РЕШЕНИЕ
№ 2499
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330106938 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и пасивно субективно съединени искове при
условията на евентуалност с правно основание член 225 от ЗСВ и член 86
ЗЗД.
Ищецът М. И. К., ЕГН ********** твърди, че е заемал длъжността
************* с ранг „********“ до 02.05.2018 г. С решение взето с протокол
№***от заседанието на *************, проведено на 25.04.2018 г. ищецът е
освободен от заеманата от него длъжност, считано от 03.05.2018 г., поради
навършване на 65 – годишна възраст.
Ищецът твърди, че има повече от 20 прослужени години в органите на
******, като на основание чл. 227, ал. 1 от ЗСВ при освобождаването му е
получил парично обезщетение в размер на 20 брутни месечни
възнаграждения, като база за определянето му било полученото от ищеца
през април 2020г. БТВ.
Твърди се също така, че с протокол № *** от заседанието на ******* от
31.05.2018 г. било взето решение заплатата на всички ***** да бъдат
актуализирани със сумата от 98 лева, считано от 01.04.2018 г., с оглед на
което ищецът счита, че е налице основание основното му възнаграждение за
1
м. април 2018г. да бъде увеличено с 98 лева, съответно да му бъде увеличено
и обезщетението при пенсиониране със сумата от 3200 лева, като тези суми
му бъдат присъдени.
Твърди се, че за месец април 2018 г. не е получил изцяло полагащото му
се възнаграждение от още 160 лв., която разлика се получава след като върху
полученото основно възнаграждение за месец април се прибави увеличението
от 98 лева, а след това върху така получената сума се начисли допълнително
възнаграждение за ранг в размер на 150 лв. и допълнително възнаграждение
за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател на основание чл.
219 от ЗСВ в размер на 2% годишно или общо 56%.
С оглед забавата на ответника се претендира и мораторна лихва върху
двете суми, считано от датата на падежа на вземанията – 31.05.2018г. до
датата на подаването на исковата молба.
От ответника ******** е подаден отговор на исковата молба, в който е
взето становище за неоснователност на исковете. Излага се, че обезщетението
е било изплатено на ищеца на 23.05.2018 г. съобразно заповед на
административния ръководител на***** Впоследствие с решение на ******
от 31.05.2018 г. е актуализирана таблица № ** за определяне на
максималните месечни работни заплати на*******, в сила от 01.04.2018 г.,
като взетото от *****решение е породило действие единствено и само
относно заетите в системата на ***** към момента на постановяването
му**** и *****. И след като ищецът е освободен от длъжност на 03.05.2018
г., така взетото решение от *****няма действие спрямо него.
От ****** е постъпил писмен отговор, с който възразяват срещу
допустимостта на предявените искове, като предявени срещу ненадлежен
ответник, а относно основателността на исковете се заявява, че исковете са
неоснователни, доколкото ищецът е освободен от заеманата от него
длъжност преди вземане на решението на ***** за актуализация на таблица
№ **за определяне на месечните основни работни заплати на съдии,
прокурори и следователи.
От ******* е постъпил писмен отговор, с възражението, че предявените
искове са недопустими, респективно неоснователни, доколкото към датата на
вземане на решението на ***** за изменение в максималния размер на
възнагражденията ищецът не е имал качеството на магистрат.
2
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
По предявените искове срещу заявения като първи ответник ********.
Исковете са допустими, доколкото именно този ответник е пасивно
легитимиран да отговоря по тях, с оглед на обстоятелството, че ищецът е
заемал длъжността прокурор именно в този орган на съд. власт, както и на
обстоятелството, че заплатата на ищеца е била начислявана и заплащана от
******.
Страните нямат спор, а и отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са обстоятелствата, че ищецът е заемал длъжността ****** със ранг
„******“ до 02.05.2018 г.; че с решение от заседанието на *****, проведено
на 25.04.2018 г. ищецът е освободен от заеманата длъжност, считано от
03.05.2018 г., поради навършване на 65 – годишна възраст; че ищецът има
повече от 20 прослужени години в органите на ******като на основание чл.
227, ал. 1 от ЗСВ при освобождаването си е получил парично обезщетение в
размер на 20 брутни месечни възнаграждения, определено на база –
последното получено от ищеца брутното трудово възнаграждение за месец
април 2018 г. и че с протокол №**** от заседанието на ******* г. е взето
решението заплатата на всички ***** да бъде актуализирана със сумата от 98
лева, считано от 01.04.20128 г.
Спорен е само въпросът дали Решението по т. 39 по протокол №***от
заседанието на ******от 31.05.2018г. има действие и следва ли да се прилага
спрямо ищеца.
За да се отговори на този въпрос следва да се изходи от нормите и
принципите на трудовото законодателство, имащи субсидиарно приложение
към настоящите правоотношения, на основание препращата норма на член
229 от ЗСВ, гласяща, че за неуредените в този закон случаи се прилага
Кодекса на труда.
Съгласно член 228, ал.1 от КТ БТВ за определяне на обезщетенията по
този раздел е полученото от работника или служителя БТВ за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
БТВ, доколкото друго не е предвидено.
Основанието за получаването на гратификационното обезщетение е
възникнало с прекратяване на правоотношението с ищеца-****** на
03.05.2018г., когато ищецът е освободен от длъжност поради навършване на
65 –годишна възраст, към който момент се определя обезщетението на база
последното получено от ищеца за месеца БТВ. Според заключението на
вещото лице К., последното начислено и получено от ищеца БТВ е в размер
на 4539,60 лева. Именно на така определената от самия закон база е
3
изплатено обезщетението по член 225 ЗСВ в общ размер на 90 792 лева.
Последващото увеличаване в размера на възнагражденията на
магистратите, като част от съдържанието на правоотношението, засяга
магистратите, които са с непрекратени и съществуващи служебни
правоотношения, а не тези с вече прекратени правотношения, сред които
магистрати е ищецът, доколкото изменението може да уреди и да засегне
съществуващите, а не прекратените към момента на изменението
правоотношения.
С оглед изложеното по-горе, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
На осн. член 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с член 25 от НЗПП на
ответника ще се присъдят разноски за юрк. възнаграждение в размер на 150
лева, платимо от ищеца.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. К., ЕГН ********** против ****–
***** искове за заплащане на сумата от 160 лева, представляваща разликата
между дължимото му брутно възнаграждение за м. април 2018г. и
изплатеното такова, ведно с обезщетение за забава в размер на 48 лева за
периода 31.05.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда и в
размер на зак. лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата;
както и сумата от 3200 лева, представляваща между дължимото му
обезщетение по член 225 от ЗСВ и изплатеното такова, ведно с обезщетение
за забава в размер на 959 лева за периода 31.05.2018г. до датата на подаване
на исковата молба в съда и размера на законната лихва от тази дата до
окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. ИЛ. К., ЕГН ********** да заплати на *****– П. разноски
за юрк. възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4