П Р О Т О К О Л
Гр. Луковит,
05.03.2020 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
в публично съдебно заседание на пети март 2020 г. две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
КИРЧЕВА
при
участието на секретаря И.Д.сложи за разглеждане Гр. Д. № 635 по
описа на съда за 2019 г., докладвано от съдията.
На именното повикване в 15,20 часа се
явиха:
ИЩЕЦЪТ Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Луковит, се представлявана от директора инж. И.Б.– редовно призован.
ОТВЕТНИКЪТ Д.Ц. Т.- редовно призована,
се явява лично.
Явява се адв.Р.Л. – упълномощен с
пълномощно по делото.
Б.:Да се даде ход на делото.
АДВ.Л.: Да не се дава ход на делото поради
това, че ДСП не притежава процесуална легитимация да предявява този иск срещу
ответницата Д.Ц. Т.. Моля да ни бъдат присъдени разноските в размер на 300 лв.
адвокатски хонорар.за което представям списък.
СЪДЪТ намира, че ход на делото не следва да бъде даден, а образуваното
производство следва да бъде прекратено като недопустимо, поради следните
съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ДСП
-Луковит, представлявана от директора И.П.Б., против ответницата Д.Ц. ***, с която е
предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване съществуването на вземания на ищеца от ответницата за отпускане на целева помощ за
отопление в размер на 282,50 лв., заедно със законната лихва за просрочени
задължения в размер на 44,42 лв. за периода от 01.08.2008 г. до 10.09.2009 г. -
общо: 326,92 лв. и допълнителна еднократна помощ за компенсиране на хора с
най-ниски доходи по реда и условията на ПМС № № 261 от 27.10.2008 г. в размер
на 100,00 лв., заедно със законната лихва за просрочени задължения в размер на
13,14 лв. за периода от 01.10.2008 г. до 10.09.2009 г. - общо: 113,14 лв.
Общият размер на задължението е 440,06 лв., за които суми в полза на ищеца по ч.гр.д. № 578/2019 г. по описа на
Районен съд - Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В
законоустановения срок от ответницата чрез упълномощения й процесуален
представител адв.Р.Л. е депозиран отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Прави възражение, че вземането е погасено
по давност.
При
извършената повторна проверка за допустимост на иска съдът намира, че ищецът
Дирекция „Социално подпомагане" гр.Луковит не е надлежна страна,
разполагаща с процесуална правоспособност по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ГПК в
производството по настоящето дело. Такава е Агенция за социално подпомагане
гр.София. Съгласно посочената разпоредба процесуално правоспособни са
държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджетни кредити,
а ако ръководителят на държавното учреждение не е разпоредител с бюджетна
кредити, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото
учреждение, чийто ръководител е разпоредител с бюджетни кредити. В чл. 5, ал. 2
от ЗСП е посочено, че Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция
към Министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище
София, а чл. 2 и ал. 3 от Устройствения правилник на АСП определя Агенцията
като юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджет към Министъра на
труда и социалната политика. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за социалното
подпомагане, ППЗСП и Устройствения правилник на АСП, звената към Агенцията,
съставляват нейни структурни подразделения, каквото е и Дирекция „Социално
подпомагане", като териториално поделение, които разполагат с делегирани
функции с териториална или целева дефинираност. Същите не са юридически лица и
не притежават самостоятелна процесуална правосубектност.
Ищецът основава вземането си на влязла в сила заповед на директора на
ДСП -Луковит по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП за възстановяване на недобросъвестно
получени средства за социална помощ. С разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ЗСП е предвиден
специален ред за принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП - по искане на ДСП по реда на чл. 418 от ГПК. т. е. с нормата на чл. 146,
ал. 2 от ЗСП е предвидена изрична легитимация на ДСП, макар и да не притежава
самостоятелна провосубектност, да инициира производство по издаване на заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 1 ГПК - въз основа
на документ - акт на административен орган - влязлата в сила заповед на
директора на ДСП за възстановяване на недобросъвестно получени средства за
социални помощи. Наличието на специален ред, регламентиращ предявяването на
тези вземания, дерогира общия ред по чл. 410 ГПК.
Заявлението в настоящия случай, по повод на което е
образувано заповедно производство, не е било по реда на чл. 418, вр. чл. 417,
т. 1 ГПК - въз основа на документ, а такова по чл. 410 ГПК. Издаването на
заповед за изпълнение в общата заповедна процедура има характер на покана за
изпълнение към длъжника, която е допустима само в гражданскоправните отношения,
базирани на принципа на равнопоставеността. ДСП може да получи принудително
изпълнение за недобросъвестно получени суми само при положение, че има подлежащ
на изпълнение административен акт - влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
14а ЗСП, в който случай може да получи незабавно изпълнение.
Затова
съдът достигна до извод, че ДСП Луковит не е надлежна страна да започне
производство по реда на чл. 410 ГПК, чието продължение е настоящото исково.
Липсата на надлежна страна представлява липса на една от абсолютните
процесуални предпоставки за допустимост на производството, налагащи
прекратяването му.
В този смисъл е и Определение №
984/18.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 659/2019 г. на Окръжен съд Ловеч.
При това положение и предвид
задължителните указания дадени в т. 13 на TP № 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение в полза на ДСП Луковит следва да
бъде обезсилена.
Сторените от ответника разноски на основание чл. 78,
ал. 2 ГПК следва да бъдат поставени в тежест на ищеца, предявил недопустимия
иск и подал недопустимо заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 635/ 2019 г. по описа на Районен съд Луковит,
поради недопустимост на иска.
ОБЕЗСИЛВА
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 381/18.09.2019 г. по
ч. гр. д. № 578/ 2019 г. по описа на Районен съд - Луковит
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 2 ГПК Дирекция Социално подпомагане Луковит ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ц. Т.с ЕГН **********
сумата 300.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното и исковото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Ловеч.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 15,25 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: