Р Е Ш
Е Н И Е № 2208
гр. Бургас, 18 декември 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на пети декември, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар К. Л. и с участието на
прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 3109/2018
г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Ш.Б.А., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. Я.Н., против решение № 17 от 15.08.2018г., постановено по
НАХД № 67/2017г. по описа на Районен съд Малко Търново.
С решението е
потвърдено наказателно постановление Наказателно постановление № 2925/2016г./
01.06.2017г., издадено от началник Митница Бургас, с което на основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 11а, ал. 1
от ВЗ на Ш.Б.А., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000,00лева и на основание
чл. 20, ал. 1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата , като предмет
на нарушението : 800 евро/осемстотин/, 20 700 турски лири/ двадесет хиляди и
седемстотин/ и 10 000 щатски долара/ десет хиляди/ равняващи се на 15 991.12 евро/
петнадесет хиляди деветстотин деветдесет и едно евро и дванадесет евроцента/
или 31 275.91лева/ тридесет и една хиляди двеста седемдесет и пет лева и
деветдесет и една стотинки/.
Касаторът
счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Иска неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа жалбата и
направените с нея, искания. Прави и алтернативно искане, в случай, че бъде
прието, че визираното
нарушение действително е осъществено, решението на Малкотърновския районен съд
да бъде отменено в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №
2925/2016г. издадено от началника на Митница-Бургас, с което на основание
чл.20, ал.1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата като предмет на
нарушението 800 евро, 20 700 турски лири и 10 хиляди щатски долара,
равняващи се на 31 275.91 български лева, както и да бъдат върнати
посочените валути на жалбоподателя Ш.Б.А..
Ответникът по касационната жалба, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Т., намира жалбата за неоснователна. Счита, че
съдът е достигнал до правен извод, че наказателното постановление правилно и
законосъобразно и че лицето Ш.Б.А., е осъществило нарушението по чл.18, ал.1,
във вр. с чл.11а, ал.1 от Валутния закон. По-конкретно, лицето не е подало
декларация по образец утвърден от Министерството на финансите, независимо, че е
бил длъжен и е имал такава възможност. Намира, че законосъобразно са били
приложени разпоредбите на чл.20 и чл.18 от ВЗ, като са отнети в полза на
държавата паричните средства, предмет на престъплението. На основание чл.221,
ал.2 от АПК, във вр. д чл.63 от ЗАНН иска да бъде постановено решение, с което
да бъде оставено в сила решението на районния съд. Алтернативно, в случай, че съдът
се съобрази с определението по делото на ЕС и приеме, че санкцията „отнемане в
полза на държавата“ на предмета на нарушението е несъразмерна и надхвърля необходимото, с
оглед преследване целите на Регламент (ЕО) № 1879/2005 на Европейския парламент
и на Съвета, то изрично да се произнесе
за връщане на предмета на нарушението на лицето Ш.Б.А.. Съгласно
практиката на ВАС, Осмо отделение, Определение № 15615 от 13.12.2018г. по
административно дело № 14292/2018 - отмяната на наказателното постановление
няма автоматична последица за връщане предмета на нарушението.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния
съд, следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес
от обжалването.
Съдът намира за
доказани фактите, приети за установени с обжалваното решение.
Възраженията на
касатора за недоказаност на нарушението са неоснователни.
В хода на
административнонаказателното производство Ш.Б.А. е признал, че описаните в АУАН
и впоследствие в наказателното постановление суми са негова собственост. Той се
е намирал в автомобила при преминаване на митнически контрол и за него е било
задължението да ги декларира.
Поради това
съдът намира за ирелевантен факта, чия собственост е била чантата, в която са
били намерени турските лири и щатските долари. Отделно, разпитаните в
качеството на свидетели лица, пътували със същия автомобил потвърждават
заявеното от А., че турските лири са били на тримата, в равен размер.
Не е налице и
твърдяната липса на отправена покана за деклариране. В тази връзка настоящият
състав на съда изцяло споделя съображенията, изложени в обжалваното решение.
Първоинстанционният
съд правилно е приложил закона, при извършване на преценка за процесуална и
материалноправна законосъобразност на наказателното постановление, в частта, в
която на касатора е наложена санкция за извършено нарушение по чл. 18, ал. 1
вр. чл. 11а, ал. 1 от ВЗ.
В останалата
част, с която е потвърдено отнемането в полза на държавата
на предмета на нарушението, решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон.
Съображенията
за това са следните:
Както вече
бе посочено, съдът намира за доказаво извършването на нарушение по
чл. 18, ал. 1 вр. чл. 11а, ал. 1 от ВЗ- касаторът е внесъл в Република България 800евро/осемстотин/,
20 700турски лири/ двадесет хиляди и седемстотин/ и 10 000щатски долара/ десет
хиляди/ без да ги декларира, каквото е
изискването на чл.2, ал.1 във вр. с чл.9, ал.1 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г.
С
наказателното постановление, на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон парите,
като предмет на нарушението са отнети в полза на държавата.
В хода на
производството пред Административен съд Бургас е представено определение от
03.10.2019г., постановено по дело С-652/2018г. на СЕС по преюдициално
запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Административен съд Хасково
в рамките на съдебно производство през този съд, в което се разглежда спор
между SZ и Митница Бургас по повод санкциите, които митницата е
наложила на това лице за това, че не е декларирал сумата от 17 425 евро,
която е пренасял при влизането си на територията на Европейския съюз.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на чл.9, §1 от Регламент (ЕО)
№ 1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно
контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Според това
определение, при положение, че SZ е наказан с глоба, в размер на 1 000 лева и са му
отнети паричните средства, в размер на 17 425 евро е възможно да се
направи извод, че отнемането в полза на държавата на недекларираните парични
средства, наложено наред с наказанието „глоба” за неизпълнение на задължението
за декларирането им, не е в съответствие с принципа на чл.49, §3 от Хартата за
съразмерност на наказанието спрямо наказуемото деяние, който държавите-членки
са задължени да съблюдават при въвеждането на санкциите по чл.9, §1 от
Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от
26.10.2005г.
Според
чл.3, §1 от Регламент № 1889/2005 всяко физическо лице, което влизали или
излиза от Съюза и носи пари в брой на стойност 10 000 евро или повече, е
задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата-членка,
през която влиза или излиза от Съюза. В определението си СЕС отбелязва, че на
основание чл.4, §2 от същия регламент парите в брой, които не са били
декларирани, могат да бъдат задържани с цел да се позволи на компетентните
органи да извършат необходимия контрол и провертки във връзка с техния
произход, предназначение и местоназначение. СЕС изрично сочи, че всяка
държава-членка има право да въвежда такива санкции, приложими в случай на
неизпълнение на задължението за деклариране по чл.3 от Регламент № 1889/2005г.,
които трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.
Същевременно,
наред с правото на държавите-членки да избират санкции, които според тях са
подходящи, те трябва да упражняват компетентността си при спазване правото на Eвропейския съюз и на неговите общи принципи, между които и
принципа на пропорционалност. По тази причина според СЕС, предвидените в
националното законодателство административни и санкционни мерки не трябва да
надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните
цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказаните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и
съразмерно се съблюдава общият принцип на пропорционалност.
СЕС подчертава,
че предвидената в българския закон възможност за отнемане в полза на държавата
на недекларираната сума не може да се разглежда като мярка за задържане на тези
средства по смисъла на чл.4, §2 от Регламент № 1889/2005г., тъй като посочената
норма от Регламента предоставя най-вече процесуални средства за събиране на
информация относно движението на пари в брой, за да се провери дали то не се
извършва с незаконна цел. Докато мярката по българския закон се отнася за всяка
недекларирана сума, независимо от нейния произход и няма за цел събиране на
информация относно движението на пари в брой. По тези съображения СЕС приема,
че отнемането в полза на държавата, регламентирано в чл.20 от Валутния закон,
представлява санкция по смисъла на чл.9 от Регламента. Съдът се позовава на
своя практика (решение от 16 юли 2015 г. Chmielewski. С-255/14. EU:C:2015:475,
т.30 и т.31), според която глоба, която е в размер на 60% от недекларираната
сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 евро и която
глоба е наложена за неизпълнение на задължението за деклариране, не се явява
съразмерна предвид естеството на нарушението. Съдът приема, че подобна глоба
надхвърля границите на необходимото, за да гарантира изпълнението на посоченото
задължение и да се осъществят преследваните от закона цели. Това е така, защото
санкцията по чл.9 от Регламента има за цел да санкционира не евентуални измами
и противозаконни действия, а само неизпълнение на задължението за деклариране.
За това СЕС е постановил, че дори и неизпълнението на задължението за
деклариране да се наказва само с отнемане в полза на държавата на цялата
недекларирана сума, без каквито и да е други наказания, сама по себе си тази
мярка би надхвърлила границите на необходимото за гарантиране на изпълнението
на това задължение за деклариране. Оттук в посоченото по-горе определение СЕС прави
извод, че чл.9,§1 от Регламента не допуска отнемане на цялата недекларирана
сума в полза на държавата, независимо дали заедно с това се налага и
административно наказание – глоба. Според него, чл.9, §1 от Регламент (ЕО) №
1889/2005г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна
уредба като разглежданата в главното производство (чл.20 от Валутния закон),
която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента
задължение за деклариране, освен налагане на административно наказание – глоба,
предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата.
Идентична
позиция е застъпена и от ЕСПЧ по дело Т. срещу България, в решение от 15.11.2018г. Според този съдебен акт, трябва
да се установи дали е постигнат справедлив баланс между изискванията на
обществения интерес и защитата на основните права на индивида. По това дело
жалбоподателят е бил санкциониран в рамките на административнонаказателно
производство за това, че не е декларирал пред българската митница сумата от
199 400 евро, която е пренасял. Съдът е отбелязал в решението си, че няма
съмнение относно законния произход на тези средства, а започналото наказателно
производство за това деяние е било прекратено, т.е. лицето не е заподозряно от
българските власти в извършване на незаконна дейност, чийто предмет са
пренасяните средства. Затова ЕСПЧ в посоченото решение приел, че тежестта на
наказанието трябва да съответства на естеството на нарушението, което се
изразява само в неизпълнение на задължението за деклариране. Наказанието не
може да съответства на тежестта на предполагаемо и недоказано престъпление,
като например пране на пари или данъчна измама. Жалбоподателят в това
производство е бил наказан с голба, в размер на 3 000 лева, който е
максималният предвиден по Валутния закон, но освен това, както и в процесния
случай, му е била отнета цялата недекларирана сума. За ЕСПЧ това отнемане има изключително
и само наказателна цел, тъй като с него не се цели компенсиране на загуба,
която държавата е понесла. Затова съдът е заключил, че конфискуването на 100%
от недекларираната сума, наложено на жалбоподателя заради неизпълнение на
задължението да декларира пренасяните пари, е непропорционално и му налага
прекомерна тежест. По това дело съдът е осъдил Република България да плати на
жалбоподателя обезщетение равно на пълния размер на конфискуваната сума под
формата на имуществени вреди.
В
допълнение към цитираната практика на СЕС и ЕСПЧ съдът намира за нужно да
посочи, че еквивалентната на чл.20 от Валутния закон норма от Наказателния
кодекс – чл.251, ал.2 от НК, е отменена с мотиви, базирани на практиката на
СЕС.
Правото
на ЕС е с примат пред националното и решенията на СЕС са
задължителни за всички съдилища, правоприлагащи и административни органи, във
връзка с тълкуването на Общностното право. Несъобразяването с правото на ЕС и с
практиката на СЕС води до започване на наказателна процедура от страна на Европейската
комисия против дьржавата-нарушител и е основание за търсене на отговорност за
вреди.
В
настоящия случай следва да се отбележи, че никъде не се съдържат данни дори за
съмнения у административно-наказващия орган, че пренасяната от касатора сума,
която той не е декларирал, е предмет на престъпление. Нещо повече, в хода на
съдебното производство пред първоинстанционния съд последният е представил и
доказателства за произхода на средствата.
Затова
следва да се приеме, че санкцията е наложена единствено за недекларирането на
сумата. За това нарушение налагането едновременно на наказание „глоба”, в
случая определено в размер на 1 000 лева, и отнемане в полза на държавата
на цялата недекларирана сума, въпреки че няма никакви основания да се счита, че
тази сума е предмет на предстъпление, е в противоречие с принципа на
съразмерност, визиран в чл.9, §1 от Регламент №1889/2005г.
Затова
настоящият състав на съда намира, че касационната жалба в тази й част- относно
потвърденото наказателно постановление за отнемане в полза на държавата на
недекларираната сума, е основателна.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника, в хода на устните
състезания, поиска съдът изрично да се произнесе по въпроса за връщане на
сумата, която е била отнета в полза на държавата, в случай, че приеме съобразно
определението на СЕС по дело С-652/2018г., че е нарушен принципът за
пропорционалност и отмени обжалваното решение в тази част.
В ЗАНН има
празнота относно разпореждането с веществените доказателства, каквито в случая представляват
иззетите пари, според посоченото в АУАН основание на чл.41 от ЗАНН.
В НПК
въпросът е разрешен с разпоредбата на чл.301, ал.1, т.11, която сочи, че при
постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава и въпроса, свързан с това
какво ще стане с веществените доказателства. В условията на
административнонаказателното производство наказанието не се налага от съда, а
от административнонаказващия орган, затова той е този, който следва да се
произнесе изрично по въпроса за веществените доказателства.
В
конкретния случай, след като съдът отменя постановеното от органа наказателно
постановление, в частта относно
разпореденото с него отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението, в
размер на 800 евро/осемстотин/, 20700 турски лири/ двадесет хиляди и седемстотин/
и 10000 щатски долара/ десет хиляди/ равняващи се на 15991.12 евро/ петнадесет
хиляди деветстотин деветдесет и едно евро и дванадесет евроцента/ или
31275.91лева/ тридесет и една хиляди двеста седемдесет и пет лева и деветдесет
и една стотинки/, то за
административнонаказващият орган не остава никаква друга възможност на правно основание
да държи тези пари, затова той следва да постанови тяхното връщане на лицето,
от което ги е иззел. След като няма образувано наказателно производство за
пране на пари или за данъчна измама, единствената възможност парите да бъдат
задържани е на основание чл.4, §2 от Регламент № 1889/2005г., който обаче визира
случаите на задържане на паричните средства, за да се даде възможност на
компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверка във връзка с
техния произход, предназначение и местоназначение.
В настоящия
случай, доказателства за инициирането на такава проверка липсват. Парите са
били задържани на 5.12.2016г. и до момента няма данни за образувано досъдебно
производство относно техния произход.
По тази
причина настоящият съдебен състав счита, че в случая не съществува никаква
друга възможност освен иззетите на основание чл.20 от Валутния закон парични
средства, в размер на 800 евро/осемстотин/, 20700 турски лири/ двадесет
хиляди и седемстотин/ и 10000 щатски долара/ десет хиляди/ да бъдат върнати на Ш.Б.А..
Затова
съдът, на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, следва
служебно да се произнесе по този въпрос.
Разпореждането
за връщане на иззетите парични средства на този етап на съдебното производство
е допустимо, защото не е доказано друго основание за задържането им от
административния орган, след отмяната на НП в тази ме част.
Поради
изложеното съдът намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно в частта, в
която е потвърдено наказателно постановление № 2925/2016г./
01.06.2017г., издадено от началник Митница Бургас относно постановеното с него отнемане в полза на държавата
на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон, като предмет на нарушението на 800
евро/осемстотин/, 20700 турски лири/ двадесет хиляди и седемстотин/ и 10000
щатски долара/ десет хиляди/ и следва
да бъде отменено в тази част, а по съществото на спора - да отменено
наказателното постановление в частта, относно отнемането в полза на държавата
на паричните средства, които не са декларирани, както и да постанови връщането
на тези средства на физическото лице, от което са били отнети.
Затова и на
основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 17 от
15.08.2018г., постановено по НАХД № 67/2017г. по описа на Районен съд Малко
Търново, в частта, с която е
потвърдено наказателно постановление №
2925/2016г./ 01.06.2017г., издадено от началник Митница Бургас, с което на основание чл.20, ал.1 от
Валутния закон са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението: 800
евро/осемстотин/, 20 700 турски лири/ двадесет хиляди и седемстотин/ и 10 000
щатски долара/ десет хиляди/ равняващи се на 15 991.12 евро/ петнадесет хиляди
деветстотин деветдесет и едно евро и дванадесет евроцента/ или 31 275.91лева/
тридесет и една хиляди двеста седемдесет и пет лева и деветдесет и една
стотинки/ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 2925/2016г./
01.06.2017г., издадено от началник Митница Бургас, с което на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон са отнети в
полза на държавата като предмет на нарушението: 800 евро/осемстотин/, 20 700 турски лири/ двадесет хиляди и
седемстотин/ и 10 000 щатски долара/ десет хиляди/ равняващи се на 15 991.12
евро/ петнадесет хиляди деветстотин деветдесет и едно евро и дванадесет евроцента/
или 31 275.91лева/ тридесет и една хиляди двеста седемдесет и пет лева и
деветдесет и една стотинки/.
ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕ на иззетите
с АУАН 2397/05.12.2016г., на основание чл.41 от ЗАНН, 800 евро/осемстотин/, 20 700 турски лири/
двадесет хиляди и седемстотин/ и 10 000 щатски долара/ десет хиляди/ на Ш.Б.А., ЕГН **********.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от
15.08.2018г., постановено по НАХД № 67/2017г. по описа на Районен съд Малко
Търново, в останалата му част.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: