О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37 27.01.2020г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и седми януари 2020г.
в
закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Дарина Драгнева
Като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева административно дело №61 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалбата на Л.Н.З. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-1228-000987/28.11.2019г. на Началник група към ОД МВР
Стара Загора – „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“ по чл. 171 ал.1 т.1 буква “б“ от ЗДВП.
В жалбата се съдържа и особено искане за спиране на допуснато по закон –чл. 172
ал.6 от ЗДвП, предварително изпълнение на принудителната мярка, с правно
основание чл.166 ал. 4 вр. с ал.2 от АПК. Искането за спиране е обосновано с
довода, че административния орган не е посочил никакви мотиви, които да
обосноват необходимост по смисъла на чл.60 ал.1 от АПК за предварително
изпълнение на принудителната мярка, включително и формални. Отделно от този
довод се поддържа, че в работата на жалбоподателя му се налага да управлява лек
автомобил и отнемането на СУМПС би нанесло значителна и трудно поправима вреда.
Ограничават се правата му на правоспособен водач и възможността да изпълнява
задълженията си по упражняваната трудова дейност. Допуснатото предварителни изпълнение
затруднява и застрашава изпълнението на трудовите ум задачи, от което
произтичат вреди за него и за членовете на семейството му, които издържа
финансово. Управлението на автомобил е необходимост, свързана не само с
работата, а и с ежедневието му. Отнемането на СУМПС създава сериозни неудобства
относно свободното придвижване лично на него и на семейството му.
Искането за спиране на предварителното изпълнение е допустимо- подадено
е от лице, имащо качеството на оспорващ. Жалбата срещу административния акт е
подадена на 10.01.2020г в рамките на 14-дневния срок от връчването му –
06.01.2020г., а жалбоподателя има пряк и непосредствен, личен интерес да иска
отмяната му като адресат на упражнената административна принуда, която се
изпълнява предварително по силата на закона – чл.172 ал.6 от ЗДвП. Следователно
искането по смисъла на чл.166 ал.4 вр. с ал.2 от АПК е заявено при условията на
висящо дело, предопределено от подадената допустима жалба. Разгледано по
същество обаче е неоснователно.
След като
предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на
закона, то за административния орган не възниква задължение да излага мотиви, а
правомощие да го приведе незабавно в изпълнение.
Съгласно чл.166 ал.4 вр. с ал.2 от АПК, оспорващият носи тежестта да
посочи и установи факти, от които следва извода, че предварителното изпълнение може
да му причини значителна или трудно поправима вреда. Засягането на личната
правна сфера на адресата на административния акт трябва да е съизмеримо и
преодоляващо презумираната от законодателя необходимост от охрана на важния
обществен интерес – аргумент от условията на чл.166 ал.2 от АПК, при които
съдът може да спре предварителното изпълнение. Съответно съдът преценява за всеки конкретен случай дали е възможно да
настъпи твърдяната вреда като непосредствена последица от изпълнението на акта,
дали е значителна, според засегнатото лично право и степента на засягане, или
трудно поправима, както и дали нейното настъпване е необходимо с оглед целта на
закона – да се избегне риска от неблагоприятно засягане живота и здравето на
участниците в движението, за конкретния случай.
От
изложените в жалбата аргументи не може да се направи обоснован извод, че
значителна вреда може да настъпи в правната сфера на жалбоподателя. Адресата на
мярката е правоспособен водач, след като му е отнето СУМПС, но не сочи нито
месторабота, нито доказателства за съществуване на трудов договор, нито
удостоверява семейно положение и доходи на семейството, съответно собствените
си трудови доходи, за да се установи, че той и семейството му ще останат без
финансово обезпечение на съществуването им. Следва да се каже, че вредата за
адресата на административния акт, изпълняван предварително, трябва да е конкретна
и възможна непосредствена последица от изпълнението му, а не вероятна,
предполагаема. Ограничаването на правото да се управлява МПС и по този начин да
се осъществява движението на адресата и семейството му не е вреда от
категорията на посочените в чл.166 ал.2 от АПК, още по-малко значителна и
надделяваща обществения интерес да се опази живота и здравето на останалите
участници в движението.
Обратно на изложеното в особеното искане за спиране – не
административния орган, а жалбоподателя не е изложил конкретни факти,
подкрепени със съответните писмени доказателства, за да е налице възможност за
съдебна преценка на вида на вредата, нейната значителност спрямо охранявания
обществен интерес, в случая живота и
здравето на всички участници в движението, включително и този на семейството на
адресата на мярката и неговия личен. За да се приеме, че живота и здравето на
другите участници в движението е по-маловажна ценност, адресата трябва да
посочи вреда, която да застрашава поне в същата степен живота и здравето на
семейството му. Необосноваността на особеното искане за спиране на допуснатото
по закон предварително изпълнение сочи на извод за неговата неоснователност.
Само за яснота – съдът е длъжен да се произнесе незабавно по искането, веднага
след представяне на административната преписка, в закрито заседание и без да
събира доказателства, имащи значение за законосъобразността на административния
акт, в какъвто смисъл е направеното искане от жалбоподателя, а именно след
представяне на Справка от ЦСМП гр. Стара Загора, удостоверяваща изпълнението на
талона за изследване. Този въпрос е относим към законосъобразността на
оспорената заповед за прилагане на ПАМ по чл.171 ал.1т.1 буква „б“ от ЗДвП, но
не и към предварителното й изпълнение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.166 ал.4 вр. с ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Л.Н.З. за спиране предварителното изпълнение на Заповед
№19-1228-000987/28.11.2019г. на Началник група, сектор ПП при ОД МВР Стара
Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС
на РБ.
Административен съдия: