Решение по дело №925/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 942
Дата: 30 ноември 2023 г. (в сила от 30 ноември 2023 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20237260700925
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

942

Хасково, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Членове:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20237260700925 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Г. Д., чл.208 и сл. от АПК

Образувано е по касационна жалба на Г. М. А., против Решение №15/22.06.2023г., постановено по анд №32/2023г. по описа на РС Ивайловград. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалноправните и административнопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че в съставения АУАН и издаденото наказателно постановление липсвало описание на нарушението, с което не било изпълнено изискването на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Сочи се също, че не било налице извършено умишлено деяние по смисъла на чл.7 от ЗАНН, за което следвало лицето да бъде санкционирано. В подаденото срещу АУАН възражение подробно били изложени причините, довели до забавяне при издаването на разрешение за строеж по подаденото в случая искане с вх. №30-00-586/10.11.2022г. Твърди се, че след подаване на коментираното заявление била констатирана липса на изискуем документ, касаещ задължителна валидна застраховка за технически контрол в част „Конструктивна“, съгласно изискването на чл.171, ал.1 от ЗУТ. Това обстоятелство било съобщено на дружеството с писмо с изх. №30-00-586/1 от 28.11.2022г. Посочената липса на изискуем документ била отстранена, като със заявление с вх. №30-00-586/2 от 02.12.2022г. от дружеството бил представен документ за валидна застраховка. Цитира се разпоредбата на чл.35 от АПК и се сочи, че административното производство по издаване на разрешение за строеж и одобрение на инвестиционен проект съгласно чл.148, ал.4 от ЗУТ се реализира след отстраняване на констатираните пропуски. Навеждат се доводи, че в случая, след като били отстранени допуснатите нередовности в документацията, започвал да тече нов седемдневен срок за издаване на разрешение за строеж и съгласуване и одобряване на проекти по подаденото заявление с вх. №30-00-586/10.11.2022г., съгласно чл.148, ал.4 от ЗУТ, съответно крайната дата на срока в този случай се явявала 09.12.2022г. Твърди се, че в процесния АУАН се сочело, че описаното в него нарушение е установено при проверка, извършена на дата 08.12.2022г., като констатациите от проверката били обективирани в Констативен протокол №428/08.12.2022г. Към датата на проверката обаче не бил изтекъл срока за издаване на исканото с конкретното заявление разрешение за строеж, защото срокът следвало да се счита за изтекъл на дата 10.12.2022г. В този смисъл, към датата на извършване на проверката не бил налице мълчалив отказ или умишлено забавяне, тъй като производството по издаване на исканото със заявление с вх.№30-00-586/10.11.2022г. разрешение за строеж не било приключило. Навеждат се и доводи, че било налице извършено нарушение от страна на административнонаказващия орган при издаване на наказателното постановление, като не били спазени изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на тежестта на нарушението. Твърди се също, че Районен съд Ивайловград неправилно приел, че било налице извършено нарушение от страна на наказаното лице. Сочи се, че към този момент вече било налице издадено разрешение за строеж за „ФЕЦ с мощност до 72 kW и външно ел. захранване - етапно“ в УПИ ХХХ, кв.83 по плана на [населено място], което било в противоречие с приетото в АУАН и НП. Иска се да бъде отменено обжалваното съдебно решение. 

Ответната страна – Началник на РДНСК Хасково, не взема становище по касационната жалба. 

Окръжна Прокуратура Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна. 

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: 

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Ивайловград е потвърдил Наказателно постановление №Х-2-4 от 27.02.2023г. на Началник на Регионална Дирекция за национален строителен контрол Хасково, с което на арх.Г. М. А., на основание чл.232, ал.1, т.5 от Закон за устройство на територията е наложена глоба в размер на 1000,00 лева за административно нарушение на чл.148, ал.4 предл. последно от ЗУТ.

За да постанови обжалваното решение, съдът е посочил, че наказателното постановление било издадено при спазване на предвидените в глава трета на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страдало от процесуални пороци, водещи до отмяната му. При извършената преценка по същество, районният съд е обсъдил разпоредбите на чл.148, ал.2 и ал.4 от ЗУТ и е посочил, че в конкретния случай, от приложените към административнонаказателната преписка Заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж, страници от различните части на инвестиционния проект и справка от деловодната програма на Община Ивайловград било видно, че заявлението постъпило в Общината на 01.08.2022г., в горната му част била поставена резолюция за главния архитект и отделните части на инвестиционния проект били одобрени от него на 15.08.2022г. Съответно това обуславяло извод, че към 10.11.2022г., вече е имало налице одобрен инвестиционен проект и главният архитект следвало да издаде разрешение за строеж в 7-дневен срок от постъпване на заявлението. Районният съд е обсъдил разпоредбата на чл.171 ал.1 от ЗУТ и е посочил, че в хипотезата на чл.174 ал.1 от ЗУТ държавните органи и възложителят могат да изискват от лицата по чл.171 доказателства за наличието и валидността на застрахователен договор и тези лица са длъжни да представят тези доказателства (документи) в 7-дневен срок от писменото им поискване, но това не спира процедурата по издаване на разрешението за строеж или респ. да удължи по някакъв начин законоустановения срок. Поради това съдът не приел аргумента на жалбоподателя, че при констатиране на липса на изискуем документ, касаещ задължителната застраховка и изискването му от лицето по чл.171 от ЗУТ, след представяне на документа започва да тече нов 7-дневен срок. Съдът посочил също, че изискването да се представи тази задължителна валидна застраховка било съобщено на възложителя с писмо изх. №30-00-586/1 от 28.11.2022г., т.е. след изтичане на 7-дневния срок за издаване на разрешението за строеж, а от друга страна, това писмо било изпратено от Кмет на Община Ивайловград, който не бил компетентен да издава разрешения за строеж и да изисква отстраняване на нередовности по подадени заявления за издаване и одобряване на строителни книжа. От приложеното заявление за издаване на разрешение за строеж било видно, че на същото била поставена резолюция към арх.А.. Независимо, че липсвала дата и доколкото жалбоподателят не сочел обективни причини за неиздаване на разрешението в срок, освен изискването за застраховка, съдът приел, че същият е бил запознат своевременно със заявлението и липсвала основателна причина за неиздаване на съответното разрешение за строеж в законоустановения срок. По изложените съображения съдът приел, че е налице нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ. Посочил е, че за така установеното нарушение административнонаказващият орган е наложил глоба в минималния предвиден в закона размер. В случая не можело да се приеме, че се касае за „маловажен случай“, тъй като с констативния протокол била установена поредица от случаи на неиздаване на разрешение за строеж в законоустановения срок. 

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Изводите на РС Ивайловград за липса на допуснати в хода на административнонаказателно производство съществени процесуални нарушения са законосъобразни. АУАН и НП са били съставени и издадени от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити, вкл. описание на всички съставомерни признаци от състава на нарушението по чл.148, ал. 4 от ЗУТ, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК настоящият състав препраща към мотивите на въззивното решение.

При наличните по делото доказателства касационната инстанция намира обосновани изводите на въззивния съд за доказаност на вмененото на касационния жалбоподател нарушение от обективна и субективна страна. Разпоредбата на чл. 148, ал.4, изр. последно от ЗУТ въвежда задължение към главния архитект да издаде поискано разрешение за строеж в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект. В производството пред районния съд от фактическа страна е установено, че на 15.08.2022г. Главният архитект на Община Ивайловград е одобрил инвестиционен проект за обект „ФЕЦ с мощност до 72 kW и външно ел. захранване - етапно“ в УПИ ХХХ, кв.83 по плана на [населено място]. Няма спор между страните и се установява от КП №428/08.12.2022г. на работната група от служители на РДНСК Хасково, че на 10.11.2022г. е подадено заявление рег.инд. №30-00-589 за издаване на разрешение за строеж по отношение същия обект. Съгласно чл.148, ал.4 от ЗУТ произнасянето на Гл.архитект по така депозираното заявление за издаване на разрешение за строеж е следвало да бъде сторено в 7-дневен срок, а именно до 17.11.2022г., като или бъде издадено разрешение за строеж или бъде постановен изричен отказ. Безспорно е по делото, че след подаване на заявлението и в посочения срок такова надлежно произнасяне не е осъществено, както и в същия срок няма издадено уведомление за отстраняване на нередовности съгласно чл.5в от ЗУТ. Ето защо като е бездействал да извърши законово установените му задължения на 18.11.2022г. касаторът е осъществил състава на нарушението по чл.148, ал.4 от ЗУТ, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. 

Наказанието е правилно е определено и индивидуализирано в законоустановения минимален размер визиран в нормата на чл.232, ал.1, т.5 от ЗУТ.

Възражението на касатора, че срокът за издаване на строителното разрешение е изтекъл на 10.12.2022г. не се споделя. Тези си доводи касационния жалбоподател обосновава с твърдението, че на 28.11.2022г. с писмо изх. №30-00-586 на лицето искащо издаване на разрешение за строеж са дадени писмени указания за отстраняване на нередовности. Това писмо не е налично към административнонаказателната преписка, но от протокол за извършена проверка №428/08.12.2022г., който е официален свидетелстващ документ, се установява, че същото съществува, но е издадено от Кмета на Община Ивайловград. Последният не разполага с правомощия да издава разрешения за строеж, а оттук и да изисква отстраняване на нередовности по същите. Наред с това, към посочената дата – 28.11.2022г., срокът за произнасяне на главния архитект по чл. 148, ал.4 от ЗУТ по процесното заявление за издаване на разрешение за строеж е бил изтекъл, респ. нарушението на посочената норма вече е било осъществено от обективна и субективна страна.

Като е достигнал до този извод районният съд е приложил правилно материалният закон, поради което касационната жалба се явява неоснователна, а проверяваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №15 от 22.06.2023г.по а.н.д.№32/2023г. на Районен съд Ивайловград, с което е потвърдено Наказателно постановление №2-4 от 27.02.2023г., издадено от Началник РДНСК, с което на Г. М. А. е наложена на основание чл.148, ал.4 от ЗУТ глоба в размер на 1000,00 лева. 

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: