№ 224
гр. *****, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100611 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Г. М. Г., ЕГН ********** с
адрес гр. *****, област ***** срещу С. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. *****, област
****, ул. ******.
В исковата молба се твърди, че страните сключили граждански брак на 11.06.2004г., от
който имали родена дъщеря, която вече била пълнолетна.
Семейството било сплотено, преживявали заедно радостни и трудни моменти.
Болестта, от която се разболял ищеца и която била свързана с обездвижването му, в
необходимостта да бъде обслужван и придружаван била голямо изпитание за семейството,
през което те не успели да преминат. Съпрузите постепенно се затворили в себе си,
престанали да си споделят, всеки поел по своите приоритети. Ищецът поради заболяването
си бил принуден стои в дома си, а ответницата да отсъства, за да работи.
Ищецът започнал да усеща промяна в поведението на съпругата си, да забелязва, че тя
го лъже. Той разбрал, че тя има връзка с друг мъж.
Ищецът твърди, че бракът между страните е изпразнен от съдържание и съществува
само външно. От 2018г. страните живеели под един покрив, но като съквартиранти. Между
тях настъпило отчуждение, напрежение, липсвало желание за преодоляването им и за
заздравяване на брачната им връзка.
Иска се бракът между страните да бъде прекратен с развод поради дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, без съда да се произнася относно вината за
разстройството.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата.
В него заявява, че предявения иск за развод е допустим и основателен. Не възразява
бракът между страните да бъде прекратен с развод. Предлага страните да сключат
споразумение по чл.50 СК в следния смисъл: Тъй като страните нямат ненавършили
пълнолетие деца, не следва съдът да се произнася по предоставяне на родителски права.
След прекратяване на брака, страните да не си дължат издръжка; семейното жилище в
гр.*****, на у***** е лична собственост на ищеца и се предоставя на него. С оглед
обстоятелството, че ответницата не е променяла фамилното си име след сключване на брака,
не е необходимо произнасяне на съда за промяната след развода; страните да не си дължат
разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител, поддържа изцяло исковата молба, моли бракът между страните да бъде
прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения. Ответницата не се явява и представлява и не изразява становище по иска.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
От писменото доказателство - удостоверение за граждански брак ПР-Б
000018/11.06.2004г. се установява, че страните са сключили на 11.06.2004г. в гр.****
граждански брак и че ищцата е запазила фамилното си име след сключването на брака Б..
От Експертно решение за ТЕЛК № 2534 от 135/27.08.2019г. се установява, че ищецът
има заболяване артериовенозна аномалия на церебрални съдове със 100 % трудова
неработоспособност с чужда помощ.
От гласните доказателства – показанията на св.Г. които съда кредитира, като
непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства се установява, че ищецът
живее заедно с майка си и дъщеря си, а преди това и със съпругата си. Св.Г. също живее с
тях, за да помага, тъй като брат му е неподвижен. Проблемите между страните започнали
след заболяването на ищеца. Те не се разбирали, карали се, нямали си доверие, не
поддържали интимни отношение. Ответницата напуснала семейното жилище преди около 5-
6 години. Нямало никаква възможност за заздравяване на отношенията между страните.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове за прекратяване на брака на
основание чл. 49, ал.1 от СК за прекратяване на сключения между страните брак поради
дълбоко и непоправимо разстройство.
Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни
доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени, тъй като помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение,
разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Установи се, че от
5-6 години след напускането на общия им дом от ответницата страните не живеят заедно,
2
поради влошените им отношения след заболяването на ищеца. Между тях е изчезнало
разбирателството, доверието, подкрепата. Невъзможно е възстановяване на добрите
отношения между страните съответно на брачната връзка.
Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй
като той е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание
чл. 49 ал. 1 от СК.
Страните не са направили искане съдът да се произнесе по вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Въпросът за фамилното име на съпругата не стои, тъй като след сключването на брака
тя е запазила фамилното си име Б..
Страните нямат общи ненавършили пълнолетие деца, поради което въпросите за
упражняване на родителските права, личните отношения, издръжката и семейното жилище
не стоят пред съда.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела в случаите,
когато съдът не се е произнесъл по въпроса за вината остават за страните така както са
направени. Съобразно чл.6, т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лева, от която сума
ищецът следва да заплати 12.50 лева, а ответницата следва да заплати 37,50 лева, предвид
това, че ищецът е заплатил първоначалната такса от 25 лева.
Ищецът не е заявил дали претендира присъждане на разноски, поради което съдът
няма да се произнася по разноските сторени от ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между Г. М. Г., ЕГН ********** с адрес гр. *****, област *****
и С. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. *****, област ****, ул. ******, сключен на
11.06.2024г. в гр.***** с акт за граждански брак № 20/11.06.2004г., съставен в гр.*****,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1
от СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТКСС Г. М. Г., ЕГН
********** с адрес гр. *****, област ***** да заплати в полза на Държавата, по сметка на
РС ***** сума в размер на 12.50 лв., представляващи остатъка от дължимата държавна
такса по иска за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТКСС С. К. Б., ЕГН
3
**********, с адрес гр. *****, област ****, ул. ****** да заплати в полза на Държавата, по
сметка на РС ***** сума в размер на 37.50 лв., представляващи остатъка от дължимата
държавна такса по иска за прекратяване на брака
При неизпълнение на осъдителния диспозитив на решението в едноседмичен срок,
считано от изтичане на срока за обжалване на решението да се издаде изпълнителен лист,
включващ и дължимата държавна такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
4