Решение по дело №20049/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2200
Дата: 4 април 2017 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Жорж Стоименов Гигов
Дело: 20141100120049
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2014 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н    И   Е

 

 

 

 

***, 04 април 2017год.

 

 

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

 

   Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, в публично съдебно заседание на 07 февруари  две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ

 

  При секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело №20049/2014год., за да се произнесе взе предвид следното:

   Предявени са от   Д.С.Ш. и от М.Х.Х. частични искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ против  предпочитаният ответник - З.”Л.И.”АД, *** за заплащане на всяка една от тях сумите от по 120 000лв., при общи размери от по 140 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди  в резултат от загубата смъртта на  Х.М. Ш., на първата ищца –син, а на втората ищца-баща,вследствие  на ПТП настъпило  на 16.12.2011год., ведно със законните лихви от деня на увреждането – 16.12.2011год. до окончателното изплащане на сумите и при условията на евентуалност да бъде осъден вторият ответник – М.А.С. да им заплати по частични искове с правно основание чл.45 ЗЗД сумите от по 26 000лв., обезщетения за неимуществени вреди, при общи размери от по 140 000лв., за виновно причинена смърт на Х.М. Ш. вследствие на ПТП от 16.12.2011год., ведно със законните лихви считано от 16.12.2011год. до окончателното изплащане на обезщетенията и като втори евентуален ответник  за същите суми е посочена Ц.А.С..

  В хода на настоящото производство е починал първоначалният ищец Митьо Х.Ш.,баща на пострадалото лице – Х.М. Ш. и на основание чл.227 ГПК са конституирани, като ищци по делото Д.С.Ш.,М.Х.Х.,М.М.П. и П. Х. Ш.,съгласно удостоверение за наследници изх.№43/09.02.2016год. на област Пловдив, община Карлово,с.Дъбене.Заличен е като ищец по делото М.Х.Ш., поради настъпила смърт.

  Претенцията за неимуществени вреди е строго лична претенция и затова при смърт на ищеца при висящност на  процеса, искът му може да бъде продължен от неговите наследници, по силата на законното процесуално правоприемство,  но без да може да бъде изменян по размер и страни.

   В рамките на  първоначално предявеният частичен иск в размер на.26 000лв., по чл.226,ал.1 КЗ/отм./  за ищците Д.Ш. и М.П. се претендират сумите от по 8 666лв. обезщетения за неимуществени вреди, а за М.Х. и П.Ш. от по 4 334лв.,ведно със законните лихви от датата на ПТП до окончателното изплащане и при условията на евентуалност искове по чл.45 ЗЗД против М.А.С. за горепосочените суми, ведно със законните лихви от датата на деликта – 16.12.2011год. до окончателното изплащане на обезщетенията и като втори евентуален ответник за същите суми – Ц.А.С.. Претендират разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА.

  Предпочитаният ответник – З.”Л.И.”АД, гр.София  оспорва всички сторени с исковата молба фактически твърдения,като оспорва исковете по основания, така и по размери .Оспорва твърдението,че водачът на л.а.”Хонда Савик” да е осъществил при управлението на лекия автомобил поведение, което представлява покрит риск по смисъла на застрахователния договор, както и за ищците да са възникнали подлежащи на репариране вреди. Заявява се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви на основание чл.111,б.”в” пр.2 ЗЗД.Претендира разноски.

 Ответниците – М.А.С. и Ц.А.С. излагат съображения че  е налице случайно деяние и едИ.твено противоправното поведение на водача-велосипедист,който се е появил внезапно пред лекия автомобил и застанал перпендикулярно на движението му, е едИ.твената  причина за настъпване на ПТП. Претендират разноски.

  Слде преценка доводите на страните и доказателствата поделото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

  С постановление от 21.09.2012год. Военно-окръжна прокуратура на основание чл.199 и чл.243,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.1,т.1,пр.2 НПК е прекратила наказателното производство по ДП 123-ХІ/2011год.,по описа на РС”Военна полиция”-София,ДП №186-РП/2011год.,НП №186/2011год. по описа на ВОП-София образувано и водено срещу неизвестен извършител.В мотивите на същото постановление се посочва,че в конкретния случай е налице хипотезата на случайно деяние,като се цитират нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП и Решение №76 от 13.03.1985год. по н.д.№42/85год. ІІІ НО на ВС на Р.България.Счита се,че когато водач на МПС не по своя вина е бил поставен в  невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици, за него деянието е случайно по чл.15 НК. ЕдИ.твено противоправното поведение на водача на велосипед/появил се внезапно пред лекия автомобил и застанал перпендикулярно на движението му/. Ш. е едИ.твената причина за настъпването на ПТП с управлявания от ефр.С. лек автомобил,като е прекратено наказателното производство спрямо ефр.М.А.С. ***. В същото постановление се посочва,че от заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза при скорост на движение 90 – 104 км/час/каквато е била предполагаемата скорост на движение на лекия автомобил/ изчислената опасна зона за спиране е от 86 до 108м., а отстоянието е 21 до 71 метра и следователно опасната зона на спиране  е значително по-голяма от отстоянията на л.а. от мястото на удара,като този резултат е дал основание да се направи извод,че в разглеждания случай от техническа и медицинска гледна точка ударът за водача на лекия автомобил е бил непредотвратим.

  С определение от 12.11.2012год. по чнд №310/2012год. Софийски военен съд  е потвърдил постановление от 21.09.2012год. на прокурор от ВОП-София за прекратяване на наказателното производство по ДП №186-РП/2011год., по описа на същата прокуратура.В същото определени есе посочва,че КМАТЕ е изготвена от правоспособни и компетентни експерти и нейните заключения са пълни и обосновани и се подкрепят и от показанията на свидетели очевидци и е направен е верен и обоснован извод, че деянието на С. не е виновно извършено,поради което не съставлява престъпление.

    С определение №28 от 11.12.2012год. Военно-апелативният съд на Р.България по частно н.д.№63 по описа за 2012год. е потвърдил определение от 12.11.2012год. по частно наказателно дело №310/2012год., по описа на Софийски военен съд,като обосновано,законосъобразно и правилно.

  Съгласно заключението на вещото лице – инж.В. по извършената съдебна автотехническа експертиза/САТЕ/,мястото на удара между л.а.”Хонда” и велосипеда се намира на широчина на платното за движение – на около 1.0+1.2м. вляво от десния край на платното за движение,считано в посоката на движение на автомобила – посоката на огледа.По дължината на платното за движение – на около 38-40м.след линията приетия ориентир,считано в същата посока.вероятният механизъм на ПТП се изразява в това,че на 16.12.2011год., около 16.45 часа, на третокласен път ІІІ-105,между с./Столник/Хан Столник/ и гр.Елен Пелин е настъпило ПТП.Л.а.”Хонда Сивик”, с рег.№ *******управляван от М.А.С. се движел в посока от гр.Елин Пелин към Хан Столник, в дясната част на лентата си за движение,като в района на произшествието скоростта му е била от порядъка на 108 км/час.Насреща се приближавал ТИР,който е изпреварил попътно движещ се / в дясната част на пътя за тяхната посока/ велосипедист.Това е бил Х.М. Ш. на 56г.с велосипед „SACHS HUER”, марка „PROPHETE”, като скоростта му е била от порядъка на 10-15 км/час.В даден момент/след разминаването на ТИР-а с л.а./ Ш. променя посоката си на движение и навлиза в насрещната пътна лента – на л.а.”Хонда, под малък ъгъл.С. реагира за аварийно спиране и насочване на автомобила си вдясно.Независимо от предприетите от него действия ,по време на ефективното спиране/на около 39 метра от началото на спирачните следи/, настъпва челен кос удар за автомобила и дясно страничен за велосипедиста. Ш.  с удар е въЗ.ачен върху предния капак, достигайки с дясното рамо челното стъкло, а с главата си тавана над него.Настъпили са деформации и счупвания в зоната на удара,респективно травматични увреждания по велосипедиста/описани в СМЕ/. Автомобилът е продължил екстремното си спиране напускайки частично/вдясно/ платното за движение,като е последвало „носене” на тялото на велосипедиста.То изпада/ с остатъка на придадената му кинетична енергия/ към  терена и се установява,там където е петното кръв,след окончателното спиране на автомобила/регистрирано от компетентните органи/.Насочеността на велосипедиста/при неговата скорост/ надясно спрямо траекторията на хондата,както и насочеността на спиращия автомобил са предизвикали/довели/ до отхвърлянето на велосипеда вдясно от платното за движение на около 3.0-3.5 м.,вдясно от конфликтната точка.По велосипеда са инкасирани характерни деформации от удара, а велосипедистът Ш. е получил травматични увреждания несъвместими с живота и на 30.12.2011год./около две седмици след ПТП/ е починал.От инженерно-техническа гледна точка скоростта на л.а.”Хонда”, в района на ПТП е била от порядъка и не по-малка от 108 км/ч., а към момента на удара е била  от порядъка и не по-малка от 60 км/час. Дължината на опасната зона за спиране на л.а.”Хонда Сивик”,при скорост от 108 км/ч. и конкретни пътни условия е  от порядъка на 112.0м., а при  скорост от 90км./ч е от порядъка на 85.0 ч.От момента на насочване на велосипедиста към лентата на автомобила при скоростите им, автомобилът се е намирал на около 36 м. от конфликтната точка. Отстоянието, от което водачът С. е реагирал за аварийно спиране, е от порядъка на 87м. преди мястото на удара.Това отстояние е по-малко от опасната зона/112м./ за спиране,т.е.,ударът е бил непредотвратим за водача С. при скоростта му на движение./както и реално е настъпил/.Ако водачът С. е бил на същото място, но със скорост от 90 км/час и реагирал за екстремно спиране,удар не би  настъпил.Причините  за настъпване на ПТП е непредвидимо навлизане на велосипедиста Ш. в насрещната пътна лента на движещия се там л.а.”Хонда Сивик”и движението на водача С. със скорост, некореспондираща с изискуемата за движение извън населено място.

   Съгласно заключението на вещото лице – д-р Т. по извършената съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ от цитираната съдебномедицинска експертиза на труп с № Т-8382011год.,медицинска документация и констатираната при аутопсията травматична находка се налага извод,че причината за смъртта на Х.М. Ш. е тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма.Констатираните при проведените изследвания травматични увреждания представляват високо-енергийна травма,като са причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети и много голяма сила на въздействието.При цялостната оценка на медицинската документация от УМБАЛ”Св.Анна”-София-из.№27080 от 16.12.2011год. цитирана в СМЕ на труп и констатираните при обдукцията травматични увреждания описани подробно в същата експертиза, е видно,че е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връЗ.а между причинените при ПТП травматични увреждания и настъпилия смъртен изход.

  По делото са изслушани свидетелските показания  на Д.Г.Д. и Х.Н. Н. във връЗ.а претърпените от ищците неимуществени вреди, от които се установява,че родителште на Х. са възрастни хора и той се грижел много за тях.М. и тя много се грижила за баба си, за дядо си.те били неразделни.Не били превъзмогнали загубата и към настоящия момент.Свидетелката В.Х.С. посочва,че Х. Ш. е живял сам, при тях на квартира около 25г.в гр.Елин Пелин.Ходили всеки месец с колата при родителите му,защото те били възрастни и станали много блиЗ.и.Той си ходил всеки месец при родителите и децата,бил отличен баща.Съдът кредитира показанията на свидетелите, като достоверни и взаимно  допълващи се.

   Съгласно чл.223,ал.1 КЗ/отм./ с договора за застраховка”ГО” застрахователят се задължава да покрие в границата на определена в договора сума отговорността на застрахования за причинени на трети лица неимуществени и имуществени вреди.За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ/отм./ трябва да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка”ГО”,както и предпоставките на чл.45 от ЗЗД пораждащи отговорността на прекия причинител  на вредите спрямо увредения.

  Вещото лице по САТЕ приема,че скоростта на л.а.”Хонда” в района на ПТП е била от порядъка  и не по-малка от 108 км/ч. и посочва за втора причина за ПТП движението на водача С. със скорост некореспондираща с изискуемата за движение извън населено място.

    По комплексната медико-автотехническа експертиза по  постановлението за прекратяване на наказателното производство от ВОП-София е прието, че предполагаемата скорост на движение на лекия автомобил е била 90 -104 км/час  и при тези данни е обоснован извода,че ударът за водача на л.а. е бил непредотвратим.

   Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема, че единствената причина за процесното ПТП е само  виновното и противоправно  поведение на  велосипедиста Ш., който непредвидимо е навлязъл в  насрещната лента движение на л.а. „Хонда Сивик”, появил се внезапно пред л.а. и застанал перпендикулярно на движението му,и за водача на л.а.-М.А.С. ударът е бил непредотвратим и  е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, като в частта, в която  вещото лице инж.В. по АТЕ в настоящото производство приема,че водачът на л.а. автомобил  се е движил със скорост  не по-малка от 108км/час е  неубедително и не установява по безспорен и категоричен начин,че това е  била именно действителната скорост на л.а. поради което в тази част, съдът не  кредитира заключението.

   Не са налице фактическите състави,както на чл.226,ал.1 КЗ/отм./ нито на чл.45 от ЗЗД, и както главните искове по чл.226,ал.1 КЗ/отм./ така и евентуалните  искове по чл.45 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло,като неоснователни и недоказани.

Не е налице виновно противоправно поведение от страна водача на лекия автомобил „Хонда Сивик” с рег.№ ******* – М.А.С., както и от страна на  вторият посочен за евентуален ответник – Ц.А.С. с оглед твърдението в допълнителната искова молба/лист 84/,че С. – „Независимо дали тя е седяла на мястото на водача или до него, обстоятелството,че е повлияла на лостовете за управление,обуславя вината й   за настъпилото ПТП”.

  С оглед изхода на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество в рамките на общо дължимата сумата 120лв/., за направени разноски, както следва: Д.Ш. и М.П. по 40лв. и М.Х. и П.Ш. по 20лв. и на основание чл.78,ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение ,както следва: Д.Ш.-4389.98лв.,М.Х.-4260.02лв. М.П.-763.30лв. и П.Ш.-533.38лв.

    На основание чл.78,ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците  М.С. и Ц.С., в рамките на общо дължимата сума 1600лв. възнаграждение за един адвокат, както следва:Д.Ш. и М.П. по 540лв., и М.Х. и П.  Ш. по 260лв.

  Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р   Е   Ш   И  :

 

  ОТХВЪРЛЯ  ИЗЦЯЛО  предявените частични искове  с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./от   Д.С.Ш., ЕГН-**********и М.Х.Х., ЕГН-********** и двете със съдебен адрес:*** против ЗК”Л.И.”АД, *** Д за заплащане на всяка една от тях на обезщетение за неимуществени вреди в размери на сумите от по 120 000лв,вследствие загубата – смъртта на Х.М. Ш.,  в резултат на ПТП  настъпило на  16.12.2011год.,ведно със законните лихви  от 16.12.2011год. до окончателното изплащане на сумите като неоснователни и недоказани като  ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО  и евентуалните  частични  искове с правно основание чл.45 от ЗЗД против  М.А.С., ЕГН-********** и Ц.А.С., ЕГН-*********** и двамата  със  съдебен адрес: *** А, Търговски дом, ет.1,кантора №152,  за заплащане на  сумите от по 26 000лв., обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законните лихви считано от  16.12.2011год. до окончателното изплащане на сумите за  виновно  причиняване на смъртта  на Х.М. Ш., като неоснователни и недоказани.

   ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените частични искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ на  Д.С.Ш., ЕГН -********** и на М.Х.Х., ЕГН – ********** и двете със съдебен адрес:*** против ЗК”Л.И.”АД, ЕИК *******,  за заплащане на всяка една от тях на сумите, както следва: на Д.Ш.  на сумата 8666лв.,и на М.Х.  на сумата 4 334лв. обезщетения за неимуществени вреди, за претърпените неимуществени вреди от  М.Х.Ш., вследствие на загубата -  смъртта на Х.М. Ш., в резултат на ПТП настъпило на 16.12.2011год.ведно със законните лихви от 16.12.2011год. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни и недоказани, както  ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО   и евентуалните частични искове с правно основание чл.45 ЗЗД против  М.А.С., ЕГН-********** и Ц.  А.С., ЕГН-*********** и двамата със съдебен адрес:г*** А, Търговски дом,ет.1,кантора №152 за заплащане на Д.Ш. на  сумата 8666лв., и на М.Х. на сумата 4333лв., обезщетения за неимуществени вреди за претърпени неимуществени вреди от Митьо Х.  Ш., вследствие на загубата – смъртта на Х.М. Ш., в резултат на ПТП настъпило на 16.12.2011год.,ведно със законните лихви от 16.12.2011год. до окончателното изплащане на сумите, за виновно причиняване смъртта на Х.М. Ш., като неоснователни и недоказани.

  ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО   предявените частични искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ от М.М.П., ЕГН-********** и на П.Х.Ш.,ЕГН-********** и двамата със съдебен адрес:*** против ЗК”Л.И.”АД, *** Д за заплащане на всеки един от тях на сумите, както следва: на М.П. на сумата 8666лв. и на П.Ш. на  сумата 4334лв., обезщетения за неимуществени вреди за претърпени неимуществени вреди от Митьо Х.Ш.,вследствие на загубата – смъртта на Х.М.  Ш., в резултат на ПТП настъпило на 16.12.2011год.,ведно със законните лихви от 16.12.2011год. до окончателното изплащане на сумите,като неоснователни  недоказани, като  ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО   и евентуалните частични искове с правно основание чл.45 ЗЗД против М.А.С., ЕГН - ********* и Ц.  А.С., ЕГН-*********** и двамата със съдебен адрес: *** А, Търговски дом,ет.,1,кантора №152 за заплащане на всеки един от тях на сумите, както следва: на М.П. на сумата 8666лв. и на П.Ш. на сумата 4334лв., обезщетения за неимуществени вреди за претърпени неимуществени вреди от М. Х.Ш.,вследствие на загубата – смъртта на Х.М. Ш.,в резултат на ПТП настъпило на 16.12.20110год., ведно със законните лихви от 16.12.2011год. до окончателното изплащане на сумите, за виновно причиняване на смъртта на  Х.М. Ш.,като  неоснователни и недоказани.

  ОСЪЖДА   Д.С.Ш., ЕГН-**********,М.Х.Х., ЕГН-**********, М.М.П., ЕГН-********** и П.Х.Ш., ЕГН-**********,всички със съдебен адрес:*** да заплатят на ЗК”Л.И.”АД, *** Д на основание чл.78,ал.3 ГПК  следните суми:Д.Ш. и М.П. по 40лв., всяка една от тях и М.Х. и П.Ш. по 20лв., всеки един от тях за направени разноски и на основание чл.78,ал.8 ГПК следните суми: Д.Ш.  4389.98лв., М.Х. 4260.02лв., М.  П.  763.30лв. и П.Ш. 533.38лв., юрисконсултско възнаграждение.

  ОСЪЖДА  на основание чл.78,ал.3 ГПК  Д.С.Ш., ЕГН-**********,М.Х.Х.,ЕГН-**********, М.М.П., ЕГН-********** и П.Х.Ш.,ЕГН-**********  всички със съдебен адрес:*** да заплатят на  М.А.С.,ЕГН-********** и на Ц.А.С., ЕГН-*********** и двамата със съдебен адрес: *** А, Търговски дом,ет.1 кантора № 152  следните суми: Д.Ш. и М.П. по 540лв., всяка една от тях и М.Х. и П.Ш. по 260лв., всеки един от тях, възнаграждение за един адвокат.

  Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: