№ 127
гр. Сливен, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20232200600287 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия Д. Д. М., чрез защитника му адв. М.
Д. от АК - Сливен, против присъда № 75/94-05.2023г., постановена по нохд № 456/2023г. по
описа на Районен съд - Сливен.
С атакувания съдебен акт подсъдимият Д. Д. М. е признат за виновен в това, че на
08.02.2023 г. в *** направил опит да отнеме чужди движими вещи /сумата от 110 лв./ от
владението на Е. Н. А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
заплашване и деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради
което и на основание чл.198 ал.1 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.54 и чл.58а ал.1 от НК е осъден на
наказание две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
По отношение на веществените доказателства по делото: найлонова торбичка,
поставена в хартиен плик, запечатана с лепенка № Г5200 на ОД на МВР - Сливен, кибрит и
кибритени клечки, поставени в полиетиленов плик, запечатани е лепенка № Г5199 на ОД на
МВР - Сливен, прикрепени към кориците на досъдебното производство, както и 2 броя
диска „Verbatim“, е постановено да ес съхраняват по делото до изтичане сроковете за
съхранение на самото дело, след което да се унищожат като вещи без стойност.
Подсъдимият Д. Д. М. е осъден да заплати направените на досъдебното
1
производство разноски в размер на 59,60 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на
ОД на МВР - Сливен.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно
производство, депозирана от подсъдимия чрез упълномощения му защитник в установения
от закона срок, се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт, който се определя
като неправилен и постановен в противоречие с материалния закон, а наложеното наказание
като явно несправедливо. Заявява се, че съдът не е отчел, че опитът за грабеж е недовършен,
като не са осъществени всички признаци от състава на престъплението, доколкото макар
действително да е имал намерението да отнеме противозаконно цигари и пари от дома на Е.
Н., той по собствена воля се е отказал да го стори и съответно не е осъществил кражбата -
второто престъпление, влизащо в състава на грабежа. Твърди се, че не е отчетено от съда
обстоятелството, че подсъдимият не е използвал сила спрямо Е. Н., а е извършил по-леката
форма на принуда. Акцентира се и върху факта, че Д. Д. М. чистосърдечно е прицнал за
извършеното престъпление и най-искрено в съдебно заседание се е извинил на Е. Н.. По
отношение на наложеното наказание се сочи, че то ще се отрази крайно неблагоприятно и на
семейството му, доколкото Д. Д. М. е баща на четири малолетни деца, които изцяло зависят
финансово от него т.е. обосновава се тезата за явна несправедливост на наложеното
наказание, което не е съобразено със семейното му, социално и финансово положение.
Аргументира се и извод, че доколкото подсъдимият сам се е отказал от извършването на
грабежа по собствена подбуда, като поради това, че в обективната действителност не са
настъпили предвидените в закона общественоопасни последици, следвало е да бъде
правилото, обективирано в разпоредбата на чл.18 ал.3 НК и да не се налага наказание на Д.
Д. М.. Въз основа на това се настоява за отмяна на присъдата на Районен съд - Сливен като
неправилна и незаконосъобразна и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият
да бъде оправдан.
В с.з. пред въззивния съд подс. Д. М., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа така депозираната жалба и
допълнението към нея на посочените в тях основания. Настоява за приложението на чл.18
ал.3 от НК и съответно за отмяна на присъдата на Районен съд - Сливен като неправилна и
незаконосъобразна, както и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Частният обвинител Е. Н. А., редовно призована, не се явява лично, а за нея се
явява упълномощения й повереник. Последният заявява, че присъдата е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена като такава.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен, заявява, че намира жалбата за
неоснователна и предлага същата да бъде оставена без уважение. По отношение на
присъдата дава заключение, че същата е правилна и законосъобразна, повдигнатото
обвинение – доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а
наложеното наказание – справедливо.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
2
запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в
съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази
инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери жалбата на подсъдимия, депозирана чрез
неговия защитник, за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и техния анализ е приел установената фактическа обстановка, която е
обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези мотиви за установено от фактическа
страна е прието следното:
На 07.02.2023 г. в ***, подс. Д. М. употребил значително количество алкохол в
дома си. Тъй като му свършили цигарите, около 23,00 часа посетил бензиностанция МК
„Петрол“ - с. Крушаре, за да си закупи, след което се върнал в дома си и продължил да пие.
След полунощ, вече на 08.02.2023 г., решил да извърши грабеж, тъй като имал нужда от
парични средства.
Насочил се към имота на пострадалата Е. А., находящ се в същото село, на ул.
„Васил Коларов“ № 4. В двора имало построена двуетажна къща, в която живеел свид. С. С.
- син на свид. Е. А., стопански постройки и една обикновена едноетажна постройка, в която
живеела самата Е. А.. Подсъдимият М. прескочил оградата на двора, която била изградена
от мрежа и се запътил към двуетажната къща, вратата на която не била заключена. Влязъл в
сградата и се насочил към стаята, която помещавал свид. С. С., намираща се на втория етаж
на къщата.
Тъй като свид. С. С. отсъствал, подсъдимият започнал да рови по шкафовете, за да
търси пари и цигари. Вадел от шкафовете дрехите и ги хвърлял по земята. На масата до
телевизора намерил кутия, в която имало 5 цигари м. „Давидоф“ и кибрит, които взел.
Започнал да пали кибритените клечки, за да си свети, които хвърлял по пода. Тъй като не
намерил парични средства, решил да посети постройката, в която живеела, свид. Е. А., за да
вземе от нея пари. От стаята на свид. С. С. взел една найлонова торбичка, която си сложил
на главата, за да не бъде разпознат от свид. Е. А..
Подсъдимият влязъл в постройката, където живеела свид. Е. А., вратата на която не
била заключена и се насочил към кухнята, откъдето взел един нож. След това влязъл в
стаята, обитавана от свид. Е. А., която спяла, но внезапно се събудила от присъствието на
подс. Д. М.. На светлината на телевизора, който работел, видяла силуета му. Седнала на
леглото и успяла да стигне до ключ, който се намирал в близост до леглото й и да светне
лампата. Тогава забелязала хладното оръжие, което подсъдимият държал. Същият насочил
острието на ножа към свид. Е. А., приближил се към нея и заплашително й казал: „Давай
парите”. Свид. Е. А., стресирана от поведението на подсъдимия, не могла да му отговори
нищо. Тя не можела да разпознае подсъдимия М., който бил с торбичката на главата.
Подсъдимият с помощта на ножа натиснал ключа на лампата и я изгасил. В този момент
3
свид. Е. А. набрала смелост, пресегнала се и свалила торбичката от главата на подс. Д. М.,
но вече било тъмно и не можела отново да го разпознае. Попитала го: „Ти ли си М.
циганина”, предполагайки, че е той, тъй като преди това е ходил да работи в имота й.
Подс. Д. М. се уплашил и решил да се оттегли, напускайки стаята и постройката,
като държал в ръцете си ножа, който по - късно изхвърлил някъде по пътя към дома си. В
портмонето си, което се намирало в дамската й чанта, свид. Е. А. имала сумата от 110,00
лева, която подсъдимият не можал да вземе. След като подс. Д. М. т напуснал стаята, свид.
Е. А. цъкнала лампата и забелязала торбичката, която той ползвал, която останала на
раклата на леглото. Влизайки в кухнята, свид. Е. А. забелязала също, че липсва един от
кухненските й ножове от комплект „Дормео“. Същата предположила, че с този нож
подсъдимият я е заплашил. Уплашена, свид. Е. А. позвънила на свид. Д. С., неин съсед,
който й казал, че веднага тръгва към нея.
Свид. Е. А. излязла от постройката и се насочила към пътната врата на двора, за да
я отключи. В този момент забелязала, че в двуетажната къща, където живеел синът й, нещо
свети. Двамата със свид. Д. С. установили, че разхвърляните по пода дрехи в стаята на свид.
С. С. горели, тъй като явно се били запалили от клечките кибрит, които преди това хвърлил
подс. Д. М.. Свид. Д. С. взел една вила от двора, върнал се обратно и с помощта й изхвърлил
горящите дрехи извън къщата, след което излязъл заедно със свид. Е. А., тъй като
постройката била много задимена. Тогава свид. Е. А. сигнализирала органите на полицията
и разказала на свид. Д. С. подробно за случилото се. На него му направило впечатление, че
тя била много уплашена и разстроена. Същият останал при свид. Е. А. до пристигането на
полицейските служители.
В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествие, за което е
изготвен протокол от 08.02.2023 г., ведно с фотоалбум, неразделна част от него. При огледа
били иззети като веществени доказателства найлоновата торбичка, кибрит и кибритени
клечки, ползвани от подс. Д. М.. В последствие бил извършен и допълнителен оглед на
местопроизшествие.
С протокол от 08.02.2023 г. Г.Й.В. - майка на подс. Д. М. предала доброволно
ползвания от сина й 1 брой мобилен телефон м. „Сони“, който с разписка от 13.03.2023 г. й
бил върнат.
С протокол от 21.02.2023 г. Т.Г.С. предала доброволно 1 брой CD-R, съдържащ
записи от камери на бензиностанция МК „Петрол“ - ***, която подс. Д. М. посетил на
07.02.2023 г., преди да влезе в имота на свид. Е. А..
С протокол от 28.02.2023 г. Р.К.Г. предал доброволно 1 брой CD-R, съдържащ
записи от камери от 08.02.2023 г., поставени на частен дом в ***.
Видно от заключението на изготвената по делото видео - техническа експертиза,
предоставените за изследване 2 броя CD дискове съдържали видеозаписи, от които били
извлечени снимкови кадри на подс. Д. М. при посещението му в бензиностанцията и кадри
от улицата, по която подсъдимият се движил към дома на свид. Е. А.. Снимковите кадри
4
били представени в снимково приложение и са подредени в хронологичен ред.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по
същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по
делото доказателствени материали.
Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно
правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за
установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до единодушни констатации с първоинстанционния
съд по отношение на фактите по делото, които се установяват от събраните доказателства.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на практика такива
конкретни оплаквания липсват както в самата писмена жалба, по повод на която се
извършва настоящата въззивна проверка, а така и в с.з. пред въззивния съд не се правят, още
повече, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие при условията на чл.372 ал.4 от НПК и подсъдимият е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Присъдата на СлРС не е необоснована, тъй като изложените в мотивите към нея и
възпроизведени по-горе фактически констатации напълно кореспондират на събрания и
проверен по делото съвкупен доказателствен материал.
Първоинстанционният съд е подложил на преценка събраните и проверени в хода
на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства. В
този смисъл настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд
преценка на тези доказателствени материали, така и направените въз основа на това
доказателствени изводи.
В мотивите към присъдата си районният съд е посочил, че приема за безспорно
установена изложената фактическа обстановка въз основа на самопризнанието на
подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания и писмените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
С основание са кредитирани показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите са последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото. От тези
гласни доказателствени материали от съществено значение са показанията на свид. Е. А. –
относно обстоятелствата, касаещи поведението на подсъдимия в жилището й, изречените от
него думи и психическото състояние, в която тя е изпаднала, както и показанията на
свидетелите Д. С. и С. С. – относно обстоятелствата, касаещи състоянието на пострадалата и
какво същата им е споделила за случилото се през нощта спрямо нея.
Съдът правилно е дал вяра и на обясненията на подсъдимия дадени по време на
досъдебното производство в тази им част, в която той фактически признава, че е проникнал
най-напред в жилището обитавано от свид. С., а след това – в жилището обитавано от свид.
Е. А.; че е родил из вещите на свид. С.; че преди да отиде в жилището на свид. А. е поставил
5
найлонова торбичка на главата си; че след като е влязол в жилището на свид. А. е взел нож
от кухнята, след което е в влязъл в помещението, където пострадалата е спяла, която се е
събудила и се е разкрещяла. Обясненията, които подсъдимия дава относно мотивите, поради
които е влязъл най-напред в жилището на свид. Д. С. и после в жилището на свид. Е. А.
респ. обяснението, че е влязъл защото е бил пиян, а не е имал намерение да краде, обаче, не
следва да се кредитират, тъй като същите противоречат на останалия доказателствен
материал и представляват негова защитна версия, целяща оневиняването му. Твърденията на
подсъдимия относно целта, с която е влязъл в жилището на свид. А. противоречат на
показанията на самата пострадала доколкото според последната когато тя се събудила
подсъдимият е бил близо до леглото й, носил е найлонова торбичка на главата си, държал е
нож в ръката си и се обърнал към нея с думите: „Давай парите“. Свидетелката заявява, че
когато тя е включила осветлението, подсъдимият с ножа го е изключил и тогава тя се
пресегнала и е свалила торбичката от главата му, като го е попитала: „ти ли си М.
циганина?“, предполагайки, че това е подсъдимия, тъй като той е идвал в дома й да работи.
Пак според свидетелката, именно когато тя е казала името му, подсъдимият е избягал от
къщата.
С основание са кредитирани и писмените доказателствени материали, събрани и
изготвени в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът правилно е дал вяра и на заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза, доколкото същото не е било оспорено от страните, а и
съдът не е имал основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на експерта. Предмет на изследване на тази експертиза е видеозаписи
съдържащи се в предоставените за изследване 2 броя CD дискове, от които били извлечени
снимкови кадри на подс. Д. М. при посещението му в бензиностанцията и кадри от улицата,
по която подсъдимият се движил към дома на свид. Е. А.. Снимковите кадри били
представени в снимково приложение и са подредени в хронологичен ред.
Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка се основава на
цялостната преценка на всички събрани и подложени на проверка доказателствени
материали.
Следователно присъдата на Районен съд - Сливен не е необоснована, тъй като
приетото за установено от фактическа страна се подкрепя от и кореспондира със събраните
и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства.
Въз основа на установените и изложени в мотивите към присъдата му факти районният
съд е направил и обосновал извода си, че подсъдимият Д. Д. М. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.198 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК,
тъй като на 08.02.2023 г. в *** направил опит да отнеме чужди движими вещи - сумата от 110
лв. от владението на Е. Н. А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
заплашване и деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини.
6
Настоящата инстанция споделя изложените в мотивите на присъдата доводи, че според
разпоредбата на чл.198 ал.2 от НК заплашването представлява застрашаване с такова
непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на
заплашения или на друго някое присъстващо лице.
С основание е цитирано решение № 563/18.10.1971 г. по н.д. № 461/1971 г., ВС, II н.о.,
според което, за да бъде правнорелевантно по смисъла на чл.198 ал. 2 от НК заплашването,
извършено от дееца, не е необходимо да бъде установено, че той е имал обективна възможност
да осъществи заплашващото деяние; както и че е достатъчно да бъде установено, че поведението
му е създало основателен страх у пострадалия, че заплашващото деяние може да бъде
осъществено и че от него може да настъпи тежка опасност за живота, здравето, честта или имота
му или за друго присъстващо лице. В тази връзка изцяло следва да се сподели посоченото от
районния съд, че по делото безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че
при осъществяване на деянието подсъдимият е заплашил пострадалата, тъй като е насочил
острието на ножа към нея, приближил се към нея и заплашително й казал: „Давай парите”, което
е възбудило основателен страх в пострадалата за нейния живот.
В този смисъл е неоснователно твърдението на защитата на подсъдимия, че целта му
била да вземе цигари, а не пари. Нелогични и несъстоятелни са твърденията на самия подсъдим
относно целта на проникването му първо в жилището на свид. Д. С., а след това – в жилището
на свид. Е. А.. Оправдаването с употребата на алкохол и многократното обяснение, че е бил
пиян и не е знаел какво върши, представляват елементарен опит от негова страна да се опита да
избегне наказателната отговорност за извършеното от него изключително дръзко и опасно
престъпление. Цялостното поведение на подсъдимия – проникването в двора на пострадалата,
поставянето на найлонова торбичка на главата за да не бъде разпознат, вземането на ножа от
кухнята, изгасянето на осветлението, настояването пострадалата да му даде парите си,
недвусмислено сочат на един единствен извод – подсъдимият е влязъл в жилището на
пострадалата за да й вземе парите и е използвал за това заплашване – държейки хножа насочен
към пострадалата и използвайки думите „Дай парите“.
Деянието подсъдимия е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично
облагодетелстване. Подс Д. М. е съзнавал, че употребеното от него заплашване спрямо
пострадалата е било с цел същата да отнеме чужди движими вещи - парите на пострадалата, с
намерение противозаконно до ги присвои.
Деянието е останало на стадия на опита по независещи от подсъдимия М. обстоятелства,
тъй като когато пострадалата го попитала: „Ти ли си М. циганина?”, той се уплашил, че е бил
разпознат. Именно това го е мотивирало да напусне стаята, поради и което правилно и
законосъобразно районният съд е заключил, че в настоящия случай не е налице доброволен
отказ от довършване изпълнението на престъплението.
Правилно са преценени като неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия
респ. искането за приложение на разпоредбата на чл.18 ал.3 б.„а“ от НК. Категорично
7
подсъдимият М. не се е отказал да довърши изпълнението на престъплението по собствена
подбуда, а само и единствено поради страх, че е бил разпознат от пострадалата.
При определяне вида и размера на наказанието, районният съд е посочил в мотивите си,
че се е съобразил с наличните индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Прието е, че са налице както смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало, така отегчаващи такива – негативните му характеристични данни.
Обстоятелството, че подсъдимият е признал фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт не следва да се преценява като смекчаващо отговорността му
обстоятелство, доколкото с оглед на коментираните по-горе негови обяснения очевидно не е
налице самопризнание и разкаяние за извършеното, а и признанието на фактите по реда на
чл.371 т.2 от НПК има като последица приложението на разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК т.е.
намаляване на размера на наказанието с една трета.
Правилна е преценката, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при
условията на чл.54 ал.1 от НК, тъй като действително не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое от изключително естество.
С оглед на направените констатации относно обстоятелствата имащи значение за
отговорността, законосъобразно районният съд е преценил и е наложил на подс. Д. М. за
извършеното от него престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК наказания в размер на
минималния предвиден в закона за това престъпление, а именно - лишаване от свобода за срок
от три години. Размерът на наказанието лишаване от свобода законосъобразно е намален с една
трета по реда на чл.58а ал.1 от НК т.е. определено е наказание две години лишаване от свобода.
По отношение на размера на наложеното наказание лишаване от свобода по делото не се
спори, доколкото в жалбата и допълнението към нея не се претендира определяне на наказание в
по-нисък размер. Пред районния съд защитата на подсъдимия единствено е претендирала
определяне на наказание при условията на чл.66 от НК.
Законосъобразна е и преценката на първата инстанция, че така определеното спрямо
подсъдимия след редукцията по чл.58а ал.1 от НК наказание две години лишаване от свобода
следва да се търпи ефективно т.е. не следва да се отлага изпълнението му по реда на условното
осъждане.
Настоящата инстанция споделя доводите изложени в мотивите към атакуваната присъда,
с които е отхвърлено искането на защитата на подсъдимия изпълнението на наложеното
наказание да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Правилна и обоснована е преценката, че с условното осъждане на подсъдимия в
настоящия случай не биха се постигнали целите на наказанието. Действително съгласно
разпоредбата на чл.36 ал.1 от НК, наказанието се налага е цел да се поправи и превъзпита
осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Следователно за да
прецени прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК следва да се вземат в предвид не само
8
целите на индивидуалната превенция, но и целите на генералната превенция. Действително в
конкретния случай прилагането на института на условно осъждане спрямо подсъдимия няма да
постигне целите нито на индивидуалната, нито на генералната превенция. Последните биха били
постигнати с налагане на ефективно наказание на подсъдимия, тъй като последният е извършил
тежко умишлено престъпление - грабеж, като начина на извършване на престъплението - през
нощта, спрямо възрастна жена е показател за завишена степен на обществена опасност на
подсъдимия. Освен това не без значение е и обстоятелството, че подсъдимият е бил
последователен и упорит при преследването на престъпната си цел и със своите действия е
предизвикал пожар и само действията на пострадалата и на нейния съсед са предотвратили
настъпването на по - тежки последици. Всичко това наистина разкрива една много висока степен
на обществена опасност на деянието на подсъдимия, с оглед на което обосновано е прието, че за
да се въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото, с
оглед зачестилите случаи на престъпления от този вид, е необходимо подс. Д. М. да изтърпи
ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.
Законосъобразно районният съд се е произнесъл по веществените доказателства по
делото, а именно: найлонова торбичка, поставена в хартиен плик, запечатана с лепенка № Г5200
на ОДМВР-Сливен, кибрит и кибритени клечки, поставени в полиетиленов плик, запечатани с
лепенка № Г5199 на ОДМВР-Сливен, прикрепени към кориците на досъдебното производство,
както и 2 броя диска „Verbatim“, като е постановил същите да се съхраняват по делото до
изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което да се унищожат като вещи без
стойност
Законосъобразно подсъдимият е осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 59,60 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД
на МВР - Сливен.
С оглед изложеното по-горе, а и по реда на служебната проверка относно
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или накърняване правото на участие на
подсъдимия в производството вкл. правото му на защита.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на
съдебния акт не се установиха основания налагащи изменението или отмяната му, същият
следва да бъде потвърден от настоящата инстанция изцяло.
Поради изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК Сливенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 75/04.05.2023 г., постановена по НОХД № 456/2023
г. по описа на Районен съд - Сливен.
9
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10