РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Разлог , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Христина Д. Паскалева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Гражданско дело №
20211240100885 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Р.М.Г., ЕГН*, от г.Р., у.
„С.С.К.М.”№3, като майка и законен представител на М.Б.В. с ЕГН*, против Б.М.В., ЕГН*,
от г.Р., у.„А.С.“№4. Законният представител моли да бъде осъден ответника да заплаща на
детето си издръжка от 250.00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на искова молба
до настъпване на обстоятелства, водещи до отпадане или изменение на това задължение,
ведно със законната лихва върху всяка вноска, считано от датата на забавата до
окончателното изплащане на задължението.
Ищцата - редовно призована за с.з., се явява с упълномощения представител адв. Б, която
поддържа предявения иск и по същество моли да бъде уважен.Ответникът депозира писмен
отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на депозирания
иск за издръжка. Сочи, че претендираният размер на издръжката по чл.150 от СК е твърде
завишен, тъй като икономическата криза в страната се е отразила неблагоприятно и върху
него. Твърди, че работи на трудов договор и получава възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната, поради което не може да заплаща издръжка в
претендирания от ищеца размер. Твърди, че има друго семейство и още едно малолетно
дете, за което полага грижи.Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна: Не се спори и се установява от
представеното удостоверение за раждане, че страните са родители на детето М.Б.В. с ЕГН*,
родено на 22.07.2008 г.
Установява се от представеното Решение №6718/16.11.2016 г., постановено по гр. д.
№819/2021 г. по описа на Рг.РС, че бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие,
като съдът е одобрил представеното от страните споразумение, съгласно което
1
упражняването на родителските права е предоставено на майката Р.М.Г., а на ответника е
определен режим на лични контакти с детето. Със споразумението ответникът се е съгласил
да заплаща ежемесечно издръжка в размер на 120.00 лева. Цитираният съдебен акт е влязъл
в сила на 16.11.2016 г.От представеното по делото удостоверение изх. № 201/13.05.2021 г.,
издадено от ОУ„Н.П.“-Р. се установява, че детето М.В. е ученичка в VI клас.
От приетите по делото удостоверения е видно, че за последните 6 месеца преди депозиране
на исковата молба ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в размер ан 7`787.60
лева, а ответника – 2`942.55 лева.
Приети са доказателства, от които се установява, че ответникът има ново семейство, като
жената, с която е във фактическо съжителство е регистрирана като безработна – служебна
бележка от Д„БТ“. А от удостоверение за раждане от 23.08.2018 г. е видно, че има още едно
дете – Б.Б.В., ЕГН*, родено на 21.08.2018 г. За установяване на релевантни за спора факти
по делото са разпитани свидетелите. От показанията на същите се установява, че детето
живее заедно с майка си в дома им в г.Р. Редовно посещава дома на бащата и неговото
семейство. Редовно посещава баба си и дядо си по бащина линия, които са поели
заплащането на дължимата такса за тренировките на М. по волейбол.Съдът кредитира
показанията им при условията на чл.172 ГПК, тъй като същите споделят непосредствените
си възприятия досежно отношенията между страните, показанията им са обективни и
допринасят за изясняване на релевантните за делото обстоятелства.
По делото е представен социален доклад от О„ЗД” при ДСП-Р. В същия се изразява
становище, че е в интерес на ненавършилата пълнолетие М.В., родителят задължен да плаща
месечна издръжка да продължи да плаща такава редовно.
Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства. Приетото за установено от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:Предявеният иск за изменение на присъдена издръжка с правно
основание чл.150 СК е допустим.Разгледан по същество е частично основателен.
Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието на трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки / т.19 ППВС №5/16.11.1970 г./.
По делата за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия
издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да
определи издръжката, която ответникът дължи.
Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на преценка във всеки
конкретен случай.До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите
родители е безусловно. Пълният размер на издръжката, нужна за детето, се разпределя
между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и
издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските
права. Естествено на преценка подлежат и потребностите на детето, като се
2
съобразят обикновените условия на живот на деца от същата възраст.В настоящия казус
съдът намира, че една от алтернативните предпоставки за уважаване на предявената
претенция е налице. От постановяване на съдебното Решение №6718 от 16.11.2016 г.,
постановено по гр. дело №819/2016 г. по описа на РС-Рг, е изминал продължителен период
от време (почти 5 години), като икономическата обстановка в страната е променена (с ПМС
№331/26.11.2020 г. минималната работна заплата, считано от 01.01.2021 г. е 650.00 лв.),
вследствие на което определената издръжка е под предвидения в закона минимум - 1/4 от
МРЗ за страната. Нараснали са и нуждите на детето, което понастоящем е навършило 13 г.
възраст. Промяната в нуждите на детето има траен и продължителен характер. Трайното и
същественото им изменение обуславя извода за основателността на иска за изменение на
първоначално определената издръжка. Увеличените нужди на детето обосновават и по-
голям размер на необходимата издръжка. Осигуряване по-големия размер на необходима
издръжка, обоснован от увеличените нужди, следва да се поеме от двамата родители, а не
само от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права по арг. на
чл.143, ал.2 от СК. Конкретният размер на дължимата издръжка се определя с оглед
критериите, визирани с разпоредбите на чл.142, ал.1 и ал.2 от СК, а именно: да е съобразен с
нуждите на малолетното дете, както и съобразен с възможностите на двамата родители, при
съобразяване и с минималния размер на издръжката, който се определя по начин, визиран с
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, на база минималната работна заплата, определена за
страната.
Нуждите на детето съдът прецени, имайки предвид изложените по-горе обстоятелства.
Според т.5 на ППВС №5/16.11.1970 г. "възможностите" на лицето, което дължи издръжка
следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование,
професионална квалификация, трудоспособност. За преценка възможностите на родителите
по принцип имат значение следните обстоятелства: доходите на двамата родители;
здравословното състояние на родителите, отразява ли се върху възможността за получаване
на доходи и какви средства са необходими за лечение; имат ли родителите задължение за
издръжка към други лица; живеят ли под наем или в собствено жилище; притежават ли
имущество, от което реализират доходи или имат обективната възможност да ги
реализират.В настоящия казус се установи, че бащата-ответник има алиментни задължения
към друго малолетно дете – Б.Б.В., ЕГН*. Доходите му са доказани в процеса, в порядъка на
установения размер на минималната работна заплата за страната към момента – 650.00 лева.
В настоящия казус ищцата е тази, която полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на малолетното дете и в тази връзка тя поема ежедневните разходи за
консумативи (ел. енергия, отопление, комуникации, ВиК услуги и др.).
От гореизложеното се налага извод за възможност за реализиране на доходи от страна на
ответника, от които да отделя сума за заплащане на издръжка от 180.00 лева. Във връзка с
това съдът приема, предвид, по-големите доходи на майката, фактът, че бащата има
алиментни задължения към трето лице – за това са събрани писмени и гласни доказателства,
съдът приема, че месечната издръжка на детето възлиза на 400.00 лева, като се отчита и
факта, че непосредствената грижа за детето е поета от майката при която живее – то тя
3
следва да осигурява 220.00 лв. от тази сума, а разликата до 400.00 лева или 180.00 лева да се
осигурява от бащата. Финансовото състояние на родителите сочи на възможности за
заплащане на издръжка над минималните размери.
По изложените съображения, искът следва да бъде уважен, като дължимата от бащата
издръжка бъде увеличена на сумата 180.00 лв.
Издръжката ответникът следва да заплаща от датата на депозиране на исковата молба
05.07.2021 г.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъдe уважен частично до размера от 180.00
лева и отхвърлен в останалата част, като неоснователен.На основание чл.78, ал.6 от ГПК,
във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Рг
държавна такса в размер на 86.40 лв. – 4% върху увеличението на присъдената издръжка за
периода на тригодишните платежи.
Съобразно правилата на процеса ответникът следва да заплати и деловодните разноски,
сторени от ищцата, съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 288.00 лв.
- адвокатски хонорар.На основание чл.242 от ГПК, съдът служебно следва да допусне
предварително изпълнение върху решението, в частта му досежно присъдената
издръжка.Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена по гр. дело №819/2021 г. по описа на РС-Рг,
дължима от Б.М.В., ЕГН*, на М.Б.В. с ЕГН*, чрез нейната майка и законен представител
Р.М.Г., ЕГН*, като я увеличава от 120.00 лв. на 180.00 лева месечно, считано от 05.07.2021
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Б.М.В., ЕГН*, от г.Р., у.„А.С.“№4, да заплати на Р.М.Г., ЕГН*, от г.Р., у.
„С.С.К.М.”№3, сумата от 288.00 лева, представляваща направени разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б.М.В., ЕГН*, от г.Р. у.„А.С.“№4, да заплати на държавата по сметка на Рг.РС
сумата от 86.40 лв., представляваща държавна такса върху увеличения размер на
присъдената издръжка.На основание чл.242, ал.1 от ГПК, допуска предварително
изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4