Р
Е Ш Е
Н И Е №
260 051
гр. Пловдив, 06.04.2021 г.
Пловдивски Апелативен съд – трети
граждански състав в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка
Белева
при
секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдията Белева
в.гр.д. № 482/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 от ГПК, образувано
по въззивна жалба на ищцата по спора Р.В.Т., ЕГН – ********** срещу Решение №
729 от 14.07.2020 г., пост. по гр.д. № 2507/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с
което са отхвърлени предявените срещу ответниците Б.Г.Т., ЕГН – ********** и Я.В.Т.,
ЕГН – ********** обективно съединени, при условия на евентуалност искове както
следва: Главен иск – за прогласяване за нищожен като привиден на изповядания с
нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., нот.дело № .../... г. на Нотариус,
рег. № ... / а по регистъра на АВ – СВ – П. акт № ..., том ..., дело № .../ Договор
за покупко – продажба от 06.08.2009 г. на недвижим имот в гр. П., а именно: Самостоятелен
обект в сграда / Апартамент / от 101, 57 кв.м. с идентификатор по кадастралната
карта ... , находящ се на първи етаж
в двуетажната жилищна сграда с идентификатор ..., построена в поземлен имот с
идентификатор ..., ведно с прилежащите му избено помещение от 51 кв.м.,
таванско помещение от 51 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата и
Евентуален иск – за прогласяване на същия договор за нищожен на основание
противоречие с добрите нрави. Поддържат се оплаквания за неправилност на
решението и искане за неговата отмяна и уважаване на главния иск, при неговото
отхвърляне – на евентуалния иск. Претендират се разноски.
Ответниците по жалбата и по исковете
Б.Г. и Я.В.Т. са депозирали отговор жалбата да е неоснователна. Претендират
разноските, направени за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Производството пред първостепенния
съд е образувано по предявен от Р.В.Т. срещу Б.Г.Т. и Я.В.Т. обективно
съединени при условие на евентуалност искове както следва: За прогласяване за
нищожен като привиден / абсолютна симулация / на изповядания с нотариален акт № ..., том ...
рег. № ..., нот.дело № .../... г. на Нотариус, рег. № ... / а по регистъра на
АВ – СВ – П. акт № ..., том ..., дело № .../ Договор за покупко – продажба от
06.08.2009 г. на недвижим имот в гр. П., а именно: Самостоятелен обект в сграда
/ Апартамент / от 101, 57 кв.м. с идентификатор по кадастралната карта ... , находящ се на първи етаж в
двуетажната жилищна сграда с идентификатор ..., построена в поземлен имот с
идентификатор ..., ведно с прилежащите му избено помещение от 51 кв.м.,
таванско помещение от 51 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата и
Евентуален иск – за прогласяване на същия договор за нищожен на основание
противоречие с добрите нрави.
По главния иск ищцата е твърдяла страните по
процесния договор – тя като продавач и първия ответник синът й Б.Т. - купувач
по нотариалния акт, да не са имали волята и да не са целели настъпването на
правните последици на съглашение за покупко-продажба и на каквото и да е друго
такова, имащо за правни последици отчуждаването на имота. Като така
собствеността не е прехвърляна, продажна цена не е плащана. Договорът бил
сключен единствено с цел да се препятства възможността на другият син на ищцата
и на съпруга й Г.Т. – В. Т., след
смъртта й да се разпореди с наследствения си дял от имота в полза на трети лица
- каквато опасност реално съществуваща поради факта че В. е наркозависим от
години и провежданото лечение не дава резултат. Затова ищцата решила да
прехвърли имота / формално / на по големия си син Б., който от своя страна поел
ангажимента да го запази за наследниците, а също така приживе и след смъртта на
ищцата да оказва морална и материална подкрепа на брат си. По евентуалния иск
се твърди договорът да е нищожен като изповядан с единственото намерение за лишаване
на В. Т. от наследство по отношение на процесния имот, което е в противоречие с
добрите нрави.
Изложени са още твърдения че скоро след
изповядването на договора ответниците започнали да оказват морален тормоз върху
ищцата като изхвърлили нейни и на съпруга й вещи от имота и й оказвали натиск
да се откаже от запазеното пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване, за
да могат да го ипотекират с цел получаване на банков кредит. Също така не
изпълнявали и обещанието си да оказват подкрепа и да полагат грижи за В.
Ответниците са депозирали отговор за
неоснователност на исковете. Оспорват твърдението процесния договор да е привиден,
поддържат да е налице действителен договор за покупко-продажба, по който са
изпълнили насрещните си задължения и заплатили продажната цена. Оспорват и
твърдяното противоречие с добрите нрави.
По делото не се спори и се установява от представените
нотариални актове и удостоверения за наследници че ищцата е собственик на
процесния имот на основание договори за покупко-продажба и наследствено
правоприемство. Няма спор и се установява
/н.а. № ..., том ..., рег. № ..., н.д. № .../... г. на нотариус рег. № .../
че на 06.08.2009 г. тя е продала имота на ответника Б.Т. / неин син / по време
на брака му с ответника Я.Т.. С акта договарящите са изразили пред нотариуса изрична воля за покупко –
продажба по всички съществени елементи на този вид облигация, съдържа се и
изявление на продавачката да е получила продажната цена от 57 000 лева.
По делото е приет за безспорен факта че
другият син на ищцата В. Т. е наркозависим от 2003 г. и понастоящем,
проведеното през годините лечение не е дало резултат. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Г.Т. / съпруг на ищцата и баща на ответника и на В. /,
както и представения протокол от съдебно заседание от 8.12.2017 г. по нчхд №
638/2017 г. на РС – Пловдив.
Свидетелят Г.Т. депозира още показания че макар
имотът да е единственото семейно жилище процесния договор е сключен без негово
знание и съгласие. Узнал за сделката през есента на същата 2009 г. по повод
възникнал със сина му Б. спор относно имота, при който Б. му заявил че
апартамента е негова собственост и свидетелят няма власт. След това съпругата
му обяснила че е прехвърлила имота на Б., тъй като последният се страхувал че
един ден В. ще продаде наследствения си дял си от него за наркотици, като освен
това обещал и да се грижи за брат си. Преценила че така запазва имота за
наследниците и същевременно защитава и сина си В. Според свидетеля убеждението
на съпругата му е погрешно и е формирано под въздействието на множество
манипулации от страна на сина им Б. и снахата Я., като с последната били в лоши
отношения от години.
Изискано е нотариалното дело, по което е издаден
цитирания по горе нотариален акт за процесната покупко - продажба. В същото не
се съдържа декларация по чл. 4 ал. 7 от
действащия към този момент Закон за мерките срещу изпирането на пари / отм. /
от ответника Б.Т. за произход на средствата, съставлящи заплатената от него в
брой продажна цена от 57 000 лв. – макар нотариуса на основание чл. 3 ал.
2 т. 11 от същия закон, да е бил длъжен
да изиска такава от купувача.
По делото е представен нот. акт № ...,
том I, рег. № ..., н.д. № .../... г. на нотариус рег. № ...,
от който се установява че на 23.4.2010 г. ищцата е продала свой недвижим имот /
апартамент / в гр. С. на трето за спора лице срещу цена 48 500 евро, от
която 17 690 евро са заплатени от купувача за погасяване на кредит на
продавачката в „Б. П. Б. „ АД. Представено е и извлечение от договора за
кредит, от което се установява че към датата на процесната покупко-продажба –
6.8.2009 г. , Т. е имала сключен с банката договор за кредит, за погашенията по
който е изпаднала в забава от 4.3.2009 г., от 30.3.2009 г. кредитът е отново
редовен и е изцяло предсрочно погасен на
23.4.2010 г. чрез постъпила вноска в размер на 17 417, 57 евро.
Чрез така представените писмени
доказателства въззивницата счита да се установява факта че продажната цена по
процесния договор не е заплащана - в противен случай тя би погасила горепосочения
свой банков кредит още през м. август 2009 г., съответно не би отчуждила
впоследствие имота си в гр. С. На този
извод сочела и липсата на декларация от купувача по чл. 4 ал. 7 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /отм.
/. От факта на неплащане на цената, предвид и безспорно установения факт че
синът й В. е наркозависим от повече от 10 години се установява – според
въззивницата, и липсата на воля да
продаде имота на другия си син – ответника Б., съответно той да го закупи, както
и действителното намерение на страните относно прехвърляне на имота - единствено с цел да се
запази за наследниците от евентуални бъдещи действия на В. във връзка с
неговото отчуждаване, като същевременно се защитят и интересите на последния
чрез ангажимента на ответника да се грижи за брат си приживе и след смъртта на
родителите. Казаните по горе доказателствата в тази насока били косвени, но
многобройни и преценени в тяхната съвкупност обосновавали извод за нищожност на
атакувания договор на възведеното основание – абсолютна симулация. Показанията
на свидетеля че ищцата е била манипулирана, тъй като ответниците прикривали
действителните си намерения, не опровергавали наличието на това основание. Като
е приел противното и е намерил главния иск за недоказан и съответно
неоснователен, съдът е постановил необосновано решение, основаващо се на
неправилно тълкуване на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност. Поддържа се да е неправилно решението на първоинстанционния съд и
за отхвърлянето на евентуалния иск. Макар въззивницата да е целяла да защити
интересите и на сина си В. - като му
осигури дом и грижи след нейната смърт,
тя съзнавано го е лишила от наследство по отношение на процесния имот,
което й поведение е морално и нравствено укоримо.
Привиден като абсолютно симулативен
е договор, чиито правни последици страните не са желали, като същевременно не са
желали да сключат и друга сделка, която да прикрият чрез привидната. За да е
налице абсолютна симулация при договор за покупко- продажба следва да се докаже
че във вътрешните отношения между съконтрахентите продавачът остава собственик
на вещта, а купувачът не придобива правото на собственост. Меродавно
е само и единствено намерението на страните към момента на сключване на
сделката, последващи промени на намерението са правно ирелевантни.
Доказателствената тежест е на страната, която твърди симулацията.
В случая страните по договора и в
частност ищцата е декларирила изрично воля да прехвърли собствеността
върху имота на сина си Б. възмездно срещу
определена цена – в тази му част нотариалния акт съставлява официален документ,
както и да е получила тази цена – в тази си част актът е частен свидетелстващ
документ, отразяващ това й волеизявление. Съгласно чл. 165 ал. 2 от ГПК
страната, която се домогва да докаже че изразеното в документа съгласие е
привидно може да стори това чрез свидетелски показания само ако по делото има
писмени доказателства в този смисъл, изходящи от другата страна или изявления
на тази страна пред държавен орган,
които правят твърдението за привидност на съгласието вероятно.
Писмен документ по смисъла на чл.
165 ал. 2 от ГПК в случая не е налице. Показанията на свидетеля Г.Т. са
недопустими, като и в същите не съдържат факти и обстоятелства относно
твърдяната абсолютна симулация .
Както
се каза по горе от значение за установяване привидност на договор като
абсолютно симулативен е единствено намерението на страните по договора същият
да не породи правните си последици. Така по делото следва да се установи че към
06.08.2009 г.волята на страните е била ищцата да остане собственик на имота,
съответно ответникът да не придобие собствеността върху имота и да не заплаща
посочената цена. Цената е съществен елемент на договора за покупко-продажба, но
плащането й е факт, относим не към съгласието по облигацията, а към нейното
изпълнение. Поради което сам по себе си факта на неплащането на цената или установяването
че тя е платена по време, различно от
отразеното в нотариалния акт – както е в случая съгласно обясненията по чл. 176
от ГПК на въззиваемия Б.Т. /три дни след сключването на договора, а не получена
към момента на изповядването му пред нотариуса / не обосновава извод за липса
на основание, съответно за привидност на договора като абсолютно симулативен. Този
факт може да е индиция в тази насока, но само ако по делото са налице и други
доказателства чрез съвкупното обсъждане на които се обосновава несъмнен извод цената
по договора да не е платена поради неговата привидност. В случая ищцата не
установява цената да не й е платена, още по малко това да е по причина
привидност на договора. Неустановяването на произхода на паричните средства за
закупуване на имота не сочи на извод те да не са платени, нито доказва
привидност на облигацията. Такъв извод не следва и от това че след 6.8.2009 г.
ищцата не е погасила банковия си кредит, а е сторила това едва през април 2010
г., когато е продала и друг свой имот в гр. С. Дори и преценени в съвкупност,
ведно и във връзка с безспорния факт че другия син на ищцата е наркозависим,
тези доказателства – противното на твърдяното от въззивницата, не установяват
нищожност на договора на релевираното по главния иск основание. Поради което
обжалваното решение в частта, с която този иск е отхвърлен като неоснователен е
правилно и се потвърждава.
По евентуалния иск
–––––––––––––––––––––––––––––––
Собственикът разполага с признато му от
закона право да се разпорежда с имота си както намери за добре и не е длъжен да
го пази за наследниците. С оглед което действителен
договор за покупко-продажба по правило не може да е нищожен като противоречащ
на морала само по причина че поставя всички или част от наследниците на
отчуждителя в невъзможност в един бъдещ момент да придобият права на
собственост върху вещта, предмет на договора. За да се прогласи нищожност на
това основание следва единствената цел на договарящите и в частност на прехвърлителя
да е била лишаване на наследника от права и като така облигацията
да е лишена от своето основание или да
са налице – кумулативно с възведеното, и други основания, сочещи на морално и
нравствено укоримо поведение / като напр. нееквивалентност на престациите /, на
противоречие и заобикаляне на закона, на липса на съгласие. В случая не се
установява – не се и твърди друго, противоречащо на добрите нрави и закона намерение
и поведение. Явно е че предявеният евентуален иск се основава и е във връзка с
главния иск – договорът противоречи на добрите нрави, тъй като е привиден /
абсолютна симулация / и сключен с единствената цел лишаване на В. Т. от наследствени
права върху имота. С оглед приетото по
главния иск процесния договор за покупко-продажба да не е лишен от своето
основание и да не е нищожен като привиден, то и евентуалният иск се явява
неоснователен. Обжалваното решение, с което е отхвърлен е правилно и първоинстанционното
решение и в тази му част се потвърждава.
С
оглед този инстанционен резултат на въззиваемите се присъждат направените за
настоящото производство разноски, представлящи заплатено възнаграждение за един
адвокат в размер на 2 000 лева / лист 17 от делото/. Възражението на
въззивника за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като размерът не надвишава минимума по чл. 7
ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г..
Предвид изложеното съдът
Р
Е Ш И
Потвърждава Решение № 729 от 14.07.2020 г., пост. по гр.д. №
2507/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив.
Осъжда Р.В.Т., ЕГН – **********
да заплати на Б.Г.Т., ЕГН – ********** и
Я.В.Т., ЕГН – ********** деловодни разноски за въззивното производство в размер
на 2 000 / две хиляди / лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението
може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: Членове: