Решение по дело №609/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 454

 

гр.Горна Оряховица, 15.12.2020 г.

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

      

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:                                    

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

 

при секретар СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 609/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правна квалификация чл.432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Р.В.А. ***, чрез пълномощника си адв. С. И. от ВТАК претендира от ответника ЗД „Бул инс” АД гр. София сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /телесни повреди изразяващи се в: посттравматичен хематом и оток темпорално в ляво 5/7 см; оток и хематом на дясна ушна мида; оток на шията двустранно; оток и хематом на гърдите косо от ляво рамо към десен хълбок с ширина 8/10 см; хематом под пъпа и на напряко на корема 20/8 см; оток и хематом на лява китка с ограничен обем на движение; оток и хематом в ляво лумбално 5/10 см; охлузвания на лява предмишница с наличие на чужди тела – малки стъкла; оток и хематом на двете колена отпред с препателарен бурсит, съпроводени с душевни терзания - притеснения, психически дискомфорт и страх/, както и лихва за забава върху главното вземане за периода от 02.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Уврежданията са в резултат от пътно-транспортно произшествие настъпило на 02.08.2019 г. в гр. Долна Оряховица, причинено виновно от делинквент, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”.  Излага се, че механизма на ПТП-то бил следния, а именно: на 02. 08. 2019 г., около 15, 10 ч., в гр. Долна Оряховица Н.М.Н. управлявал МПС л. а. „Мерцедес“ с рег.  № ****, който при завиване на ляво не пропуснал насрещно движещия се автомобил, който бил управляван от ищеца. При настъпилото ПТП-то били причинени описаните по-горе телесни увреждания на ищеца и материални щети. Твърди, че е търпял болки и страдания за един продължителен период от време. Сочи, че е предявил по реда на чл. 380 от КЗ застрахователна претенция пред ответното дружество, което определило обезщетение в размер на сумата 800 лв., с което не е съгласен. Не последвало плащане. Иска се от съда да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., както и законна лихва върху главницата от 02.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

ЗД „Бул инс” АД гр. София оспорва исковете по основание и размер. Признава факта, че собственика на л. а. „Мерцедес Е 400“ с рег. № **** е сключил валидна застраховка гражданска отговорност с период на действие в срока на настъпване на ПТП –  то. Оспорва механизма на настъпване на ПТП-то, намирайки, че не е налице деликт, а случайно деяние, т.к за водача на застрахованото при тях МПС не съществувала обективна възможност да предвиди настъпването на вредите. Оспорва доводите на ищеца за наличие на допуснати от водача на л.а.“Мерцедес“ нарушения на правилата за движение по пътищата. Въвежда възражение за съпричиняване на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като счита, че ищецът с поведението си сам е създал предпоставки за настъпване на инцидента. Намира, че ищецът само се е поставил в невъзможност да спре, т.к. е управлявал МПС-то си с превишена и несъобразена скорост, по която причина е препятствал и водача на л. а. „Мерцедес“да го възприеме и предотврати ПТП-то. Въвежда възражение за съпричиняване поради непоставяне и използване на обезопасителен колан от ищеца, с което нарушил правилата по ЗДвП. Поради изложеното определя, че ищецът в значителна степен е допринесъл за настъпването на описаните по-горе неимуществени вреди. Оспорва в резултат на ПТП-то да са настъпили описаните в исковата молба вреди по вид и степен, както и че описания оздравителен период не бил толкова продължителен. Намира, че претендираната от ищеца сума в размер от 5 000 лв. е значително завишена за подобен род вреди, посочвайки че следва да се има в предвид младата възраст на ищеца, бързото му възстановяване, липсата на трайни увреждания и пожизнени последици за здравето му. Оспорва претенцията за мораторна лихва, намирайки че ищецът не го е поставил в забава поради непредставяне на банкова сметка ***. 380 КЗ.  Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на предявения иск:

Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител, отказ на застрахователя да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /т.нар.рекламационно производство/, въведено с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е повелителна и за спазването ѝ съдът следи служебно, като провеждането на това производство е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

В случая от твърденията на ответника изложени в становище вх. № 261256/14.10.2020 г. се установява, че ищецът е завел претенцията си в ответното дружество с писмо вх. № ОК-536146/23.08.2019 г., за което е заведена щета №**********. Ето защо съдът намира, че между страните е протекло такова производство за извънсъдебно уреждане на претенциите за неимуществени вреди от настъпило на 02.08.2019 г. в гр. Долна Оряховица ПТП, поради което е отпаднала процесуалната пречка по чл. 498, ал. 3 КЗ препятстваща защита на правата на ищеца по исков ред и предявеният иск е процесуално допустим.

По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди в резултат от увреждането.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 165/02.08.2019 г. и АУАН № 84116/02.08.2019 г., се установява, че на същата дата в гр. Долна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев“ до № 11 в посока с. Драганово Н.М.Н. управлявал собствения на А.С.Р. л. а. с рег. № **** като предприел и извършил маневра завиване наляво, за да навлезе в реда на паркирани МПС-та, като не пропуснал насрещно движещия се от с. Драганово посока гр. Горна Оряховица л. а. „Сеат-леон“ с рег. номер ****, управляван от водача Р.В.А., като го блъснал в странична лява част на автомобила, вследствие на което автомобилът му се поднесъл и блъснал паркираните в дясно автомобили, с което нарушил чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. В резултат от ПТП-то ищецът получил описаните по-горе наранявания.  

Безспорно между страните е обстоятелството, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за лекия автомобил на делинквента. /застрахователна полица № BG/02/119002132576/ с период на покритие от до 30.07.2020 година./

От изисканата от РУ на МВР гр. Г. Оряховица административно наказателна преписка се установява, че е съставен АУАН № 84116/02.08.2019 г.  за реализиралото се ПТП при посочените по – горе обстоятелства, с което водачът на автомобила виновно нарушил чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. Съставено му е НП № 19-0268-001236/12.08.2019 г. Няма данни същите да са връчвани на водача Н.Н..

По делото са представени медицински документи и събрани гласни доказателствени средства за състоянието на пострадалия. Въз основа на тях е назначена медицинска експертиза, вещото лице по която посочва, че на пострадалият от ПТП-то са причинени: оток и кръвонасядане темпорално в ляво 5/7 см.; оток и кръвонасядане на дясна ушна мида с охлузвания на същата; оток на шията двустранно по изразено странично, кръвонасядане на гърдите, започващо от лявото рамо и стигащо до десния хълбок с приблизителна ширина 8/10 см; кръвонасядане в долна част на корема под пъпа с приблизителни размери 20/ 8 см.; оток, хематом и охлузване на лява предмишница странично и отзад с размер 8/ 2 см; оток и кръвонасядане на поясната област в дясно 5/10 см,; множество охлузвания на дясната предмишница с наличие на чужди тела-стъкла в кожата; оток и кръвонасядане на двете колена отпред с наличие на посттравматичен бурсит. Вещото лице посочва, че описаните травматични увреждания може да са причинени по време, място и начин съобщен от ищеца, а именно при въпросното ПТП, че в продължение на 25 - 30 дни е изпитвал болка и страдание, като първоначално болките са били с изключително висок интензитет, т.к. било затруднено движението на крайниците и шията. Пълното възстановяване приключило до около 30 ден след травмата.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства вещото лице по съдебно авто-техническа експертиза дава заключение относно механизма на ПТП-то, а именно: че на процесната дата автомобилът управляван от делинквента се е движил по платното за движение в гр. Долна Оряховица по ул. „Георги Измирлиев“ до № 11 от юг към север, от кръстовище с път от с. Писарево към с. Драганово, като предприема завиване наляво с цел паркиране върху западната обособена част за паркинг на платното за движение. По това време в разрешената посока от с. Драганово към кръстовището с път към с. Писарево, и към Г. Оряховица от север на юг се е движил л. а. „Сеат“, управляван от Р.А. със скорост към момента на удара 18,2 м/с или 65,52 км/ч. Автомобилите се движили в условията на прав участък от пътя. В това време делинквента предприема завиване наляво с цел паркиране върху предната обособена част за паркиране върху пътното платно, допуска навлизане в насрещната пътна лента, където в същото време се е движил управлявания от А. автомобил. От това движение настъпва удар, който е челен, ексцентричен кос за л. а. „Мерцедес“ и страничен за л. а. „Сеат“, с лява част на двете врати и задно ляво колело. От възникналите моментни сили придадени му от л. а. „Мерцедес“ л.а. „Сеат“ се завърта обратно на часовниковата стрелка и в резултат на това настъпват удар и с други леки автомобили до изразходване на кинетичната енергия на автомобила „Сеат“.  Вещото лице приема, че непосредствената причина за настъпилото ПТП от експлоатационно техническа гледна точка било допуснатото навлизане в насрещната пътна лента от водача Н.Н. с управлявания от него автомобил “Мерцедес“, където върху нея в същото време се е движил л. а. „Сеат“, управляван от ищеца.

Спорен между страните е въпросът, дали при така очертания механизъм на ПТП е налице противоправно поведение и вина на водача на автомобила, в причинна връзка с които да е настъпило събитието, т. е. налице ли е случайно деяние по чл. 15 от НК и имал ли е обективна възможност делинквента да предвиди и предотврати настъпилото ПТП. За отговор на този въпрос съдът съобразява заключението на съдебно-автотехническата експертиза, както и представените с административно – наказателната преписка дигитални снимки на местопроизшествието. При тези факти – управление на л.а. „Сеат“ в лентата за движение съобразно посоката му на придвижване и реализирал се сблъсък, следва да се приеме, че преценката на водача на автомобила „Мерцедес“ за времето, за което би могъл да предприеме маневрата навлизане в насрещната пътна лента с цел паркиране в обособения за това западно от платното за движение паркинг, е била неправилна – не са налице никакви доказателства, сочещи за обективната невъзможност на Н. да възприеме приближаващия автомобил, нито за невъзможност да бъде преценена скоростта на движение на л. а. „Сеат“. При това положение Н. е следвало да изчака преминаването на л. а. „Сеат“ като участник с предимство и след това – безопасно – да извърши желаната маневра с цел паркиране. Като не е сторил това, Н. е нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП. Това заключава и вещото лице в заключението – ударът би могъл да бъде избегнат, ако Н. не беше предприел маневрата „навлизане в насрещната пътна лента“ с цел паркиране на обособеното за това място. Това рязко включване в движението със скорост около 32, 4 км/ч и то излизайки от кръстовището от с. Писарево в посока към с. Драганово затруднява както преценката на извършващия маневрата водач, така и възможността за реакция на останалите участници в движението.

Следователно поведението на водача на автомобила е било противоправно, а вината му съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага. Ето защо съдът намира за доказан по делото твърденият от ищцата механизъм за настъпване на ПТП.

Следва да се установи, какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца.

От разпита на свидетелите Х. Р. и М. Й. се установява, че ищецът е изпитвал болки от удара. Тялото му било в отоци и синини. Накуцвал. Имал рани получени от стъклата на автомобила. Възстановил се за около месец, като в първите две седмици състоянието му било по-зле, но болката бързо отшумяла, защото бил млад човек. Първоначално се страхувал да върви по улиците, но месец-два месеца след инцидента отново продължил да работи като шофьор. Заминал да работи като шофьор в Германия.

С оглед изложеното, съдът приема за безспорно доказано обстоятелството, че в резултат на ПТП-то, настъпило на 02.08.2019 г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ищецът е претърпял увреждания на здравето така, както са посочени от вещото лице по допуснатата медицинска експертиза и изразяващи се във физически болки и страдания, както и преживян емоционален дискомфорт.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968 г. на ВС/. На основание чл. 154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените от ищеца травми, които по своята същност не са живото-застрашаващи, но са протекли болезнено през първите две седмици. Възстановителният период от травмите на главата и тялото е бил обичайният, а именно за период от 25-30 дни, приключил с пълно възстановяване. Относно емоционалните травми и отражението им на психиката на ищцата имаме показанията на свидетелите, които посочват, че отначало у ищеца се е формирал страх от автомобили, който бързо е отшумял, т.к. видно от показанията на св. Робев още през септември-октомври след инцидента, ищецът заминал за Германия с автомобила си.  Травматичните контузи по тялото на ищеца по своя медико-биологичен характер са му причинили болки и страдания с временни затруднения в придвижването, изразяващо се в накуцване, причинено от посттравматичен препателарен бурсит.

Като съобрази, че няма трайни негативни последици от получените от ПТП травми, нормалния за случая възстановителен период, изпитаните първоначално от ищеца болки и страдания, затрудняващи движението на крайниците, отока и хематома на шията в резултат на инерционния камшичен удар понесен при реализиралото се ПТП, всичко това за период 25-30 дни, както и че оплакванията за страх са отшумели в период месец- два след ПТП-то, съдът счита, че справедливия размер на дължимото обезщетение е сумата от 3 000  лв.

Съдът намира, че тази сума е съобразена и с практиката на ВТОС при подобни дела. Например в Решение № 133 от 8.04.2019 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 149/2019 г. е прието, че справедливият размер на обезщетението е сумата от 3200 лв., за претърпени от пострадалия - посттравматичен хематом и охлузване на дясното рамо; посттравматичен хематом и натъртвания в областта на седалището, повече в дясно; натъртвания, хематоми и охлузвания на двете колена; хематом на дясно бедро странично; -възстановителен период за описаните травматични увреждания (рани и натъртвания по тялото и крайниците)  около 30дни, за ПТП реализирало се 27.11.2017 г. В решение № 445 от 18.10.2019 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 513/2019 г. съдът е приел, че за мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, липса на спомен за случилото се, гадене, световъртеж, кръвонасядания по дясното бедро и подбедриците, охлузни рани по главата, справедливо обезщетение е в размер от 5000 лв. за ПТП настъпило на 11. 04.2017 г. С решение № 138 от 16.05.2019 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 138/2019 г. за ПТП, което причинило на пострадалия спукване на пето ребро в лявата гръдна половина, оток по гръден кош, оток на лява лакетна става с разтягане на сухожилия в ставната капсула, съпроводени с болки в областта на гръдния кош, поясната област и в лява лакетна става, настъпило на 17.11.2017 г. е определено обезщетение в размер на 5000 лв. С решение № 114 от 25.03.2019 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 9/2019 г. съдът е приел, че уврежданията (множество травми по главата, тялото и крайниците, с по-засегната лявата половина на тялото; охлузване на лявото коляно отпред и странично с диаметър над 7см; охлузване и травма на левия лакът; охлузване и травми по двете длани; тъпа травма на седалището) за ПТП настъпило 04.05.2017 г. е прието за справедливо обезщетение за сумата от 2000 лв.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази, че произшествието е настъпило през 2019 г., икономическата конюктура и минималната работна заплата за страната. Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Размерът на определеното обезщетение от 3000 лв. представлява около 5 минимални работни заплати за страната за 2019 г. /560 лв. за 2019 г. ПМС № 320/20.12.2018 г./ и съобразно практиката на ВТОС цитирана по-горе, се явява съразмерно за подобни случаи. Определеното обезщетение е съответно на жизнения на стандарт на страната към праворелевантния момент. Ето защо, съдът намира, че искът е основателен до размер от 3000 лв., а до целия предявен размер от 5000 лв. следва да се отхвърли.

По възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).

Предвид основателността на претенцията за заплащате на неимуществени вреди, съдът намира, че е налице процесуалното условие за разглеждане на възражението за съпричиняване, релевирано в отговора на исковата молба. Основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента, увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

По първото възражение, че с поведението си ищецът е създал предпоставки и условия за настъпване на инцидента, като е управлявал МПС с превишена и несъобразена скорост, като по този начин се поставил в невъзможност да спре и избегне ПТП-то или намали вредите, а същевременно водачът на насрещния автомобил да го възприеме, съдът намира следното:

Видно от обстоятелствената част на отговор втори от САТЕ е, че скоростта на ищеца при управление  на л. а. „Сеат“ към момента на удара е била 18,2 м/с или 65,52 км/ ч. Превишената и по-висока скорост с оглед законите на физиката обективно е допринесла за размера на вредите. Ищецът е имал задължение да управлява МПС-то в рамките на населеното място с максимално допустима скорост от 50 км/ ч. При такава скорост телесните увреди, които щеше да претърпи ищеца, щяха да са в по-малък размер, в значителна степен по-леки. Ето защо, съдът намира, че ищецът е допуснал нарушение на правилата за движение – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: "При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория "В" е забранено да превишава 50 км/ч за населено място". С оглед механизма на настъпване на катастрофата, установен от автотехническата експертиза, като съобрази допуснатите нарушения от водача на л. а "Мерцедес" и от пострадалия като водач на л. а "Сеат", съдът приема процент на съпричиняване на катастрофата, от пострадалия е 50% от вредоносния резултат. Основание за това е 15 км/ч по – високата скорост от максимално допустимата 50 км/ч в рамките на населеното място.

По отношение на следващото възражение по делото - за непоставяне на обезопасителен колан. Видно от заключението на вещото лице по назначената СМЕ е, че хематома по гърдите и под пъпа са отпечатък от поставен предпазен колан. Тези обективни находки по недвусмислен начин показват, че ищецът е бил с предпазен колан по време на ПТП.  Възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.

След приспадане от размера на определеното обезщетение от 3000, 00 лв. на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат по отношение ищеца, дължимото обезщетение е в размер на сумата 1500, 00 лв., за претърпените неимуществени вреди. За сумата до 3000, 00 лв., представляваща размера на определеното от съда обезщетение, предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване, а за горницата от 3000, 00 лв. до пълния предявен размер от 5 000,00 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Установи се наличие на главен дълг. Предвид нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите /чл. 496, ал. 1 КЗ/. По делото са представени доказателства за датата на отправяне на застрахователната претенция, а именно 23.08.2019 г. – л.64. Ищецът претендира обезщетение за забава от датата на ПТП-то 02.08.2019 г. С оглед изложеното искането му за осъждане на ответника за заплащане на законна лихва за периода от 02.08.2019 г. до 23.11.2019 г. изтичане на тримесечния срок за изплащане на обезщетението от ответника е неоснователно и следва да се отхвърли. Забавата на застрахователя е настъпила на 24.11.2019 г. и от тогава се дължи заплащане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди до датата на окончателното им изплащане. По изложените съображения претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва следва да се уважи, считано от 24.11.2019 г., като за периода от датата на увреждането - 02.08.2019 г. до 23.11.2019 г., следва да се отхвърли, като неоснователна.

По разноските:

По делото са налични доказателства за разноски сторени от ищеца за държавна такса в размер на 200 лв. и за депозит за СМЕ и САТЕ в размер на общо 500 лв. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по съразмерност на ищеца сумата от общо 350 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответното дружество също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., като по съразмерност тази сума следва да бъде редуцирана до сумата от 300 лв. платими от ищеца.

 

Мотивиран от посоченото, Горнооряховски районен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "ЗАД Бул инс“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.А., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1 500, 00 лв./хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени на последния телесни увреждания, в резултат от настъпило на 02.08.2019 г. застрахователно събитие – ПТП, реализирано по вина на водач на лек автомобил "Мерцедес" с рег. ****, гражданската отговорност на който към датата на ПТП е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.11.2019 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лв./триста и петдесет лева/ разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до целият предявен размер сумата от 5000,00 лв., както и искането за лихва за забава в плащането на обезщетение за претърпени неимуществевни вреди за периода 02.08.2019 г. до 23. 11.2019 г.

ОСЪЖДА Р.В.А., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на "ЗАД Бул инс“ АД, ЕИК: ***** сумата от 300 /триста/ лв. разноски.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от датата от връчването му.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: