.04.2019 г. въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 5657/2019 г. по описа на ВРС, 50 състав, на основание чл. 422 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 535 от ТЗ, като искът за разликата над сумата от 1967,08 лв.
до предявения размер от 4001,80 лв. е отхвърлен.
Съразмерно с уважената част от иска, с решението ищецът – въззивник
пред настоящата инстанция, е осъден да заплати сумата от 305,07 лв.,
2
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски от ответника в
производството пред ВРС. Частично е отхвърлена и претенцията за сторените
от ищеца разноски в заповедното производство.
В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част, както и постановяването му в нарушение на
материалния закон и съдебната практика. Счита, че макар и правилно да е
констатирано от първоинстанционния съд, че процесното вземане произтича
от запис на заповед, издаден и авалиран от двамата солидарно отговорни
ответници и че с ценната книга се обезпечава задължение за плащане на
наемна цена по Договор за наем от 23.01.2018 г., неправилно е ограничена
обезпечителната функция на менителничния ефект само до наемната цена по
Договора. Съгласно него, записът на заповед бил обезпечение на всички
видове задължения на наемателя, в това число наемна цена, стойност на
оборудването (вкл. ремонт и почистване), неустойки, разноски и др. Излагат
се твърдения във връзка с липса от страна на ответника на възражения с
изключение на това, направено по отношение на прекратяването на Договора
през месец септември 2018 г. и изнасянето от страна на ищеца на наетите
движими вещи. Счита, че така направеното възражение е недоказано.
Въззивникът навежда твърдения за правилност на обжалвания съдебен акт
във връзка с констатираното от съда едностранно прекратяване на Договора
поради неизпълнение на 16.01.2019 г., а част от наетото строително
оборудване за прибрано на 31.01.2019 г.
Въпреки, че приема за правилни констатациите на съда, дружеството-
въззивник сочи, че сумата от 147,07 лв. за наем следва да се дължи за периода
01.01.2019 г. - 16.01.2019 г., което се явява в противоречие с обективираното
в решението, а именно недължимост на наем за посочения период. Твърди, че
наем в размер на 344,70 лв. следва да се дължи и за остатъка от същия месец
(17.01.2019 г. - 31.01.2019 г.) на основание Договора за наем съобразно
договорената наемна цена пропорционално на сумите по издадените фактури
за предходните месеци, тъй като съгласно Договора неустойки с
обезщетителен характер, равни на трикратния размер на дневния наем за
всеки невърнат елемент от оборудването за всеки просрочен ден, се дължат
при невръщане на оборудването или части от него след прекратяването на
процесния Договор, а не на друго основание, както е приел
3
първоинстанционният съд.
Жалбоподателят счита, че съдът, макар и установил задължения на
въззиваемия в периода 29.06.2018г. - 28.12.2018г., е игнорирал
обстоятелството, че страните са търговци, които сключвайки Договора са
осъществявали обичайната си търговска дейност и по този начин е лишил
въззивника от каквото и да е удовлетворяване и компенсация за
продължителната забава по отношение на погасяването на съответните
задължения. Счита, че следва да бъде установена за дължима неустойка в
размер на 752,51 лв. за периода 04.07.2018 г.- 05.02.2019 г. с оглед
уговорената такава в Договора.
Твърди се наличието на дължима неустойка за липсващото оборудване
в размер на 120 % от стойността на липсващото, която сума е начислена във
вземането по записа на заповед и възлиза на 1 744,08 лв.
Счита, че се дължат и разноски в размер на 36 лв. за транспортирането
на оборудването на 31.01.2019 г., както и сумата от 60 лв. за ремонт на част от
наетата ограда, които суми също представляват част от обезпеченото със
записа на заповед вземане.
Претендира се за приемането като доказателства на Проформа фактура
№ 30030611/01.03.2019 г. и Складова разписка от 01.03.2019 г.
Претендират се сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който въззиваемите „Свети Никола Ойл“ ООД и С. Д. М., чрез процесуалните
си представители адв. М.П. и адв. Ирена Величкова, считат въззивната жалба
за допустима, но неоснователна, тъй като с нея са релевирани нови основания
и аргументи, изложени несвоевременно пред първоинстанционния съд.
Счита се, че с изложените с въззивната жалба твърдения се цели
изместване фокуса към други евентуално възникнали задължения по
Договора за наем, освен наемните вноски, а подобни възражения изискват
оформянето им като кумулативно съединен иск по чл. 92 ЗЗД, което се явява
процесуално недопустимо на този етап от процеса. Добавя, че заповедното
4
производство, а по-късно и в исковия процес, е инициирано за сума,
представляваща главница, ведно със законната лихва за забава, сторени
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Въззиваемите се
позовават на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК по отношение на новите
обстоятелства, твърдяни от въззиваемия и представените от него писмени
доказателства. Твърди, че дружеството-въззивник не е имал възражения във
връзка с доклада по делото, в който изрично е посочено, че процесния запис
на заповед гарантира наемната цена на Договора, нито е допълнил или
уточнил исковата си претенция в тази връзка. Сочи, че предявяването на
претенция за дължима неустойка представлява отклонение от изискването за
идентичност в предмета на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Навеждат се твърдения за неоснователност на искането за присъждане
на сумата от 147,07 лв., представляваща наемна вноска за периода 01.01.2019
г. - 16.01.2019 г., тъй като в ПДИ от 28.11.2018 г. е посочени, че при
неизпълнение, договорът ще се счита за прекратен в 7-дневен срок. Счита, че
към 01.01.2019 г. Договорът за наем вече е бил прекратен едностранно от
страна на въззивника, а поканата от 16.01.2019 г. има характер на последно
предупреждение. Сочи, че е настъпила и преклузия по отношение на това
вземане.
Твърди се, че претенцията за присъждане на сумата от 344,70 лв.,
представляваща неустойка за периода 17.01.2019 г. – 31.01.2019 г. е
неоснователна с оглед погасената възможност да бъде предявена в рамките на
въззивното производство.
Въззиваемата страна се позовава на настъпила преклузия по отношение
на търсената неустойка за забавени плащания, поради факта, че с предявения
по чл. 422 ГПК иск, въззивникът е поискал уважаването му само до размера
на главницата за процесния период, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното и изплащане.
Въззиваемите сочат, че претендираната стойност на неустойката за
липсващо оборудване е несвоевременна и неоснователна, тъй като с
издадения Приемо-предавателен протокол от 31.01.2019 г. не се установяват
липси и несъответствия между предоставеното под наем и върнатото
5
оборудване.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба твърдение за дължимост
на транспортни разходи на прибраното оборудване и такива за ремонт на
ограда, счита, че такова задължение не е налице, като се позовава на липсата в
приемо-предавателен протокол на установени липси или повреди.
Изразява се становище за недопустимост на приложените от
въззиваемото дружество писмени доказателства, а именно Проформа фактура
№ 30030611/01.03.2019 г. и Складова разписка от 01.03.2019 г. по арг. от чл.
266, ал 1 ГПК, като несвоевременно представени.
С оглед изложеното, моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната част. Моли за присъждане на сторените във
въззивното производство съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Адв. П.: Нямаме възражения по доклада. Поддържаме отговора.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ като взе предвид липсата на възражения от
страните, счита, че следва да бъде приет за окончателен доклада по делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен в
разпоредително заседание с Определение № 869 от 10.03.2021 г.
Адв.П.: Нямаме други доказателствени искания. Представяме списък за
разноските.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представените от страните
списъци по чл.80 от ГПК и доказателства следва да бъде приложени по
делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
6
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото, приложения
към молба с вх.№ 5864 от 29.03.2021 г. на процесуалния представител на
въззивника списък с разноски по чл.80 от ГПК.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представения в днешно съдебно заседание от процесуалните представители на
въззиваемите списък за разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна
защита и съдействие от 24.03.2021 г.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Поддържаме отговора на въззивна жалба в своята цялост на
основанията, които са посочени в него. Моля да оставите без уважение
въззивната жалба на „Стройрент“ ЕООД като неоснователна, тъй като
исканията и възраженията, посочени в нея са преклудирани към настоящия
момент. Считам, че има липса на идентичност между присъдената по
изпълнителния лист сума и претенцията на ищеца - въззивник в исковото
производство. Считаме, че е недопустимо в заявлението по чл.417 от ГПК
ищецът да е посочил една определена сума като главница, изразяваща се в
неплатени наемни вноски по договор за наем на строително оборудване. А
едва на етап въззивна инстанция да претендира неустойки, за които съдът не е
сезиран с отделен иск, не е издаден нито изпълнителен лист, нито е направено
някакво уточнение в хода на съдебно заседание пред първата инстанция.
Затова моля да потвърдите първоинстанционното решение.
Адв. Величкова: Присъединявам се към изразеното становище от
колегата. С оглед процесуална икономия няма да преповтарям нашите
съображения от отговора на въззивна жалба, но тъй като въззивникът е
поискал срок за писмени бележки ще помоля да ни предоставите и на нас
възможност за малко по-подробни писмени бележки.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
7
в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззивника
в 7- дневен срок и на процесуалните представители на въззиваемите в 10-
дневен срок, считано от днес да представят писмени бележки по делото.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8