О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 85 Година 14.01.2022 Град
Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на четиринадесети януари две хиляди двадесет
и втора година в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
Секретар И.Л.
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Димитров, административен характер дело номер 2393 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.53а, т.3 от Закона за
кадастъра и имотния регистър.
Образувано е по жалба на Потребителска
кооперация „Изгрев“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Черноморец, пл. Свети Никола №1, представлявана от председателя М. Димов, чрез
адв. Б. БАК против действия на началник на Служба по геодезия, картография и
кадастър – Бургас /СГКК/ по изменение на КККР на гр.Созопол, изразяващо се в
заличаване на сгради с идентификатор 67800.36.48.1 и 67800.36.48.2, находящи се
в поземлен имот с идентификатор 67800.36.48, местност С.Марина, землището на
гр.Созопол.
Жалбоподателят счита, че
незаконосъобразно процесните сгради са заличени
от КККР, тъй като не са налице предпоставките на чл.51, ал.1 и чл.53а, т.3 от ЗКИР. Излага доводи, че от страна на кооперацията, в качеството ѝ на титуляр
на учредено право на ползване, са налице инвестиционни намерения по отношение
на процесните постройки, като предстои същите да бъдат ремонтирани и
възстановени. Иска се отмяна на извършеното вписване на изменение на одобрената
със заповед № РД-18-60/04.10.2007г. на изпълнителния директор на АГКК – София
КККР на гр.Созопол, чрез заличаване на сгради с идентификатор 67800.36.48.1 и
67800.36.48.2.
Ответникът – Началник на СГКК – Бургас, редовно
уведомен, се представлява от адв. В., която оспорва жалбата и излага аргументи
в подкрепа на извършеното заличаване на процесните сгради от КККР
Заинтересованата страна Областен управител на
област Бургас, редовно уведомен, се представлява от ю.к. Й., която от името на
собственика на сградите - Българската държава, представляван процесуално от
Областен управител на Област Бургас, явяващ се инициатор на настоящото
производство, изразява становище в подкрепа на извършеното заличаване, като
счита, че са налични всички предпоставки, предвидени от закона за това.
В открито съдебно заседание на 15.12.2021г.
съдебният състав е счел делото за изяснено от фактическа страна, приключил е
събирането на доказателства и е дал ход на делото по същество.
След допълнителна преценка на жалбата и
изложените в същата аргументи, както и на представените по делото доказателства
Административен съд Бургас намира, че същата е процесуално недопустима като макар
и подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, тя е депозирана от ненадлежна
страна, която да разполага с право и интерес от обжалването, тъй като
жалбоподателят не се явява заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР на
ЗКИР.
Мотивите на съдебния състав за този извод са
следните:
Съгласно разпоредбата на §1, т.13 ЗКИР "заинтересовани
лица" по смисъла на закона са „собствениците
и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на
предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са
предоставени правата“. Жалбоподателят претендира да е лице, на което е
предоставено безвъзмездно вещно право на ползване от страна на Държавата. За
удостоверяване на това обстоятелство представя незаверено за верността му с
оригинала копие на протокол №6 от 23.08.1979г. на заседание на изпълнителния
комитет на Общински народен съвет - Созопол. Предмет на т.6 от дневния ред, на
което е предоставяне право на ползване на помещения на Общински народен
съвет - Созопол за нуждите на РПК -
Черноморец, съгласно чл.101 от Наредбата за държавните имоти (отм.). По
такавнесеното предложение, Изпълнителният комитет на Общинския народен съвет -
Созопол е решил да отстъпи право на ползване върху държавен имот - помещение от
906 кв.м. в бившите сгради на военното поделение в гр. Созопол на РПК Черноморец за развитието
на търговска дейност, съгласно чл.101, ал.1 от Наредбата за държавните имоти.
При преценка изпълнението на предпоставките за
учредяване он ограничено вещно право на ползване от страна на Държавата в полза
на трети лица, вкл. и кооперации, съдът констатира, че надлежният
административен акт, с който това правнорелевантно действие е извършвано и е
пораждало правния си ефект, съгласно цитираната визираната норма на чл.101 от
Наредбата за държавните имоти (отм.), в редакцията й от 1975г., действала към
момента на изготвяне на представения и обсъждан протокол, е Заповед на председателя на изпълнителния
комитет на общинския народен съвет по местонахождението на имота, утвърдена от
председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на
съгласие на министъра на финансите. Подобен
документ сред удостоверяващите правния интерес на жалбоподателя липсва. Същият
не може да бъде заместен от предхождащото го решение на Изпълнителния комитет
на общинския народен съвет, тъй като последното представлява единствено междинен
в производството акт, каквото е и изискваното предварително съгласие от страна
на Министъра на финансите. Заповедта на Председателя на ИК на ОНС като
административен акт подлежи на самостоятелна преценка за валидност и
законосъобразност, която не може да бъде извършена при липсата на доказателства
за съществуването на подобен акт. Тази преценка е съществена предвид
обстоятелството, че именно този, санкциониран след издаването си и от друг,
по-горестоящ административен орган, административен акт, правопоражда
ограниченото вещно право, претендирано от страна на жалбоподателя за налично.
Поради липсата на надлежен административен акт за учредяване право на ползване
в полза на жалбоподателя, същият не разполага с правен интерес от оспорване на
извършените от СГКК действия по заличаване. В допълнение към изложеното следва
да се посочи, че в представения протокол се сочи една единствена сграда с площ
от 906кв.м., докато заличените такива са две, както следва: сграда с
идентификатор 67800.36.48.1 с площ от 282кв.м. и сграда с идентификатор
67800.36.48.2 с площ от 216кв.м., записани и двете като собственио на
държавата. Т.е. липсва каквото и да е съответствие между предмета на заличаване
и предмета на разглеждане на ИК на ОНС на гр. Созопол.
Представения по делото Акт за частна държавна
собственост №10201 също сам по себе си не поражда основание за това да се
приеме, че вещното право на ползване е признато от страна на държавата. Самият
АДС не поражда нито прекратява вещни права както в полза на Българската
държава, така и в полза на трети лица. Вписването му притежава оповестително, а
не правоппораждащо действие.
От такапредставения АДС се установява, че за
двата заличени имота липсват по-рано съставени АДС, поради което съответно
подобно ограничено право на ползване бива за пръв път отразено в АДС №10201 от
24.11.2020г., вписан с вх.№14735/08.12.2020г. Подобно ограничено вещно право на
ползване липсва вписано в кл.10 „Предоставени права за управление“, както и в кл.11
„Разпоредителни действия с имота/част от имота“, в които следва да бъде вписано
подобно обстоятелство. Вместо това, отразяването е направено в т.13 „Забележки“,
като единствено е посочено, че по данни от Кадастралния регистър на недвижимите
имоти, върху двете сгради е отстъпено безвъзмезно право на ползване върху двете
сгради, предмет на заличаване, учредено с протокол №6/23.08.1979г. на ИК на ОНС
- Созопол. Т.е. цитира се същия протокол - коментиран по-горе, видно от чието съдържание
се касае не за две самостоятелни сгради, нито дори за една, а за „помещение от
906 кв. м. в бившите сгради на военното поделение на гр. Созопол.“, т.е. касае
различен предмет.
За пълното следва да се посочи, че
представените протоколи по чл.67, ал.1, т.1 и ал.2 от Правилника за капиталното
строителство от 1980г. не разполагат с транслативен вещен ефект а и сами по
себе си дори не съдържат конкретика, годна за идентификация на обектите,
описани в тях.
На следващо място следва да се посочи и това,
че представените удостоверения за търпимост на двете сгради, предмет на
заличаване са издадени от гл. архитект на Община Созопол по инициатива на и в
полза на лица различни от собственика на обектите, което е недопустимо и следва
пряко от разпоредбата на §16 ПЗР на ЗУТ, според която удостоверението се издава
единствено за извършване на прехвърлителна сделка, т.е. издава се в полза на
собственика, какъвто кооперацията жалбоподател не е и не може да бъде заради
забраната на чл.56, ал.2 от Закона за собствеността ползувателят да отчуждава
своето право на ползване. Сами по себе си тези удостоверения също не са в
състояние да учредят вещен ефект в полза на жалбоподателя.
По-натам следва да бъде отбелязано и
обстоятелството, че липсват доказателства, а не се сочат и твърдения от страна
на ПК „Изгрев“, гр. Черноморец за правоприемство в нейно лице на имуществото и
активите на РПК - Черноморец, която се твърди да е титуляр на учредено
ограничено вещно право на ползване. Такива доказателства липсват и по
преписката на Областния управител на Област Бургас за изготвяне на АЧДС
№10201/24.11.2020г., видно от описанието й в кл.13 на самия АДС.
Въпросът за притежанието на ограничено вещно
право върху един недвижим имот е фактически и предопределя обстоятелството
заинтересовано ли се явява това лице от съответния адм. акт или не. Самото
отразяване на това лице като такова в КККР, което също не е доказано, само по
себе си не може да бъде основание за допустимост на жалбата, тъй като е неясно
кога и как е извършено то и уведомен ли е титулярът на правото на собственост
за това отразяване, след като именно изготвения АДС се явява основание за
вписване на Държавата като собственик на сградите, поради липса на предходни
АДС.
Всичко изложено дотук мотивира съдебния състав
да отмени постановеното протоколно определение за даване ход на делото по
същество, да остави депозираната жалба без разглеждане и да прекрати
производството по делото.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, трети състав, на основание чл.159, т.4 АПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 15.12.2021г. по
адм. дело №2393/2021г. по описа на Адм. съд Бургас за даване ход на делото по
същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Потребителска
кооперация „Изгрев“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Черноморец, пл. Свети Никола №1, представлявана от председателя М.Димов, против
действия на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас
/СГКК/ по изменение на КККР на гр.Созопол, изразяващо се в заличаване на сгради
с идентификатор 67800.36.48.1 и 67800.36.48.2, находящи се в поземлен имот с
идентификатор 67800.36.48, местност Света Марина, землището на гр.Созопол.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №2393 по описа
на Административен съд Бургас за 2021г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: