№ 1633
гр. Русе, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520100420 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ ЕАД против Р. М. М..
Ищецът твърди, че на 17.05.2019 год. между Р. М. М. и Теленор България ЕАД
(понастоящем Йеттел България ЕАД) е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*************** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30.99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент
в размер на 30.99 лева. М. не изпълнявала задълженията си по договора в общ размер 183.92
лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
20.08.2019 г. - 19.11.2019 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора,
мобилният оператор начислява неустойка в размер на 77.46 лева, която не надвишава
размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №
**********/20.01.2020 г.
На 06.07.2019 г. между Р. М. М. и Теленор България ЕАД (понастоящем Йеттел
България ЕАД) е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************
за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет+ 16.99" със стандартен месечен
абонамент в размер на 16.99 лева. М. не изпълнявала задълженията си по договора в oбщ
размер 52.78 лева, представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
20.08.2019 г. - 19.11.2019 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора,
мобилният оператор начислява неустойка в размер на 42.48 лева, която не надвишава
размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №
7299564142120.01.2020 г.
На същата дата - 06.07.2019 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
номер +*************, мобилният оператор предоставя на Р. М. М. устройство марка
HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена, посочена в т. 7 от договора. В същата
точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на
1
направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги, М.
дължи сума в размер на 85.18 лева, начислена във фактура № **********/20.01.2020 г.,
представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът,
през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.
Посочените задължения по двата договора в общ размер 441.82 лева са
индивидуализирани в 4 фактури, както следва:
1.Фактура № **********/20.09.2019 г. за отчетен период 20.08.2019 г. - 19.09.2019
г., срок за плащане - 05.10.2019 г., издадена за сумата от 109.90 лева, представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва:
-92.00 лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+***************;
-17.90 лева абонаментна такса за предпочетен номер +*************.
Сумата по фактурата се претендира в размер на 93.90 лева, поради извършено
частично плащане в размер на 16.00 лева, което погасява задължението за абонаментна такса
и използвани услуги за предпочетен номер +*************** до 76.00 лева.
2.Фактура № **********/20.10.2019 г. за отчетен период 20.09.2019 г. - 19.10.2019
г., срок за плащане - 04.11.2019 г., издадена за сумата от 94.82 лева, представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва:
-76.93 лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+***************;
-17.89 лева абонаментна такса за предпочетен номер +*************.
3.Фактура № **********/20.11.2019 г. за отчетен период 20.10.2019 г. - 19.11.2019
г., срок за плащане - 05.12.2019г., издадена за сумата от 47.98 лева, представляваща
неплатени абонаментни такси, както следва:
-30.99 лева абонаментна такса за предпочетен номер +***************;
-16.99 лева абонаментна такса за предпочетен номер +*************.
4.Фактура № **********/20.01.2020 г. за отчетен период 20.12.2019 г. - 19.01.2020
г., срок за плащане - 04.02.2020 г., издадена за сумата от 205.12 лева, представляваща
неплатени неустойки и сума за мобилно устройство, както следва:
-77.46 лева неустойка за предпочетен номер +***************;
-42.48 лева неустойка за предпочетен номер +*************;
-85.18 лева сума за мобилно устройство за предпочетен номер +*************.
За събиране на вземането си ищецът в настоящото производство е подал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по ч.гр.д. № 3776/2022 год. по
описа на Районен съд – Русе е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение,
която е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца
възниква правен интерес за предявяване на настоящия установителен иск за вземанията си
по отношение на ответника по посочените два договора: Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*************** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30.99
с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС" и Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет+
16.99".
Ищецът моли да бъде признато за установено, че Йеттел България ЕАД, EИK
********* има вземания срещу Р. М. М. в общ размер 441.82 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***************; неплатени абонаментни такси, неустойка и
сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
2
+*************; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането.
Ответникът чрез своя особен представител оспорва предявения иск, като основните
му възражения се свеждат до следното: че липсва първоначална кредитна оценка от
ТЕЛЕНОР на потребителя, съгласно чл. 39 „б“, глава VІІ на ОС, както и текуща такава с
цел събираемостта на вземането в зависимост от материалните възможности на
потребителя в конкретния случай ответника М.. Според ответника чл. 40 от ОУ сочи, че
ако при извършването на първоначалната кредитна оценка спрямо потребителя по чл.
39„б“, ТЕЛЕНОР прецени, че същият не покрива изискванията на текущата търговска
политика, може да откаже сключването на индивидуален договор с потребителя, или да
предложи ограничен достъп до част от услугите, които предоставя, както и да предложи
ползването на предплатени услуги. В подписания договор не е било видно това да е
направено.
Ответникът също така прави възражение, че за ищеца е съществувало задължение
предварително и по подходящ начин чрез кратко текстово съобщение да информира
абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови парични
задължения включително и когато за целта ще се ползват от услугите на трети лица.
Моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен поради необективна
кредитна оценка, неотговаряща на изискванията на чл. 39 и чл. 40 от Глава VІІ на ОУ и
липсващата информация според чл. 31“а“ от ОУ в съответствие с Решение №
1962/27.09.2012 год. на Комисията за регулиране на съобщенията относно предварително и
по подходящ начин информиране на абоната Р. М. за предприемане на действия по
извънсъдебно събиране на негови парични задължения, включително и когато за целта ще
се ползват услугите на трети лица.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 1823 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 19.07.2022 год. по ч.гр. д. № 3776/2022 год. по описа на
РРС, с която е разпоредено на длъжника Р. М. М. да заплати сумите: 441.82 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.07.2022 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25.00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е дал
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
Страните не спорят, че между Р. М. М. и Теленор България ЕАД на 17.05.2019 год. е
подписан Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************** за срок от 24
месеца с абонаментен план „Тотал 30.99 с неограничени национални минути и роуминг в
зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 30.99 лева, че на 06.07.2019 год. е
подписан Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* за срок от 24
месеца с абонаментен план „Интернет+ 16.99", както и че на същата дата- 06.07.2019 год.
във връзка с предходния договор мобилният оператор предоставя на Р. М. М. устройство
марка HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена.
Вземанията за месечни абонаментни такси се дължат отделно от вземанията за
допълнително потребени мобилни услуги. Съгласно т. 23, б. „б" от Общите
условия на Теленор България ЕАД, месечният абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
мрежата, като се предплаща от потребителя ежемесечно в размери съгласно избрания от
него абонаментен план. Размерите на месечните абонаментни такси са посочени в
3
договорите за мобилни услуги, ответникът е запозната с техните размери и таксите се
дължат ежемесечно, като съгласно чл. 84, ал. 1 от 33Д, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е
необходимо получаването на изрична покана. Съдът приема, че вземанията за месечните
абонаментни такси са доказани по основание, размер и изискуемост. Ответникът не
ангажира доказателства те да са били заплатени преди подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК, съобразно разпределената доказателствена тежест.
Извън стандартните месечни пакети ответникът е използвала мобилни услуги от
предпочетен номер +***************, като те са начислени във фактури №
**********/20.09.2019 г. и № **********/20.10.2019 г., в които са посочени техните вид и
стойности. Ответникът не оспорва използването на тези услуги.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника на изискуемите
абонаменти такси и използвани услуги по договорите за мобилни услуги в периода от 20.08.2019
год. до 19.11.2019 год., са начислени неустойки. Според т. 11, б. (а) от договорите за мобилни
услуги е неустойка се дължи при тяхното предсрочно прекратяване по вина на ответната страна
или при нарушение на задълженията на ответната страна по тях. Неплащането на месечните
абонаментни такси и използвани услуги безспорно се явява нарушение на договорни задължения,
което е уговорено като самостоятелно основание за начисляването на неустойките. В случая
неустойките не надвишават трикратния размер на стандартния месечен абонамент.
Устройството HUAWEI Telenor 4G MiFi е закупено на преференциална цена от ответника
при сключването на Договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*************, което е
удостоверено от нея, подписвайки договора. На стр. 3 от договора за мобилни услуги, в полето
между саморъчното изписване на имената на Р. М. М. и полагането на подписа й е посочено, че
при сключването на договора й е предоставено устройството. Самото устройство, неговата
преференциална и стандартна цена и размерът на направената отстъпка са посочени в т. 7 от
договора. Сумата, представляваща съразмерна част от направената отстъпка в цената на
устройството HUAWEI Telenor 4G MiFi е начислена на основание т. 11, б. (б) от Договора за
мобилни услуги с предпочетен номер +************* поради виновното неизпълнение по него от
страна на Р. М. М. да заплати изискуемите абонаментни такси. Претендираната сума е в по-нисък
размер от действително направената отстъпка, защото е отчетен периодът, през който ответната
страна е изпълнявала задълженията си по договора.
За потребените от ответника услуги по тези два договора и за начислените
неустойки и такси ищецът е издал четири фактури. Първата е № **********/20.09.2019 г. за
отчетен период 20.08.2019 г. - 19.09.2019 г., срок за плащане - 05.10.2019 г., издадена за
сумата от 109.90 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
предпочетен номер +*************** и за предпочетен номер +*************. Сумата по
фактурата се претендира в размер на 93.90 лева, поради извършено частично плащане в
размер на 16.00 лева. Втората фактура е с № **********/20.10.2019 г. за отчетен период
20.09.2019 г. - 19.10.2019 г., срок за плащане - 04.11.2019 г., издадена за сумата от 94.82
лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен
номер +*************** и за предпочетен номер +*************. Третата фактура е с №
**********/20.11.2019 г. за отчетен период 20.10.2019 г. - 19.11.2019 г., срок за плащане -
05.12.2019г., издадена за сумата от 47.98 лева, представляваща неплатени абонаментни
такси за предпочетен номер +*************** и за предпочетен номер +*************.
Четвъртата фактура е с № **********/20.01.2020 г. за отчетен период 20.12.2019 г. -
19.01.2020 г., срок за плащане - 04.02.2020 г., издадена за сумата от 205.12 лева,
представляваща неплатени неустойки и сума за мобилно устройство за предпочетен номер
+*************** и за предпочетен номер +*************, както и сума за мобилно
устройство за предпочетен номер +*************.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
4
Предявен е положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели
да установи, че ответникът му дължи парични суми по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*************** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30.99
с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС" и по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет+
16.99", въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение,
връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
В сключените между страните договори са посочени избраните от потребителя
абонаментни планове и дължимата месечна абонаментна такса, идентификационния номер
на активната CИM карта, даваща достъп до мобилната мрежа на оператора. От това следва,
че мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги, като е
осигурил достъп на потребителя до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни
услуги.
Насрещните задължения за ответника по договора за мобилни услуги са да заплаща
месечната абонаментна такса, както и мобилните услуги извън пакета, когато такива са
използвани. Съгласно т. 23, б. „б" от Общите условия на Теленор България ЕАД, които са
приети от потребителя, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен
план. Следователно месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване
на договора за мобилни услуги, след като абонатът е получил достъп до мрежата на
оператора- факт, който не се оспорва от него. В случая са налице и потребени мобилни
услуги извън месечния абонаментен план, чието основание и размер не са оспорени от
ответника. Размерът на вземанията се установява от договорите за мобилни услуги, където
са посочени размерите на дължимите месечни абонаментни такси и от издадените фактури.
Фактът на предоставяне на устройството HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална
цена, посочена в т. 7 от договора не е спорен между страните, а и се установява от
посоченото от ответника на стр. 3 от Договора за мобилни услуги с предпочетен номер
+*************, че при сключването на договора й е предоставено устройството.
Сумите за неустойки и за разлика в цената на мобилно устройство се претендират
поради неизпълнението от страна на ответника по договорите за мобилни услуги на
задължението за плащането на изискуемите абонаментни такси и потребление извън тях.
Ответникът не спори и не ангажира доказателства, че е изпълнил задълженията си по
договорите за мобилни услуги за заплащане на изискуемите абонаментни такси, поради
което мобилният оператор е начислил процесната неустойка, която не надвишава три
месечни абонаментни такси и поради това не е прекомерна.
Съдът намира, че всички вземания са изискуеми, тъй като е изтекъл срокът за
5
заплащане на месечните фактури, а ответникът не ангажира доказателства това да е сторено.
Фактурите не са основание на вземанията, а сключените между страните договори.
По отношение на претендираните суми, представляващи разликата между цената на
предоставеното устройство без абонамент и преференциалната цена, на която е са
предоставено, в т. 7 на договора е посочено какво устройство се предава на абоната, каква е
стандартната му цена, каква е преференциалната цена и размера на направената отстъпка. В
случая устройството е предоставено с отстъпка, като мобилният оператор е очаквал в замяна
на това изпълнение на сключеното споразумение за целия срок на действие от 24 месеца.
Това не е сторено от ответника, който е преустановил плащанията на месечните си
абонаменти. Поради това мобилният оператор начислява претендираните разлики в цената
на мобилното устройство, като е видно, че размерът им е по- нисък от този на направените
отстъпки.
Особеният представител на ответника намира исковете за неоснователни и недоказани,
като основните му възражения се свеждат до следното: че липсва първоначална кредитна
оценка от ТЕЛЕНОР на потребителя, съгласно чл. 39 „б“, глава VІІ на ОС, както и текуща
такава с цел събираемостта на вземането в зависимост от материалните възможности на
потребителя в конкретния случай ответника М.. Според ответника чл. 40 от ОУ сочи, че
ако при извършването на първоначалната кредитна оценка спрямо потребителя по чл.
39„б“, ТЕЛЕНОР прецени, че същият не покрива изискванията на текущата търговска
политика, може да откаже сключването на индивидуален договор с потребителя, или да
предложи ограничен достъп до част от услугите, които предоставя, както и да предложи
ползването на предплатени услуги. В подписания договор не е било видно това да е
направено.
Ответникът също така прави възражение, че за ищеца е съществувало задължение
предварително и по подходящ начин чрез кратко текстово съобщение да информира
абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови парични
задължения включително и когато за целта ще се ползват от услугите на трети лица.
Възраженията са неоснователни.
Съгласно т. 39 от Общите условия на Теленор България ЕАД, мобилният оператор
може да извършва първоначална кредитна оценка преди сключване на индивидуален
договор с потребителя, следователно той има право, но не и задължение да извършва
кредитна оценка на потребителя.
В т. 31 а от Общите условия на Теленор България ЕАД е уредено задължение на
мобилния оператор да информира предварително абоната, когато предприема действия по
извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения. В случая мобилният
оператор е предприел събиране на неплатените задължения на ответника по съдебен ред,
следователно няма задължение да я информира предварително за това.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен, а ответникът да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и исковото производство,
6
които са в размер на 385.00 лева в заповедното производство (възнаграждение за адвокат на
заявителя и държавна такса) и 675.00 лева в исковото производство (депозит за
възнаграждение на особен представител на ответника, за възнаграждение за адвокат на
ищеца и държавна такса) или общо 1060.00 лева.
С Разпореждане № 1409/13.02.2023 год. съдът неправилно е указал на ищеца да внесе
още 25.00 лева държавна такса, при положение, че до този момент той е внесъл дължимите
75.00 лева в исковото производство (25.00 лева при подаване на исковата молба и 50.00 лева
с молба вх. № 4396/09.02.2023 год. Тази сума следва да бъде върната на ищеца, след като
посочи банкова сметка, по която желае това да бъде сторено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж. к.
Младост, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от адвокат В. Н. от
АК- София и ответника Р. М. М., ЕГН **********, настоящ адрес: **************, че
ответникът дължи на ищеца вземането по заповед № 1823 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 19.07.2022 год. по ч.гр. д. № 3776/2022 год. по описа на
РРС, а именно: 441.82 лева, представляваща главница по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*************** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30.99
с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС" от 17.05.2019 год. и Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +************* за срок от 24 месеца с абонаментен
план „Интернет+ 16.99" от 06.07.2019 год, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.07.2022 г. до изплащане на вземането, посочени във фактури №
**********/20.09.2019 г., **********/20.10.2019 г., **********/20.11.2019 г. и
**********/20.01.2020 г.
ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН ********** да заплати на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД със
седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж. к. Младост, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, сумата 1060.00 лева, представляваща разноски в
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7