РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Ямбол , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря М.М. П.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20212330200637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Й. СТ., ЕГН **********, против наказателно
постановление № .... г. на Началник сектор „ПП“ при ОД МВР - Я., с което й е
наложил на основание чл. 177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП административно
наказание - Глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 102, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати
съществени нарушения в хода на административно наказателното
производство на материалния и процесуалния закон и се иска неговата
отмяна. Сочи се, че С. не е извършила вмененото й нарушение, като не е
предоставяла собствения се автомобил на неправоспособен водач, че
актосъставителя и свидетеля по акта не са очевидци на нарушението и не са
видели автомобила да е управляван от неправоспособния Илиев, както и че на
посочената дата и място тя е управлявала автомобила. Твърди се още, че
нарушението не е описано ясно и точно в противоречие с чл. 57, ал.1, т.5 от
ЗАНН така, че жалбоподателя да разбере каква точно е нарушил.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник – адвокат,
1
който пледира за отмяна на НП, като се иска присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 13.05.2021 г. за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. свидетелите П. и К.-
мл. автоконтрольори при ОД-МВР-Я.били назначени като автопатрулен
екипаж и осъществявали служебните си задължения в гр. Я.. Около 13.45 ч.
двамата получили сигнал от ОДЧ, че в района на гробищния парк товарен
автомобил се управлява от неправоспособен водач. ОДЧ съобщил на
свидетелите марката и рег. Номер на автомобила, след което същите се
насочили към указаното им място. С патрулният автомобил свидетелите
направили обход от външната страна на гробищния парк и забелязали
автомобила да се движи, като същият излязъл от парка през главния вход и се
насочил в посока на гр. Я. Свидетелите тръгнали след автомобила, като се
движели след него с включени светлинни сигнали и междувременно
установили марката и рег. Номер на автомобила, който бил № ..., който бил
посочен и от ОДЧ. Товарният автомобил ускорил скоростта си на движение,
след което завил надясно и влязъл на територията на фирма ..ЕТ „.“. П. и К.
спрели полицейския автомобил непосредствено зад товарния автомобил и
извършили проверка на водача. Самоличността му била установена от
представената от него лична карта, като същият не представил СУМПС, като
заявил, че няма такова. Свидетелите извършили проверка в системата АИС
„Пътна полиция“, от където установили, че водача Илия Илиев никога не е
притежавал СУМПС. На място пристигнала и жалбоподателката С., която
заявила, че тя е собственик на автомобила. След като свидетелите свалили
регистрационните табели на автомобила отишли заедно със С. в сектор „ПП“
в гр. Ямбол, където свид. П. й съставил АУАН серия .... за това, че като
собственик предоставя управлението на МПС на неправоспособен водач.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и му бил връчен
екземпляр от него срещу разписка и подписан от нея без възражения.
2
Впоследствие - на 21.05.2021г., въз основа на акта и при идентично на
отразеното в АУАН фактическо и юридическо описание на нарушението,
срещу жалбоподателя е било издадено обжалваното НП, което му било
връчено лично с разписка на 02.06.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите П. и К., както и от писмените доказателства по
делото, които са логични и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка, съдът правни
следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена от надлежна страна и в предвидения от
закона срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят С., на
13.05.2021 г. В 13.52 ч., в гр. Я.“, до до крайпътна територия на фирма ЕТ
„...“, в посока към кръговото кръстовище на околовръстен път „Юг“, като
собственик на товарен автомобил „...“ с ДК № ....предоставя управлението на
МПС от лицето ... който е неправоспособен водач, не притежава СУМПС.
Посочено е, че е бил нарушен състава на чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Описано
по този начин нарушението е точно и ясно и според съда не води до
нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере какво точно
нарушение е извършил. Обстоятелството, че като нарушител е посочено
Държава България настоящият състав намира, че се дължи на самото
технологично изготвяне наказателното постановление в което безспорно от
фактическа страна е посочено качеството на жалбоподателя, както и лицето,
на което е бил предоставен автомобила за управление. Описаната фактическа
обстановка се установява по категоричен начин и от показанията на двамата
свидетели- П. и К., които в съдебно заседание подробно описват създалата се
ситуация. Същата не се оспорва с други доказателствени средства, които да я
опровергават и съдът я възприема за безспорно доказана.
При така установената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.
3
102, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП е
наложил административно наказание - Глоба в размер на 100 лева.
Санкционната разпоредба на чл. 177 от ЗДвП, въз основа на която е
санкциониран жалбоподателят визира и субекти на адм.отговорност при
нарушаване на забраната на чл. 102 от ЗДвП - собственик, длъжностно лице
или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно
средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за
управление. В случая жалбоподателят е собственик на автомобила, което е
безспорно доказано по делото. Посочената от актосъставителя и АНО
нарушена разпоредба на чл. 102 от ЗДвП съдържа забрана за определено
поведение/ хипотеза и диспозиция на нормата/, което се санкционира със
санкциите на чл. 177 от ЗДвП/ съдържаща хипотеза и санкция/.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че на инкриминираната дата жалбоподателят, като
собственик на процесния автомобил го е предоставил на И., без обаче
последният да е правоспособен водач. Жалбоподателят е знаела, че И.е
неправоспособен, за което говори и факта, че последният е работник във
фирмата й. Контролните органи са установили нарушението и съответно
правилно и законосъобразно са съставили АУАН на жалбоподателя за
нарушение на чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Поради това, съдът намира, че
жалбоподателят следва да носи административно наказателна отговорност за
извършеното от нея от обективна и субективна страна нарушение.
Относно размера на наказанието - наложено е административно
наказание в минималния предвиден размер, поради което и същото не може
да бъде ревизирано от съда. В случая съдът счита, че на жалбоподателя
правилно е наложено административното наказание, тъй като са налице данни
/справка за нарушител-водач/ за извършване на други административни
нарушения от нея.
Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и компетентно длъжностно лице, като в него е посочена
заповедта и номера, с която длъжностното лице при ОД на МВР - Я. е
упълномощено от Министъра на Вътрешните работи да издава наказателни
постановления и да налага административни наказания. Същата е приложена
4
и като доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното
наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, няма основания за
изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на
деянието, поради което жалбата се явява неоснователна, а наказателното
постановление следва да се потвърди.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143,
ал.1 от АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява
неоснователно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
чл.143, ал.1 от АПК, само когато съдът отмени обжалвания административен
акт, разноските следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения
акт. Но в случая, това не е така, тъй като със съдебния си акт съдът
потвърждава наказателното постановление и искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение
следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ... г. на Началник
сектор „ПП“ при ОД МВР - Я., с което на М. Й. СТ., ЕГН ********** от гр.
Я. е наложено на основание чл. 177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП административно
наказание - Глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 102, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС , в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6