Решение по дело №26/2020 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 24
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 23 май 2020 г.)
Съдия: Николинка Лазарова Крумова
Дело: 20201460200026
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 24

 

Гр. Оряхово, 26.03.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Оряховския Районен Съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на 25.02.2019г. / двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                   Районен съдия:Николинка Крумова

 

с участието на секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Крумова НАХД №26/2020г. по описа на Оряховски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „ Орхи ден „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Георги Сава Раковски „ №17, чрез управителя П.С.П., с която е обжалвано наказателно постановление №26-0000352/02.12.2019г. на Началник отдел към ОО „ АА „ – гр.Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН.

          С горецитираното наказателно постановление на „ Орхи ден „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Георги Сава Раковски „ №17, представлявано и управлявано от П.С.П. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лева / двеста лева / за нарушение на чл.7, ал.7, т.3, б.“ Б „ от Наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, а именно, за това че на 20.11.2019г. около 13.00 часа в с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Георги Сава Раковски „ №17 при комплексна проверка на дружеството жалбоподател, притежаващо лиценз за превоз на пътници на Общостта №1328, било констатирано, че превозвачът не е доказал финансова стабилност преди изтичане на срока, за който е сключен договора за застраховка или срока, за който е издадена банкова гаранция.

С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и издадено при явни нарушения на материалния и процесуалния закон.

 В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят – К.С. Г.и свидетеля Т.Д.Г..

 

Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

 

Орхи ден „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Георги Сава Раковски „ №17, представлявано и управлявано от П.С.П. е дружество превозвач, притежаващо лиценз за превоз на пътници на Общността №1328.

Свидетелите К.Г. и Т.Г., и двамата инспектори в РД „ Автомобилна администрация „ – гр.Враца, след извършена справка в базата данни на ИИ“ АА „, установили, че дружеството жалбоподател не е доказало финансова стабилност по реда и в сроковете, предвидени в Наредбата.

След като констатирали горното неизпълнение на задълженията от страна на дружеството жалбоподател, двамата служители на РД „ АА „ – гр.Враца извършили комплексна проверка на същото на 20.11.2019г..Проверката извършили по седалището на дружеството в с.Селановци, обл.Враца.

Св.К.Г. съставил на дружеството жалбоподател АУАН №269511/20.11.2019г., за това, че на 20.11.2019г. около 13.00 часа, в с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Георги Сава Раковски „ №17 при комплексна проверка на дружеството жалбоподател, притежаващо лиценз за превоз на пътници на Общостта №1328, било констатирано, че превозвачът не е доказал финансова стабилност преди изтичане на срока, за който е сключен договора за застраховка или срока, за който е издадена банкова гаранция.

 АНО, след като е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, е установил, че нарушителя е извършил деянието виновно, в резултат на което е издал обжалваното наказателно постановление.В самото НП нарушението било описано по начин, идентичен с този в АУАН.

 

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което  е допустима, като съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.

По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото му на защита.

Съдът намери, че административно наказателното производство е протекло при съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, които нарушения представляват абсолютни  основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По приложението на материалния и процесуалния закон:

Съгласно чл.7, ал.7, т.3, б.“ Б „ от Наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, лицата, които осъществяват обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, доказват финансова стабилност всяка година преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка или срока, за който е издадена банковата гаранция.

На първо място от описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно в какво по същество се изразява твърдяното нарушение, тъй като са посочени и двете хипотези, които са в условията на алтернативност – поради това, че не е доказал финансова стабилност преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка или поради това, че не е доказал финансова стабилност преди изтичане на срока, за който е издадена банковата гаранция.

          Също така, при съставянето на АУАН и издаването на НП са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено.

          И в двата акта не е посочено обстоятелството какъв е крайния срок за установяване на финансовата стабилност на дружеството жалбоподател, т.е. липсва каквото и да е описание на наличен договор за застраховка, както и кога изтича той, с оглед на което жалбоподателят да организира адекватно защитата си, а съдът да извърши проверка относно съставомерността на деянието към посочената дата на извършване на нарушението – 20.11.2019г..

          За да се ангажира административнонаказателна отговорност в случая е необходимо позоваването на срока по конкретен договор за застраховка или срок на банкова гаранция, т.е. следва в АУАН и НП да са описани фактите, относими към приложената хипотеза на подзаконовия нормативен акт – конкретно посочване на договор за застраховка или банкова гаранция и срокът на валидност на същите, с който срок се свързва началния момент на съставомерното бездействие на превозвача.В случая нито в АУАН, нито в НП не е посочено откъде произлиза вмененото задължение за доказване на финансова стабилност и то в срока до 20.11.2019г..

          Свидетелите сочат, че се позовават на базата данни на ИА „ АА „,, но тази информация не се съдържа в делото на първо място, а на второ, дори и да се съдържа, то същата е трябвало да бъде възпроизведена в АУАН и НП, т.е. в последните е следвало да се конкретизира срока, за който е сключен предходния договор за застраховка или срока, за който е била издадена банковата гаранция.Това е необходимо с оглед на обстоятелството, че в случая се вменява неизпълнение на задължение, свързано със срок, което означава, че на следващия ден, след изтичането на срока е налице осъществен състав на административно нарушение, което е и датата на нарушение.

          Допуснатият пропуск пречи на съда да прецени дали в действителност този срок не е спазен от жалбоподателя, както и дали посочената като дата на нарушението / която дата е и датата на извършената проверка / - 20.11.2019г. е действителната такава.Допуснатото нарушение е съществено и опорочава НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, тъй като законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите в НП, каквато възможност е предвидена в определение случаи за допуснатите нередовности в АУАН - чл.–3, ал.2 от ЗАНН.

          В обжалваното наказателно постановление само и единствено е възпроизведено бланкетното съдържание на нарушената правна норма от материалния закон, но не и обстоятелствата от съставомерен характер, при които обстоятелства е било извършено нарушението, в частност – кога е изтекъл срока за доказване на финансовата стабилност, както и срокът на какво е бил изтекъл – на застрахователен договор или банкова гаранция.Следователно липсват дори данни, въз основа на които да се приеме на първо място дали се отнася до застрахователен договор или става въпрос за банкова гаранция, както и данни, въз основа на които да се приеме, че датата на извършване на нарушението е най – малко определяема.

          Недопустимо е едва в производството по чл.61 от ЗАНН съдът да определя съставомерните за твърдяното нарушение факти и съобразно същите да изследва въпроса извършено ли е нарушение, след като последните не са посочени в АУАН и НП.Тези факти следва задължително да присъстват в обстоятелствената част на АУАН и НП, като те не биха могли да се извеждат и допълват въз основа на приобщените по делото доказателствени материали или да се разбират едва в хода на съдебното следствие.Последните биха могли да се ползват единствено с оглед тяхната доказателствена стойност за установяване съществуването на твърдени обстоятелства.Непосочването на обективни признаци от състава на нарушението води до невъзможност съдът да упражни контрол за законосъобразност на НП и да провери дали правилно е бил приложен материалния закон, правилно ли е определено наказанието и спазени ли са сроковете по чл.34 от ЗАНН.Неизпълнението на задължението на наказващия орган да посочи всички индивидуализиращи белези на административното нарушение, води и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до съществено опорочаване на административнонаказателното производство.

          С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в НП не са описани изчерпателно обстоятелствата, при които е извършено нарушението чрез възпроизвеждане на всички типични елементи от състава на нарушената норма, които следва да са налични за съставомерността на деянието.Констатираните непълноти от една страна водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а от друга създават затруднения у съда при проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, досежно наличието или отсъствието на всички елементи от обективната страна на състава на нарушението и правилното прилагане на закона.

Гореконстатираните нарушения на ЗАНН са абсолютни основания за отмяна на атакуваното постановление.Това е така, тъй като пропуските в АУАН и НП се отнасят до задължителни техни реквизити и същите са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, а нарушеното или ограничено право на защита всякога е съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяната на наказващия акт.Ето защо жалбата следва да се приеме за основателна, а атакуваното НП следва да се отмени.

                                                                     

Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

 

             ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-0000352/02.12.2019г. на Началник отдел към ОО „ АА „ – гр.Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на „ Орхи ден „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Георги Сава Раковски „ №17, представлявано и управлявано от П.С.П. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лева / двеста лева / за нарушение на чл.7, ал.7, т.3, б.“ Б „ от Наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ.

 

 

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок след получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Враца.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: