№ 23
гр. Велико Търново, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214110201594 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от адв. Н.К., в качеството му на процесуален
представител на М. ЕВГ. М., ЕГН **********, жив. в гр. П. Т., обл. В.
Търново, ***** срещу Наказателно постановление /НП/ № 35-
0001166/20.10.2021 год., издадено от Директор на РД "АА" гр. Плевен, с
което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 5 000 (пет хиляди) лева
на основание чл. 103, ал. 2, т. 2 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтПр./, за нарушение на чл. 43, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Наредба № 40 от
14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на
опасни товари (наричана по-долу Наредба № 40). Претендирана е отмяна на
НП като незаконосъобрано и неправилно. Поддържа се, че са допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на аминистративнонаказателното
производство. Сочи се, че НП не е издадено в съответствие с чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН, че нарушението не е описано пълно и ясно. Със жалбата се
претендират и разноски за процесуално представителство.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява и не
1
се представлява (упълномощеният защитник, редовно призован – не се явява).
Въззивникът не заема становище, като напуска съдебната зала в хода на
съдебното производство, за което не се сочат и не са налице обективни
уважителни причини. Не се констатират и такива, препятстващи
разглеждането на делото в негово отсъствие или това на упълномощения
защитник.
Въззиваемата страна РД "АА" Плевен, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Великотърновският районен съд, след като взе предвид доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.10.2021г., около 19.00 часа, на ПП I-4 (Варна – София), при км.
122,200, на разклон за с. Леденик свидетелите В.М. и А.М., инспектори при
РД „АА“ гр. Плевен, посетили подаден сигнал за реализирано ПТП с т.а ДАФ
ЦФ 85.380, с рег. № *****, кат 3, собственост на „К. „ЕООД, ЕИК *****.
В хода на осъществената проверка служителите на РД „АА“
установили, че водачът М. ЕВГ. М. извършвал превоз за собствена сметка на
опасен товар (гориво - дизел) с маршрут на движение Лясковец – Леденик, и
обратно съобразно Заповед № 0056/07.10.2021 год. изд. от "Евроагроимпекс"
ЕООД. При поискване от контролните органи водачът не представил валидно
удостоверение по чл. 38, ал. 1 от Наредба № 40 от 14.011.2004 год. за
условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари,
което да е издадено от МТИС (за одобрение на ППС, от компетентен орган по
ADR). При това М. представил Удостоверение № 19014144Б, валидно до
10.04.2020 год. Превозваният товар бил определен като такъв от клас III UN
№ 1202 (дизелово гориво).
При така направените констатации св. В.М., в присъствието на
свидетеля А.М. съставил на водача М. ЕВГ. М., в негово присъствие, АУАН
№ 294840/07.10.21 г. за нарушение на чл. 43, ал. 2, т.1, пр. 1 от Наредба № 40.
Същият бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан, като в
съдържанието му не са направени възражения. Такива не са подадени и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка и при същата правна квалификация на деянията е
2
издадено обжалваното НП, с което на М. ЕВГ. М. е наложено
административно наказание - глоба в размер на 5 000 (пет хиляди) лева на
основание чл. 103, ал. 2, т. 2 от Закон за автомобилните превози, за
нарушение на чл. 43, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Наредба № 40.
Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 16.11.2021
год., който недоволен от същото, на 23.11.21 год., е подал жалба, до ВТРС, по
реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите В.М. и и А.М. и писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК, съдържащи се в
административнонаказателната преписка по обжалваното НП.
От съдържанието на Удостоверение № 19014144Б, се установява че т.а
ДАФ ЦФ 85.380 с рег. № *****, кат 3, собственост на „К. „ЕООД, ЕИК *****
е бил сертифициран като превозно средство за превоз на товари от клас III UN
№ 1202 (дизелово гориво), каквото е от вида на процесното превозвано
такова, но същото е било със срок на валидност до 10.04.2020 година.
По отношение на така описаната фактическа обстановка не са налице
никакви противоречия в доказателствената съвкупност и същите позволяват
по един категоричен и несъмнен начин да се приеме същата за установена.
Показанията на разпитаните по делото свидетели, са подробни,
взаимносвързани и непротиворечащи помежду си по отношение на основния
факт на доказване по делото и в частност, на не представянето от страна на
водача, при поискване от компетентните органи, на намиращо се в
транспортното средство, валидно удостоверение по чл. 38, ал. 1 от Наредба №
40. В хода на административнонаказателното производство и в това пред
ВТРС, не се представиха доказателства, които да оборват твърденията на
свидетелите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
3
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи. НП е издадено при спазване на срока по чл. 34, ал. 3
ЗАНН, а именно – в 6-месечен срок от съставяне на АУАН.
Съдът приема, че в хода на административнонакзателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН и НП са
издадени при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в акта,
така и в НП нарушенията словесно и цифрово са описани по начин, който
гарантира правото на защита на санкционираното лице. Словесното описание
съответства на правната квалификация на нарушенията, като в АУАН и НП се
съдържат всички елементи от обективната страна на вмененото нарушение,
което е подведено под съответстващата му правна норма.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел. Действително, посоченият акт е подписан
единствено от св. А.М., но допуснатото нарушение не е съществено. Съдът
намира, че подписа на свидетеля е достатъчен с оглед на разпоредбите на чл.
40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и чл. 43, ал. 1 и предвид факта, че свидетелят е
очевидец. На следващо място, нормата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност
да се издаде НП дори ако е допусната нередовност в акта за установяване на
административно нарушение, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Предвид на това, съдът е мотивиран да приеме, че посоченото
нарушение само по себе си не може да обуслови отмяната на НП, предвид
цитираната разпоредба на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Наредба № 40 от 14.01.2004 год. за условията и реда за извършване на
автомобилен превоз на опасни товари е издадена на основание чл. 14, ал. 1 от
ЗАвтПр., съгласно която превозът на опасни товари на територията на
Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската
спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе и на Наредба за
условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и
министъра на околната среда и водите.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредбата регламентира реда по който
Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" издава на
4
превозвача, ползвателя или на собственика на ППС "Удостоверение за
одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари" по образец,
съгласно приложение № 7 със срок на валидност една година при
съответствие с изискванията на спогодбата.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Наредбата задължава в
транспорната единица да се намира и при поискване от контролните орган да
се представя удостоверение по чл. 38, ал. 1 от Наредбата. Цитираната
подзаконова нормативна разпоредба е в съответствие с Европейската
спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе, регулиращa
статута на националните органи, организации или институции, компетентни
да осигурят изпълнението на изискванията за безопасност на международните
превози.
Съгласно чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата ИА"АА" издава на
превозвача, ползвателя или собственика на ППС "Удостоверение за
одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари" по образец
съгласно приложение № 7 със срок на валидност една година при
съответствие с изискванията на европейската спогодба, като удостоверението
се издава на български и на английски език и важи за превоз на опасни товари
на територията на Република България.
Видът и характера на превозваното гориво (дизелово гориво – 29986
литра, съгласно фактура № ********** от 07.10.2021 год. (л. 17 от делото) го
определят като попадащо в обсега на регулации и контрол на посочените
разпоредби.
Санкционната норма на чл. 103, ал. 2, т. 2 ЗАвтПр. предвижда
административно наказание глоба от 5 000 лв. за водач, който извършва
превоз на опасни товари с пътно превозно средство с регистрация в
Република България, за което няма издадено от Изпълнителната агенция
"Автомобилна администрация" удостоверение за одобрение на пътни
превозни средства, превозващи определени опасни товари.
Категорично се доказа по делото, че жалбоподателят М.М.. има
качеството водач на пътно превозно средство, превозващо опасни товари, тъй
като на 07.10.2021 год., в посочения пътен участък е управлявал т.а, като е
превозвал 29 986 литра дизелово гориво, представляващо опасен товар. Съдът
приема, че количеството дизелово гориво е надлежно установено с писмени
5
доказателства – фактура № ********** от 07.10.2021 год. (л. 17). Водачът не е
представил издадено, валидно към момента на проверката и изискуемо по чл.
38, ал. 1 от Наредбата удостоверение, което е бил длъжен, в съответствие с
чл. 43, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Наредба № 40 да съхранява в транспортната
единица и при поискване от контролните органи да представи, с което е
осъществил състава на процесното административно нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината -
непредпазливост, при нейната разновидност - небрежност, тъй като
жалбоподателят, като водач на МПС, е бил длъжен да знае задължението си
по чл. 43, ал. 2, т. 1, пр. 1 и по чл. 38, ал. 1 от Наредбата № 40 и в случая, е
могъл да съобрази поведението си с посочените разпоредби.
Настоящият състав приема, че по отношение на извършеното деяние не
са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
описаното нарушение е свързано пряко и непосредствено с осигуряването на
безопасни условия за движение на водачите на останалите участници в
движението и по отношение на опасни товари. При това извършеното
нарушение, с оглед вида и характера на превозвания опасен товар, по
съществен начин засяга и застрашава обществените отношения, като среща
широк, отрицателен, административен и обществен отзвук, с оглед на
създаваните опасност и възможни щети.
За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то
следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид, какъвто не е
настоящия случай. Съдът намира, че в хода на производството не се
изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-
ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение
с обикновените случаи.
Правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл.
103, ал. 2, т. 2 от ЗАвтПр, като административното наказание е във фиксиран
размер от 5 000 лева към датата на извършване на вмененото нарушение, с
оглед на което не може да се обективира извод за наличие на основания за
нейното изменение.
6
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че НП
е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено в
цялост.
При този изход на делото съдът намира за неоснователно искането от
страна на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН,
Великотърновски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35-0001166 от
20.10.2021 год., издадено от Директора на РД "АА" гр. Плевен, с което на М.
ЕВГ. М., ЕГН **********, жив. в гр. П. Т., обл. В. Търново, ***** за
извършено на 07.10.2021 год., при км. 122,200, на разклон за с. Леденик,
нарушение на чл. 43, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на
МТС, МВР и МОСВ, е наложено, на основание чл. 103, ал. 2, т. 2 от Закона за
автомобилните превози административно наказание - глоба в размер на 5000 (
пет хиляди) лева - като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – В.
Търново, в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава X от АПК.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7