МОТИВИ към Присъда № 39/10.04.2019 г. по НЧХД № 211/2019 г. :
Подсъдимият Ш.М.Х.,
с адрес: *** е предаден на съд по тъжба на Я.П.Я., с адрес: ***, за това, че на 11.06.2018 година, до язовир ***,
община А., в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие, причинил на Я.П.Я. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в навяхване
на дясната коленна става с травматично разкъсване на предна кръстна връзка на
дясното коляно, което причинило на пострадалия трайно затрудняване на
движението на десния крак– престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК.
Подсъдимият дава обяснения, като твърди, че е ударил
тъжителя веднъж с фенер по главата, след като преди това Я. го ударил, също по
главата и отрича да е причинил описаната в тъжбата средна телесна повреда на
тъжителя..
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет
предявения от тъжителя, срещу подсъдимия граждански иск за сумата в размер на 6
000.00 лева, за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл. 132, ал.
1, т. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение, ведно със законната лихва от
деня на увреждането - 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се и направените от тъжителя разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
приема за установена следната фактически обстановка:
Подсъдимият и св. М.Й. били членове на Централна
рибоопазваща организация /ЦРОО/ и като такива, в качеството на доброволни
сътрудници, били оправомощени от ИАРА да извършват проверки във водните басейни
и по-конкретно в язовирите. За извършване на тези проверки в язовир „***“, общ.
А., членовете на ЦРОО разполагали с две лодки и два бензинови мотора. На 11.06.2018
г., св. Д. бил на язовир „***“, откъм страната на с. ***. Вечерта на същата дата,
след 22.00 часа, св. Д. навлязъл с лодката си в язовира, като взел със себе си
фенер и сонар, с който смятал да провери къде да извършва захранване на рибата
на следващия ден. След като влязъл в язовира св. Д. започнал да обикаля с
лодката и тогава забелязал друга лодка, която осветил с фенера и видял, че
лодката е с гребла, а в нея имало двама човека, като единия държал греблата, а
втория хвърлял мрежи. Св. Д. им казал, че там „хвърля“ въдиците си, но те му
заявили „Нямаш работа тук. Излизай от водата!“. Св. Д. потеглил към брега и
след като излязъл от водата, се обадил по телефона на подсъдимия, когото
познавал и знаел, за него, че е член на ЦРОО. Подсъдимият се обадил на св. Й.,
който на същата дата нощувал в палатка край същия язовир, и му казал, че две
лица разпъват мрежи близо до него, както и че за това му е съобщил св. Д.. Св. Й.
се обадил на свой приятел от с. ***, общ. А., на име В. и го помолил да отиде
да му пази вещите. Скоро след това при св. Й. дошли приятелят му В. и подсъдимия,
след което последния и Й. навлезли в язовира с една от двете лодки, с които
разполагали, като носели със себе си и мощни фенери. Подсъдимият и св. Й.
започнали да обикалят язовира и в един момент в осветеното от фенерите
пространство забелязали две лица да изнасят от малък ръкав на язовира към
гориста местност светла на цвят надуваема лодка, натоварена с мрежи. Подсъдимият
и св. Й. се насочили с лодката към брега, на който излезли двете лица и когато
стигнали до него подс. Х. слязъл от лодката и тръгнал да задържи нарушителите, а
св. Й. останал да изтегли лодката на брега, за да не я отнесе водата. След като
слязъл на брега подс. Х. видял лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“,
управляван от св. И., който се опитвал да потегли, а тъжителя Я. го бутал, тъй
като мястото било кално и гумите на автомобила буксували. Подсъдимият извикал
на св. Й., че бракониерите са там, а след това извикал и на св. И. и тъжителя
да останат на място и да изчакат служители на ИАРА и на полицията, за да бъде
извършена проверка. Тогава тъжителят започнал да вика по адрес на подсъдимия и
на св. Й. какви са те и на какви се правят и нанесъл удар по главата на Х..
Последният му отвърнал, като го ударил с фенер, също по главата, след което
двамата се сбили. Като видял това св. Й. се опитал да ги разтърве, но тъжителят
го хванал за тениската и я скъсал. Св. Й. се дръпнал и хвърлил тениската, след
което отново се опитал да се намеси но бил ритнат от тъжителя в областта на
гърдите и паднал на земята. След като се изправил св. Й. извадил служебната си
карта, за да се легитимира, като служител на полицията, показал няколкократно на
св. И., като го подканил да каже на тъжителя да престане, но св. И. не слязъл
от автомобила. Св. Й. отишъл към подсъдимия и тъжителя, които се били
преместили от другата страна на автомобила и двамата с Х. съборили тъжителя на
земята. Тогава св. И. слязъл от автомобила и ги видял и тримата на земята. След
това подс. Х. се дръпнал настрани, обадил се на телефонен номер 112 и съобщил
за случая, а св. Й. поискал да бъде отворен автомобила и видял, че в него има
гумена лодка и рибарски мрежи, които пипнали се уверил, че са мокри. Междувременно
тъжителят се оплакал от болка в десния крак и не можел да се придвижва нормално.
Както тъжителя, така и подсъдимия имали наранявания и кръв по главите. По
подадения сигнал до язовира пристигнали свидетелите Х.П. и К.Т. ***, но тъй
като не успели да намерят мястото, където се намирали тъжителя, св. И.
подсъдимия и св. Й. се обадили на последния, за да ги ориентира. Св. Й. се
обадил на своя приятел, който пазел вещите му и му казал да отиде за посрещни П.
и Т.. След като приятелят на Й. отишъл при тях с него потеглил св. П., а св. Т.
останал до служебния автомобил. Св. П. отишъл до автомобила на св. И. и видял
последния и тъжител в него, след което установил, че в автомобила има надуваема
лодка, която не била надута, гребла за същата и мрежи, които били мокри. Тъй
като служители на ИАРА не пристигнали на място, св. И. и тъжителя били отведени
в сградата на РУ – Омуртаг, където им били снети обяснения, били им връчени
призовки за следващия ден и след това били насочени към болницата в гр. О.. Двамата
посетили ЦСМП – Т., филиал – Омуртаг, където били обработени нараняванията на
тъжителя. Същият на следващия ден посетили съдебен лекар в гр. Ш., а
впоследствие му били направени изследвания, при които се установило, че има
навяхване на дясната коленна става и травматично разкъсване на предна кръстна
връзка на дясното коляно, като последното наложило оперативна намеса. По случая
била извършена и проверка от служители на ИАРА, при която бил съставен
констативен протокол и АУАН на тъжителя за нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗРА, а
впоследствие било против Я. било издадено и наказателно постановление от
Началник – отдел „Рибарство и контрол“ Централен Дунав – гр. Р..
По делото са извършени две съдебно – медицински
експертизи. Според заключението по съдебно – медицинската експертиза за
установяване характера и степента на телесните увреждания на тъжителя, механизма
на нанасяне на същите и продължителността на оздравителния период, Я. е получил
три разкъсно – контузни рани по главата, навяхване на дясната коленна става и
травматично разкъсване на предната кръстна връзка на дясната коленна става, като
според експерта посочените увреждания са в резултат действието на твърди, тъпи
предмети и могат да бъдат получени от нанесени удари с прожектор по главата – по
отношение на разкъсно – контузните рани по главата, а навяхването на дясната коленна
става с травматично разкъсване на предната кръстна връзка може да бъде получено,
както от нанесен силен удар с ритник в областта на коляното, така и от извиване
около оста на десния крак в областта на дясната коленна става, с последващо
падане. Според експертното заключение получените от тъжителя разкъсно –
контузни рани по главата са му причинили временно разстройство на здравето не
опасно за живота, навяхването на дясната коленна става с травматично разкъсване
на предната кръстна връзка му е причинило затрудняване движението на десния
долен крайник за срок от 6 – 8 месеца и осъществява медико – биологичния
признак на трайно затрудняване движението на десния крак. В съдебно заседание
вещото лице поддържа заключението си, като уточнява, че при първоначалния
преглед на тъжителя не е установено скъсването на предната кръстна връзка на
дясната му коленна става и че това увреждане може да се установи след
провеждане на редица специализирани изследвания и след преглед от специалист ортопед
– травматолог. Вещото лице посочва, че това увреждане може да се получи както
от директен удар с ритник, странично по коляното, така и ако стъпалото на крака
е застопорено на земята, а се извие торса и се получи извиване около оста на
десния крак, а също и при падане, ако пострадалия падне на коляното си или при
натиск коляното се изкриви странично.
Според заключението по съдебно – медицинската
експертиза за установяване характера и степента на телесните увреждания на
подсъдимия, механизма на нанасяне на същите и продължителността на
оздравителния период, Х. е получил бледочервеникаво кръвонасядане по лицето, в
областта на дясната скула, с диаметър 3 см., малки кръгловати повърхностни
охлузвания по предната повърхност на двете подколенници, на площ 10 на 5
сантиметра, като тези увреждания са му причинили болка и страдание. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението, като посочва, че увреждането по
лицето е в резултат на удар с твърд, тъп предмет и може да бъде получено от
удар с юмрук, а уврежданията по краката на Х. можело да бъдат получени, както в
резултат на ритане, така и в резултат от падане върху терена, като уточнява, че
може да бъдат получени едновременно или по различно време.
Гореописаната фактическа обстановка се установи от
събрания по делото доказателствен материал: от обясненията на подсъдимия, от
показанията на свидетелите, заключенията по извършените съдебно – медицински
експертизи и писмените доказателства. Обясненията на подсъдимия са освен
доказателствено средство и средство за защита, поради което съдът прецени
същите като ги съпостави с всички други събрани по делото доказателства и тъй
като твърденията на подсъдимия, че св. И. се е опитвал да го прегази с
управлявания от него лек автомобил не намират подкрепа в останалите
доказателства по делото съдът не им даде вяра в тази им част. При преценка на
свидетелските показания по делото съдът установи, че твърденията на св. И., че
на него и тъжителя са давани нареждания от подсъдимия и св. Й. да лягат на
земята, че след като слязъл от автомобила и извикал подсъдимият избягал, че
двамата с тъжителя посрещнали свидетелите П. и Т., както и че мрежите намерени
в автомобила му били сухи са в противоречие с показанията на останалите
свидетели по делото съдът не им даде вяра в тази им част. Последното от
посочените твърдения на св. И. се опровергава от показанията на свидетелите Й.
и П., които са категорични, че мрежите намиращи се в автомобила на И. били мокри.
Установи се по делото – от показанията на св. Й. и обясненията на подсъдимия, че
същите са съобщили на св. И. и на тъжителя, че са членове на ЦРОО, а с оглед
ескалацията на конфликта св. Й. се е легитимирал и като служител на РУ – Омуртаг,
и действително са извикали на тъжителя и св. И. да останат на място и да
изчакат пристигането на служители на ИАРА и на полицията, за да бъде извършена
проверка, но няма нито едно доказателство по делото на И. и тъжителя да са
издавани нареждания да падат или лягат на земята. Твърдението на св. И., че
подсъдимия избягал се опровергава както от показанията на св. Й. и обясненията на
подсъдимия, които твърдят, че последния се отдръпнал настрани, за да подаде
сигнал на тел. № 112, така и от получената справка от Дирекция „Национална
система 112-МВР“ при МВР, Районен център 112-В.. Заявеното от св. И., че двамата
с тъжителя посрещнали свидетелите П. и Т. и че единия от тях помагал на два
пъти в бутането на автомобила му, е в пълно противоречие със заявеното от тези
двама свидетели. Наред с това в показанията на св. И. се съдържат взаимно
изключващи се твърдения – от една страна той посочва, че с тъжителя се били
отказали „да палят колата“, а от друга твърди, че към момента, в който
подсъдимия и Й. се насочили към тях тъжителят бутал автомобила. Съдът прие за
вярно именно второто твърдение, тъй като в този смисъл са и показанията на св. Й..
Не се потвърди по делото и твърдението на св. И., че той и тъжителя отишли до
язовира, за да се срещнат с техни приятели от гр. Ш., които към този момент
пребивавали там. Такива твърдения не се съдържат и в самата тъжба, в която е
посочено, че Я. и И. отишли до язовира, за да ловят риба, като не е описано
двамата да са търсили свои приятели, не са посочени имена на такива лица, нито
в тъжбата, нито в съдебно заседание и не са направени искания за провеждане на
разпит на същите. Показанията на разпитаната в качеството на свидетел Д. Я. –
съпруга на тъжителя, са относно състоянието на последния след получаване на
описаните по-горе телесни увреждания и проведеното лечение на същите и не
допринасят за механизма на причиняване на тези увреждания, обстоятелствата при
които са получени от тъжителя и авторството на деянието. Показанията на
свидетелите Д., Й., П. и Т., като цяло са логични и последователни и
кореспондират помежду си и със събраните писмени доказателства по делото, поради
което съдът им даде вяра, като не кредитира единствено показанията на св. П.,
че във външния вид на тъжителя и подсъдимия нямало нещо, което да му направи
впечатление и че тъжителят нямал нужда от медицинска помощ, тъй като в тази им
част са в противоречие и не се подкрепят от показанията на Й. и Т.. В. и
характера на телесните увреждания на тъжителя се установява по безспорен начин
от първото от описаните по-горе заключения по извършените по делото съдебно –
медицински експертизи и от приложената медицинска документация. В. и характера
на получените от подсъдимия телесни увреждания се установява от второто от тези
заключения.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че на 11.06.2018 г., след 22.00 часа до язовир „***“, общ.
А., между подсъдимия и тъжителя възникнал конфликт, провокиран от Я.,
единствени свидетели на който са били И. и Й.. Установи се по делото, че Я. и Х.
са разменили удари, като тъжителят пръв нанесъл удар на подсъдимия, както и че тъжителят
е проявил агресия спрямо Й. – скъсал му тениската и го ударил, докато последния
се опитвал да прекрати конфликта. Безспорно е по делото, че в това време св. И.
седял в автомобила си и въпреки призивите на св. Й. не предприел нищо за
прекратяване действията на тъжителя. Установи се по делото, че тъй като същите
продължавали св. Й. се намесил за трети път и двамата с подсъдимия съборили
тъжителя на земята, като едва тогава св. И. излязъл от автомобила и ги видял и
тримата на земята. След като бил съборен на земята тъжителят започнал да се
оплаква от болки в десния крак. Безспорно се установи по делото, от
заключението по извършената съдебно – медицинска експертиза и медицинската документация,
че тъжителят е получил телесни увреждания - навяхване на дясната коленна става
с травматично разкъсване на предната кръстна връзка на дясната коленна става, които
са му причинили затруднение на движението на десния долен крайник за срок от 6
– 8 месеца и представляват средна телесна повреда. Според заключението по
съдебно – медицинската експертиза за установяване характера и степента на
телесните увреждания на тъжителя и механизма на причиняването им, навяхването
на дясната коленна става на Я. с травматично разкъсване на предната кръстна
връзка на дясната коленна става, може да бъде получено, както от нанесен силен
удар с ритник в областта на коляното, така и от извиване около оста на десния
крак в областта на дясната коленна става, с последващо падане. В съдебно
заседание експерта също е посочил, че увреждането може да се получи както от
директен удар с ритник, странично по коляното, така и ако стъпалото на крака е
застопорено на земята, а се извие торса и се получи извиване около оста на десния
крак, като е допълнил, че увреждането може да се получи и при падане, ако
пострадалия падне на коляното си или при натиск коляното се изкриви странично. По
делото няма нито едно доказателство в подкрепа на изложените в тъжбата твърдения,
че след като тъжителят бил съборен на земята подсъдимият започнал да му нанася
удари с ритници по краката и да скача върху тях, с което, според тъжителя, му
нанесъл описаните по-горе телесни увреждания. Въз основа на събраните по делото
доказателства не може да се формира и категоричен извод, че именно с действия
на подсъдимия е причинена средна телесна повреда на тъжителя вследствие на получени
от последния увреждания в резултат на такива действия. Действително по делото
се установи, че тъжителят е бил съборен на земята от св. Й. и подсъдимия, но не
са налице доказателства, че именно подсъдимият е въздействал върху тялото на
тъжителя така, че последния да получи описаните по-горе телесни увреждания и да
му причини му средна телесна повреда. Още повече, че в самата тъжба е описано, че
ръката на тъжителя била хваната от „другият мъж“, т. е. Й. и след това бил
повален на земята.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК изисква от съда да признае подсъдимият за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. А разпоредбата на чл. 304 от НПК е категорична, че
съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е
извършено от подсъдимия. По настоящото дело както обясненията на подсъдимия, така
и показанията на разпитаните свидетели, не обосновават безспорен извод, че
подсъдимия е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. При така
събраните в съдебното производство доказателства съдът не би могъл да приеме за
категорично доказано извършването от страна на подсъдимия на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение с тъжбата. Ето защо съдът призна подсъдими за
невинен и го оправда по повдигнатото срещу него обвинение.
По предявения граждански иск: По изложените по-горе съображения
съдът не прие за категорично доказано извършването от страна на подсъдимия на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение с тъжбата. Ето защо съдът
отхвърли предявения от тъжителя Я. граждански иск срещу Х., за сумата в размер
на 6 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, ведно със законната
лихва от деня на извършване на престъплението – 11.06.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и предявения от тъжителя Я. граждански иск срещу Х.,
за сумата в размер на 2 581,73 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – направени разноски за лечение, в резултат на престъплението
по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, ведно със законната лихва от деня на извършване
на престъплението – 11.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед претенциите на страните за
присъждане на съдебни разноски и предвид обстоятелството, че призна подсъдимия
за невиновен по повдигнатото му обвинение и го оправда, съдът осъди тъжителя да
заплати на Х. сумата в размер на 300.00 лева, представляваща направени разноски
за един адвокат по представено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие.
Предвид изхода на делото и с оглед
направените от бюджета на съда разходи по същото, съдът осъди тъжителя Я. да
заплати по сметка на РС – Омуртаг сумата в размер на 80.00 лева, представляваща
изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице за извършване на
съдебномедицинска експертиза по делото.
Поради изложените правни и фактически
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА