№ 9174
гр. **, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАН***
НОНЧЕВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАН*** НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110156836 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по иск*** молба, подадена от М. К. Д. срещу В. Х. В., с която са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо
9093,49 лева, с която ответникът се е обогатил неосн***телно за сметка на ищеца,
както и дължимата върху главницата лихва за забава в общ размер от 473,31 лева.
В иск***та молба се твърди, че на 14.02.2020 г. страните закупили недвижим
имот с идентификатор ****, представляващ къща, находяща се в *** заедно с 1/2
идеална част от дворното място, върху което е построена къщата, за сумата от
185803,85 лева. Във връзка с покупко-продажбата ищецът М. Д. заплатил сумата от
3344,47 лева на 29.01.2020 г. като комисионна за посредничество при покупката на
къщата. На 04.02.2020 г. той заплатил по банков път капаро за имота в размер на
9302,88 лева. В деня на покупката (на 14.02.2020 г.) ищецът заплатил цялата част от
разноските по сключването на договора, дължима от купувачите, в размер на 5539,65
лева, от които 314,84 лева - такса за вписване в Имотния регистър, заплатена по сметка
на Агенцията по вписванията, 2787,05 лева - местен данък, заплатен по сметка на С***
община, район „***“, и 2437,76 лева - нотариални такси, заплатени в бой на нотариус
****. Ищецът поддържа по подробно изложени доводи в иск***та молба, че чрез
извършването на тези разходи ответницата се обогатила неосн***телно за нег***
сметка, тъй като придобивайки собствеността върху 1/2 идеална част от закупения
1
имот, тя следвало да понесе и половината от разходите във връзка с покупката му.
Искане за заплащане на процесните вземания ищецът отправил до ответницата чрез
нотариална покана, връчена лично на 13.05.2023 г. Тъй като ответницата не
заплатила претендираните от ищеца суми в предоставения седемдневен срок, същата
изпаднала в забава, поради което дължала и законната лихва за забава от 22.05.2023 г.
(датата, следваща изтичането на 7-дневния срок за доброволно заплащане на
процесните суми) до 16.10.2023 г. (датата на подаване на иск***та молба по делото).
Въз осн*** на изложеното ищецът отправя искане ответницата да бъде осъдена да му
заплати на осн***ние чл. 59 ЗЗД половината от разходите, сторени от него във връзка
със закупуването на описания недвижим имот, а именно 1672,23 лева за платена
комисионна за посредничество при покупко-продажбата, 4651,44 лева за платено
капаро за имота, и 2769,82 лева за такса по вписване, местен данък и нотариални такси
по сключването на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на
иск***та молба до окончателното изплащане, както и лихва за забава върху
процесните суми, съответно в размер на 87,04 лева, 242,10 лева и 144,17 лева,
начислена за периода от 22.05.2023 г. до 16.10.2023 г. Претендират се и сторените по
делото разноски.
Иск***та молба и приложенията към нея са изпратени за отговор на ответника
В. Х. В., като с постъпилия такъв в срока по чл. 131 ГПК предявените искове се
оспорват в цялост като неосн***телни и недоказани по подробно изложени аргументи.
Ответницата твърди, че страните живеели във фактическо съпружеско съжителство от
м. март 2016 г. до 16.11.2021 г., като имали и общо дете, родено на 10.11.2017 г., а в
процесния имот те заживели заедно от м. юни 2020 г. Поддържа, че страните имали
общо домакинство, разходите по издръжката на което понасяли и двамата. Сочи, че
собствената си 1/2 идеална част от процесния имот тя дарила на ищеца през м. юни
2022 г., поради което липсвало обогатяване в нейна полза за сметка на ищеца,
доколкото последният бил единствен собственик на имота от м. юни 2022 г. Поддържа,
че видно от отразеното в нотариалния акт за процесната покупка на недвижим имот, и
двамата купувачи заплатили разходите по сключването на договора. Изложени са
твърдения, че исковите претенции противоречали на добрите нрави, предвид близките
отношения между страните към момента на придобиването на имота, които не
следвало да бъдат приравнявани на обикновени гражданско-правни такива. Отправено
е искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
По иска с правно осн***ние чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Предмет на делото са осъдителни искове с правно осн***ние чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника В. Х. В. да заплати на ищеца М. К. Д.
сумата от общо 9093,49 лева, с която ответникът се е обогатил без осн***ние за сметка
на ищеца и представляваща сторени от него разходи във връзка с покупка на недвижим
имот, извършена на 14.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на иск***та молба до окончателното изплащане, както и
сумата от общо 473,31 лева, представляваща начислена в периода от 22.05.2023 г. до
16.10.2023 г. лихва за забава върху претендираната главница.
За осн***телността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже:
намаляването на имуществената му сфера със сумата от общо 9093,49 лева, във връзка
с покупката на недвижим имот - къща - с идентификатор ****, заедно с 1/2 идеална
част от дворното място; увеличаването на имуществото на ответника за сметка на
ищеца със сумата от 9093,49 лева; наличието на причинна връзка между обогатяването
на ответника и обедняването на ищеца, т. е. установяване на обстоятелството, че
обедняването и обогатяването произтичат от един и същи факт или група от факти. От
друга страна, ответникът следва да установи наличието на валидно осн***ние за
настъпилото между страните имуществено разместване. На осн***ние чл. 154, ал. 1
ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които осн***ва своите искания
и възражения.
С доклада по делото и с протоколно определение от 02.04.2024 г. съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че на
14.02.2020 г. страните са придобили при равни квоти собствеността върху недвижим
имот - къща - с идентификатор ****, заедно с 1/2 идеална част от дворното място,
върху което е построена къщата; 2/ че във връзка с покупката на имота са заплатени
комисионна за посредничество в размер на 3344,47 лева, капаро в размер на 9302,88
лева, такса за вписване в Имотния регистър в размер на 314,84 лева; местен данък в
размер на 2787,05 лева, и нотариални такси в размер на 2437,76 лева – всичките
изплатени от банк*** сметка на ищеца; 3/ че на 13.05.2023 г. ответницата е получила
нотариална покана от ищеца за доброволно заплащане на процесните суми в 7-дневен
срок.
По делото е представен Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим
имот ***, том III, рег. № ***, дело № 410/2022 г. от 01.06.2022 г. на нотариус **** –
помощник-нотариус по заместване при ****, нотариус с район на действие Районен
съд град **, вписана в регистъра на НК под № 271, по силата на който В. Х. В. е дарила
на съсобственика си М. К. Д. собствената си 1/2 идеална част от процесния недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, заедно с 1/2
идеална част от дворното място, върху което е построена къщата, представляващо
3
поземлен имот с идентификатор ***. Съгласно пункт втори от титула за собственост
владението на даряваната идеална част от недвижимия имот се предава от дарителя на
дарения в деня на изповядване на нотариалния акт. В пункт четвърти е посочено
осн***нието за сключване на описания договор за дарение на идеална част от
недвижим имот, а именно – правните и фактически действия, които М. Д. е приел да
извърши и ще извърши по заместването в дълг на В. В. по Договор за банков кредит №
HL *** от 14.02.2020 г. с „****“ АД.
С оглед изявленията на страните по делото, спорен между тях се явява въпросът
дали е налице обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи в
размер на дължимите такси и разноски, заплатени от ищеца във връзка със
закупуването на процесния недвижим имот, притежаван между страните в режим на
съсобственост, който понастоящем е в изключителна собственост на М. Д..
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без осн***ние
за сметка на другиго, дължи да му върне он***, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази закон*** норма се осуетява
всяко неосн***телно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки
липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
От приложените по делото писмени доказателства – удостоверение за раждане,
издадено на 16.11.2017 г., Решение № ***/23.03.2022 г., постановено по гр. д. №
66544/2021 г. по описа на СРС, 92-ри състав, и споразумение по чл. 127 СК, сключено
между страните (л. 46 - 50), се установява, че същите са родители на малолетната **
М.*** Д.а, родителските права по отношение на която са предоставени на майката, а
на бащата е определен режим на лични отношения.
По делото е разпитана като свидетел Д*** В. – майка на ответницата. Същата
излага данни, че бащата на М. бил изтеглил голям заем за закупуването на къщата, като
след смъртта му в началото на 2021 г. заемът трябвало да се прехвърли на В. и М..
Поддържа, че двамата били взели две или три вноски от партидата на покойника,
когато майката на М. дошла и поискала тези вноски да бъдат върнати, което било
сторено от В..
Свидетелят Т*** Г****** – сестра на ищеца, твърди, че средствата за
закупуването на процесния имот е трябвало да бъдат осигурени от двете страни
поравно, но тъй като В. нямала възможност да плати капарото от 10000 лв., техният
баща превел пари на М., за да можел последният да покрие 10-те хиляди на В..
Изложените данни били споделени от нейните родители, които са обяснили защо
дават на брат общо 20000 лв., тоест по 10000 лв. на всеки (на М. и на В.). Заявява, че
уговорката между тях била В. да възстанови този дял, но въпреки обещанието , тя
отказвала да даде пари (съгласно представената на свидетелката информация от нейния
4
брат).
По делото са ангажирани още писмени доказателства, свидетелстващи за
извършени платежни нареждания от В. В. в полза на М. Д., с посочени осн***ния
вноски за заеми/кредити, електронна кореспонденция между страните, както и
извлечение от банк*** сметка на ответницата (л. 70 – 79). Разгледани по същество,
същите се явяват неотносими към предмета на спора, доколкото касаят възникнали
облигационни отношения между страните по време на фактическото им съжителство.
Този въпрос е ирелевантен за изхода на делото, тъй като същото има за предмет
твърденията на ищеца за неосн***телно обогатяване на ответницата в размер на
заплатените от нег*** страна такси и разноски във връзка със закупуването на
съсобствен недвижим имот.
Съдът кредитира обсъдените гласни доказателствени средства на двамата
свидетели единствено в частта, в която се припокриват и допълват, а именно – че
страните са били във фактическо съжителство и че бащата на ищеца е предоставил
парични средства за закупуването на процесния имот. В останалата част показанията
им са неотносими към предмета на спора, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
Дори да се приеме, обаче, че ответницата е поела ангажимент да възстанови на
родителите на М. или на самия него заплатените от тях в нейна полза парични средства
в размер на 10000 лв. за капаро (съгласно показанията на свидетеля Г******), то
посоченото не може да бъде квалифицирано като правно задължение, осн***но на
фактическия състав на неосн***телното обогатяване, или на друга правна връзка
между страните. Именно поради факта, че страните са били дълги години във
фактическо съжителство – съвместно живеене в общо домакинство, по време на което
е родена тяхната дъщеря, следва да се приеме, че извършването на посочените разходи
от страна на ищеца, без да е налице друго осн***ние за имущественото разместване
(договор за заем), е било по повод на изградените между тях отношения на взаимно
доверие, привързаност и обща грижа един за друг, в т*** число и за малолетното им
дете, според възможностите им. В този смисъл не е налице юридическо задължение за
ответницата да възстанови в полза на ищеца изразходваните от него средства за общата
им връзка, в т*** число и за благополучието на семейството им. При така описаната
фактическа обстановка, съдът намира, че задълженията на страните един към друг,
включително и финансовите такива, имат изцяло етичен характер, но не и правен,
поради което и претенцията на ищеца се явява неосн***телна.
Аргумент в тази насока е и безспорният факт, че към момента на депозиране на
иск***та молба в съда процесният имот вече е притежаван в изключителна
собственост единствено от ищеца. В случай че имотът бе останал съсобствен между
страните, безспорно би било налице неосн***телно обогатяване в полза на
ответницата, доколкото тя щеше да е спестила разходите, необходими за закупуването
5
на имота, за сметка на ищеца. Преминаването, обаче, на правото на собственост изцяло
върху ищеца в рамките на сравнително кратък период от време след неговото
закупуване, съобразено във взаимовръзка с близките отношения между страните, води
до извод за липса на неосн***телно обогатяване в полза на ответницата.
Твърденията, че осн***нието, поради което ответницата е решила да прехвърли
собствената си 1/2 идеална част от придобития имот, е заместването в дълг на В. В. по
договора за банков кредит от страна на дарения М. Д., не се подкрепят от ангажирани
по делото доказателства. Отразяването на т*** обстоятелство в приложения
нотариален акт за дарение на идеалната част също не води до такъв извод, тъй като
нотариусът е удостоверил единствено направените пред него изявления на страните –
конкретно, че М. Д. е приел да извърши и ще извърши правни и фактически действия
по заместването в дълг на В. В. по Договор за банков кредит № HL *** от 14.02.2020 г,
с „****“.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
В процесния случай представеният документ се ползва единствено с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираните пред него
изявления на страните, но не и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление, още повече, че същото е заявено като бъдещо, а не
сигурно и вече настъпило събитие – обещание за извършване на определени правни и
фактически действия.
По тези съображения искът с правно осн***ние чл. 59 ЗЗД подлежи на
отхвърляне като неосн***телен.
По иска с правно осн***ние чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За осн***телността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главното парично задължение, настъпването на нег***та изискуемост,
както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг за сумата от 9093,49
лева, поради което акцесорният иск за заплащане на лихва за забава в размер на 473,31
лева, начислена за периода от 22.05.2023 г. до 16.10.2023 г., също подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответницата, на осн***ние чл.
78, ал. 3 ГПК. В нейна полза следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв., което е действително заплатено на адв. К. П. по
банков път с платежно нареждане от 28.11.2023 г., на осн***ние договор за правна
защита и съдействие от същата дата (л. 41 - 42 от делото).
6
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неосн***телни предявените от М. К. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **, вилна зона „**** ет. 1, срещу В. Х. В., ЕГН: **********, с
адрес: село *** осъдителни искове с правно осн***ние чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 9093,49 лева, с
която ответникът се е обогатил без осн***ние за сметка на ищеца и представляваща
сторени от него разходи във връзка с покупка на недвижим имот, извършена на
14.02.2020 г., както и сумата от общо 473,31 лева, представляваща начислена в периода
от 22.05.2023 г. до 16.10.2023 г. лихва за забава върху претендираната главница.
ОСЪЖДА, на осн***ние чл. 78, ал. 3 ГПК, М. К. Д., ЕГН: **********, с адрес:
гр. **, вилна зона „**** ет. 1, да заплати на В. Х. В., ЕГН: **********, с адрес: село
*** сумата от 1600,00 лева (хиляда и шестстотин лева), представляваща сторени от
ответника разноски в хода на исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7