РЕШЕНИЕ
№ 1505
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330206067 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4081584, издаден от ОД на МВР
– Пловдив, с който на Н. М. С., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Н. М. С., по съображения изложени в жалбата и допълнително
становище, моли съда да отмени обжалваният електронен фиш, като
неправилен и незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбоподателят и
процесуалният му представител не се явяват. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено
становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на електронния фиш,
като се претендират и разноски за осъществена юрисконсултска защита. При
евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до предвидения минимум в Наредбата за праванта
помощ.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
1
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 18.10.2020г. в 16:04ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе” –
пътен възел „Скобелева майка“, в посока изток е бил управляван лек
автомобил „Субару ХВ“ с рег. № ****, който се движил със 74 км/ч, при
разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Посоченото нарушение било
установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM
S1 с № 11743СА и фиксирано в снимка на клип № 0382812, в която
скоростта била отразена като 77км/ч и е бил отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3 % км/ч в полза на водача. Процесното техническо
средство е било одобрен тип с издадено Удостоверение № 17.09.5126,
валидно до 07.09.2027г., като то било преминало и последваща проверка,
обективирана в Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. със срок на влаидност
до 28.09.2021г. включително.
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Н. М. С. била
наложена глоба в размер на 100 лева.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство с рег.№ 1030р-33124/19.10.2020г., справка за
собственост на МПС, ръководство за работа със СПУКС, проект за
организация на движението на п.в. „Скобелева майка“
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като
относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на
обективната действителност.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При извършената служебна проверка Съдът констатира, че
обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –
посочени са данните за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, лицето което следва да носи отговорност на
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. За по-голяма прецизност, следва да се отбележи,
че сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да
съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред
кого и в какъв срок може да се обжалва.
2
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е
50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че в случая жалбоподателят не е
изпълнил задължението си на процесното място и време да управлява
конкретното МПС до не повече от 50 км/ч, като въпреки това му задължение
позволената скорост на движение на МПС е била превишена с 24 км/ч.
Съгласно посочената за санкционна норма, а именно чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП предвижда, че за превишаване на разрешената скорост, в населено
място от 21 до 30 км/ч, е предвидена глоба в размер от 100 лв.
Нарушението e било заснето с автоматизирано техническо средство
АТСС ARH CAM S1 № 11743са. Същото е одобрен тип средство за измерване
и за което е издадено Удостоверение № 17.09.5126. ATСС е преминало
метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка № 65-С-
ИСИС/28.09.2020г. Съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, "когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип. " Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30
ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща
проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на
одобрения тип. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по
ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник"
и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/
11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността
на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година.
Видно от представения Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. от проверка на
мобилната система за видеоконтрол " АТСС ARH CAM S1“ № 11743са се
установява, че на уреда е била извършена последваща проверка на 28.09.2020
г., тоест уредът е бил валиден според заповедта на председателя на ДАМТН
до 28.09.2021 г., а процесното нарушението е било установено на 18.10.2020 г.
От тази проверка се установява, че уредът е съответствал на одобрения тип
към момента на нарушението. Предвид това, следва да бъде прието, че
измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно
техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.
адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив.
Безспoрно установени по делото, видно от приложения снимков
материал, са и заснетият участък от пътя, където е било извършено
нарушението, географските координати, действащото ограничение, както и
посоката на движение на автомобила. Бил е съставен и Протокол за
3
използване на автоматизирано техническо средство или система, касаещ
въпросния заснет пътен участък, ограничението на скоростта, дата и час на
констатираното нарушение.
В съставения и приобщен по делото като писмено доказателство
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е посочено, че от
мобилната система за видеоконтрол са свалени общо 2125 бр. статични
изображения, като първото статично изображение е с № 0381158, а
последното с № 0383310. От изложеното се установява, че видеоклип №
0382812 е заснет в посочения времеви интервал с начален час 10:00 ч. и
краен час 18:00 ч., поради което и представеният видеоклип е доказателство
за това, че същият е неразделна част от съставения протокол, доколкото
съставеният протокол удостоверява заснемането на нарушения в същия
времеви интервал, като последният удостоверява и мястото на контрол, което
съвпада с мястото, на което е заснет процесният автомобил, следователно
всички необходими реквизите в така посочения протокол са налице.
Последният съдържа всички необходими реквизити, включително и
точното място на нарушението, както регистрационния номер на МПС-то,
който се вижда достатъчно ясно от самия клип. По делото е наличен и
снимков материал, относно разположението на процесното АТСС. Съгласно
посочената разпоредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се
попълва протокол за всяко място за контрол, който се съпровожда със снимка
на разположението на уреда. Наредбата не изисква направената снимка на
разположението на уреда да съдържа каквито и да е други данни. Съгласно
чл. 5 от Наредбата уникален идентификационен номер притежават
автоматизираното техническо средство и изготвените статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения /видеозаписи/ на
нарушението, а не снимковия материал на разположението на техническото
средство. В протокола по чл.10 от Наредбата е положен и подпис на
длъжностното лице, което е удостоверило настройването на АТСС съобразно
нормативните и техническите изисквания. Положен е подпис и на
длъжностното лице, което е извършило проверка за верността на данните,
посочени в протокола. По този начин в пълнота е било гарантирано, че АТСС
е било законосъобразно използвано. Във връзка с гореизложеното, следва да
се отбележи и че според константната практика на Административен съд
Пловдив, когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се
изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч,
какъвто е процесният случай, точното място на разполагане на АТСС е без
съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата
територия на населеното място.
На следващо място неоснователно е и възражението, че жалбоподателят
се е бил съобразил с действието на пътен знак В-26 и е действало друго
ограничение на скоростта, различно от 50 км/ч. Както вече бе отбелязано - в
електронния фиш е описано нарушение, извършено в гр. Пловдив, съответно
4
– посочено е и общото ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч. за
населено място, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо в
електронния фиш не съществува твърдение за ограничение на скоростта,
въведено с пътен знак, доколкото в него съвсем ясно е посочено, че
нарушението е извършено в населено място, а именно - гр. Пловдив, на бул.
"Цариградско шосе" - пътен възел "Скобелева майка". Несериозно е
твърдението, че не бил посочен пътният знак въвеждащ ограничението на
скоростта от 50 км/ч, защото такъв изобщо не е необходим, тъй като е
ноторно известно, че в населени места, скоростта е 50 км/ч, като пътен знак
може да е необходим само, ако тя е по-ниска от 50 км/ч.
Що се отнася до твърдяното движение в зоната на действие на пътни
знаци от типа В-26, въз основа на въведени GPS координати в “Google Maps”,
то последното остана недоказано. Това е така, тъй като не всички координати,
посочени в статичното изображение на ЕФ могат да се въвеждат автоматично
в „Google Maps”, защото АТСС и „Google Maps” използват различни
градусови системи, които едва след използване на съответен конвертор,
резултатите от двете системи се приобщават. При това положение, дори и да
е представената от страна на жалбоподателя извадка от платформата „google
maps“ не би могла да се ползва с доказателствена сила в производството по
реда на ЗАНН, с оглед невъзможността да бъде проверена и преценена както
точността на данните от подобен източник и доколко същите са актуални,
така дори и съответствието на приетата координатна система. С други думи
посочените в ЕФ координати не са конвертирани за нуждите на „Google
maps“, тъй като процесното техническо средство работи с друга координатна
система. В този смисъл е най-новата установена съдебна практика на
Административен съд-Пловдив от 2022г. Точните координати на разполагане
на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в
превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен
пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ
следва да са спазени изискванията на чл. 8 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. - така изрично Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н.
д. № 3825 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва
от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
Обжалваният електронен фиш правилно е издаден по отношение на
жалбоподателя С., като се има предвид, че същият се явява собственик на
регистрираното МПС, с което е извършено нарушението, което обстоятелство
5
не се оспорва. Освен това, жалбоподателя няма данни да се е възползвал от
възможността по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и по чл. 189, ал.6 от ЗДвП, каквото
обстоятелство и не се твърди.
С оглед на гореизложеното безспорно от всички събрани по делото
доказателства се установява, че на процесната дата и място с лек автомобил
„Субару ХВ“ с рег. № ***** е било извършено нарушение, изразяващо се в
превишаване на разрешената максимална скорост за населено място.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Именно това е
законовата разпоредба, в която е разписано конкретното задължение за
водачите на пътни превозни средства да спазват определено поведение – да
избират скорост на движение, която да не превишава нормативно
определените стойности, чието виновно неизпълнение ще представлява
административно нарушение. Тъй като стойността на скоростта, която не е
трябвало да се превишава, не е била сигнализирана с пътен знак и не е била
различна от посочената в ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, то правната квалификация
на нарушението е правилно определена.
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.
1, т. 3 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен
размер, което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Всичко гореизложено обосновава неоснователността на жалбата,
поради което обжалваният Електронен фиш, следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, намира, че в полза на ОД на МВР Пловдив следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Предвид
потвърждаването на обжалваното НП, неоснователна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4081584, издаден от ОД
на МВР – Пловдив, с който на Н. М. С., ЕГН **********, на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е
наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева
за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. М. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7