Р Е Ш Е Н И Е
№ 590
гр. Пловдив,09.03.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХІV състав, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА
МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретар К.Р.и прокурор
Костадин Паскалев, като разгледа КАНД № 3999
по описа на съда за 2020 година,
докладвано от съдия Вълчев, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63,
ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Община Сопот- гр.Сопот, подадена чрез пълномощника адв.Г. против Решение № 164 от 07.10.2019 год., постановено
по АНД №8/2019 год. по описа на Районен съд - Карлово, 2 н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 9/22.11.2018год., издадено от Кмета на Община Сопот спрямо лицето В.С.И. ЕГН**********
за административно нарушение на чл.178 ал.1 т.3 пр.2-ро от ЗДвП,
вр. чл.70 ал.1 т.4 и чл.71 ал.1 т.1 от Наредба №3/16.08.2010г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците на основание чл.178 ал.1
т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на 2300.00 /две хиляди и
триста/ лева».
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при
неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила
/касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН/, като се сочи на липса
на основания да се приеме, че не е изяснен субекта на осъщественото
административно нарушение, както и че са налице съществени процесуални
нарушения на проведеното административно – наказателно производство. Сочи се,
че са налице достатъчно доказателства, от които да се установят обстоятелствата
по извършеното административно нарушение, механизма на осъществяването му и
неговия автор. Според касатора решението е
незаконосъобразно с оглед извода, че от събраните доказателства то не е
безспорно установено. В тази връзка той излага съображения за оборимост на представените по делото гласни доказателства и
на приобщените писмени доказателства. В тази връзка прилага съдебна практика. По
подробно изложени съображения моли за отмяна на решението и да се остави в сила
издаденото наказателно постановление като законосъобразно.
Ответникът по касационната
жалба В.С.И., в отговор на касационната жалба, депозиран чрез пълномощника адв.М.И. счита атакуваното съдебно решение за правилно и
законосъобразно, като излага съображения относно достатъчно доказателства за
липса на осъществено съставомерно деяние по вмененото
административно нарушение от страна на конкретният нарушител. В съдебно
заседание поддържа отговора и счита жалбата за неоснователна. По същество
излага допълнителни съображения в подкрепа на посочените в отговора основания. Ето
защо моли да бъде отхвърлена касационната жалба, а атакуваното съдебно решение
да се остави в сила.
Контролиращата страна, чрез
участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомен,
взима становище за неоснователност на касационната жалба и предлага тя да бъде
отхвърлена, а съдебното решение да се остави в сила.
Касационният състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения 14 дневен срок, от надлежна страна, за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е основателна, поради
следните за това съображения:
Районният съд е бил сезиран с
жалба против процесното наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН №11/12.10.2018г.,
съставен от Й.Г.К., заемащ длъжността „старши юрисконсулт“ при Община Сопот-
гр.Сопот. С него по отношение на жалбоподателят е била установено
административно нарушение на разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 пр.2-ро от ЗДвП, вр. чл.70 ал.1 т.4 и чл.71 ал.1 т.1 от Наредба №3/16.08.2010г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците на МРРБ /обн.ДВ, бр. 74 от
2010 г./. Процесните обстоятелства по него са се
изразили в това, че на 27.09.2018г. в гр.Сопот, обл.
Пловдив, на ул.“Възраждане“ №2 по повод сигнали на граждани за възпрепятстване
на движението по улицата и опасност за преминаващи пешеходци и МПС е извършена
проверка от длъжностни лица при Община Сопот, при която се установило, че на уличното
платно е монтирано тръбно метално скеле, което пречи на свободното движение на
МПС по улицата. За констатациите при проверката е съставен Констативен протокол
№С-3817/27.09.2018г. с приложен снимков материал. На 08.10.2018г е била
извършена повторна проверка, при която е констатирано, че на целия тротоар и на
част от уличното платно на адрес гр.Сопот, ул.Възраждане №2 продължава да стои
монтирано тръбно метално скеле, за което няма поставена никаква сигнализация и
не са предприети мерки за неговото обезопасяване. Посочено е, че се касае за
извършване на дълготрайни СМР, осъществявани върху цялата широчина на тротоара
и част от пътното платно, поради което е необходимо да бъдат сигнализирани,
като липсата на сигнализация създава сериозна опасност за движението на ППС и
пешеходци. Направени са препоръки за издаване на АУАН. Отново бил съставен
Констативен протокол, заведен с вх. №РД-09-246/08.10.2018г. на Община Сопот.
При така установеното и с оглед уведомление с вх.№С-1439/22.03.2017г на Община
Сопот за поставяне на скеле е изпратена покана с изх.№С-4100/10.10.2018г. до В.И. за съставяне на АУАН на 12.10.2018г.
Поканата била връчена на лице от домакинството на 11.10.2018г.. Поради
неявяване на същият, АУАН бил издаден при предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН,
като с него било прието, че В.И. е
извършил административното нарушение, изразило се в това, че на 27.09.2018г в
гр.Сопот на ул. „Възраждане“ №2 на северната фасада на собствения си имот с
КИ:68080.503.880 е наредил да се постави тръбно метално скеле, което служи за
извършване на СМР, заема целия тротоар и част от платното за движение и не е
взел мерки за осигуряване на безопасността на движението. АУАН в последствие е
предявен и в него е вписано възражение от нарушителя, че не е нареждал да се
извърши посоченото в него нарушение и не е запознат с доказателства. В
тридневен срок не постъпило писмено възражение. На база съставеният АУАН е издадено
и атакуваното НП, връчено на 20.12.2018г.. За да отмени обжалваното пред него
наказателното постановление, районният съд е приел, че при издаването на АУАН и
НП са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита
на нарушителя, като от събраните доказателства не е изяснено по безспорен начин
кое лице е автор на административното нарушение, както и липса на съществени
обективни признаци по описание на осъщественото административно нарушение. Посочил е, че с препращането към разпоредбите
на чл.70 ал.1 т.4 и чл.71 ал.1 т.1 от Наредба №3/16.08.2010г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците на МРРБ /обн.ДВ, бр. 74 от
2010 г./ не е спазено изискването за точно и пълно описание на
административното нарушение, като в случаят според него е следвало да се посочи
на кое място и по какъв начин е имал задължение нарушителя да обезопаси
поставеното тръбно метално скеле, както и къде да са разположени и какви да
бъдат средствата за обезопасяване. Посочил, че в случаят задължението за
обезопасяване и сигнализиране не е за възложителя на СМР, а на техния
изпълнител. Изложил е своите съображения, че не е налице проявлението на всички
обективни обстоятелства и всички субективни елементи на вмененото нарушение. Поради
тези обстоятелства е приел, че се касае за незаконосъобразен акт, който отменил.
Решението на съда е неправилно.
Първоинстанционният съд не е
изпълнил служебното си задължение да прецени събраните по делото доказателства
с оглед всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в
предмета на доказване по конкретното административно нарушение, при точното
съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Фактите са установени в пълнота, но неправилно от страна на районния
съд е направена тяхната съвкупна преценка, което е довело до незаконосъобразни
изводи за наличие на съществени процесуални нарушения на административно –
наказателното производство, ограничаващи правото на защита на нарушителя. Така от
събраните доказателства липсва основание, от което да се приеме, че не е
установен по категоричен начин автора на извършеното нарушение. Безспорно това
е лицето В.И., който е подал уведомление вх.№С-1439/22.03.2017г до Кмет на
Община Сопот за поставяне на метално тръбно скеле за периода 15.04.2017г – до
20.05.2017г. Към момента на извършване на проверката извършваните СМР в обекта
са продължавали, което сочи за тяхната дълготрайност и това скеле не е било
демонтирано. Самото му поставяне на
пътното платно на ул.“Възраждане“ в гр.Сопот е възпрепятствало преминаването по
тротоара и е затруднявало предвижването на ППС. За целта, в случаите, когато
работният участък на извършваните дълготрайни СМР е разположен върху цялата
широчина на тротоара и пешеходното движение се пренасочва върху отсрещния
тротоар, те е
следвало да бъдат сигнализирани по реда на Приложение №51 към Наредба №3/16.08.2010г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците на МРРБ /обн.ДВ, бр. 74 от
2010 г./ с табела и лента с текст „премини на отсрещния тротоар“, както и с
ограничителни табели, надлъжно на оста на пътя е разположени непосредствено
пред зоната, в която е поставено скелето и се извършват СМР, както и знаци за
извършване на СМР, поставени на определено разстояние пред зоната на
извършваните дейности. Следвало е да бъдат сигнализирани и по реда на
Приложение №52 от Наредба
№3/16.08.2010г. за временна организация
и безопасност на движението
при извършване на строителни
и монтажни работи по пътищата и улиците на МРРБ /обн.ДВ, бр. 74 от
2010 г./, което поставя изискване за сигнализиране, в случаите, когато СМР се
извършват върху част от платното за движение, при което броят на пътните ленти
се запазва, но се намалява тяхната широчина, като отново се поставят
ограничителни табели и сигнализация с табели за работен участък и стеснение на
пътното платно. Безспорно от изяснените
в хода на административното производство доказателства се установява, че
е налице бездействие от страна на лицето, извършващо СМР, да постави
съответната сигнализация и да осигури по този начин безопасността на движението
на пешеходци и ППС. Налице е негово съставомерно
поведение именно по посоченото в АУАН и НП извършено административно нарушение по
посочената правна квалификация. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване
на нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение
и правната квалификация на нарушените разпоредби, изводите на първоинстационния съд са незаконосъобразни. Те са направени
превратно с оглед базата на събраните по делото доказателства и не са съответни
на установената съдебна практика.По преписката
и по делото са събрани необходимите писмени доказателства- заявление от В.И. ***
от 22.03.2017г., два броя констативни протоколи, които подкрепят и събраните
гласни доказателства с показанията на свидетелите Й.К., Й.Д., И.Н., М.М., В.Н.и В.П.относно приетия в съставените актове механизъм
на извършване на нарушението, неговата продължителност и неговия автор, което се
дължи на законосъобразно изпълнение на административно – производствените
правила, конкретизирани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Всички необходими
за административно – наказателната отговорност на нарушителя обстоятелства са
описани с необходимата конкретика и яснота относно
обстоятелствата, при които нарушението е осъществено, които доводи се споделят
и от настоящата съдебна инстанция. Безспорен и съобразен със събраните
доказателства е и направеният извод, че описаните в административният акт
обстоятелства по извършеното административно нарушение съответстват на
действително случилите се факти и не са налице основания, които да изключват
административно – наказателна отговорност от страна на В.И.. От страна на касационният
ответник не са наведени достатъчни доказателства, които да опровергават тези
изводи. Напротив, представените от него гласни и писмени доказателства са били
надлежно опровергани с показанията на свидетелите М., К., Д., П. и Н. и
приетото заключение на проведената СТЕ с вещо лице Р. М. Същият в своята защита
единствено и само излага хипотези и предположения, които не могат да послужат за
изключване на административно – наказателната му отговорност. От събраните
гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че се касае за
необезопасяване с необходимата сигнализация на извършвани дълготрайни СМР, част
от които е и поставянето на тръбно метално скеле, възпрепятстващо преминаването
по тротоара и затрудняващо движението на МПС по пътното в зона, която касае
безопасността на движението на пешеходци и ППС. От изложената в съставените
АУАН и НП фактическа обстановка може по ясен и недвусмислен начин да се извлече
в какво точно се изразява изпълнителното деяние на вмененото административно
нарушение. В тази връзка показанията на актосъставителя
и свидетелите, извършили проверката в достатъчна степен изясняват този основен
факт. В
този смисъл касационната инстанция счита, че направените фактически констатации
и правните изводи от страна на административно – наказващият орган се явяват
законосъобразни и съответни на обстоятелствата по преписката, като те се споделят
и от настоящата съдебна инстанция. По тези причини наведените в касационната
жалба оплаквания срещу обжалвания съдебен акт се явяват основателни, направени при правилна
преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно
приложение на материалния закон, от които е възможно да се достигне до
обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление. С оглед изложените
съображения съдът намира, че са
налице твърдените от касатора касационни основания, поради което обжалваното
решение като постановено
при неправилно приложение на закона и при неспазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде отменено,
а издаденото НП следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на спора основателно се явява
искането на касатора за присъждане на разноски. Представен е списък с
разноски, съгласно който те
са в общ размер на 1020 лева, в който
е посочено, че сумата от
540.00лв касае изплатено адвокатско възнаграждение пред първоинстанционният съд, а сумата от 480.00лева пред настоящото касационно
производство. Не е направено от
страна на касационният ответник
възражение за прекомерност.
Ето защо така направената претенция следва да бъде частично уважена в частта, относно направени от касатора разноски по
касационното производство. За тези, направени пред първоинстанционният съд, същите не могат да се присъдят в това производство, предвид обстоятелството, че към момента на произнасяне на Решението на Районен съд-Карлово такива не са се дължали съобразно
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като
новата ал.3 е обнародвана в ДВ, бр.94/29.11.2019г..
Поради
изложеното и на осн. чл.221 ал.2 и чл.222 ал.1 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №164 от 07.10.2019 год.,
постановено по АНД № 8/2019 година по опис на Районен съд – Карлово- ІІ н.с. и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА като
законосъобразно Наказателно постановление №9/22.11.2018год., издадено от Кмета на Община Сопот
спрямо лицето В.С.И. ЕГН**********
за административно нарушение на чл.178 ал.1 т.3 пр.2-ро от ЗДвП,
вр. чл.70 ал.1 т.4 и чл.71 ал.1 т.1 от Наредба №3/16.08.2010г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците на МРРБ /обн.ДВ, бр. 74 от
2010 г./ на основание чл.178 ал.1 т.3 от е наложено административно наказание „глоба в размер на 2300.00 /две хиляди и
триста/ лева».
ОСЪЖДА В.С.И. ЕГН********** *** да заплати на Община Сопот-
гр.Сопот 480.00 /четиристотин и осемдесет/лева
разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.