РЕШЕНИЕ
№ 260660
гр.
Бургас, 28.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6614/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по повод исковата молба на К.И.С. и М.С.С.,***, против О.В. ***, и
С.В.З.,***, с която претендират прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба на недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор …., с адрес гр. Бургас, ж. к. …., сключен между
ищците и ответника О.В. с Нотариален акт № 7/12.01.2018 год., т. І, н. д. № 7/2018
год. на пом.-нот. по заместване на нотариус рег. № 450, поради сключването му в
нарушение на закона; претендират приемане за установено по отношение ответника С.З.,
че, на основание договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ, сключен
на 30.11.1990 год., двамата ищци са собственици на описания процесен недвижим
имот; ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните разноски.
Исковата
молба е уточнена устно, в проведеното по делото на 08.02.2021 год. открито
съдебно заседание.
Правните
основания на предявените обективно съединени установителни искове са чл. 26, ал.
1, предл. първо във вр. с чл. 152 и чл. 209, ЗЗД; чл. 124, ал. 1, ГПК.
Ответниците
оспорват исковете, молят за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните
разноски.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания
по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно
от писмените доказателства по делото, с договор за продажба на недвижим имот по
реда на НДИ, сключен на 30.11.1990 год., ищците-съпрузи са придобили правото на
собственост върху процесния апартамент. По делото не се спори, че между ищците
и ответника О.В. е бил сключен в устна форма договор за паричен заем, за сумата
от 25 000 лева (в писмения си отговор ответникът О.В. не е оспорила това
твърдение на ищците), която сума е следвало да бъде предоставена на ищците; не
се спори и относно факта, че предаване на сумата не е извършено и до настоящия
момент. Ищците твърдят, че по настояване на заемодателя О.В. двамата заематели
са й продали, с Нотариален акт № 7/12.01.2018 год., н. д. № 7/2018 год. на пом.
нот. по заместване на нотариус рег. № 450, правото на собственост върху
собственото си жилище – апартамент в гр. Бургас, но с уговорката за обратното
му изкупуване след погасяване на заема. За тази уговорка е съставено
представеното писмено споразумение, а ищците твърдят, че договорът е нищожен
поради противоречие със закона – чл. 152 и чл. 209, ЗЗД.
Автентичността
на подписите на страните по споразумението е установено с неоспорено заключение
по приетата от съда графологична експертиза.
След
придобиване на имота О.В. е учредила договорна ипотека върху него, а
впоследствие го е продала на втория ответник – С.З., с договор по Нотариален
акт № 4/07.01.2020 год., т. І, н. д. № 3/2020 год. на нотариус рег. № 491.
Ищците твърдят, че този втори договор не е породил вещно-правно действие, тъй
като продавачът не може да черпи права от нищожния договор от 12.01.2018 год.,
т. е. към настоящия момент ищците са собственици на процесния апартамент.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск по чл.
26, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 209, ЗЗД за основателен. По делото е
установено, че между ищците и ответника О.В. е било постигнато съгласие за
сключване на договор за паричен заем, за сумата от 25 000 лева, и няма
доказателства тази сума да е предадена на заемателите. От съдържанието на
съставеното писмено споразумение, с установена от вещо лице-графолог
автентичност на подписите на страните, е видно постигнатото съгласие за обратно
прехвърляне правото на собственост върху жилището в полза на двамата заемателите,
но след погасяване на паричното им задължение от 25 000 лева към
кредитора-купувач на имота. Съдът намира, че прехвърлянето на правото на
собственост върху имота е въведено като част от заемния договор, т. е. този
имот служи като обезпечение по паричната сделка. Общата съвпадаща воля на
страните за обратното прехвърляне на имота е постигната и изразена писмено
преди сключване на процесната сделка, а не след нея – в тази насока е и ясното,
безусловно и непротиворечиво признание на О.В., направено в писмен вид по Досъдебно
производство № 390/2020 год. (л. 98 по описа на делото), т. е. налице е
нищожност поради противоречие със закона – Решение № 183/01.02.2018 год. по гр. д. №
689/2017 год. на III ГО на ВКС, Решение № 435/01.03.2013 год. по гр. д. №
370/2012 год. на I ГО на ВКС и Решение № 33/28.05.2018 год. по гр. д. №
2112/2017 год. на IV ГО на ВКС, поставени по чл. 290, ГПК. Уговорката на
обратно прехвърляне на правото на собственост в полза на продавачите-ищци е
ясна, недвусмислена и несъмнена, като действието й е поставено в зависимост от
връщане на заетата сума от страна на ищците, т. е. налице е забранена от закона
договореност по см. на чл. 209, ЗЗД
(Решение № 887/02.11.2001 год. по гр. д.
№ 311/2001 год. на II ГО на ВКС и Решение № 23/06.04.2010
год. по гр. д. № 58/2009 год. на III ГО на ВКС).
Възражението
на ответниците, че искът по чл. 26, ЗЗД е неоснователен, тъй като договорът за
заем не е породил действие, не може да бъде споделено. Както бе посочено
по-горе в решението, няма доказателства сумата от 25 000 лева да е била
предадена на двамата заематели, но това обстоятелство не е поставено като
условие за прехвърляне на правото на собственост в полза на заемодателя, нито
за уговорката за обратно изкупуване. Въпреки непредаване на заемната сума, процесната
сделка е била сключена, а неизпълненото от заемодателя-неизправна страна
парично задължение по чл. 240, ЗЗД не може да има за последица действителност
на договора за покупко-продажба.
Правният
извод на съда по първата претенция обуславя основателността и на предявения втори
установителен иск – срещу ответника С.З.. Нищожността на прехвърлителната
сделка от 12.01.2018 год. в полза на купувача О.В. изключва вещно-правното
действие и на последващите разпореждания с имота, тъй като продавачът по тях не
може да се разпореди с непритежавано право. Ответникът С.З. не е въвел друго валидно
правно основание, на което е придобил правото на собственост върху процесния
апартамент; не е провел насрещно доказване, за опровергаване легитимацията на
ищците като собственици на недвижимата вещ, поради което искът им срещу него е
основателен и следва да бъде уважен.
Основателността
на предявените искове налага уважаване и на молбата на ищците за присъждане на направените
деловодни разноски от общо 2696,05 лева – сбор от платените държавни такси, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран
от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
Нотариален акт № 7/12.01.2018 год., т. І, н. д. № 7/2018 год. на пом.-нот. по
заместване на нотариус рег. № 450, по силата на който съпрузите-ищци К.И.С.,
ЕГН **********, и М.С.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, са продали на
купувача-ответник О.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор …., който обект се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ….; адрес – гр. Бургас, ж. к. ….
среден; площ – 61.09 кв. м.; предназначение – жилище, апартамент; брой нива на
обекта – 1; прилежащи части – избено помещение № 3, с площ от 2.24 кв. м., и 0.510
% ид. ч. от общите части на сградата; съседи: на същия етаж – …, …, под обекта
– …, над обекта – няма, поради сключване на договора в противоречие със закона
– чл. 26, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 152 и чл. 209, ЗЗД.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по отношение ответника С.В.З.,
ЕГН **********, с адрес ***, че съпрузите-ищци К.И.С., ЕГН **********, и М.С.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, са собственици на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор …, който обект се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор …; адрес – гр. Бургас, ж. к. ….
среден; площ – 61.09 кв. м.; предназначение – жилище, апартамент; брой нива на
обекта – 1; прилежащи части – избено помещение № 3, с площ от 2.24 кв. м., и
0.510 % ид. ч. от общите части на сградата; съседи: на същия етаж – …, …, под
обекта – …, над обекта – няма, което право на собственост е придобито от
двамата ищци на основание договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ,
сключен на 30.11.1990 год.
УКАЗВА
задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по настоящото
дело в Службата по вписванията при БсРС, след влизането му в законна сила.
ОСЪЖДА
О.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, и С.В.З., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят на К.И.С., ЕГН **********, и М.С.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, деловодни разноски в размер от 2696,05
лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ