Решение по дело №1190/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 637 |
| Дата: | 18 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220201190 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 9 август 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против обвиняемия АС. ЯШ. К. от гр.Пазарджик с ЕГН
**********, за престъпление по чл.313 ал.1 от НК, а именно за това, че на
09.06.2020 г., в гр.Пазарджик е потвърдил неистина, а именно, че е изгубил
свидетелството си за управление на МПС през 2018 г. в Германия, в писмена
декларация, която по силата на чл.160 ал.1 от Закона за движение по
пътищата вр. с чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, се дава пред орган на власт, като я представил пред Р. М. С. -
системен оператор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, за
удостоверяване на истинността на горните обстоятелства.
Производството пред Районен съд-гр.Пазарджик е по реда на Глава
ХХVІІІ от НПК.
Образувано е въз основа на постановление на РП-Пазарджик, с което е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемите и налагане на административно наказание глоба.
В съдебно заседание обвиняемият не се явява лично. Производството е
проведено в негово отсъствие, но с участието на упълномощен защитник.
Последният пледира за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание глоба по реда на
чл.78а от НК, както и за приложението на чл.55 ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НК,
т.е. определяне на размера на глобата под предвидения специален минимум.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
изцяло предложението и излага подробни доводи по същество.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от
НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата обв. АС. ЯШ. К. от гр. Пазарджик бил
правоспособен водач на МПС. Той притежавал валидно издадено СУМПС
№*********. На неустановена в хода на разследването дата в началото на
2020 г. обв. А.К. се намирал на територията на Република Германия, където
във връзка с констатирано нарушение на правилата за движение по пътищата,
горепосоченото СУМПС му било отнето от компетентните органи. Въпреки,
че знаел, че свидетелството му за управление на МПС е отнето, на 09.06.2020
г. обв. К. се явил в сградата на сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Пазарджик,
където пред служителя на гишето - св.Р.С. /системен оператор в сектора/,
заявил, че бил изгубил свидетелството си за управление на МПС. Заявил и
желание да му бъде издаден дубликат. Св.С. му обяснила, че следва да
1
попълни заявление за издаване на ново свидетелство, към което съгласно
чл.160, ал.1 от ЗДвП да приложи декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД . Обв.
К. подписал представената му бланка на декларация, в която декларирал, че е
изгубил свидетелството си за управление на МПС през 2018 г. в Германия,
след което я представил на св.Р.С.. На обв. К. било издадено ново СУМПС
№*********, което той получил лично на 17.06.2020 г.
През м. юли 2020 г. в сектор „ПП“-Пазарджик постъпило писмо от ГД
„Национална полиция“, в което се съдържала информация относно
обстоятелствата по отнемането на СУМПС №*********, издадено на обв. К..
След извършена проверка в информационните масиви било установено, че на
обв. К. е било издадено ново свидетелство за управление на МПС, след като
същият е декларирал, че издаденото му СУМПС с №********* е било
изгубено.
Предвид наличието на данни за извършено документно престъпление
била сезирана РП-Пазарджик, след което било образувано настоящото
наказателно производство.
Видно от заключението на назначената в досъдебната фаза на процеса
почеркова експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, подписът за декларатор в горепосочената декларация е положен от
обв. А.К..
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от обясненията на
обвиняемия и показанията на св.С., дадени в ДП и преценени като правно
валидни при условията на чл.378 ал.2 от НПК, както и от заключението на
почерковата експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните и посочени по-горе гласни
доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се,
кореспондират на приобщените писмени доказателства и заключениетона
почеркавата експертиза, като безпротиворечиво очертават гореописаната
фактическа обстановка. Безпротиворечивостта на доказателствата обезсмисля
техният подробен анализ.
С оглед възприетата фактическа обстановка и след анализ на
доказателствата съдът прие, че обв. К. е осъществил от обективна и
субективна страна, престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК, като на
09.06.2020 г., в гр.Пазарджик е потвърдил неистина, а именно, че е изгубил
свидетелството си за управление на МПС през 2018 г. в Германия, в писмена
декларация, която по силата на чл.160 ал.1 от Закона за движение по
пътищата вр. с чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, се дава пред орган на власт, като я представил пред Р. М. С. -
системен оператор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, за
удостоверяване на истинността на горните обстоятелства.
2
Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на
състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си. Действал е с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че въпросната
декларация се подава въз основа на закон – чл.160 от ЗДП. Съзнавал е, че
декларацията се дава пред орган на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК –
началник сектор „ПП” при ОД на МВР Пазарджик, натоварен с
осъществяване на властнически функции.
Съзнавал е още, че вместо да удостовери истинността на конкретни
обстоятелства, за които се съставя декларацията той декларира неистина – не
отнемане по съответния ред на СУМПС от германските власти, а изгубване на
същото.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото престъпление по
чл.313 ал.1 от НК се предвижда наказание до три години лишаване от
свобода, както и фактът, че обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,раздел ІV от
общата част на НК, а от престъплението няма настъпили съставомерни
материални щети, които да не са възстановени.
Вярно е, че в миналото обв.К. е бил осъждан на лишаване от свобода,
като е изтърпял ефективно две такива наказания, наложени му по НОХД №
1482/1986г. на Русенския РС и НОХД № 75/1989г. на Поморийския РС, но за
тези две осъждания лицето е било реабилитирано на основание чл.88а от НК,
което е отразено и в справката му за съдимост. Ето защо към момента на
настоящото деяние той следва да се третира като неосъждан.
При това положение съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на императивната разпоредба на чл.78А ал.1
от НК относно вида на отговорността и вида и размера на наказанието, като
обв. К. бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание глоба.
При индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за
извършване на деянието, които се коренят в личността на обвиняемия, в
недостатъчното правосъзнание и в стремежа да продължи да шофира в срока
на лишаването от това право от компетентните германски власти.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха –
направените самопризнания в ДП, изразеното критично отношение и
разкаяние за стореното, оказаното съдействие на разследващите органи и
добрите характеристични данни. Чистото съдебно минало не се отчете, т.к. то
е обективна предпоставка за приложението на чл.78А от НК.
Отегчаващи обстоятелства – фактът, че в резултат на престъплението на
обв. К. е било издадено ново СУМПС и той е продължил да шофира, макар,
че практически е бил лишен от това право по съответния ред от германските
3
власти.
С оглед на изложеното и на основание чл.78А ал.1 от НК съдът
освободи от наказателната отговорност обвиняемия К., като му наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, платими в полза на
държавата по бюджета на СВ.
За да определи този размер на глобата съдът изходи от наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно тяхната
относителна тежест, както и от семейното, материално положение и имотно
на извършителя, съобразявайки и степента на вината му.
Не може да бъде удовлетворено искането на защитата за приложението
на чл.55 ал.1, т-1 вр. с ал.2 от НК и определяне на размера на глобата под най-
ниския предел посочен в закона, т.е. под 1000 лева. Такова искане не би било
направено ако се държеше сметка за характера на производството, който е
административно-наказателен, а не наказателен и се осъществява в рамките
на една диференцирана процедура свързана с освобождаване на дееца от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание. При
индивидуализация на административното наказание не може да намери
приложение разпоредбата на чл.55 ал-.1, т.1 вр. с ал.2 от НК, т.к. тя е
приложима само за углавното наказание глоба, което се налага по реда на НК.
При налагане на административното наказание глоба в рамките на
диференцираната процедура се прилагат само правилата на чл.17-21 от
ЗАНН, към които изрично препраща нормата на чл.379 от НПК.
При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди обв.К. да заплати по сметка на ОДМВР-Пазарджик сторените по делото
разноски за експертиза в размер на 191.60 лева.
По тези съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
4