Р Е
Ш Е Н
И Е № 157
гр.Кюстендил, 08.06.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 506 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по чл.176, ал.1 от АПК и по чл.248, ал.1
от ГПК във връзка с чл.144 АПК.
Постъпила
е молба с вх. № 2411/14.05.2021г. на „Л.К.“ ООД , ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, чрез пълномощника адв. Р.Г. от САК, с която се прави искане за допълване
на решение № 108/08.04.2021г. по адм.
дело № 506/2020г. Претенцията е за произнасяне с изричен диспозитив относно
размера на данъчната оценка на процесните имоти в съответствие с формираните
мотиви.
Постъпила
е и молба с вх. № 2412/14.05.2021г. на „Л.К.“ ООД, чрез пълномощника адв. Р.Г. от САК, с която се прави искане за изменение
на постановеното решение в частта
относно разноските, които дружеството е осъдено да заплати на Община Кюстендил
за юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че последното е определено в
нарушение на чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен в съответствие с визираните разпоредби.
Ответникът – директорът на Дирекция „Местни приходи“ в
Община Кюстендил, чрез юк И. А., изразява становище за неоснователност на
предявеното искане за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че
юрисконсултското възнаграждение е определено правилно съобразно правилата на чл. 161, ал.1 от ДОПК. По искането за допълване на решението, липса
заявено становище в срока по чл.176, ал.1 от АПК.
Административният
съд, като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните, приема
следното:
По
жалба на „Л.К.“ ООД, с решение №
108/08.04.2021г., съдът е отменил
АУЗД
№ 4926/28.08.2020г., в частите, с които
на дружеството са установени задължения: за
данък върху недвижимите имоти: за
2017г. - за разликата
над 4250,51лв. до 4342,51лв.;
за 2018г. – за разликата над
4247,76лв. до 4339,77лв. и за 2019г. – за разликата над
4245,02лв. до 4337,03лв.; за
лихва върху ДНИ: за
2017г.- за разликата над 1292,23лв. до
1316,74лв., за 2018г. - за разликата над
860,88лв. до 877,06лв. и за 2019г. - за разликата над 429,94лв. до 437,31лв.; за такса за битови отпадъци: за
2017г. – за разликата над 4082,02лв. до
4174,02лв., за 2018г. - за
разликата над 4295,76лв.
до 4387,77лв. и за
2019г. - за разликата
над 4293,02лв. до
4 385,03лв.; за лихва върху ТБО: за 2017г. – за разликата
над 1241,14лв. до 1261,95лв., за 2018г. -
за разликата над 870,61лв. до
886,75лв. и за 2019г. - за разликата над 434,80лв. до 442,16лв., и е отхвърлил жалбата против АУЗД
в останалата му част. С решението е осъдено дружеството да заплати на
Община Кюстендил деловодни разноски в размер на 1435,00лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
По
съществото на спора, съдът е формирал мотиви за неправилно определяне от административния орган на данъчната
оценката на процесния имот на
търговското дружество, представляваща основа за определяне на публичните
задължения за ДНИ и ТБО с оспорения АУЗД, с оглед на което последният е
частично отменен.
По
отношение на разноските, съдът е приел, че са приложими правилата на чл.161,
ал.1 от ДОПК, съобразно които е определен размера на присъденото в полза на
Община Кюстендил юрисконсултското възнаграждение.
Съдебният
акт е съобщен на жалбоподателя чрез пълномощника му на 29.04.2021г., видно от приложеното по
делото съобщение, а двете молби са изпратени по пощата на 13.05.2021г.
При установените
обстоятелства, съдът счита исканията за процесуално допустими - същите са предявени от страна
в съдебното производство и в
срока по чл.176, ал. 1 от АПК, съотв. по чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК вр. с чл.144
от АПК.
Разгледани
по същество, исканията са неоснователни.
По
искането с правно основание чл.176 от АПК, неправилно квалифицирано от жалбоподателят по чл.250 от ГПК, съображенията на съда са
следните:
Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото
оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в
едномесечен срок, постановява допълнително решение. С цитираната разпоредба се
предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт и
намира приложение, когато този акт е действително непълен, респ. когато съдът
не се е произнесъл по цялото оспорване или по всички искания. В случая не е
налице посочената законова хипотеза. В решението, чието допълване се иска,
съдът, въз основа на установената по делото фактическа обстановка и след анализ
на приложимия материален закон, е отменил оспорения АУЗД в една част и е
отхвърлил жалбата срещу оспорения АУЗД в друга част. Налице е произнасяне на основание чл.172,
ал.2 от АПК, с което правният спор,
очертан от предмета на оспорване с
предявената жалба, е изцяло изчерпан.
С настоящото искане жалбоподателят претендира произнасяне
с изричен диспозитив относно размера на данъчната оценка на процесните имоти.
Последният е коригиран по съображения за неправилното определяне, видно
от формираните мотиви. Данъчната оценка
на процесния имот е основа за определяне
на ДНИ и ТБО с оспорения АУЗД, но волеизявлението на органа, респ. разпоредените
от него правни последици, са за
установяване на публичните задължения на
дружеството в посочените размери. Законосъобразното определяне на задълженията с
АУЗД е предмет на правния спор, по който
съдът се е произнесъл с постановеното решение. Искането на осн. чл.176 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли.
По
искането с правно основание чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.144 от АПК, съображенията
са следните:
Съдът, с решението чието изменение е поискано, е
изложил ясни мотиви във връзка с
присъдените деловодни разноски на страните, вкл. на жалбоподателя. Оспореният АУЗД е постановен в
производство, проведено по правилата на ДОПК, който е ред е приложим
и в производството по съдебно
оспорване съгласно чл. 4, ал.1 и чл.9б
от ЗМДТ. Следва, че разноските на страните се определят на основание на чл.161, ал.1 от ДОПК съобразно уважената, респ. отхвърлената част
на жалбата, като правилата на чл.143 от АПК са неприложими. В този смисъл е
произнасянето на съда с постановеното решение, а искането за изменение на
същото е неоснователно.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането с молба вх. № 2411/14.05.2021г. на „Л.К.“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.176 от АПК за допълване на решение № 108/08.04.2021г. по адм. дело № 506/2020г. по описа
на Административен съд –
Кюстендил.
ОТХВЪРЛЯ искането с молба вх. № 2412/14.05.2021г. на „Л.К.“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, за изменение
на решение № 108/08.04.2021г. по
адм. дело № 506/2020г. по
описа на Административен съд – Кюстендил, в частта за
разноските.
Решението
може
да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: