№ 12268
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110124042 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищецът А. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***** е
предявила отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК против „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, за признаване за
установено, че ищецът не дължина ответника сума в размер на 1188,88лв., представляваща
главница за потребена топлинна енергия, за която е постановено решение по гр.д. №
65967/2014 г. по описа на СРС, 53 състав, влязло в сила на 01.11.2016 г., по изпълнителен
лист от 10.02.2017 г., издаден в полза на „Т.С.“ ЕАД, въз основа на който било образувано
изп. д. № 20177860400904 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ. Твърди, че
вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, вкл. към датата на подаване на
исковата молба вземането по изпълнителния лист е недължимо като погасено с изтичането
на петгодишен давностен срок от влизане в сила на съдебното решение.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира предявения
иск за недопустим, тъй като вземанията по изп.д. № 20177860400904 по описа на ЧСИ М.М.,
били дължими към датата на предявяване на исковата молба. Оспорва вземането да е
погасено по давност, като се релевират доводи, че за периода на обявеното в страната
извънредно положение давност по отношение на процесното вземане не е текла, поради
което и същото е дължимо.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
1
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното по делото заверено копие на изпълнително дело № 20177860400904
по описа на ЧСИ Миладинов, рег. № 786 на КЧСИ, се установява, че същото е образувано
на 27.03.2017г. по молба на ответника, в която е приложен изпълнителен лист от
10.02.2017г., издаден на основание решение № 17471/01.11.2016г. по гр.д. № 65967/2014г.
на СРС, II ГО, 53 състав, с който ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от
1188.88лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия за периода м.10.2011г. до
м.04.2013г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2014г. до плащането. С молбата е
възложено по чл.18 ЗЧСИ определяне начина на изпълнението. След образуване на
изпълнителното дело са извършвани следните изпълнителни действия: на 25.07.2019г. е
поискано от взискателя насрочване на опис на движим вещи; на 08.04.2020г. е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника. Съгласно удостоверение от 15.03.2021г. се
установява, че делото е прекратено поради изплащане на дълга.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, който настоящият състав
намира за допустим (с оглед Решение № 60282/19.01.2022г.гр.д. № 903/2021г. на Трето г.о.,
съгласно което длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ
изпълнителен процес).
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист срещу ищеца е изтекла предвидената в закона погасителна
давност, през който период не били извършвани действия по спиране и прекъсване на
давността.
Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че
разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Изпълнителният лист от 10.02.2017г. е издаден на основание влязло в сила решение №
17471/01.11.2016г. по гр.д. № 65967/2014г. на СРС, II ГО, 53 състав, т.е. приложима с оглед
чл.117, ал.2 ЗЗД е общата 5г. давност за вземанията. В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на
ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на конкретни изпълнителни действия
(независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване
2
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на
пазач, насрочване и извършване на продан, но не и действия по образуване на
изпълнителното дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение,
проучване на имущественото състояние, извършване на справки, набавяне на документи,
книжа и др.
Спорът се концентрира в това дали в периода след 01.11.2016г. е изтекла 5г. давност.
Съдът приема, че давността не е изтекла, защото преди 02.11.2021г. (когато би изтекла) са
извършвани действия, прекъсващи давността по см. на чл. 116, б. „в“ ЗЗД вр. приетото в ТР
2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС (относно кои действия прекъсват давността), а именно: с
по молба на ответника за образуване на изпълнителното дело от 27.03.2017г. е възложено по
чл.18 ЗЧСИ определяне начина на изпълнението, като след образуване на изпълнителното
дело са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността, а именно: на
25.07.2019г. е поискано от взискателя насрочване на опис на движим вещи; на 08.04.2020г. е
наложен запор върху банкови сметки на длъжника.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага ответникът,
който е претендирал такива, поради което следва да бъдат присъдени такива в минимален
размер (предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото) в размер
на 100лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Т. К., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. *****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, че не дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: ****, гр.София, ул. *****, сумата от 1188.88лв., представляваща цена за потребена
топлинна енергия за периода м.10.2011г. до м.04.2013г., ведно със законната лихва, считано
от 11.08.2014г. до плащането, по изпълнителен лист от 10.02.2017г., издаден на основание
решение № 17471/01.11.2016г. по гр.д. № 65967/2014г. на СРС, II ГО, 53 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК А. Т. К., ЕГН: **********, гр.София,
ж.к. *****, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****, гр.София, ул. *****, сумата от 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3