Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа т. дело № 835 по описа за 2018 година, взе
предвид следното:
Образувано е по искова молба на „Ч.Р.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център,
представлявано от членовете на УС - Т.П.и П.Х., чрез юрисконсулт В.З.З., срещу "М." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***,
р-н Възраждане, ж.к. *****партер, представлявано от управителя Б.Х.Х.чрез адв.Е.Г.В. със съдебен
адрес:***/партер/, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация иск по чл. 228 вр. с чл. 232,
ал.2 ЗЗД за сумата от 63 312,60 лева -
незаплатена наемна цена за ползване на стълбове, част от
електроразпределителната мрежа на ищеца
за периода от 01.07.2015 година до 31.05.2017 година, по фактура
№109076/29.05.2017 година и за периода от 01.03.2018 година до 31.03.2018
година, по фактура №113773/01/03.2018 година и иск по чл.86 ЗЗД за сумата от
4 743,83 лева – лихва за забава върху главниците по всяка от фактурите,
считано от датата на изпадане в забава по всяка фактура до датата на подаване
на исковата молба, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
Във връзка на заявеното от ищеца частично оттегляне на
главния иск по реда на /чл.232 ГПК/ със становище вх. №163123/12.12.2018
година/л.149/, с протоколно определение от 24.01.2019 година на съда,
производството по делото е частично прекратено по предявения главен осъдителен
иск за заплащане на ищеца на сумата над 25 000,00 лева до пълния претендиран размер от 63 312,60 лева, поради оттегляне
на иска. Производството по делото е продължило по предявения главен иск за
сумата от 25 000,00 лева, представляваща дължим остатък за наемна цена по
фактура № 109076 от 29.05.2017 година, ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното заплащане и по предявения акцесорен иск за сумата от 4733,71 лева за периода
01.07.2017 година/уточнен с ДИМ стр.2/ до датата на исковата молба /съгласно
становище от 09.01.2019 година, стр.4-лист 164 от делото/.
В исковата молба ищецът твърди, че е
енергийно дружество с предмет на дейност експлоатация на
електроразпределителната мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни
линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, която служи
за пренос и разпределение на ел.енергия с цел доставка на потребителите,
присъединени към тази мрежа като в това си качество дружеството притежава
издадена от ДЕКВЕР Лицензия Л-135-07 от 01.08.2004 година за разпределение на
ел. енергия на територията на Западна България и е придобило право на
собственост върху енергийните обекти, включени в активите му и разположени на
лицензионната територия.
Твърди се, че с ответника са страни
по договор за наем на елементи от стълбовната
разпределителна електропроводна мрежа от 01.06.2012 година, съгласно който
ищецът е предоставил като наемодател на ответника ползването на стълбовете от
електроразпределителната ел. мрежа, собственост на дружеството, находяща се на територията на гр. Драгоман, гр. Сливница,
гр. Костинброд, с. Голяновци, гр. Банкя, гр. Нови Искър, Софийска област и гр.
Радомир, с. Стефаново, с. Долни Раковец, област Перник, описани по брой и
местоположение в двустранни протоколи. Сочи, че към договора са сключени и пет
анекса, с които се удължава срока на действие на договора, а с анекс № 5 от
11.04.2015 година е увеличен броя на ползваните от наемателя елементи от стълбовната мрежа като са добавени още 4 населени места –
с. Балша, с. Доброславци, с. Мрамор и с. Житен.
Поддържа, че договорената наемна
цена съгласно чл.6, ал.1 от договора се определя на база единичната цена от
0,50 лева за всеки ползван стълб и общият брой ползвани стълбове, констатиран с
двустранно подписаните протоколи, приложени към договора.
Сочи, че във връзка с Решение № 449
от 27.05.2015 година, с което КЗК е разпоредила „Ч.Р.Б.“ АД да преустанови
твърдяно нарушение по чл.21 на ЗЗК, изразяващо се в определяне и налагане на
необосновани високи цени за ползване на стълбовната
електроразпределителна мрежа ниско напрежение, до решаването на спора по
съдебен път, ищецът не е издавал фактури за ползваните елементи от стълбовната мрежа, но действието на договора за наем не е
прекратено и наемателят е продължил да ползва необезпокоявано наетите елементи
от стълбовната мрежа. Твърди, че в подкрепа на това е
представено по искане на "М." ЕООД предварително съгласие от 12.12.2005 година по реда на чл.36, ал.4, т.1 от Наредба № 35
от 30.11.2012 година, с което като наемодател са позволили на ответника да
ползва собствената им стълбовна мрежа за изграждане
на кабелна далекосъобщителна линия. Сочи, че с влязло в сила решение на ВАС е
отменено горепосоченото решение на КЗК, като ищецът е издал фактура за наемната
цена за ползваните елементи от въздушна/стълбовна разпределителна
ел. мрежа за периода от 01.07.2015 година до 31.05.2017 година, която била
изпратена на 09.06.2017 година на посочения от наемателя електронен адрес,
Поддържа, че на 15.06.2017 година ответникът с писмо е признал дълга и заявил,
че желае сключване на споразумение за разсрочено плащане, но до окончателно
сключване на такова не се е стигнало, тъй като не било постигнато съгласие
относно размера на месечните вноски.
Сочи, че договорът за наем от
01.06.2012 година бил подновен като е сключен нов на 01.06.2017 година и
ответникът продължил да ползва същия брой елементи от стълбовната
разпределителна мрежа на дружеството.
Твърди, че съгласно чл.6, ал.1 от
договора от 01.06.2017 година наемната цена е договорена в размер на
2 760,5о лева месечно без ДДС за 5 521 броя ползвани стълбове, а по силата
на чл. 6, ал.1, т.2 от договора, наемната цена се заплаща в срок до 30-о число
на месеца, за който се отнася, а съгласно ал.3, в случай че не плати в срок
дължимата наемна цена ответното дружество дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода на забавата до окончателното заплащане.
Излага твърдения, че ответникът не е
заплатил част от наемната цена по фактура № 109076 от 29.05.2017 година за
периода от 01.07.2015 година до 31.05.2017 година по договор от 01.06.2012
година в размер на 60 000,00 лева след доброволно плащане на част от
дължимата сума по фактурата от 76 059,80 лева, и по фактура № 113773 от
01.03.2018 година за периода от 01.03.2018 година до 31.03.2018 година по
договор за наем от 01.06.2017 година в размер на 3 312,60 лева, като
общият размер на претендитаната и исковата молба
главница е 63 312,60 лева с начислен ДДС по фактури за периода от
01.07.2015 година до 31.05.2017 година и от 01.03.2018 година до 31.03.2018
година.
Поддържа, че ответникът му дължи и
законна лихва за забава в размер на 4 743,83 лева, определена за всяка
фактура от датата на забавата до датата на исковата молба, както следва: по
фактура № 109076 от 29.05.2017 година за периода от 01.07.2017 година до 10.04.2018
година - 4 733,71 лева и по фактура № 113773 от 01.03.2018 година за
периода от 31.03.2018 година до 10.04.2018 година – 10,12 лева.
Твърди се, че е изпълнил
задълженията си да предостави необезпокоявано ползване на наетите елементи от стълбовната мрежа, а ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение да заплати наемната цена.
Сочи, че на наемателя е изпратена
покана за доброволно изпълнение на задълженията, получена на 30.10.2017 година,
в резултат на което е постъпило частично плащане.
Моли съда да осъди ответното
дружество да му заплати горепосочените суми, като претендира и направените
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени доказателства.
Ответникът депозира
отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че по фактура от
01.03.2018 година за периода м.март 2018 година е извършено частично плащане на
05.04.2018 година, а другата процесна фактура от
29.05.2017 г. е нищожна сборна фактура извън релевантния данъчен период.
Поддържа, че не е
направил признание на задължение, а е отправил предложение за уреждане на
финансови взаимоотношения между страните, което било отхвърлено от ищеца. Сочи,
че е направил частични погашения и условно дължимата сума е в размер различен
от този, посочен в исковата молба. Твърди, че ищецът е нарушил чл. 113 ЗДДС – не е издавало месечни
данъчни фактури за процесния период/около две години/
и по този начин е поставил ответника в невъзможност да заплаща месечните наеми
по процесния договор, който не е можел и да осчетоводи
такива плащания, вкл. да ги отрази като разходи и да направи разчитане на ДДС с
бюджета.
Въвежда възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните месечни вноски.
Твърди се, че сборната фактура от 29.05.2017 година е нищожна като издадена в
противоречие със закона. Сочи, че процесния договор
от 01.06.2012 година е нищожен/а всъщност изтъква основания за унищожаемост - чл.29 и чл.27 ЗЗД/, като сключен с
измама – ищецът укрил обстоятелството, че не е собственик на процесните стълбове. Твърди се, че на това основание поради
изначалната недействителност на договора платените наемни вноски за пет години
назад подлежат на връщане. Сочи, че липсват доказателства за собственост на процесните стълбове, както и че те са публична държавна
собственост и не е налице акт за деактуване. Твърди се, че процесния договор е
нищожен и поради противоречие с разпоредбата на чл. 295, ал.1 от ЗЕС, която не
допуска сключването и съществуването на договор за наем на елементи от
електроразпределителната мрежа, а след 02.01.2012 година кабелните оператори са
получили право да ползват стълбовете на електроразпределителната мрежа
срещу еднократно обезщетение. Сочи, че с изменението и допълнението на чл. 295,
ал.1 от ЗЕС/ДВ, бр.105 от 29.11.2011 година/ се учредяват два вида право на
ползване на операторите по ЗЕС по отношение на електроразпределителната
инфраструктура в зависимост от нейното разположение-право на специално ползване
по ЗП и/или право на ползване по ЗУТ като и в двата случая правото на ползване
се реализира срещу заплащане на еднократно обезщетение в полза на органите или
лицата, които стопанисват съответната техническа инфраструктура.
Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани, а ако намери, че са основателни - да извърши
прихващане на частичните плащания/непосочени по размер/ по нищожната сборна
фактура или за остатъка от евентуално дължимата сума – да уважи до нейния размер/при
пълно взаимно погасяване/ направеното възражение за прихващане поради нищожност
на процесния договор с порок измама/изложеното сочи
за унищожаемост по чл.29 ЗЗД/ и нищожност поради
противоречие със закона – чл.259, ал.1 от ЗЕС. Оспорва процесната
фактура. Представя доказателства. Претендира разноски.
По делото е депозирана допълнителна искова молба от ищеца.
Твърди се, че възраженията на ответника направени с отговора са неоснователни.
Сочи, че изготвената фактура за периода от 01.07.2015 година до 31.05.2017
година съдържа всички изискуеми реквизити съгласно закона за счетоводството и
ЗДДС. Сочи, че е преустановило временно фактурирането с оглед изпълнение на
решението на КЗК, но действието на договора за наем е продължило, а след
влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено решението на КЗК ас
издали фактура за наемната цена за ползваните елементи от въздушната стълбовна разпределителна мрежа за периода от 01.07.2015
година до 31.05.2017 година.
Поддържа, че ответникът е бил
надлежно уведомен за временното преустановяване на издаването на фактури до
влизане в сила на съдебното решение, като му е предложено сключване на
допълнително споразумение със срокове за плащане и фактуриране, което
ответникът отказал да подпише. Оспорва твърденията за нищожност на издадената
фактура. Оспорва и твърдението, че ответникът не е признал дълга, както и
възражението за изтекла погасителна давност. Оспорва твърденията за нищожност
на договора за наем, както и че не е собственик на отдадените под наем стълбове.
Сочи се, че е пълноправен собственик на всички елементи – линейни и
функционални от въздушните разпределителни мрежи НН, който се състоят от
стълбове, проводници, изолатори, апаратура за защита и за измерване на
пренесената енергия, макар и разположени върху публична общинска собственост.
Твърди се, че лицензия се издава само на юридическо лице, което притежава вещни
права върху енергийните обекти, посредством които осъществява дейността си.
Оспорва твърдението договорът за наем да е сключен при измама. Поддържа, че е
изпълнен фактическия състав на наемното правоотношение – наличие на валиден
договор за наем и предаване за ползване на наетите вещи, като съгласно
практиката на ВКС за валидност на договора за наем е без значение кой е
собственикът.
Оспорва възражението за нищожност на
договора поради противоречие със закона. Твърди, че цитираната разпоредба е относима само към публичната държавна или общинска
собственост. Поддържа, че към момента фактура №113733 от 01.03.2018 година е
погасена и няма претенции по нея като плащането е извършено на 05.04.2018
година, като към момента на изготвяне на исковата молба плащането не е било
отразено в счетоводната система на ищеца. Сочи, че дължимият остатък по
фактурата от 29.05.2017 година е в размер на 40 000,00 лева, като чрез
извършването на частични плащания по време след изготвяне на исковата молба,
ответникът е потвърдил съществуването на дълга. Представя доказателства.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба, с който ответникът твърди,
че изцяло поддържа отговора на исковата молба. Сочи, че по процесната
сборна фактура ответникът е направил частични плащания в общ размер
36 059,80 лева, преди получаване на исковата молба. Оспорва да е връчена
покана за плащане с твърдения, че известие за доставяне с отбелязване от
30.10.2017 година на куриерска фирма Принт Център
сочи, че пратката не е приета. Не оспорва, че процесните
стълбове са счетоводно отразени в счетоводството на ищеца.
Постъпило е становище от ответника, във връзка с дадени указания от съда, в
което поддържа изложеното в отговора на исковата молба и допълнителния отговор.
Сочи, че е извършил 9 броя плащания по сборната фактура, шест от който преди
получаване на исковата молба. Твърди се, че общата заплатена от него сума по процесната фактура е 51 059,80 лева. Поддържа, че това е
сумата, за която иска прихващане при отхвърляне на исковете. Сочи, че
ответникът е извършил плащанията под принуда и противно на волята си. Въвежда ново
възражение по чл.30 ЗЗД – че плащанията в общ размер на 51 059,80 лева са
направени под заплаха и принуда и не отразяват действителната воля на
ответника. Представя писмени доказателства
Постъпило е становище от ищеца, в което е оспорил оплакванията на ответника, че
извършените от последния частични плащания от негова страна били направени под
принуда. Сочи, че кабелният оператор може да избира дали ще изгради своя стълбовна мрежа или да монтира съоръженията си върху вече
изградена чужда стълбовна или канална мрежа.
Поддържа, че ответникът сам е избрал да сключи договор с ищеца.
Твърди, че са неверни твърденията на ответника, че е
налице хипотезата на чл. 30 ЗЗД. Твърди се, че не са отправяни заплахи към
ответника за прекратяване на договора, както и че въпреки отказа на ответника
да подпише споразумението от 01.06.2012 година, ищецът не е прекратил договора
с ответника, а поради изтичане срока му е сключен нов такъв на 01.06.2017
година. Сочи, че не се е отказал от инкасиране на сумите по процесния
договор, за процесния период и суми. Поддържа, че
въпреки че ответникът не е подписал споразумението, отношенията между страните
продължили да се уреждат съгласно действащия договор от 01.06.2012 година. Твърди
се, че неиздаването на фактура от страна на наемодателя не освобождавало
длъжника от заплащане на дължимата наемна цена и не погасява правото на вземане
на ищеца. Оспорва фактура № 109076 от 29.05.2017 година да е нищожна. Във
връзка с извършени от ответника плащания по фактура № 109076 от 29.05.2017
година ищецът е упражнил правото си да оттегли
частично главния иск за сумата над 25 000,00 лева. Представя писмени
доказателства.
Постъпила е молба
от ответника по повод становището на ищеца, с която се моли съда да
прекрати делото в частта му досежно предявените
искове във вр. с фактурата от 01.03.2018 година, поради
цялостното й заплащане от ответника, да прекрати делото в частта досежно предявените искове във вр.
с фактурата от 29.05.2017 година за сумата над 25 000,00 лева до
първоначално предявената цена, тъй като в тази част е заплатена от ответника и
исковете са оттеглени със становището на ищеца. Поддържа, че исковете са
неоснователни и недоказани, моли да бъдат отхвърлени. Поддържа възраженията за
нищожност на фактурата, за нищожност и унищожаемост
на процесния договор, направените възражения за
прихващане, както и възражението, че ответника е правил частични погашения под
заплаха и принуда по см. на чл.30 ЗЗД.
Проведени са две открити съдебни заседания. В о.с.з. на 24.01.2019 г., ответникът оттегля
възражението си за прихващане/л.182/. С протоколно определение от същата
дата/постановено в о.с.з./, частично е прекратено производството по предявения
главен осъдителен иск за заплащане на ищеца на сумата над 25 000,00 лева до
пълния претендиран размер от 63 312,60 лева, поради
оттегляне на иска. В о.с.з. на
13.03.2019 г. е изслушана и е приета ССче.
Представени са писмени бележки от страните.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от
представения и приет като писмено доказателство по делото договор за наем, че
между ищеца като наемодател и ответника като наемател на 01.06.2012 година е
сключен договор за наем на елементи от стълбовната
разпределителна електропроводна мрежа.
Съгласно чл.1 предмет на договора от 01.06.2012 година
е предоставяне от наемодателя/ищец/ за временно и възмездно ползване от
наемателя /ответник/ на част от стълбовната
разпределителна мрежа с напрежение 220.380 волта, разположена на територията на
гр. Драгоман, гр. Сливница, гр. Костинброд, с. Голяновци, гр. Банкя, гр. Нови
Искър, Софийска област, гр. Радомир, с. Стефаново, с. Долни Раковец, област
Перник за разполагане на въздушно изграждане кабелна електронна съобщителна
мрежа и на елементи на тази мрежа.
Съгласно чл.6, ал, 1 на договора от 01.06.2012 година,
страните са уговорили, че за предоставеното ползване, наемателя дължи на
наемодателя наемна единична цена в размер на 0,50 лева месечно без ДДС, като
общата цена за месеца се изчислява на база общият брой ползвани стълбове,
констатиран с двустранно подписан протокол, умножени по единичната цена от 0,50
лева без ДДС.
Съгласно чл.6, ал, 2 страните са определили, че наемната
цена се заплаща в срок до 30-о число на месеца, за който се отнася, по банков
път.
Съгласно чл.6, ал, 3 от договора, страните са се
съгласили, че при неплащане в срок на дължимата месечна наемна цена, наемателят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода на забавата
до окончателното й плащане. Срокът на договора е опреден на 2 години, считано
от 01.06.2012 година/чл.12,ал.1/
Не се спори и се установява от представените и приети
по делото писмени доказателства, че ищецът в качеството си на наемодател е
предоставил на наемателя – ответник, определен брой стълбове за ползване,
подробно описани в приложените към исковата молба писмени доказателства: три
бр. протоколи от 01.06.2012г. Приложение 2/л.17 до л.19/; два бр. протоколи от
31.05.2012 г./л.20 и 21/; седем бр. протоколи от 01.06.2012 година/л.22 до
л.28/.
Не се спори и от приложените и приети като
доказателство по делото анекс № 5 от 11.04.2017 г./л.33/, ведно с четири бр.
протоколи от 11.04.2017 година/л.34 до л.37/, се установява, че ищецът увеличил
броя на предоставените за ползване от ответника-наемателя, брой елементи от стълбовната разпределителна ел. мрежа.
Между страните не се спори, а видно и от Анекс № 1, №
2, №3, №4 към договора за наем от 01.06.2012 година, страните са удължили срока
на договора до 01.06.2017 година, като на същата дата 01.06.2017 година подписали
нов договор за наем на елементите от стълбовната
разпределителна електропроводна мрежа.
Не се спори и от представените по делото доказателства
се установява, че ищецът преустановил издаването на фактури към ответника за процесния период, както и че е издадена сборна фактура на
29.05.2017 година за периода от 01.07.2015 година до 31.05.2017 година на обща стойност 76059,80 лева.
Между страните не се спори, че за периода, в който
ищецът не е издавал фактури на ответника, последният е продължил да ползва
предоставените по силата на договора за наем от 01.06.2012 година елементи от стълбовната разпределителна електропроводна мрежа на ищеца
, както и че ищецът е дал предварително съгласие./стр.47/
От приложеното
към исковата молба писмо изх. № ММБГ531/09.06.2017г. на „М.БГ“ ЕООД/л.48/, се
установява, че на 09.06.2017 година ответникът е получил процесната
фактура № 109076/29.05.2017 г. , заявил е че изпитва затруднения да я заплати и
желае да сключи споразумение за
разсрочване на изпълнението.
Не се спори между страните че по процесната
фактура са извършени частични погашения.
От заключението по извършената съдебно-счетоводна
експертизата, изпълнена от вещото лице М.А.С., което съдът приема като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че размерът на дължимата неизплатена
главница е 25 000,00 лева, представляваща неиздължен остатък по фактура № 109076/29.05.2017
г., с падеж 30.06.2017 година, като частичните погасявания от ответника по тази
фактура са отразени само в счетоводството на ищеца. От заключението на ВЛ се установява още лихва за забава от
01.07.2017 година /денят, следващ падежа на фактурата/ до съответната дата на
ефективното постъпване на средствата. изчислена съгласно правилата по
Постановление № 426 от 18.12.2014 година за определяне размера на законната
лихва за забава по просрочени задължения, в размер на 7 963,89 лева. Установено
е, че по процесната
фактура № 109076/29.05.2017 г. ответникът направил частични погашения на девет
вноски в общ размер на 51 059,80
лева., в периода 04.01.2018 година – 07.11.2018 година, от които след датата на
исковата молба 30 000 лева. От заключението се установява и че от
счетоводството на ответника не са предоставили счетоводни регистри или други
вторични счетоводни документи, отразяващи счетоводни записвания за начислени
задължения към ищеца по фактура №
109076/29.05.2017 г., както и за извършените плащания по фактурата.
При така
установеното съдът взе предвид следното от правна страна
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.228
вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Исковете са
основателни и доказани..
Съдът
намира, че страните са се намирали във валидно облигационно наемно отношение,
възникнало в резултат на подписаните между тях договор за наем на елементи от стълбовната разпределителна мрежа от 01.06.2012 година и от
01.06.2017 година.
Като отчете, че в настоящето
производство не е спорно, че наемодателят е изпълнил задължението по договорите
и е предоставил за ползване на наемодателя стълбове на територията на гр.
Драгоман, гр. Сливница, с. Голяновци, гр. Банкя, гр. Нови Искър, гр. Радомир,
с. Стефаново, с. Долни Раковец, с. Балша, с. Доброславци, с. Мрамор и с.
Житен, следва, че за наемателя е възникнало насрещно задължение за заплащане на
месечната наемна цена в размер на 0,50 лева без ДДС за всеки ползван стълб от стълбовната разпределителна мрежа за процесния
период, респ. по процесната фактура.
Ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че договорът е нищожен на посочените от него основания, че е унищожаем поради измама, че е изтекла предвидената в закона
давност или че е заплатил търсената наемна цена.
Установи се , че ответникът е погасил
частично задължението си и неизплатеният остатък по процесната
фактура възлиза на сумата от 25000 лева.
Неоснователно е възражението на
ответника, че процесуалния
представител на ищцовата страна не разполага с
правомощие да образува настоящото дело. Видно от представените два броя
пълномощни, процесуалния представител на ищцовата
страна е надлежно упълномощена да завежда иск от името на ищеца и да води
производството до окончателното му приключване.
Неоснователно е възражението на
ответника за нищожност на процесния договор, поради
противоречие със закона на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 295, ал. ЗЕС. Съгласно чл.295
ал.1 ЗЕС/отм. ДВ. бр 21 от 2018 година, в сила от
09.03.2018 година/ „Предприятията, осъществяващи обществени електронни
съобщения, имат право на специално ползване по смисъла на Закона за пътищата
и/или право на ползване на линейни инженерни мрежи на транспорта,
водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, електроразпределението,
газоснабдяването, хидромелиорациите по смисъла на пар.
5 т.31 от ЗУТ, включително техните сервитутни зони,
на водни и напоителни съоръжения и естествени водни басейни – публична
собственост“. Разпоредбата на чл.295
ал.1от ЗЕС не намира приложение в конкретния случай. Видно е, че тази норма е била
приложима единствено по отношение на инфраструктура по смисъла на т.31 от § 5
от ДР на ЗУТ, публична държавна или общинска собственост, което в процесния случай не се установява. Относно приложимостта на
разпоредбата на чл. 295, ал.1 ЗЕС само по отношение на съоръжения публична
собственост е постановено Решение
№218/09.03.2018 по дело №850/2016 на ВКС, ТК, I ТО.
Неоснователно е възражението на
ответника за унищожаемост на договора по чл.29 ЗЗД.
За
валидността на договора за наем е без значение дали наемодателят е собственик
на предоставената вещ.
Неоснователно е и възражението на
ответника за унищожаемост на договора за наем, поради
сключен при с измама – ищецът укрил обстоятелството, че не е собственик на процесните стълбове. Вземането на наемодателя за наемна
цена е обусловено от изпълнение на основното му задължение да отстъпи
ползването на вещта (в този смисъл Решение №238/04.09.2013г. по
т.д.№123/2011г., ІІ т.о. на ВКС.). Трайната практика съдебна практика приема,
че за валидността на договора за наем е без значение кой е собственик на
имота/веща, за която се сключва, а е от значение обстоятелството дали тя е
предоставена на наемодателя за ползване по предназначението й от наемателя/в
какъвто смисъл е и Определение №585/17.08.2011 по дело №567/2010 на ВКС, ТК, II
т.о. /.
Не се спори по делото, а и от представените
писмени доказателства се установява, че ищецът е предоставил на ответника за
ползване обектите - част от стълбовната
разпределителна мрежа на ищеца. Съдът е приел за безспорно установено и наличието
на договор за наем между страните, с произтичащите от него насрещни задължения
по чл. 228 ЗЗД.
Измама би имало, ако наемодателят е
заблудил наемателя, че му предоставя под наем обектите/част от стълбовната разпределителна мрежа/, а тези вещи не са били
предоставени за ползване или изобщо не съществуват.
Неоснователно е и възражението за
нищожност на сборна фактура № 109076/29.05.2017 година, поради противоречие с
чл.113 ЗДДС. Необходимостта от издаване на фактура произтича с оглед разпоредбата на чл. 113 от
Закона за ДДС /в 5-дневен срок от възникване на съответното данъчно събитие,
според приложимата материалноправна уредба/, но
изискванията на данъчния закон (касаещи само и единствено счетоводната
отчетност и взаимоотношенията с фиска по отношение
данък добавена стойност) не могат да дерогират
задълженията на наемателя да заплати същата, след като я е приел без
възражения/видно от писмо изх. № ММБГ531/09.06.2017г. на л.48/ .Неиздаването на
фактура може да повлече единствено административно-наказателна отговорност за
съответното лице, но не и да служи като аргумент за неизпълнение на договора за
наем, с който се е обвързал. Разпоредбата на чл. 6 от процесния
договор сочи ясно падежа и изискуемостта на задължението на ответника да плати
– до 30-о число на месеца, за който се отнася.
За пълнота на изложението, между
страните, не се спори, че с Решение № 449/27.05.2015 г. на КЗК, е установено,
че ищецът е извършил нарушение по чл. 21 от ЗЗК, изразяващо се в определяне и
налагане на необосновано високи цени за ползването на стълбовната
електоразпределителна мрежа и е постановено да
прекрати нарушението незабавно. Ищецът е преустановил издаването на фактури за
времето на действие на решението на КЗК, респ. до неговата отмяна.
Неоснователно е направеното от ответника
възражението за погасителна давност. Вземанията за наемни вноски се погасяват с
кратката тригодишна погасителна давност,
която в случая не е изтекла. Претендира се вземане за периода юли 2015-май 2017
година, а исковата молба е депозирана в съда на 30.04.2018 година ./изпратена
по куриер на 25.04.2018 година/
Без разглеждане следва да бъде оставено
направеното от ответника възражение за унищожаемост
на договора по чл.30 ЗЗД – че плащанията в общ размер на 51 059,80 лева са
направени под заплаха и принуда и не отразяват действителната воля на
ответника. Потестативното право за унищожаване на
сделката, може да бъде въведено във висящ процес чрез възражение в срока по чл.
131 ГПК. В настоящия случай такова възражение е направено със становище на
ответника/л.140/, извън срока.
Съдът не дължи произнасяне по
възражението за прихващане на ответника във връзка с изявлението му в о.с.з. на
24.01.2019 година, че оттегля същото /л.182/.
Предвид
изложеното, съдът намира, че задължението на ответника по процесния договор
за заплащане на наемна цена по посочената фактура, респ. дължимостта
на претендирания остатък от наемна цена от 25000 лева беше доказано в настоящото производство. В
допълнение, наемателят не оспорва твърдението на ищеца, че е получил процесната фактура, както и че не е заплатил изцяло
наемната цена за периода 01.07.2015 година до 31.05.2017 година /по тази
фактура/, а напротив противопоставя твърдения за направени частични погашения
като представя писмени доказателства за това. От приетата ССче,
се установяват само частични погашения по процеснатата
фактура, от страна на ответника, включително такива в размер на 35 000 лева след завеждане на
исковата молба
Отделно от това, че установи се, че
претендиращите от ищеца месечни наемни вноски за периода 01.07.2015 година –
31.05.2017 година /дължим остатък за наемна цена по фактура № 109076 от 29.05.2017
година/, са с настъпил падеж. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 на процесния договор всяка месечна вноска е платима до 30-о
число на месеца, за който се отнася. В конкретния случай покана не е
необходима, тъй като действа правилото, че срокът кани вместо кредитора, а
ищецът претендира лихва за забава от 01.07.2017 година.
Предвид горното, съдът намира, че
главният иск за заплащане на сумата от 25 000,00 лева, представляваща дължим
остатък за наемна цена по фактура № 109076 от 29.05.2017 година, се явява
основателен и доказан по основание и размер.
Основателен се явява и предявения акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва върху
главницата по фактура № 109076/29.05.2017 година, в предявения от ищеца размер 4 733,71 лева, определена от датата на
изпадане в забава/01.07.2017 година/ до датата на завеждане на исковата молба
/30.04.2018 година/. Видно от заключението на вещото лице, което съдът изцяло
кредитира лихвата за периода от 01.07.2017 година до 11.04.2018 година, на
която е извършено последното погашение преди датата на завеждане на исковата
молба, възлиза на 4 750,00 лева. За дните от 12.04.2018 година, когато е
извършено последното плащане преди завеждане на исковата молба до датата на
завеждането й 30.04.2018 година, дължимата законна лихва за забава върху остатъка
от главницата от 55 000 лева, възлиза на сумата от 275 лева, изчислена служебно
по реда на чл.162 ГПК или общо дължимата лихва за забава от датата на падежа, при
съобразяване на направените погашения на главницата, до датата на исковата
молба възлиза на сумата от 5025 лева.
Съдът
като взе предвид, заявеното от ищеца с исковата молба и направените от него
уточнения със становище вх. №163123/12.12.2018
година/л.149-151/ и становище вх. №2195/09.01.2019 година/л.161-166/, както и
обстоятелството, че съгласно чл. 6 ГПК, с оглед диспозитивното
начало съдът не може да се произнася извън предмета на делото, намира, че акцесорният иск по чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен до
предявения от ищеца размер от 4 733,71 лева. Искането на ищеца за присъждане на
законна лихва в по-висок размер от претендирания в
исковата молба, направено едва в писмената защита е ненадлежно и несвоевременно
и не може да бъде взето предвид от съда при постановяване на съдебния акт.
По разноските:
Ищецът
претендира разноски 2 722,26 лева - държавна такса; 300 лева - депозит за
вещо лице, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено по чл.78 и Закона за правната помощ, съгласно списък
по чл.80 ГПК и доказателства за
заплащането им.
Предвид
изхода на спора искането на ищеца за присъждане на разноски се явява
основателно.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК,: „В полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.“ В конкретния случай се касае за
възнаграждение по търговско дело с материален интерес в размер на 25 000,00
лева. В тази връзка и в съответствие с разпоредбата на чл.37. от Закона за
правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за юрисконсулт не може
да надхвърля 300,00 лева. Определеният максимален размер от 300,00 лева, съдът
счита за справедлив с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Поради
изложеното на ищецът следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на
3322,26 лева.
Ответникът
също претендира разноски-адвокатско възнаграждение в размер на 2 570,00
лева, съгласно списък по чл.80 ГПК и
доказателство за заплащането им, което е неоснователно.
Съгласно
константната съдебна практика в изпълнение на законовите разпоредби на чл. 78 и
сл. ГПК, „правото на страните на разноски е предпоставено
от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор,
т.е. от извънпроцесуалното му поведение“, което е повод
за завеждането на делото. Следователно, ако ответникът е станал причина за процеса,
отговорен за разходите по делото е именно той, макар производството да е
прекратено поради частично оттегляне на иска / в случая поради извършено в хода
на процеса плащане/.
В
този смисъл неоснователно е възражението на ответника, че не е станал повод за
завеждане на делото, предвид установените по делото факти и обстоятелства.
Мотивиран от
гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "М."
ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, р-н Възраждане, ж.к. *****партер, представлявано от
управителя Б.Х.Х.чрез адв. Е.Г.В.
със съдебен адрес:***/партер/, по предявените обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл.228 вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, да заплати на „Ч.Р.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център,
представлявано от членовете на УС - Т.П.и П.Х., сумата от 25 000,00
лева – незаплатена наемна цена за ползване на стълбове част от електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД,
за периода 01.07.2015 г. – 31.05.2017 г., представляваща дължим остатък за
наемна цена по фактура № 109076 от 29.05.2017 година, ведно със законна лихва
за забава върху главницата от датата на завеждане на исковата молба -30.04.2018
година до окончателното заплащане на задължението, и сумата от 4 733,71 лева
– представляваща дължима лихва за забава върху незаплатената част от главницата
по фактура № 109076/29.05.2017 година за
периода от 01.07. 2017 година до датата на завеждане на исковата молба .
ОСЪЖДА "М."
ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, ж.к. *****партер,
представлявано от управителя Б.Х.Х.чрез адв. Е.Г.В. със съдебен адрес: гр. София, ул. „********/партер/,
да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул. Цариградско
шосе № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център,
представлявано от членовете на УС - Т.П.и П.Х., направените по делото разноски в размер на 3322,26 лева за държавна
такса, депозит за СЧЕ и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.