Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2602 21.06.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд петнадесети граждански състав
На двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета
година
В открито
заседание на деветнадесети юни 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 4713 по
описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл.
202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т.
2 и ал. 6 от Закона за МВР (отм.), чл. 187, ал. 5 ЗМВР, вр. с чл. 301 (отм.) от
ППЗИНЗС, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Х.С.Л., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адв. ****, със съд. адрес: ***, *** е предявил срещу
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с
адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от ****
С.Ц. обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 921,55 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 150 часа
извънреден труд за периода 01.02.2016 г. – 31.12.2018 г., сумата от 161,65лева
– обезщетение за забава за периода от падежа на всяко вземане – 26-то число на
месеца, следващ отчетния период до 25.03.2019г., ведно със законната лихва
върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че
работи като ******************* на ответната Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието на длъжност „*******“, с
местоизпълнение на служебните си задължения на територията на А. - гр. С.,
който е териториално подразделение на З. - П.. Заявява, че в процесния период,
а именно от 01.02.2016 г. до 31.12.2018 г. е положил 150 часа извънреден труд, като не му е било заплатено допълнително
възнаграждение за неговото полагане в размер на 921,55 лв. Твърди, че падежът
на задължението за заплащане на допълнителното възнаграждение е 25-то число на
следващия месец, следващ полагането на труда. С оглед изложеното, от съда се
иска да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 921,55 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за 150 часа положен извънреден труд, както и сумата от 161,65
лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата в периода от 26-то число на
следващия месец до датата на подаване на исковата молба, като всички главници
се претендират и наред със законната лихва от датата на предявяване на исковете
до окончателното им изплащане. Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че работи като *******в
надзорно-охранителния състав на ответната дирекция на длъжност “*******”, с
местоизпълнение на служебните задължения – територията на А. в гр. С. към
територията на З. - П..
Твърди се, че надзорно-охранителната
дейност на З. гр. Пловдив и териториалните подразделения към него е
организирана на сменен режим, изпълняван от ******* от състава в т.нар. „****“,
нормативно установени по своята продължителност и наименовани като 8, 12 и 24
часови смени (съгл. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), създадени по предварително
утвърден месечен график от нарочен служител, определен от ******* на З. гр. П.
Сочи, че в исковия период, съгласно Заповеди на ******* на З. гр. П. за разпределение
на работното време, работният процес е организиран, предимно под формата на
24-часови ****, както следва – за периода 01.11.2015г. – 01.09.2016г. под
формата на 24-часови ****, изпълнявани в А. гр. С., или извън него - т. нар.
временно открит пост, в случаите на ****** на лица, ****** при болничен престой
– на територията на съответното болнично заведение, определян от ******* на З.
гр. П.
От 01.09.2016г. освен гореописаните
дежурства, ищецът е следвало да полага такива и в ЗООТ „Г.” – гр. С. под
формата на 24-часови смени на всички постове, с изключение на един **** в ЗООТ
(****** от открит тип) „Г.”, на който продължителността на дежурството
документално се води 10 часа.
От 01.07.2018г. ищецът е бил командирован
и на територията на З. гр. П. за един месец, където полагал 24-часови
дежурства.
От 01.08.2018г. и до момента е
полагал дежурства под формата на 24-часови такива в А. С. и на външни постове.
Твърди се, че работното време на
ищеца се изчислява в часове сумирано за отчетен период, съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от 01.07.2014 г.), който в исковия период е
варирал, съобразно измененията на посочения член – бил е едномесечен – от
началото на м. април 2015 г. до края на декември 2016 г., и тримесечен период
на отчитане – от 01.01.2017 г. и към настоящия момент.
Конкретно се твърди ищецът в
качеството си на ******* в А. в гр. С. и ЗООТ „Г.” – гр. С. към територията на З.
- П. да е изпълнявал служебните си задължения чрез полагане на 24-часови
дежурства, в една и съща сграда, в която се помещавали А. и ЗООТ Г..
24-часовото дежурство протичало по следния начин: В 07:20 часа ищецът се качвал
на служебен автомобил, който го отвеждал от гр. С., пред ************** на А. и
ЗООТ Г., които се намирали извън града, в 07:45 часа. От този момент нататък
ищецът бил на разположение на ****** и бил длъжен да изпълнява заповедите му.
Същият следвало да се снаряжи, да се подпише в предварително попълнената
ежедневна ведомост, в която била отразена нормативно установената
продължителност на смяната – от 08:00 часа на единия ден до 08:00 часа сутринта
на следващия ден. В 08:00 часа следвало да се строи, заедно с другите си
колеги, за провеждане на инструктаж на смяната, който се извършвал от **** *******/*******
на отделение на нарочно определено място. По време на този инструктаж служителите
бивали запознавани с **************************, като инструктажът бил с
различна продължителност. След извършване на инструктажа, служителите се
разделяли, както следва:
Служителите, застъпващи на смяна в А.
С., след осъществяване на този общ инструктаж в 08:15 часа застъпвали на
отделен инструктаж, след който, най-рано в 08:30 часа приемали поста.
Служителите, застъпващи на смяна в
ЗООТ Г., след осъществяване на този общ инструктаж в 08:15 часа започвали
приемане и сдаване на поста, което приключвало най-рано в 08:30 часа.
Сочи се, че приемането и сдаването
на поста представлява съвместна дейност, която се състои в съвместен обход на
поста от старите и новите дежурни, при който се извършва проверка на ***********************.
След това сдаващият **** следвало да докладва на ******, като в случай на
инциденти този доклад следвало да бъде в писмен вид. След това ръководителят
обобщавал докладите на всички сдаващи, докладвал на горестоящия, който пък
докладвал на ******* на А. или на ******* на ЗООТ Г., респ. заместващ ги
служител, според това къде било положено дежурството. След сдаване на наряда и
доклада на ръководителя отстъпващите от смяна се разоръжавали и бивали
освободени. Така реално едно 24-часово дежурство на територията на А. С./ ЗООТ Г.
продължавало най-малко 24 часа и 45 минути.
Полагането на дежурство на
единствения външен пост в ЗООТ Г. протичало по следния начин:
Ищецът в 06:35 часа се качвал на
служебен автомобил пред ********* гр. С., и пристигал на външния пост около
07:00 часа, откогато насетне бил на разположение на ****** и съответно задължен
да изпълнява заповедите му. След това дежурните се снаряжавали, попълвали
ежедневната ведомост по образец, където се разписвали в предварително попълнени
графи, в които била вписана нормативно установената продължителност на
работното време – 10 часа, като приемали на ****** по списък. В 07:15 часа
отпътували за обекта, на който ****** полагали труд. В 17:00 часа прибирали ******
обратно в ЗООТ Г., като до 17:20 часа се извършвало сдаването под брой на *************.
В 17:30 часа ищецът бил свободен от поста си, и реалната продължителност на 10
- часовия му наряд реално вбила от 07:00 часа до 17:30 часа – десет часа и
тридесет минути, най-малко.
Досежно ежедневната ведомост и
постовите книги се твърди, че същите представляват утвърдени от **** на ГДИН
образци, в които не може да се правят корекции и да се вписва реалната
продължителност на служебното време, при опит това ад се впише служителите били
заплашвани с дисциплинарно наказание, а отказът да се подпише ежедневната
ведомост в утвърдения й вид се считал за самоотлъчка. Тези ведомости обаче давали
достоверни данни за броя положени дежурства, тъй като всеки, явил се на работа *******
се подписвал в тях. В самите постови книги данните не били изцяло достоверни,
тъй като, от една страна, не се отразявали реалните часове на приемане и
сдаване на дежурството, а установените такива по график, а от друга, част от
постовете се носели от двама дежурни едновременно, но в книгите се подписвали
по един приемащ и един сдаващ.
С оглед на горното се твърди, че
24-часовите дежурства в А. С. са били с реална продължителност поне 24 часа и
45 минути, а 10-часовите – поне 10 часа и 30 минути.
Освен тези дежурства ищецът полагал
и такива на външно охраняеми постове – временно открити постове - т. нар.
дежурства по болници, при които се *** ****** или лица с ***************, настанени
в болнично заведение в гр. С.. Твърди се, че фактическото времетраене на
даваните от ищеца дежурства на т.нар. временно-открити постове (болнични
заведения на територията на гр. С., в които лежат болни ****** или лица с *****************),
също превишавало средно с около 1 час отчитаното от ответника като работно
време продължителност на дежурството. Ищецът претендира полагане поне 2 броя
12-часови дежурства на външен пост. В тези случаи, независимо дали ***********
е по график или не, при 12 часова смяна, ищецът бил длъжен да се яви в А. С./
ЗООТ Г. в 07.30 ч. за дневната 12-часова смяна, съответно в 19.30 часа – за
нощната такава, където се въоръжава и бива инструктиран за оперативната
обстановка. След това се подписвал в ежедневната ведомост, където е отразена
нормативно определената продължителност на наряда – 08.00-20.00 часа и
20.00-08.00 часа, и бивал извозван до съответния временно-открит пост. Самото
сдаване на дежурството се извършвало в периода 07:50 часа – 08:10 часа за
дневната смяна и 19:50 – 20:10 часа за нощната такава. При приемането и
сдаването на тези дежурства не се водела и не се подписвала постова книга, но
дежурните се разписвали преди това в ежедневната ведомост. След сдаването на
дежурството, дежурният бивал извозван със служебен автомобил до територията на А.
С./ ЗООТ Г., което отнемало около 20-30 минути, като там се разоръжавал и
докладвал обстановката от изминалото дежурство.
По описания начин при 12 часова
смяна на външен пост, реалната продължителност на работното време на ищеца била
минимум 13 часа, от които работодателят му отчитал само 12 часа като работно
време.
За реалната продължителност на
всички гореизброени дежурства ищецът твърди, че може да бъде установена с
гласни доказателства, доколкото в нарочните за това книги тя не се вписвала.
Твърди се, че отделно от полаганите
от ищеца дежурства по предварителен месечен график, същият изпълнявал и други,
възложени му дейности, които съставляват част от работното му време, като
извършване на *************************. Същите дейности, когато са
предварително планирани били осъществявани от служители, които не изпълняват
дежурство по предварителен график по писмена или устна (при възникнала
неотложност) Заповед (оформяна след извършване на възложената работа като
писмена такава) на *******а на А. С./ ЗООТ Г. или упълномощено от него длъжностно
лице. Освен това, ищецът участвал в задължителните за надзорно-охранителните
състави на местата за лишаване от свобода – служебни занятия (провеждани от м.
май до м. септември), за повишаване на квалификацията на *******ите, както и в ****
(от септември до май), т.нар. „****“ по списък и заповед на *******, при които
същият е длъжен за определено време – да се яви на територията на А./ЗООТ и да
остане там, докато му наредят.
Твърди се, че тези часове заетост
били отчитани коректно, като същите се включвали в изработените му часове за
отчетния период, при сумарно изчисляване на работното му време.
Ищецът ****** по време на болничен
престой в някое от болничните заведения на територията на гр. С., която ******
се осъществява под формата на дежурства с продължителност на наряда – 12 часа,
които в някои от случаите били предварително планирани и част от месечните му
дежурства по предварително утвърдения месечен график, а в други – при
извънредно възникнала необходимост, се осъществявали от него във време, извън
дежурствата му по график по писмена или устна Заповед на ******* на А. С./ ЗООТ
Г. (оформяна по-късно като писмена след полагане на съответния труд).
Всички гореописани служебни дейности
(положените по график и извън него, служебните занятия, извършваните
непланирани предварително ********) били извършвани от ищеца на територията на А.
С./ ЗООТ Г. или място определено от ******* на тези учреждения (т. нар.
временно открити постове - болници) по Заповеди на ******* на А. С./ ЗООТ Г. и
по длъжностната му характеристика, представляват негови основни и съпътстващи
трудови/служебни функции и като такива са част от работното му време, което
работодателят му – ответната ГДИН следва да му отчита и заплаща съобразно
реално отработените часове.
Твърди се, че фактическото положение
в А. С./ ЗООТ Г. да е различно, като на практика не били отчитани като работно
време съпътстващите всеки наряд дейности – извършваните инструктажи преди
самите смени, сдаването и приемането на дежурството, времето, през което
съответния служител пътува от А. С./ ЗООТ Г. до външния временен пост преди
приемането на смяната и обратно след сдаването на същата и преди разоръжаването
му и доклада за изминалото дежурство. По този начин, ищецът претендира, че
ответникът не му отчита и заплаща цялото фактически изработено от него работно
време, което в условията, когато е налице надвишаване на нормата работно време
за съответния отчетен период, води до натрупване на извънреден труд, за който
има право да иска парично възнаграждение по силата на закона.
Твърди се, че всяко вземане за
допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е
ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.
С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Своевременно е постъпил отговор на исковата молба, с който претенциите се
оспорват по размер. Признава се обстоятелството, че в процесния период ищецът е
изпълнявал длъжността „*******“ в А. – С. и ЗООТ „Г.“ към З. - П., като и
обстоятелството, че работното време е било уговорено при сумирано отчитане за
тримесечен период, както и факта, че трудът е полаган на смени по график или
т.нар. 12 и 24-часови дежурства. Направено е възражение за погасяване по
давност на част от главниците и лихвата. Счита и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава от 26-то число на следващия месец, тъй като липсва
изрична покана до ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а
и от представените доказателства – Акт
за встъпване в длъжност се установява, че между сочените страни съществува служебно правоотношение, като
ищецът заема длъжността „******* – ****“ в А. – С., от **** г. - в З. - П.,
като от **** г. е преназначен на същата длъжност в А. - С..
Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно
установената продължителност в периода 01.02.2016 г. – 31.12.2018 г.
От разпита на св. Т.М.Т. - ******* в **** А. – С., се
установи, че свидетелят работи там от 2015 г. Последните три години ищецът е
давал 24-часови дежурства. В 07:20 часа тръгва от ****** със служебния
автомобил. Пристига се в 08 без 20 часа, 08 без 15 часа в ****, което е
горе-долу на 11-12 километра от града. Тези 15-20 минути са на разположение,
докато дойде **** ********. Неговото работно време е от 08:00 часа. След това влизат за общ инструктаж –
служителите на **** и служителите на А.. След това се качват в **** А., където
следва допълнителен инструктаж, който горе-долу е пак 15-тина минути. След това
слизат и става като час горе-долу 08:30 часа – 08:40 часа, когато се тръгва от ****.
В 08 без 20 часа – 08 без 15 часа отиват на работа. След като минат
инструктажите, вече става 08:30 часа – 08:40 часа и тогава започва същинското
дежурство. След като изкара това 24-дежурство, на другия ден ищецът може да си
тръгне най-рано в 08:30 часа от А.. След двата инструктажа има приемане и
сдаване. Има още 10-тина – 15-тина минути за приемане и сдаване на дежурството
– ********************* и т.н. Реалната продължителност на едно такова 24-часово
дежурство, като вземем всички такива съпътстващи дейности, е 25 часа. Това е
минимумът, който трябва да отдели един ******* в А. – С. при едно 24-дежурство.
Винаги са на разположение на ****** през тези 25 часа
и трябва да се отзоват на всяка заповед дори по време на хранене, което е
половин час. Ако възникне някаква необичайна обстановка и ги извикат, остават
храната и тръгват задължително.
Ищецът му казвал за дежурствата в З. - П.. Те пак са
24-часови дежурства. Там също има минути, които са над тези 24 часа за
съпътстващи дейности, които описа свидетелят. Той не бил ходил там, но
доколкото са му разказали и ищецът, и другите колеги, сдаването и приемането и
там е било горе-долу между 40 минути, половин час и т.н., без пътя.
Надзорът и ******та не става по един и същи начин,
защото в З. е едно, в ****ия А. е коренно различно, а в общежитията е още
по-различно.
Също и в З. - П., освен тези 24 часа, ищецът винаги е
бил на разположение на ******. Той е постови по принцип и не може да напуска
поста си.
Съдът кредитира показанията на св. като логични,
последователни, съответни на приетите писмени доказателства, както и основани
на преки впечатления и незаинтересовани.
В разпоредбата на чл.19, ал.2 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е посочено, че за ****** се
прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на
вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. Предвид
липсата на изрична уредба в ЗИНЗС относно продължителността на служебното
време, уредбата на същото, както и на извънредния труд намират уредбата си в
Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от Закона за Министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на ******************
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия
текст пък предвижда, че работното време на ***** се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в периода
24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./
периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал.6
урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ищецът е носил дежурства в процесния
период над нормативно установената продължителност на служебното време, които
са били частично заплатени, като общо за процесния период са незаплатени 150
часа за дежурства извънреден труд /включително и дежурства по външни постове/ в размер на
921,55лв., а размерът на обезщетението за забава на възнаграждението за
извънреден труд възлиза на 161,65лв.
Съдът възприема заключението на ССЕ като изготвено
обективно, с необходимите знания и опит в съответната област, както и
съобразено с нормативната уредба – Закона за Министерство на вътрешните работи,
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, действали в
процесния период, както и с ежедневните ведомости. Съдът намира, че при лежаща
върху ищеца доказателствена тежест да установи полагането на труд над нормативно
установената продължителност, същият установи при условията на пълно и главно
доказване, че при носене на дежурства ищецът е полагал труд над отчетеното
работно време, като завишението е с 1 час, както при външен пост – с 1 час. В
този смисъл, полаганият труд се явява извънреден, като след приспадане на
заплатеното допълнително възнаграждение, на ищеца следва да се присъдят сумата
от 921,55лв. – незаплатено брутно възнаграждение за извънреден труд, сумата от
161,65лв. – обезщетение за забава на
това възнаграждение, поради което съдът намира, че исковете се явяват
основателни и доказани и ще се уважат
изцяло.
При лежаща върху ответника доказателствена
тежест да установи, че е заплатил посочените суми, същият не е ангажирал
доказателства в тази насока.
Ответникът е направил възражение за
погасяване по давност на исковете за възнаграждение за извънреден труд за
първото тримесечие на 2015 г., като заявява и че обезщетение за забава се дължи
от датата на предявяване на исковете. Съдът не споделя така наведеното
възражение. За изпадането на ответника в забава не е необходима покана,
доколкото заплащането на извънредния труд е част от задължението за заплащане
на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно
при тримесечно сумирано отчитане на работното време/. Ето защо ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да се заплати
съответното възнаграждение. Поради това съдът приема, че за претендирания
период ответникът е бил в забава. С оглед разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД
върху главницата следва да се присъди и лихва за забава, считано от датата,
следваща изискуемостта на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ
тримесечието, през който трудът е бил положен/ до 25.03.2019 г. Предвид падежа на главните задължения, то и
към момента на предявяване на исковете не е изтекла тригодишната давност,
поради което и следва да се присъди възнаграждение за положен извънреден труд и
от началния претендиран период.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявените искове се явяват доказани по основание и размер, поради което
следва да се уважат изцяло. С оглед уважаване на главните искове следва да се
уважи и претенцията на присъждане на обезщетение за забавено плащане на
главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им
изплащане.
С оглед изхода на делото и тъй като ищецът претендира
заплащане на разноски съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, то на същия
следва да се присъдят такива, които се констатираха в размер на 500 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът не претендира разноски.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК върху ответника следва да се възложи и държавна такса в размер на 100лв.,
както и разноски за ССЕ в размер на 100лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати на Х.С.Л., с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адв. ****, със съд. адрес: ***, ****, сумата от 921,55лв. /деветстотин двадесет и един лева и 55ст./,
представляваща брутно възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 221
часа за периода 01.02.2016 г. – 31.12.2018 г., както и
сумата от 161,65лв. /сто шестдесет и
един лева и 65 ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на
възнаграждението за извънреден труд за периода от 26-то число
на месеца, следващ отчетния период, до 25.03.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.03.2019 г. до
окончателното изплащане, както и сумата
от 500 лв./петстотин
лева./ – разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 100лв./сто лева/ - държавна такса, както и 100лв./сто лева/ - разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ